№ 353
гр. Варна, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500305 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК вр. чл.317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Б. П., ЕГН********** и Д. Б. П.,
ЕГН**********, чрез майка им и законен представител Й. Д. Д.,
ЕГН**********, срещу Решение №*************г. по гр. дело №********
на ВРС, 14-ти състав, в часттите му, с които са отхвърлени исковете за
осъждане на Б. Е. П., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
децата М. и Д. П., за разликата над 330.00лв. за първото дете и над 310.00лв. за
второто дете до претендираните по 700.00лв. за всяко дете, на осн. чл.143 от
СК.
Решението не е обжалвано в останалите части – присъдените издръжки
до посочените размери и дължимите такси и разноски съобразно тях.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е необосновано и неправилно. ВРС необосновано е занижил нуждите на
децата до елементарните такива и не е съобразил,че реалните разходи за тях са
общо около 2000лв. на месец, които майката не може да заплаща. ВРС не е
отчел и че бащата работи като водолаз и реално получава значително по-
големи суми от вписаните в удостоверението пред ВРС. По същество моли за
отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване в цялост на
исковете, като в о.с.з. поддържа доводите си и искането си до съда.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на
ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения. Счита за
недоказано децата да имат извънредни нужди или бащата да има значителни
по размер доходи. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му
части, както и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.143 от СК на М. Б. П., ЕГН********** и на Д. Б. П., ЕГН**********, чрез
майка им и законен представител Й. Д. Д., ЕГН**********, за осъждане на Б.
Е. П., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на децата М. и Д. П. в
размер на по 700лв. за всяко от децата, считано от подаване на исковата молба
в съда – 06.08.2024г. до настъпване на основание за изменение или за
прекратяване на задължението, с падеж 10-то число на месеца за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до
изплащането й.
В исковата молба се твърди, че Й. Д. и Б. П. са родители на детето М. П.,
родено на *********г., и детето Д. П., родено на *********г.
Твърди се още, родителите са разделени от 2018г., от който момент по
устна договорка между тях децата са останали да живеят с майка си, а бащата
се е съгласил да плаща издръжка от 200лв. за всяко дете. Отношенията им по
повод децата не са били уредени със съдебен акт.
Твърди се също, че от 2018г. досега са изминали много години, нуждите
на децата са нараснали многократно и майката е в невъзможност да осигурява
нормалния живот на децата с доходите й от труд. От друга страна ответникът
рядко полага грижи по отглеждането и възпитанието на децата, но също
следва да участва във финансовата издръжка на децата. Поддържа се, че
възрастта и нуждите на децата предполагат издръжка в предявения размер,
която другият родител може да заплаща.
По същество се моли за уважаване на исковете, като в о.с.з. искането до
съда се поддържа.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищцата са родители на децата Д. и М., както и че родителите
са разделени от сочения в исковата молба момент. Счита исковете по чл.143 от
СК за недопустими поради липсата на съдебен акт по чл.127 от СК относно
2
титуляря на родителските права.
Евентуално счита исковете за неоснователни по размер над 330 лева за
М. и над 310 лева за Д., до който размер признава исковете. За горницата
счита ищцовата претенция за завишена. Децата учат в държавно училище,
обучението е безплатно и е създадена възможност за целодневно обучение и
извънкласни дейности, осигуряващи творчески изяви и активни спортни
дейности. Училището има осигурен библиотечен фонд и компютърни
кабинети. Децата не посещават частни уроци, курсове и школи; нямат разходи
за извънкласни занятия, спортни начинания, курсове в областта на изкуството,
историята, хуманитарните науки и други; нямат потребности от извънреден
или специфичен характер; нямат завишени разходи от здравно-медицински
аспект. Двете деца имат постоянни лични отношения с баща си три пъти
седмично, вкл. и с преспиване, през което време той осигурява нуждите им в
битов, културен, спортен и социално-развлекателен план. Бащата работи по
трудово правоотношение със срок на изпитване 6 месеца и трудово
възнаграждение 950 лева, а преди сключване на договора е бил безработен.
Ответникът дължи суми и по потребителски кредит от 700лв., не притежава
недвижимо и движимо имущество или догоди от търговска дейност; живее в
жилище под наем с нова партньорка. Поради всичко това не може да плаща
издръжка в размер над вече признатият по делото. Моли за решение в този
смисъл и за разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си и искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище
по съществото на спора относно издръжката на детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето М. П. е родено на *********г., като негови родители са Й. Д. и Б. П.
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето Д. П. е родено на на *********г., като негови родители са Й. Д. и Б. П..
Няма спор и че родителите са разделени от 2018г., от който момент по
устна договорка между тях децата са останали да живеят с майка си, а бащата
се е съгласил да плаща издръжка от 200лв. за всяко дете, като тези отношения
не са били уредени със съдебен акт.
При преценка на съда за допустимост на исковете от ответника е
направено и признание за тяхната основателност до 330лв., респ. до 310лв.
С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното
от ВРС решение по настоящото дело е осъден ответникът да заплаща сумата
от 330лв. за М. и 310лв. за Д. като месечна издръжка.
От приложената служебна бележка от „Ф.Т.С.Е.М.“ АД се установява, че
майката Й. Д. е получила за периода от м. декември 2022г. до м. ноември
2023г. нетно възнаграждение в размер между 1729.75 лева и 2662.92 лева.
От приетия стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от „Т.Б.А.Б.“ АД, заявление –
3
декларация и договор за потребителски кредит от 12.9.2024г. се установява, че
майката Й. Д. е изтеглила потребителски кредит от 1200.00 лева при ГПР
63.08 % и фиксиран лихвен процент 51.15; съгласно погасителен план към
договора месечната вноска за погасяване на заема е 223.95 лева.
Представен е договор за кредит за текущо потребление с Банка *** АД
от 02.7.2024г. от който се изяснява, че Й. Д. е изтеглила заем в размер на 13
000 лева с падеж на последна вноска 02.7.2034 г. и размер на погасителната
вноска 145.31 лева.
Представен е договор за кредит за текущо потребление с Банка *** АД
от 24.6.2022г. от който се изяснява, че Й. Д. е изтеглила заем в размер на 5000
лева с падеж на последна вноска 24.6.2025 г. и размер на погасителната вноска
149.97 лева.
От приетия отговор на запитване от НОИ– Варна се изяснява, че отв. Б.
П. не е получавал обезщетение за безработица за периода 01.01.2024г. –
01.10.2024г.
От приетото удостоверение от „Ъ.Т.Г.“ ЕООД се установява, че бащата Б.
П. е получил брутно възнаграждение за м.септември 2024г. в размер на 950.00
лева.
От приобщените пред ВОС амбулаторни листи от 19.11.2024г., от 10.01.
2025г. и от 14.01.2025г. и медицинско заключение от 14.01.2025г. се
установява, че след устните състезания пред ВРС детето М. било
диагностицирано с „миопия“ (т.е. късогледство), за което са й били
предписани очила, както и с „хронична нестабилност в колянната става“, а
детето Д. - с „ювенилна идиопатична сколиоза“, като за уврежданията на
опорно-двигателния апартат са били предписани предписани НСПВ,
хондропротектори, витамини, добавки, НСПВ за локална терапия и
ортопедични стелки.
Видно от приетите пред ВОС фискални бонове предписаната на децата
терапия е била изпълнена от майката, като очилата са на стойност 450лв., а
лекарствените продукти и добавките – на стойност между 50лв. и 90лв. за
всяко отделно закупуване.
От приетите пред ВОС трудов договор и удостоверение от „Ъ.Т.Г.“
ЕООД се установява, че Б. П. полага труд на длъжност „водолаз“ срещу
последно БТВ (за м.01.2025г.) от 1100лв.
Показанията на св. Д.П. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че свидетелят живее с М.,
Д. и майка им Й. в едно домакинство.До момента момичетата са спали два
пъти през м.януари в дома на баща им. Той може да ги взема винаги когато
пожелае, няма ограничения на режима. Свидетелят знае за уговорка между
родителите на момичетата бащата да дава по 200лв. на дете като издръжка, но
сумата обикновено се дава на произволна дата. Преди двете деца са
посещавали извънкласни занимания, но в момента не посещават такива,
защото майката няма финансова възможност да плаща таксите за тях.
Показанията на св. З.Г. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
4
базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че свидетелката живее на
съпружески начала с ответника. Познава двете му дъщери и се грижи за тях,
когато посещават бащата. Децата осъществяват връзка с баща си почти всеки
ден. Децата гостуват често на баща си и през този период бащата поема
всички разходи за тях. Отделно ответникът им дава джобни, както и плаща на
майката издържка в размер на 400лв. общо за двете деца. Свидетелката лично
е правила преводи на такава издръжка по молба на бащата. Б. работи като
водолаз, а сметките в домакинството си поделя със свидетелката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Както вече се посочи с необжалваните и следователно с влезлите в сила
части от решението на ВРС по настоящото дело е осъден ответникът за
издръжка от 330лв. за детето М. и 310лв. за детето Д., с което и въпросите за
допустимостта на исковете и основателността им до тези размери е разрешен
със СПН. В допълнение искове за издръжка са винаги допустими, а наличието
или липсата на съдебно уреждане на родителските права, съответно
фактическото упражнявана на правата приоритетно от единия родител, касаят
разпределението на безусловното парично задължение по чл.143 от СК.
Основният възведен пред въззивната инстанция спор е относно размера
на издръжката над присъдения до пълния претендиран и по него съдът намира
следното за случая:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение
за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
269.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди, с оглед на което същата е явно недостатъчна за дете в
училищна възраст с допълнителни потребности, както е в настоящия случай.
5
По делото беше установено, че към устните състезания пред ВОС детето
М. е на 13 години, а детето Д. – на 12 години, като момичетата са ученички в
6-ти клас през учебна 2024-2025г. Обичайна е за всички ученици на подобна
възраст нуждата от предварително и периодично закупуване на дрехи, на
обувки, на тетрадки и на допълнителни помагала извън базовия пакет
учебници, за които несъмнено се отделят средства. Възрастта на следващо
място предполага и по-голяма самостоятелност и необходимост от средства за
ежедневни разходи на децата. Към това от приетите пред ВОС амбулаторни
листи от 19.11.2024г., от 10.01.2025г. и от 14.01.2025г., както и медицинско
заключение от 14.01.2025г. се установи, че след устните състезания пред ВРС
М. е била диагностицирана с „миопия“ (късогледство), за което са били
предписани очила, както и с „хронична нестабилност в колянната става“, а Д.
– с „ювенилна идиопатична сколиоза“,като за уврежданията на опорно-
двигателния апартат са били предписани предписани НСПВ,
хондропротектори, витамини, добавки, НСПВ за локална терапия и
ортопедични стелки. Без съмнение такива заболявания налагат периодично
проследяване и лечение, свързани и с немалко средства. Последното се
потвърди от приетите пред ВОС рецепти и фискални бонове, видно от които
предписаната на децата терапия е била изпълнявана от майката, като очилата
са на стойност 450лв. и логично подлежат на смяна през определен период, а
лекарствените продукти и добавките за ставни проблеми са на стойност между
50лв. и 90лв. за всяко отделно закупуване. В допълнение има и свидетелски
данни, че преди време децата са посещавали извънкласни занимания, но са
спряли да ги посещават, защото майката няма финансова възможност да
плаща за тях. Без съмнение всяко културно и/или спортно мероприятие би
било полезно за развитието на децата, но също би коствало
средства,подлежащи на отчитане при издръжката.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на децата (общи и
допълнителни) и обществено – икономическата обстановка в страната, съдът
намира за адекватен размер на издръжката, значително по-голям от приетия от
прървоинстанционния съд. Въззивните доводи в тази връзка са основателни.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) обаче се изясни от приетите
писмени и гласни доказателства, че ответникът работи по ТПО на длъжността
„водолаз“ срещу последно БТВ (за м.01.2025г.) от 1100лв. По делото няма
никакви други данни за допълнителни доходи на г-н П., за притежавани
недвижими имоти, МПС или друго имущество на значителна стойност или за
начин на живот, от който да се предположи по-различен материален статут на
родителя. В същото време ответникът е в изцяло трудоспособна възраст (37
години) и без никакви здравни противопоказания (дори обратното, доколкото
работата като водолаз изисква отлично общо здравословно състояние), поради
което въззивният съд споделя приетото от ВРС, че ответникът може да
реализира доходи в рамките около средната работна заплата за страната (2
414лв. БТВ за частния сектор по данни от НСИ за края на 2024г.), респ. нетна
сума от около 1 850лв. на месец. При това положение и въпреки известната
условност може да бъде прието, че ответникът има възможност да заплаща
6
издръжка до 400лв. за всяко от децата си, като се вземе предвид липсата на
други алиментни задължения. Косвено значение има и последната постигната
преди близо седем години уговорка между родителите, макар и устна, за
заплащане на по 200лв. на дете, както и оскъпяването на живота през тези
години и досега. По-висок от този размер би съответствал на нуждите на
децата, но категорично не и на изяснените възможности на призования
родител,поради което не може да бъде обоснован.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
исковете по чл.143 от СК следва да бъдат уважени до по 400лв. за всяко дете и
респ. отхвърлени за разликата над тази сума до пълния претендиран размер.
В заключение по изложените съображения и частичното несъвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението на
последния, в обжалваната му част, следва да бъде отменено за разликата над
присъдената издръжка до дължимата от до 400лв. на всяко дете, респ. да бъде
потвърдено за горницата над тази сума до пълната претендирана такава.
По разноските: Въпреки изхода по спора разноски за ищцовата-въззивна
страна не се следват поради липсата на искане за това.
Предвид изхода по спора на ответника-въззиваем следва да се присъди
заплатеният от него адвокатски хонорар според отхврълената част от интереса
по делото за всяка от двете инстанции. Което означава, че за производството
пред ВРС присъдените разноски следва да бъдат редуцирани до 385.71лв., а за
производството пред ВОС следва да бъдат присъдени 394.73лв. с оглед и на
обжалваемия интерес. Доводите за прекомерност на хонорара пред ВОС не се
споделят предвид обжалваемия интерес и факта, че предмет на делото са два
иска от две различни правоимащи лица за издръжка.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да доплати
в полза на БСВ, по сметка на ВОС, сумата от още 230.40лв. – държавна такса
според увеличения от ВОС размер на издръжката, над присъдения от ВРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №*************г. по гр. дело №******** на ВРС,
14-ти състав, в часттите му, с които са отхвърлени исковете за осъждане на
Б. Е. П., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на децата М. Б. П.,
ЕГН********** и Д. Б. П., ЕГН**********, за разликата над 330.00лв. за М.
П. и над 310.00лв. за Д. П. до дължимите по 400лв. на всяко от двете деца,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Е. П., ЕГН**********, да заплаща издръжка на децата
М. Б. П., ЕГН********** и Д. Б. П., ЕГН**********, чрез майка им и законен
представител Й. Д. Д., ЕГН**********, и за разликата над 330.00лв. за М. П. и
над 310.00лв. за Д. П. до дължимите по 400лв. на всяко от двете деца,
считано от подаване на исковата молба в съда – 06.08.2024г. до настъпване на
7
основание за изменение или за прекратяване на задължението, с падеж 10-то
число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, на осн. чл.143 от
СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №*************г. по гр. дело №********
на ВРС, 14-ти състав, в часттите му, с които са отхвърлени исковете за
осъждане на Б. Е. П., ЕГН**********, да заплаща издръжка на децата М. Б.
П., ЕГН********** и Д. Б. П., ЕГН**********, чрез майка им и законен
представител Й. Д. Д., ЕГН**********, за разликата над дължимите по 400лв.
на всяко дете до претендираните по 700лв. на всяко дете, на осн. чл.143 от СК.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
НАМАЛЯВА размера на присъдените от ВРС и дължими от Й. Д. Д.,
ЕГН**********, като майка и законен представител на децата М. П. и Д. П., в
полза на Б. Е. П., ЕГН**********, разноски за защита на ответника в
производството пред ВРС, до сумата от 385.71лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН**********, като майка и законен представител
на децата М. П. и Д. П. да заплати на Б. Е. П., ЕГН**********, сумата
394.73лв. – разноски за защита на въззиваемия пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Е. П., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от още 230.40лв. – държавна такса
по увеличения от ВОС размер на издръжката, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и
чл.1 от ТДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8