Решение по дело №2786/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        288                                         04.03.2022г.                                        гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд ХХ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2786 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с  чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Административното дело е образувано по искова молба от Д.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат Ц.С.Ц. ***, против РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ /РИОСВ/ - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ж. к.  „Лазур“, ул. “Перущица“ № 67, ет. 3, с искане на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 140.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 04.02.2020 г. до 04.08.2020 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2021  г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразния административен акт за прекратяване на служебното й правоотношение, до окончателното й изплащане /Решение № 668/05.05.2021 г. по адм. д. № 500/2021 г. на Административен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 11764/18.11.2021 г. по адм. д. № 7443/2021 г. на ВАС на РБ.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът Д.Т.Г. не се явява лично, а се представлява от адв. Ц.Ц., която поддържа исковата претенция, като на основание чл. 214 от ГПК прави изменение на размера на иска, който да се счита предявен за сумата от 9 754.00 лева. Поддържа и искането за присъждане на разноски, като представя списък на същите.

Ответната страна РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ /РИОСВ/ - Бургас се представлява от младши юрисконсулт Теодор П., който оспорва исковата молба по отношение размера на исковата претенция. Прави възражение за прекомерност по отношение на размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца и претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

         След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № ЧР-0195/03.02.2020 г., издадена от директор на РИОСВ - Бургас, е прекратено служебното правоотношение с ищцата Д.Т.Г., заемаща длъжността „директор“ на дирекция „Превантивна дейност“ в РИОСВ - Бургас, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, считано от 03.02.2020 г. - датата на връчването й на Г.. Заповедта е отменена с влязло в сила решение № 668 от 05.05.2021 г. по адм. дело № 500/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 11764 от 18.11.2021 г. по адм. дело № 7443 от 2021 г. по описа на Върховния административен съд. След влизане в сила на съдебното решение, със Заповед № ЧР-0181/24.11.2021 г., издадена от директора на РИОСВ – Бургас, ищцата Г. е възстановена на длъжността началник отдел „Биологично разнообразие защитени територии и защитени зони“ в РИОСВ – Бургас, категория администрация, II ниво, считано от 24.11.2021 г.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице М.Д., която дава заключение, че размерът на обезщетението, което следва да получи Д.Г. за периода 04.02.2020 г. - 04.08.2020 г., за оставане без работа, е 9 754.00 лева, изчислена на база основна заплата „директор“ на дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ – Бургас в размер на 1 959 лева, към момента на признаване на уволнението за незаконно и намалена със сумата от 2 000.00 лева, която е била изплатена на Г. като обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл.

Заключението е прието по делото, като обосновано и безпристрастно, изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно цитираната норма, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

В случая са налице установените в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. материалноправни предпоставки - с влязло в сила решение № 668 от 05.05.2021 год. по адм. дело № 500/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 11764 от 18.11.2021 г. по адм. дело № 7443 от 2021 г. по описа на ВАС на РБ, е отменена заповедта за уволнение на ищцата Г. - № ЧР-0195/03.02.2020 г., издадена от директор на РИОСВ - Бургас, като незаконосъобразна. През процесния период за времето от 04.02.2020 г. - 04.08.2020 г. ищцата не е била назначена на друга държавна служба и не е била в трудово правоотношение, т.е. реално е била без работа и има право на обезщетение за максимално предвидения в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл 6 месечен период. Поради това, исковата претенция се явява основателна, съобразно посочения от експертизата размер от 9 754.00 лева, изчислена на база основна заплата „директор“ на дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ – Бургас в размер на 1 959 лева, към момента на признаване на уволнението за незаконно и намалена със сумата от 2 000.00 лева, която е била изплатена на Г. като обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл.

С оглед изхода на делото и размера на присъденото обезщетение, съдът намира за основателно искането на ищцата за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат и на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Същевременно съдът намира за основателно възражението на ответника, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размерът му следва да бъде 818.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, ул. “Перущица“ № 67, ет. 3, да заплати на Д.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от  9 754.00 лева /девет хиляди седемстотин петдесет и четири лева/, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2021  г. – датата на влизане в сила на решението, представляваща обезщетение за времето, през което не е била на работа поради незаконно уволнение със Заповед № ЧР-0195/03.02.2020 г., издадена от директор на РИОСВ - Бургас, за периода от 04.02.2020 г. - 04.08.2020 г.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, ул. “Перущица“ № 67, ет. 3, да заплати на Д.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***,  направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат и вещо лице общо в размер на 1218.00 лева /хиляда двеста и осемнадесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: