Решение по дело №3464/2019 на Административен съд - Пловдив

                                                      

Р Е Ш Е Н И Е

                                             

№ 772

гр. Пловдив, 15.04.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година  в състав:                                           

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от  съдията  Янко Ангелов  административно дело № 3464 по описа за 2019  год. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Ищецът Ж.А.Ж., с ЕГН **********,***, е пре­дя­вил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вре­ди, изразяващи се в чувство за  малоценност, страдания  и унижено човешко достойнство, преживяни за времето, през което е прека­рал в Затвора Пловдив за периода от 01.11.2019г. до 05.11.2019г., които се твърди да са пряка последица от допуснатото от страна на ответника нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

В исковата молба от страна на ищеца се твърди, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на  лицето на елементарни битови и хи­гиенни условия – мръсна тоалетна, с постоянно отворена врата  и изключително силна и неприятна миризма; мивка без връзка с течаща вода; липсваща подова настилка; липса на топла вода, липса на дюшеци, одеала и възглавници; слаба естествена и изкуствена светлина, липса на отопление, както и недостиг на необходимата жилищна площ, определена в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС;

В съдебното заседание - Ж.Ж. лично поддържа исковата си претенция.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - Со­фия, чрез юрк.Ч. счита така предявената претенция с основание чл.284 ал.1 от Закона за из­пъл­нение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, за неосно­ва­телна, поради което настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Ж.А.Ж. е пребивавал в Затвора  гр.Пловдив от 01.11.2019г. до 05.11. 2019г., при т.нар „чужда делегация“,  като по време на престоя си там е бил настанен в Приемното отделение на Затвора Пловдив, което според приложената справка /л.32/ от ответника, разполага с пет стаи за настаняване, една от които е с капацитет от три легла.  Ответникът прави признание на неизгоден за него факт, че в денят на приемане - 01.11.2019 г. Ж. е пребивавал една нощ в нарушение на изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ и е прекарал нощта без осигурен дюшек. За частична компенсация на тази липса му били дали няколко одеала. На 02.11.2019 г. Ж. бил преместен  в стая ОП-2, където му бил осигурен дюшек.

По делото е разпитан като свидетел Г.Т.С., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства.

Свидетелят заявява: …“познавам ищеца от 01.12.2019г. до 05.12.2019 година. На първи декември се запознахме и пребивавахме заедно в една килия с ищеца в Затвора - Пловдив. Два дни беше с мен и след това го преместиха. От 01.12. бяхме два дни с него, до 02-03.12. бяхме заедно, не си спомням. След това само на карето се засичахме, когато правихме разходки. Площта в килията беше около 20 кв. м. според мен. Много мизерия. Бяхме 20 и няколко човека в тази килия заедно с ищеца. Вътре е мизерия всичко. Бая вишки имаше в тази килия, аз не съм ги броил. 10-12 вишки имаше и 20 и няколко човека. Аз така мисля, но не бяхме 20 човека, бяхме 12-13 човека, но без дюшеци си бяхме, нямаше дюшеци да спим на тях. На нашите легла нямаше дюшеци, другите момчета си имаха дюшеци. Аз и ищецът нямахме дюшеци, търсихме, но нямаше. Има тоалетна към тази килия, мивки, вързани с чаршафи, но яко мизерия, мирише, боклуци има в тоалетната, 2-3 чувала вътре, вътре хвърлят туби - муби, пушат цигари - мигари хвърлят вътре, мизерия вътре. На карето си беше добре, разкарвахме се и това е. Достъп до телефон също си имахме. Ищецът стоя в Затвора  Пловдив 5 дена май. И аз бях 5 дена и той толкова. Преди не сме идвали в Затвора – Пловдив. Това ни е за първи път. В другите затвори има дюшеци, това за първи път го тегля тази мизерия. В другите затвори се пази чистота. В Пазарджик, в Стара Загора е чисто. В Пловдив е мръсно, мизерия. Не знам дали другите лишени от свобода пазят чистота, аз не съм лежал там, само в приемната съм бил, там е мизерия, няма чистота. Ние чистим, почваме да метем и да чистим като дойдем тук.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.

Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от спе­циализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС.

Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или без­действия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализира­ните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структу­рата, на което са Областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, дейст­вия и/или бездействия на администрацията на областните служби „Изпъл­не­ние на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълне­ние на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и мате­риал­но­правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неиму­ществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.

Отговорността на Държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или по­раждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворничес­ка­та администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевант­ност­та на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обез­щетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Тако­ва разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въз­дейст­вие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В най-общ план разпоредбата на чл.3 ЗИНЗС е еманация на установе­ните в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действа­ли през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен слу­чай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази зако­нова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното мяс­то, където ищецът е пребивавал в спорния период 01.11.2019г. – 05.11.2019г.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­ту­цията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противо­речат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предот­вратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Же­нева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: 10. Всички помещения, от които се полз­ват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, тряб­ва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветря­ване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от сво­бода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от нали­чието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява свои­те естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу Бъл­га­рия/, като последното е пилотно решение по своя характер.

Това е нов меха­низъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в дър­жава член на Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27 Януа­ри 2015г. за условията в българските затвори „Н. и други против Бъл­га­рия“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производст­во по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях неиму­ществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори не е ефек­тивно средство за защита, което би поправило нарушението, заради формалис­тичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посоч­ване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в част­ност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест вър­ху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установя­ва­не наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни ре­ше­ния се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за из­търпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.

Едно от оплакванията, наведено в хода на съдебното производството е за прена­селеност на килиите. От данните по делото се установява, че изиск­ванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4 кв.м./ не са били  спазени за цялото време на престой на Ж..

Доколкото не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, ако затворниците имат на разположение по-малко от три кв. м. жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

В конкретния случай относно площта в Приемното отделение за всеки от обитателите и с оглед признанието на ответника,  може да се приеме, че е било осъществено соченото наруше­ние, доколкото тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да из­вършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветря­ване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обза­веждане на спалните помещения се определят с Правилника за прилагане на закона. Съответно нормата на чл.20 ал.2 от  ППЗИНЗС предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естест­вено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуст­ве­ното осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изиск­ванията на съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно изиск­ва­нията на чл.115 ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2013г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, помеще­нията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали(шахти, комини и др.). Килии­те в затворите и арестите по своята същност представляват жилищни помеще­ния, макар и разположени в обществена сграда и след като са снабдени с про­зорци, то същите безспорно служат за проветряване, респ. за проникване на естествена светлина, поради което не е налице твърдяното бездействие. Ки­лия­та безспорно разполага и с маса и столове, като по този начин на ищеца са били осигурени и нормални условия за хранене.

Действително, от показанията на свидетеля С. и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че първата килия по настаняване в Приемното отделение и килия ОП-2 са с изключително лоши хигие­нни и битови условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните поме­щения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лише­ните от свобода, които се грижат за почистването.

От друга страна, не се ангажираха доказателства от страна на ответника, че за времето на престоя на ищеца Ж. в двете килии са били осигурени  препарати за почистване и дезинфекция и те са били надлежно и по предназначение използвани, напротив от страна на свидетеля С. се описа обстановка на изключителна замърсеност и лоши битови условия.

Относно необходимостта от обособен отделен санитарен възел, по-конкретно тоалетна,  се констатира, че същата в килия ОП-2 не е била  ремонтирана. От страна на ответника не са опровергаха наведените твърдения, че вратата на тоалетната е била счупена и се местела встрани, което се налагало при влизане, а от другата страна е трябвало някой да я подкрепя.

 Няма пречка тоалетната в килията да бъде само с пре­града, но липсата на уединение е факт, който принизява човешкото дос­тойнст­во и е несъвместимо със забраната по чл.3 ЕКПЧ и чл.3 ЗИНЗС.

Не може да бъде споделено  твърдението, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия свързани с осигуряване на необходимото отопление. Съгласно приложената Заповед № Л-3056 от 27.11.2019 г. се обявява начало на отоплителния сезон, считано от 20.11.2019 г.

Съдът намира, че е налице незаконосъобразно действие на специализиран орган по изпъл­нение на наказанието, извършено в нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС.

Разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС въвежда презумпцията, че в случаи­те по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Следователно, успешно проведеното по делото доказване на пред­поставката по чл.284 ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно унизително отно­ше­ние на служители в Затвора Пловдив към ищеца в нарушение на чл.3 ЗИНЗС, налага извод, че за Ж. са настъпили неимуществени вреди.

Съдът намира, че е налице и незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на конкретно установените факти по делото относно неосигуряване на нормални условия за сън – липса на дюшек; липса на минимално необходима жилищна площ при настаняване; липсата на уединение при задоволяване на физиологични нужди, които водят до извода, че битовите условия в Затвора гр.Пловдив създават предпоставки за увреждане на психичес­кото и физическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство.

Тези неблагоприятни условия, освен пря­ко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобо­да, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е предста­вил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за дните му на престой в Затвора Пловдив.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конк­ретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че Държавата отго­варя за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконо­съобраз­ните им актове, действия или бездействия, без значение дали са при­чинени виновно от тях.

В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фак­тическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтър­пяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – нормални условия за сън, за задоволяване на физиологични нужди и за спокойното му биологично съ­щест­вуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.  

Налице е общото правило на чл.3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради което администрацията на Затвора е длъжна да осигури на лицата изтърпяващи наказанието – лишаване от свобода такива условия, които да не съз­дават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.

Поставянето на ищеца в невъзможност за уединение, неосигуряване на нормални условия за сън и подлагане на унизително отношение, са предизви­кали такова ниво на страдание за Ж., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.

Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпи­тание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физи­ческото им здраве. В този смисъл са решенията по делото Т., делото Ч. срещу България и други. В слу­­чая липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво чо­вешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, каквито ищецът е претърпял, и обосноват настъпили за него неимуществени вреди. Лишаването на ищеца от горните права предпоставя нечовешко и унизително отношение спрямо него и представлява нарушение на чл.3 ЕКПЧ.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вре­ди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зави­­си от степента и характера на вредите и от продължителността на перио­да, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и краткият престой на същия в тези условия от 01.11.2019г. до 05.11.2019г. /4 дни/ според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 150 лева при съобразяване цялостната практика на ВАС по иден­тични дела.

Според този съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания и този размер именно съот­ветства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

За останалата част - за разликата над 150 лева до пълния предявен раз­мер от 10 000 лева претенцията, като неоснователна, следва да се отхвър­ли.

При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адми­нист­ративен съд – Пловдив сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на произ­­водството.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., десети състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21, да заплати на Ж.А.Ж., с ЕГН **********, сумата в размер на 150 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяното чувство за  малоценност, страдания  и унижено човешко достойнство, през времето което е прекарал в Затвора Пловдив за периода от 01.11.2019г. до 05.11.2019г. вклю­чи­телно, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и заявен размер от 10 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - Со­фия, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Административен съд-Пловдив сумата от 10 /десет/ лева, представляваща  дължимата държавна такса за образуване на делото, по сметката на Съда за държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: