Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./.................2017 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
мл. съдия МИЛЕНА
НИКОЛОВА
при секретар
Дарина Баева,
като разгледа
докладваното от мл. съдия Милена Николова
въззивно
търговско дело № 603 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 16471/23.03.2017 г., подадена от „Еуратек
Ауто“ ООД, представлявано от управителя Л.Н., срещу Решение № 769/27.02.2017
г., постановено по гр.д. № 3395/2016 г. по описа на ВРС, с което „Еуратек Ауто” ООД е осъдено да
заплати на Р.Д.Д. и П.И.Т., в качество им на купувачи по Договор за продажба №
0205201- РРА – 000381 от 26.03.2014 г. на лек автомобил „Шкода Октавия ЕЛЕГАНС 1,4 TSI”, с рег. № В 3725 НК, номер на шаси
TMBAC9NE4E0164301, номер на двигател СНР 223573, цвят – бял, сумата в размер на
2000,00 лв., представляваща намаляване на цената на потребителската стока,
поради непривеждането й в съответствие с договора за продажба, след
констатирани множество малки белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника на задна дясна врата на закупения автомобил,
на основание чл. 114, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Със същото решение съдът е осъдил „Еуратек Ауто” ООД
да заплати на Р.Д.Д. и П.И.Т. сумата от
792,10 лева - съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивникът посочва, че решението на ВРС е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Твърди се, че изтъркването на облегалната
част на задната дясна врата на автомобила се дължи на външно въздействие,
настъпило по независещи от производителя или търговеца причини, дължащи се на
обикновеното потребление на вещта, което не се обхваща от гаранцията по
сключения договор за покупко-продажба. Посочва се, че ВРС безкритично е приел
САТЕ, въпреки недостатъците на експертизата. В жалбата се поддържа, че ВРС неправилно
е приел, че следва да бъде извършена замяна на процесния детайл. Процесният недостатък бил явно незначителен и същият можел
да бъде отстранен с обикновено почистване, което не се покривало от гаранцията.
Оспорва се и стойността на претендираната автомобилна
част. Направено е искане решението да бъде отменено, а в условията на
евентуалност, да бъде намалена присъдената сума.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите
страни Р.Д.Д. и П.И.Т., чрез адв. М.Т., са подали
писмен отговор, в който посочват, че решението на ВРС е валидно, допустимо,
правилно и обосновано. ВРС правилно е приел, че в случая е приложима
презумпцията на чл. 108 от ЗЗП, която в хода на процеса не е оборена от
продавача. Твърди се, че по делото е установено наличието на дефект в
тапицерията на автомобила, опитите за почистване не са дали резултат, като за
привеждането на автомобила в търговски вид, респ. в съответствие със сключения
договор, е необходимо да се извърши подмяна на всичките 4 бр. кори на вратите
на автомобила. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
В с.з. по същество въззивната страна „Еуратек” ООД не изпраща представител.
В с.з. по същество въззиваемите
Р.Д. и П.Т., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, като
молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне,
е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания относно обжалваната част от решението.
ВРС, 42 състав, е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 114, ал.1, т. 2 от ЗЗП.
За основателността
на предявения иск с правно основание чл.
114, ал.1, т. 2 от ЗЗП следва да са налице следните материално-правни
предпоставки: наличието на качеството на потребител на ищците (купувачи) и
качеството на доставчик на ответника; сключен договор за покупко-продажба на
лек автомобил; несъответствие на доставения автомобил и договора за
покупко-продажба, което се е проявило в шестмесечен срок от доставянето му;
предявена рекламация, която е останала неудовлетворена.
Не се
спори по делото, че на 26.03.2017 г. между страните е сключен договор за
покупко-продажба № 0205201_PPA_00038 на лек автомобил лек автомобил „Шкода Октавия ЕЛЕГАНС” 1,4 TSI, с рег. № В 37 25 НК, номер на
шаси TMBAC9NE4E0164301, номер на двигател СНР 223573, цвят – бял, за сумата от
35 108,00 лева, намиращ се на л. 4 от първоинстанционното дело.
Правното
действие на сключения договор за покупко-продажба попада под приложното поле на
ЗЗП, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е доставчик по смисъла на пар. 13,
т. 4 от ЗЗП. Купувачите от друга страна притежават качеството на потребители по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП.
От представения по делото договор за покупко-продажба
се установява, че продавачът е обезпечил годността на закупения лек автомобил
чрез уговаряне на гаранционен срок от 2 години, считано от датата на
предаването му, като страните са се съгласили, че при възникване на дефекти в
потребителската стока през гаранционния период същите ще бъдат отстранени от
продавача.
Ответникът признава, че в шестмесечен срок от
доставянето на автомобила на купувачите, последните са предявили рекламация
поради наличието на малки белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника на задна дясна врата на закупения лек
автомобил.
Изяснява се от представеното по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, че стойността на
увредения детайл е в размер на 648,60 лв. без ДДС, съответно 778,32 лв. с ДДС.
Към посочената стойност е прибавена стойността на демонтажа и монтажа на кората
от интериора на задна дясна врата, включително стойността на крепежните елементи, като окончателната стойност на
подмяната е на стойност 903,32 лв. Подмяната на четирите кори на вратите от
интериора на автомобила е на стойност от 3 380,64 лв. с ДДС.
Основният
спор по делото е съсредоточен относно естеството на съществуващите малки
белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника
на задна дясна врата, а именно представляват ли същите несъответствие на
автомобила с договора за покупко-продажба, което да е съществувало към датата
на доставяне на стоката, както твърдят ищците или са резултат на външно
въздействие при обикновеното потребление на стоката, както твърди ответната
страна.
Приложима
в отношенията между страните е презумпцията по чл. 108 от ЗЗП, съгласно която
всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се
прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при
доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството
на стоката или на характера на несъответствието. При законно оборимите презумпции е необходимо да се докаже презумпционната предпоставка, за да може съдът да приеме,
че презумираният факт се е осъществил. В този смисъл
посочената разпоредба въвежда в тежест на ответника по делото да проведе пълно
обратно доказване, с което да опровергае въведената от законодателя презумпция.
Твърдението
на въззивника, че опровергаващият презумпцията факт (осъществено
външно въздействие от ползвателя на лекия автомобил, довело до появата на
недостатък на стоката) е доказан от представените по делото доказателства и
по-конкретно от представения препис от електронната система на завода –
производител и приложения към него снимков материал, е неоснователно, тъй като
в него се съдържа мнение на експерти, за което в гражданското производство е
необходимо назначаване на експертиза на вещо лице от съответната област на
науката по реда, предвиден в процесуалния закон.
В
производството ответникът не е ангажирал доказателства, с които да докаже
факта, че проявеното несъответствие на стоката се дължи на външно въздействие
от ползвателя върху вещта, като по този начин да е опровергал въведената от
законодателя презумпция.
Доводът на въззивното
дружество, че недостатъкът е явно незначителен се явява неотносим,
предвид разпоредбата чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, според която явната незначителност
е пречка само за разваляне на договора, но не и за намаляване на цената.
Не са основателни доводите на въззивната страна, че първоинстанционния съд неправилно е кредитирал заключението
на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, която
предопределила изводите на съда в съдебното решение, поради това, че вещото
лице не е извършило оглед на автомобила. Представеното заключение е обосновано,
като вещото лице е определило стойността на увредения детайл, за което не е
необходимо извършването на оглед, тъй като по делото са установени всички
индивидуализиращи характеристики на процесния автомобил. Същите са достатъчни
на вещото лице, за да може да определи стойността на всеки един детайл на автомобил
от посочената марка, модел и със съответните характеристики.
Спорно по делото е обстоятелството дали при
установяване на предпоставките, обуславящи основателност на предявения иск,
цената следва да бъде намалена до пълния предявен размер поради евентуалното несъответствие на подменената част с тапицерията на
другите три врати, поради процесите на амортизация под влияние на УВ лъчи или следва да бъде редуцирана само със
стойността на несъответстващия на договора за покупко-продажба детайл.
Действително вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза приема, че при подмяна на процесния детайл ще е
налице разлика с облицовъчния материал на останалите три врати, поради
процесите на амортизация на тапицериите и облицовката под влияние на УВ – лъчи.
Законодателят в разпоредбата на чл.114, ал. 1 от ЗЗП
е предоставил на потребителя, при несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, когато не е удовлетворен от
решаването на рекламацията по чл.
113, право на избор между една от следните възможности: разваляне на
договора и възстановяване на заплатената от него сума или намаляване на цената.
При тълкуване на разпоредбата съдът намира, че при явно несъответствие на
стоката с договора, потребителят може да предяви иск за разваляне на договора и
възстановяване на заплатената цена. Смисълът на иска за намаляване на цената се
изразява във възможността потребителят в крайна сметка да заплати такава цена,
която да е съответна на стока с подобен недостатък, а не обезщетяване на
изменения във вида и качеството на стоката, резултат от нормалните процеси на
изхабяване на вещта, които обективно протичат във времето.
В
този смисъл е чл. 3, пар. 1 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски
стоки, съгласно която продавачът отговаря пред потребителя за всяка липса на
съответствие, която съществува в момента на доставка на стоките. Следователно
не може да се вмени отговорност на продавача за настъпилите впоследствие
промени във вещта поради амортизационните процеси и климатично влияние.
Отговорността
на продавача на потребителска стока се ограничава до несъответствието на
конкретния детайл, като не следва да носи отговорност за изменения във вещта,
които дефинитивно следват от обикновеното й потребление. Искът за намаляване на цената на
потребителската стока следва да бъде уважен за сумата от 903,32 лв., включваща
стойността на несъответстващия детайл, неговия монтаж, демонтаж и крепежни елементи.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че е налице частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
като решението на ВРС, в частта, в която „Еуратек”
ООД е осъдено да заплати на Р.Д.Д. и П.И.Т. сумата за разликата над 903,32 лв.
до присъдените 2000,00 лв. следва да бъде отменено частично и вместо него постановено друго, с което иска
в посочената част бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид материалния
интерес на уважената част от иска -903,32 лв., решението на ВРС следва да бъде
отменено и в частта, в която „Еуратек” ООД е осъдено
за заплати на Р.Д.Д. и П.И.Т. направените по делото разноски за разликата над
357,76 лв. до присъдените 792,10 лв., на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
В останалата част по отношение на предявеният иск с
правно основание чл. 114, ал.1, т. 2 от ЗЗП, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК и направеното искане,
на въззиваемите се следват разноски съобразно материалния интерес на уважената част от иска –
903,32 лв. Извършени и доказани са разходи по документи и списък по чл. 80 от ГПК – 500 лв. (адвокатски хонорар). Присъждат се 225,83 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Предвид липсата на съответно искане от страна на въззивника, съдът не дължи произнасяне относно правото на
разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 769/27.02.2017 г., постановено по гр.д. №
3395/2016 г. по описа на ВРС в частта, в която „Еуратек
Ауто” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Надежда, ул. „Хан Кубрат“ № 27, е осъдено да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********
и П.И.Т., ЕГН **********, в качество им на купувачи по договор за продажба №
0205201- РРА – 00381 от 26.03.2014 г. на лек автомобил „Шкода Октавия ЕЛЕГАНС” 1,4 TSI, с рег. № В 37 25 НК, номер на
шаси TMBAC9NE4E0164301, номер на двигател СНР 223573, цвят – бял, сумата за
разликата над 903,32 лв. до присъдените
2000,00 лв., представляваща намаляване на цената на потребителската стока,
поради непривеждането й в съответствие с договора за продажба, след
констатирани множество малки белезникави точки в основата на тапицерията на подлакътника на задна дясна врата на закупения автомобил,
на основание чл. 114, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите и в
частта за разликата над 357,76 лв. до присъдените 792,10 лв., на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК, представляваща
направените пред ВРС разноски в производството, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Д. и П.И.Т. срещу „Еуратек Ауто” ООД
иск за заплащане на сумата над
903,32 лв. до предявения размер от 2000,00 лв., представляваща намаляване
на цената на потребителската стока, поради непривеждането й в съответствие с
договора за продажба, след констатирани множество малки белезникави точки в
основата на тапицерията на подлакътника на задна
дясна врата на закупения автомобил, на основание чл. 114, ал. 1, т. 2 от Закона
за защита на потребителите, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 769/27.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 3395/2016 г. по описа на ВРС, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Еуратек Ауто” ООД да
заплати на Р.Д.Д. и П.И.Т. сумата от 225,83
лв. – разноски пред въззивна инстанция, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: