Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
град Горна Оряховица, 11.03.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ...........…........................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 926 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Б.В.Д. е останала недоволна и обжалва електронен
фиш серия К № 1163714, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от същия закон. Посочва,
че към датата на нарушението не е била законен представител на дружеството
собственик на автомобила. Поддържа, че е изтекла давността за административнонаказателно
преследване. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателката Б.В.Д. била вписана в Търговския
регистър като управител на дружеството „Н.Н.“ ООД, ЕИК ***, в периода от 10.03.2010
до 20.08.2015 г. (справките на л.25, 26 и 27). В периода от 17.02.2014 до
02.01.2019 г. Д. била вписана в Търговския регистър като управител на клона на
дружеството в град София (справката на л.28).
На 04.03.2016 г. в 17:27 часа на територията на община
Лясковец на път I-4 при км 153+343 със стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с № *** бил заснет автомобил „М.” с рег. № ***, собственост
на дружеството, който се движел в посока към град София със скорост от 107 км/ч,
измерена с техническото средство.
На 10.03.2016 г. против жалбоподателката в качеството
ѝ на законен представител на дружеството бил издаден обжалваният електронен
фиш серия К № 1163714, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът
се е движел със скорост от 102 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, въвеждаща ограничение на скоростта извън населено място за тази
категория автомобили от 90 км/ч.
Издаденият електронен фиш бил връчен на жалбоподателката
на 19.11.2019 г. (разписката на л.12). На 02.12.2019 г. Д. подала по пощата
жалбата против фиша (клеймото върху пощенския плик на л.5).
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от
лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от приложената на л.7 справка, посоченият в
електронния фиш автомобил „М.” с рег. № ***, с който е извършено нарушението, е
собственост на юридическото лице „Н.Н.“ ООД. Посоченият в справката ЕИК *** ***
на собственика съответства на регистрирания клон на дружеството в град София. Доколкото
обаче клонът не е отделен правен субект, а обособена част от търговското
предприятие на търговеца, титуляр на правото на собственост върху автомобила е
самото дружество „Н.Н.“ ООД с ЕИК ***, а не регистрираният от това дружество
клон в град София.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП за
нарушенията, извършени при управление на моторно превозно средство, собственост
на юридическо лице, предвиденото в този закон наказание се налага на законния
представител на юридическото лице или на лицето, посочено от законния представител,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. От значение
за определяне на законния представител, на когото следва да се наложи административното
наказание, е датата на извършване на нарушението.
От справките от Търговския регистър на л.25 и 27 се
установява, че към посочената във фиша дата на нарушението, 04.03.2016 г.,
жалбоподателката Б.В.Д. не е имала качеството законен представител на
дружеството собственик на заснетия автомобил, тъй като шест месеца по-рано
вписването ѝ като управител на дружеството е било заличено, като за
управител е било вписано друго лице. Обстоятелството, че към датата на
нарушението Д. е била вписана в Търговския регистър като управител на клона на
дружеството в град София (справката на л.28), не ѝ придава качеството
законен представител на дружеството. Законните представители на отделните
видове търговски дружества са посочени изчерпателно в Търговския закон. За дружествата
с ограничена отговорност, каквото е процесното, такива са управителят – чл.141,
ал.2 ТЗ, едноличният собственик на капитала – чл.147, ал.1 ТЗ, ликвидаторите –
чл.269, ал.1 от ТЗ, синдикът – чл.658, ал.1, т.1 от ТЗ, временният синдик –
чл.668 във вр. с чл.658, ал.1, т.1 от ТЗ. Управителят на клон не е от кръга на изчерпателно
изброените в ТЗ законни представители на дружеството с ограничена отговорност. Дори
когато е упълномощен за прокурист или обикновен търговски пълномощник,
управителят на клон не придобива качеството на законен представител на
дружеството, а остава само договорен такъв.
От друга страна, в административнонаказателната преписка
няма данни законният представител на дружеството към датата на нарушението да е
подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да е посочил жалбоподателката
като лице, на което е било предоставено управлението на автомобила към посочените
във фиша ден и час на нарушението.
След като към датата на нарушението жалбоподателката не е
имала качеството законен представител на юридическото лице собственик на заснетия
автомобил и не е била посочена по предвидения в закона ред от законния
представител на дружеството като лице, на което е предоставено управлението на автомобила,
не са били налице предпоставките по чл.188, ал.2 от ЗДвП за извършеното с този
автомобил нарушение да бъде издаден електронен фиш против Д..
Освен поради посоченото по-горе нарушение на материалния
закон обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и поради изтичането на
давността за административнонаказателно преследване.
В Закона за административните нарушения и наказания няма
разпоредби относно давността за административнонаказателно преследване в
периода от издаването на наказателното постановление или електронния фиш до
влизането им в сила, както и разпоредби относно основанията за спиране и прекъсване
на давността за административнонаказателно преследване и за абсолютната давност
за административнонаказателно преследване. По силата на чл.11 от ЗАНН за тези
неуредени въпроси в този закон се прилагат разпоредбите от общата част на
Наказателния кодекс. В този смисъл са и задължителните указания в т.2 от
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г., според
които разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяването
на наказателното преследване по давност в НК. Според приетото в точка 2 от
мотивите на това тълкувателно постановление за давността за
административнонаказателно преследване се прилага не само правилото за
абсолютната преследвателна давност (чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК), но и всички останали правила от уредения в НК институт на преследвателната
давност, чието приложно поле не е ограничено от особените правила в чл.34 от ЗАНН.
Приложени за процесния случай, посочените правила от
общата част на Наказателния кодекс водят до следните правни изводи:
Започналата да тече в момента на извършване на
нарушението преследвателна давност е прекъсната по силата на чл.81, ал.2 от НК
във вр. с чл.11 от ЗАНН на 10.03.2016 г., когато против жалбоподателката е
издаден обжалваният електронен фиш (справките л.9 и 10). От това прекъсване е
започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на свой
ред на 18.03.2016 г., когато издаденият електронен фиш е изпратен по пощата за
връчване на жалбоподателката (описа на л.40 – 42). В първоначално изпратената в
съда преписка и в допълнително представените по искане на съда материали няма
данни през следващите три години да са предприемани други действия по връчване
на електронния фиш на Д. или да са настъпвали други основания за спиране или
прекъсване на давността. Следователно започналата да тече на 18.03.2016 г. нова
тригодишна преследвателна давност е изтекла на 18.03.2019 г. Извършеното на
19.11.2019 г. връчване на фиша на наказаното лице не е довело до ново
прекъсване на давността, тъй като към този момент тя вече е била изтекла.
Изтичането на давността за административнонаказателно
преследване е погасило правомощието на държавата по материалното
административнонаказателно правоотношение да наложи на жалбоподателката с
влязъл в сила електронен фиш административно наказание за заснетото с
техническото средство административно нарушение. Погасяването на материалното
административнонаказателно правоотношение по давност е довело до недопустимост
на неприключилото административнонаказателно производство.
С оглед изложеното и на основание чл.334, т.4 във вр. с
чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН съдът следва да отмени обжалвания
електронен фиш и да прекрати административнонаказателното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен
фиш серия К № 1163714, издаден от ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Б.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. (петдесет лева) на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от същия закон.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
водено против Б.В.Д., ЕГН **********,
за извършено на 04.03.2016 г. в 17:27 часа на път I-4 при км 153+343 при
управление на автомобил „М.” с рег. № *** административно нарушение по чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, поради
изтичане на давността за административнонаказателно преследване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….