РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600006 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 113 от 12.11.2021 г. по НЧХД № 3640/2021г., Районен
съд-Пловдив, 9 н.с. е признал подсъдимия П. Д. Д. за невинен в извършване
на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Срещу присъдата е депозирана жалба от частния тъжител и граждански
ищец Н.В., която е формулирала претенция за отмяна на обжалваната
присъда, като се „върне делото в ПРС за осъждане“ на подсъдимия Д..
Пред въззивния съд частният тъжител Н.В. поддържа жалбата си и
излага аргументи в подкрепа на искането си за постановяване на осъдителен
съдебен акт срещу подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият П.Д. не се явява, редовно призован и не е изложил
писмено позицията си по същество на делото.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда
на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от мотивите на обжалваната присъда, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Д. Д. е роден на ********г. в гр. П.. Живее в с. Ц., общ.
С., обл. П.. Той е б., б. г. е, има основно образование, работещ е, не е осъждан.
Има ЕГН: **********.
Към месец декември 2020г. в електронната социална мрежа „Фейсбук“
била активна електронна страница и група за село Ц., с наименование
„Ц.“/„T.”/. На неустановена по делото дата около края на 2020г. в
електронната мрежа „Фейсбук“ в същата електронна страница и група за с. Ц.
от профил с наименование „P. D.” с профилна снимка на моторист, бил
публикуван коментар със съдържание „Н., отново ли те изпуснаха от
лудницата“.
Първостепенната инстанция при формиране на крайните си фактически
и правни изводи е отчела приложените по делото разпечатки от социалната
електронна мрежа „Фейсбук“ /л.2 от СП/, както и показанията на разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел К. С. /л.28 от СП/. Така изложената
фактическа обстановка районният съд е приел за установена въз основа на
събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства,
приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно, поради
което се споделя изцяло от този съдебен състав. Налага се минимална
корекция в направения от първата инстанция доказателствен анализ в частта,
касаеща показанията на единствения разпитан по делото свидетел. Правилно
районният съд е кредитирал показанията на свидетеля С., в частта, в която
сочи информация относно факта и приблизителния момент на публикуване в
електронната мрежа „Фейсбук“ в страницата и групата за село Ц. на коментар
със съдържание:„Н., отново ли те изпуснаха от лудницата“, изходящ от
профил с името „П.Д.“, както и че този профил бил с профилна снимка на
2
моторист. В тези им части показанията на въпросния свидетел са
последователни, логични и кореспондиращи с приложените от тъжителката
разпечатки от социалната електронна мрежа „Фейсбук“, в които се съдържа
инкриминираната реплика. Макар да не го е експонирал изрично в
направения доказателствен анализ, първостепенният съд не е кредитирал
онази част от показанията на свидетеля С., в която се съдържа твърдение, че
автор на инкриминираната публикация е именно подсъдимият П.Д.. В
коментираната част показанията на въпросния свидетел не се базират на
лични негови възприятия, а са плод на умозаключения, което е видно от
цялостното изложение на разпита му. Така свидетелят С., който не познава
лично подсъдимия, заявява, че не помни да е виждал негови публикации във
Фейсбук, освен въпросната, която свързва именно с Д., понеже той обикалял
из селото с мотора си /свидетелят използва израза „бръмчи с мотора си из селото“/, а
снимката на профила, от който е направена инкриминираната публикация
била на моторист. Видно е, че твърдението на свидетеля относно авторството
на П.Д. върху инкриминирания израз е плод единствено на собствените му
съждения, базирани на името на профила, съдържащ двете имена на
подсъдимия и профилната снимка на моторист, отговаряща на неговите
обичайни интереси. Ето защо в тази им част въззивният съд не възприе
показанията на свидетеля С., отчитайки, че същият не познава лично Д., а и не
сочи други обективни данни, от които да се изведе категоричното становище
за наличието на знание, че именно подсъдимият е бил титуляр на въпросния
профил към момента на отправяне на инкриминираната реплика и че тя е
отправена именно от него.
Това минимално уточнение в направения от районния съд
доказателствен анализ не е съществено и не води до промяна на иначе
правилно установените по делото безспорни факти и следващите се от тях
правни изводи, но е резонно да се отбележи от този състав, доколкото е от
съществено значение за правния анализ на процесния казус, коректно
извършен от първостепенната инстанция и споделим от настоящия съдебен
състав.
С оглед претенцията на частната тъжителка за доказаност на
предявеното на подс. Д. обвинение и за пълноценно използване на всички
способи за изследване авторството на инкриминираното деяние, настоящият
състав също проведе съдебно следствие. В неговите рамки бе призован за
3
разпит подсъдимият /който не е бил разпитан от първостепенния съд/ и му бе
дадена възможност да депозира обяснения по делото, но същият се възползва
от правото си да не дава такива.
По искане на тъжителката В. от въззивния съд бе назначена и съдебно-
техническа експертиза със задача да установи кой е бил титуляр на профила
„P. D.“, от който е изпратена инкриминираната реплика на 01.12.2020г., както
и дали същият профил е активен и понастоящем и кой е актуалният му
титуляр. Видно от експертното заключение, не може да се посочи кой е бил
титуляр на въпросния профил към процесната дата, както и понастоящем.
В проведения по реда на чл.282 от НПК разпит на вещото лице, същото
поясни, че принципно много трудно би могло да се установи физическият
титуляр на определен профил, поради съществуващата възможност такъв да
бъде създаден и с измислена поща. В конкретния случай при наличните
параметри не може да се определи физическият титуляр на профила, от който
е била изпратена инкриминираната реплика.
Предвид изложеното, извършените от въззивния съд допълнителни
процесуално-следствени действия не доведоха до промяна в приетите от
районния съд за установени релевантни факти, напротив, потвърдиха същите
и допринесоха за формирането на съдийското убеждение по изискуемия се в
чл. 303 ал.2 от НПК начин.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната
първа съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за
спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В
депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени
конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие
процесуални нарушения, а и служебно не се откриват процесуални
нарушения от категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и
неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да
реализират пълноценно правото си на жалба, а на въззивния съд - да упражни
контрола, дължим по смисъла на закона. От изразеното по съществото на
делото становище от защитника на подсъдимия може да се изведе единствено
4
оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от
събрания доказателствен материал, чиято процесуална годност не се поставя
под съмнение. Районният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите се от
тях факти, релевантни за предмета на доказване, не е придаден смисъл, който
да не се открива в доказателствените източници, не се констатира некоректно,
превратно или неточно интерпретиране на събраната информация.
На базата на правилно установени, релевантни за предмета на доказване
факти, районният съд е приложил правилно материалния закон, стигайки до
законосъобразния извод за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия
П.Д. обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл.
146, ал. 1 от НК. Само по себе си, изпращането на инкриминирания коментар
от профил, озаглавен с две имена, отговарящи на латинското изписване на
личното и фамилно име на подсъдимия, не е достатъчно да обоснове
категоричния извод, че именно последният е автор на обидния израз. В този
смисъл, коректно районният съд е обърнал внимание на принципните
трудности, които се наблюдават в съдебната практика при доказване
авторството на определена публикация във Фейсбук, като е анализирал
изчерпателно проблемите на настоящото производство. Няма спор, че
процесът на доказване авторството на определена публикация във Фейсбук
среща затруднения, тъй като самото естество на споделяне в социалните
мрежи прави възможно създаването на „фалшиви“ профили, „хакване“ на
чужди профили, използване на чужди такива със съгласието на притежателя
им, осъществяване на нерегламентиран достъп до чужди профили и редица
други житейски ситуации. Това не означава, че извършителят на „обида“,
нанесена по Фейсбук, не може да бъде установен, а означава, че не може да
бъде установен само въз основа на факта, че определена публикация изхожда
от профил, на който е придаден вид, свързващ го с конкретно лице. В този
смисъл за процеса на доказване са важими общите принципни положения,
относими за наказателния процес, а именно, че правните изводи, направени
въз основа на събраните по делото доказателства, следва да са единствено
възможните; както и че за постановяване на осъдителна присъда е
необходимо всички доказателства в своята съвкупност да могат да обосноват
категорични изводи относно основните факти по делото-извършеното
престъпление, неговото авторство и виновността на извършителя.
5
Предвид изложените принципни положения, съотнесени към
конкретиката на настоящия казус, недоказано е обвинението на подсъдимия
за престъплението „обида“, както правилно е приел и районният съд. Това е
така, предвид липсата на преки, а и верига от косвени доказателства, които да
свържат по безспорен начин именно подсъдимия П.Д. с авторството на
инкриминираната реплика. Както вече бе посочено, по делото е налице
единствено доказателствена обезпеченост на факта, че от профил, наименуван
с две от имената на подсъдимия, изписани на латински, на инкриминираната
дата е публикувана процесната реплика на страницата на с.К., в което живее,
както Д., така и В.. Дали тази публикация е направена именно от Д., по делото
липсват достатъчно доказателства, поради което и неговата причастност към
стореното не е доказана. В този смисъл въззивният съд отчете отсъствието на
свидетели, които да констатират с категоричност, че именно подсъдимият е
титуляр на въпросния профил и/или, че той е автор на инкриминираната
реплика, съотнасяйки тази доказателствена празнота към неустановяването на
конкретен мотив за подобно противоправно поведение от негова страна.
Нещо повече, в самото изложение на иницииращата настоящото наказателно
производство тъжба се набляга изрично на липсата на познанство и каквито и
да било предходни взаимоотношения между Д. и В., които евентуално поне
косвено да свържат първия с отправяне на обидната реплика. Единственият,
разпитан по делото свидетел-К. С. също не съобщава информация, от която
да е видно, че именно Д. е автор на инкриминираната публикация. С., който
също като тъжителката не познава подсъдимия лично и не разполага с
информация чий е въпросният профил, свързва последния с Д. единствено въз
основа на предположенията си, подробно коментирани по-горе.
Яснота относно авторството на процесната публикация не внася и
назначената от въззивния съд по изрично искане на тъжителката съдебно-
техническа експертиза със задача да установи кой е бил титуляр на въпросния
профил към инкриминирания момент. В дадените по реда на чл.282 от НПК
допълнителни разяснения вещото лице изложи причините, поради които това
не би могло да бъде сторено, още повече, че в случая е налице и законова
пречка да бъде установен използваният IP-адрес. Последният би
конкретизирал единствено компанията–интернет доставчик, с която
определено лице е сключило договор за интернет услуги, което невинаги е
тъждествено с действителния ползвател на адреса /ноторно известно, че фейсбук-
6
профил би могъл да се използва от всяко трето лице, разполагащо с паролата за достъп,
както и че при използване на определен профил при „затваряне“ на съответната страница
без натискане на бутона „изход“ при последващ достъп до интернет страницата на
фейсбук, автоматично се осъществява достъп до профила в социалната мрежа, който е бил
затворен без активиране на „изход“/. Независимо от изложеното, въззивният съд
отчете и обстоятелството, че IP данните за адресата, сключил договор с
въпросния интернет-доставчик, представляват данни, които са обект на
закрила от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и в този смисъл
разкриването им подлежи на специална процедура, регламентирана в чл. 159а
от НПК. Съгласно визираната разпоредба искането за разкриване на данни
трябва да се отнася за период, не по-дълъг от 6 месеца, като целта е
разкриване на „тежко умишлено престъпление“, които изисквания
автоматично изключват процесния казус от възможността за получаване на
подобна информация.
В обобщение на горното, предвид липсата на категорични и безспорни
доказателства, обосноваващи авторството на подсъдимия върху
инкриминираната реплика, правилно е становището на ПРС, че обвинението
срещу него е недоказано. Ето защо, Пловдивският окръжен съд намира
атакуваната присъда за законосъобразна и обоснована. Не са налице
основания за нейната отмяна или изменение, поради което като правилна
следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея-да бъде оставена без
уважение.
С оглед така постановения краен съдебен акт, на основание чл. 190 ал.1
от НПК в тежест на частния тъжител следва да се присъдят направените
разноски по делото. Предписанията на НПК по отношение разноските са ясни
и са във функционална връзка с реализираната наказателна отговорност-
чл.189 и 190 НПК. Според разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител, който в случая е жалбоподателката В.. В този
смисъл, в съответствие с повелята на чл.190, ал.1 НПК в нейна тежест следва
да се възложат направените в хода на въззивното производство разноски за
съдебнотехническата експертиза в размер на 195 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 113 от 12.11.2021 г. по НЧХД №
3640/2021г., Районен съд-Пловдив, 9 н.с.
ОСЪЖДА частната тъжителка Н. В. В. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Пловдив направените в хода на
въззивното производство разноски за съдебно-техническата експертиза в
размер на 195 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8