Решение по дело №672/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№209

гр. Несебър, 05.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 672 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца „Б.Ф.С.” ООД е предявен иск за установяване дължимостта на сумата от 3226,38 лв., представляваща дължимо плащане по фактури с номера **********/06.08.2018г., **********/09.08.2018г., **********/09.08.2018г., **********/22.08.2018г., **********/28.08.2018г., **********/28.08.2018г., **********/30.08.2018г., **********/07.09.2018г. и **********/10.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Ищецът сочи, че между него и ответника са налице търговски взаимоотношения, по силата на които „Б.Ф.С.” ООД се е задължило да достави на „А.Х.М.” ЕАД стоки, за които са били издавани и данъчни фактури, получени от дружеството – длъжник и платими по банков път. Навежда, че след получаване на фактурите следвало да постъпят плащания по банкова сметка ***, но такива не са постъпили. Сочи, че са издадени и фактури с посочените по-горе номера на обща стойност от 3226,38 лв. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените претенции. Претендират се разноски от исковото и от заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „А.Х.М.” ЕАД не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:

От справка в търговския регистър се установява, че седалището и адреса на управление на ответника се намират в к.к. „Слънчев бряг”, х-л „А.Х.”. С разпореждане от 04.07.2019г. съдът е разпоредил на ответника да се изпратят препис от исковата молба, ведно с доказателствата, както и препис от допълнително подадена от ищеца молба. С разпореждането ответникът е предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. Съобщението е връчено редовно на адреса на седалището на дружеството на 18.07.2019г. (видно от съобщение на л. 25 от делото). В дадения срок не е подаден отговор на исковата молба. Впоследствие на адреса на седалището на дружеството са изпратени призовки за откритите съдебни заседание на 09.10.2019г. и 04.11.2019г. Седалището на дружеството ответник е посетено от съдебния връчител на 09.09.2019г., 20.09.2019г., 28.09.2019г., 03.10.2019г., 08.10.2019г. и 10.10.2019г. При посещенията са събрани данни, че хотелът не функционира. Не е установено лице, което да получи съобщенията. Поради тази причина на вратата на хотела е залепено уведомление на дата 10.10.2019г., като книжата не са потърсени в предвидения двуседмичен срок. При тези данни съдът е приел, че съобщението за насроченото заседание за 04.11.2019г. е връчено редовно по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 24.10.2019г. От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване (по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК) ответникът не се е явил в съдебното заседание, проведено на 04.11.2019г., като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение (с молба вх. № 7980 от 02.10.2019г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Това е така, тъй като с разпореждането от 04.07.2019г. на ответника са указани последиците на чл. 238, ал. 1, като това разпореждане му е връчено, ведно с исковата молба и доказателствата към нея.

 Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – 9 бр. фактури за продажба на стоки, подписани двустранно (от представители на дружествата ищец и ответник). Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическия състав на предявения иск, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.

С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. В рамките на исковото производство ищецът е направил разноски от 714,53 лв., от които 64,53 лв. – платена държавна такса и 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Ето защо тези суми следва да му се присъдят. При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство. В рамките на заповедното производство ищецът е направил разноски от 714,53 лв., от които 64,53 лв. – платена държавна такса и 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение, които също следва да му се присъдят.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „А.Х.М.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в к.к. „Слънчев бряг”, х-л „А.Х.”, дължи на „Б.Ф.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3226,38 лв., представляваща дължимо плащане за продажба на хранителни продукти по фактури с номера **********/06.08.2018г., **********/09.08.2018г., **********/09.08.2018г., **********/22.08.2018г., **********/28.08.2018г., **********/28.08.2018г., **********/30.08.2018г., **********/07.09.2018г. и **********/10.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „А.Х.М.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в к.к. „Слънчев бряг”, х-л „А.Х.”, да заплати на Б.Ф.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 714,53 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски, от които 64,53 лв. – платена държавна такса и 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „А.Х.М.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в к.к. „Слънчев бряг”, х-л „А.Х.”, да заплати на Б.Ф.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 714,53 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 64,53 лв. – платена държавна такса и 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: