№ 210
гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по жалба на В.И.Ч., действаща чрез адв.С.М., срещу
решение № 260606/05.07.2021 г. по гр.д.№ 2743/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд в частта му, в която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от въззивницата срещу С.у."М.Г." - *** иск по
чл.222, ал.3 от КТ за разликата над 16 416,24 лв. до 28 728,42 лв., ведно със
законната лихва върху 28 728,42 лв., считано от 27.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Изложени са оплаквания, че първоинстанционното решение в тази му
част е неправилно, т.к. е постановено при допуснато съществено процесуално
нарушение и нарушение на материалния закон.
Относно твърдяното съществено процесуално нарушение въззивницата
сочи, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите на чл.146, ал.1 т.5
от ГПК и чл.146, ал.2 от ГПК, т.к. не й е указал, че следва да доказва
наличието на сключен колективен трудов договор /КТД/ в сферата на
образованието, както и че не сочи доказателства за този твърдян от нея факт.
Относно нарушението на материалиня закон се сочи, че наличието на
действащ КТД в сферата на образованието представлява част от обективното
право по смисъла на чл.51б, ал.6 и ал.7 от Кодекса на труда КТ/, което не
подлежи на доказване в процеса, а първоинстанционният съд е следвало да
издири обнародваният в Държавен вестник и публикуван на електронната
1
страница на ИА "Главна инспекция по труда" отраслов/браншови КТД в
сферата на образованието и да приложи разпоредбата му, уреждаща размерът
на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на десет и половина брутни
трудови възнаграждения.
Сочи се също така, че дори да се приеме, че съответната разпоредба от
КТД е неприложима, то нарушението на материалния закон от
първоинстанционния съд се изразява в неприлагане на разпоредбата на
чл.219, ал.6 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/,
допълваща чл.222, ал.3 от КТ, съобразно която въззивницата има право на
обезщетение в размер на десет брутни трудови възнаграждения.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен в
пълния му размер и за разликата над 16 416,24 лв. до 28 728,42 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата, както и присъждането на направените от
В.И.Ч. съдебни разноски.
В законоустановения срок насрещната страна С.у."М.Г." - *** не е
представило отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се явява лично
и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си
и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част
и постановяването на ново, с което предявеният от нея иск бъде уважен в
пълен размер.
Въззиваемото средно училище не се представлява от законен или
процесуален представител.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е
подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната
му част, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е би сезиран от В.И.Ч. с искова молба срещу
С.у."М.Г." - ***, с която е бил предявен иск по чл.222, ал.3 от Кодекса на
труда (КТ) за присъждане на сумата от 28 728,42 лв. представляваща
обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ищцата е изложила твърдения, е била в трудово правоотношение с
ответното училище за периода от 21.11.1994 г. до 15.07.2020 г., когато същото
е било прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ. През
времетраенето на трудовото си правоотношение ищцата на два пъти е била
уволнявана, но и двете уволнения са били признати по съдебен ред за
незаконни и отменени, а В.И.Ч. е била възстановявана на заеманата от нея
2
допреди уволненията й длъжност „директор“.
Твърди, че при прекратяване на трудовото й правоотношение поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работодателят не
й е начислил и изплатил полагащото й се обезщетение, дължимо на това
основание.
Твърди също така, че същото следва да бъде в размер от 10,5 брутни
трудови възнаграждения, т.к. ответното училище е страна по колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование,
предвиждащ именно такъв размер на обезщетението за придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че към момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение месечното й брутно трудово
възнаграждение е било в размер от 2 736,04 лв.
С подадения отговор на исковата молба С.у. "М.Г." е оспорило иска,
като е възразило, че към момента на придобиване на правото на пенсиониране
за осигурителен стаж и възраст от страна на ищцата тя не се е намирала в
трудово правоотношение с ответника, т.к. в периодите от уволненията й до
възстановяванията й по съдебен ред на заеманата от нея длъжност „директор“
е била в трудови правоотношения и с други работодатели, поради което в
последните десет години трудовият й стаж не е бил само при един и същ
работодател.
Възразило е също така, че ищцата вече е упражнила правото си да
получи обезщетението от друг работодател, както и че не е член на
синдикална организация, страна по браншовия КТД и не се е присъединила
към него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
иска до размера на сумата от 16416,24 лв., представляваща брутното трудово
възнаграждение на ищцата за шест месеца, и го е отхвърлил за разликата до
пълния предявен размер, т.к. е приел, че ищцата не е доказала наличието на
КТД, предвиждащ по-голям размер.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение за
периода от 1994 г. до 15.07.2021 г., когато е било прекратено от работодателя
на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ.
През този период от време трудовото правоотношение на два пъти е
било прекратявано от работодателя, но и двете уволнения на В.И.Ч. са били
признати по съдебен ред за незаконни и съответно отменени, а въззивницата е
била възстановявана на заеманата от нея допреди уволненията й длъжност
„директор“.
За периода от 07.09.2013 г. до 08.11.2013 г. (през времетраенето на
съдебното производство за отмяна на второто незаконно уволнение на
въззивницата) В.И.Ч. е била в трудово правоотношение с Професионална
гимназия по селско стопанство (ПГСС) – гр.Чирпан, като при прекратяване на
трудовото й правоотношение с този работодател не й е било начислено
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
3
С разпореждане от 06.02.2014 г. на ТП на НОИ –гр.Стара Загора на
В.И.Ч. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
През периода на трудовото си правоотношение с въззиваемото средно
училище В.И.Ч. е била член на Синдиката на българските учители (СБУ) към
Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), в това число и
за периода м.ІХ –м.ХІ 2020 г.
Към 15.07.2021 г. месечното брутно трудово възнаграждение на В.И.Ч. е
било в размер на 2 736,04 лв.
От приетият от настоящата съдебна инстанция колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО1-
134/08.06.2020 г. се установява, че СБУ към КНСБ е страна по договора, а
чл.31, ал.1 т.2 предвижда на работници и служители, членове на
синдикалните организация, страни по договора, които са педагогически
специалисти, които в последните си десет години от трудовия стаж са заемали
длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска
образователна институция на бюджетна издръжка от системата на
предучилищното и училищното образование, да се изплаща обезщетение по
чл.222,ал.3 от КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда правото на работника/
служителя на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването. Ако трудовият стаж на
работника/ служителя през последните десет години е все при един и същ
работодател, размерът на обезщетението е равен на брутното му трудово
възнаграждение за шест месеца.
Съгласно чл.228, ал.2 от КТ размерите на обезщетенията по чл.222 от
КТ, в т.ч. и по ал.3, се прилагат, доколкото в акт на министерския съвет,
колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-
големи размери.
В настоящият случай е безспорно, че към 15.07.2021 г. – датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на В.И.Ч. със С.у. "М.Г.",
въззивницата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Въззивният съд приема, че към тази дата В.И.Ч. е имала трудов стаж в
С.у. "М.Г." през последните десет години, т.к. макар, че въззивницата да е
била уволнявана на два пъти, то с влизането в сила на конститутивните
съдебни решения за отмяна на уволненията и възстановяването й в длъжност
факта на прекъсване на трудовия стаж е отпадал с обратна сила, поради което
следва да се приеме, че трудовото й правоотношение никога не е било
прекъсвано.
Въззивният съд приема също така, че към момента на прекратяване на
трудовото й правоотношение В.И.Ч. е била член на СБУ на КНСБ, който от
своя страна е бил страна по колективен трудов договор по смисъла на чл.228,
4
ал.2 от КТ.
Ето защо за определяне на размера на полагащото й се обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ следва да се приложи разпоредбата на чл. чл.31, ал.1 т.2 от
колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № ДО1-134/08.06.2020 г., предвиждащ същото да е 10, 5 брутни
работни заплати.
Тъй като брутната работна заплата на въззивницата към 15.07.2021 г. е
била в размер на 2 736,04 лв., то й полагащото й се и дължимо от
работодателя С.у. "М.Г." обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на
28728,42 лв.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира
оплакванията във въззивната жалба за постановяване на
първоинстанционното решение при допуснато съществено процесуално
нарушение и неправилно приложение на материалния закон за основателни,
поради което то следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него
да бъде постановено ново, с което на въззивницата бъде присъдено
обезщетение от още 12 312,18 лв. (дванадесет хиляди триста и дванадесет
лева и осемнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано
от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото следа да бъде отменено и определение №
261702/01.10.2021 г., с което е допълнено решение № 260606/05.07.2021 г. в
частта му за разноските, като В.И.Ч. е осъдена да заплати на С.у. "М.Г."
сумата от 952,13 лв. (деветстотин петдесет и два лева и тринадесет стотинки)
- съдебно-деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.
Относно разноските и държавните такси:
При този изход на делото въззивницата – ищца в първоинстанционното
производство, има право на разноски и пред двете съдебни инстанции в пълен
размер.
В нейна полза следва да се присъдят допълнително разноски пред
първата съдебна инстанция в размер от 815 лв. (осемстотин и петнадесет лева)
до пълния размер на направените от нея разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 1670 лв. (хиляда шестстотин и седемдесет лева), както и
разноските пред настоящата въззивна инстанция в размер на 1 500 лв. (хиляда
и петстотин лева) за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК С.у. "М.Г." – гр.С.З. следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер общо от 738,73 лв. (седемстотин осемдесет и три лева)
представляваща сбора от дължимата в първоинстанционното производство
държавна такса по чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК от 4 процента върху сумата от 12 312,18 лв. - 492,49 лв.
(четиристотин деветдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки), която
следва да заплати по сметката на Старозагорския районен съд, и 246,24 лв.
(двеста четиридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) – дължимата
държавна такса за въззивно обжалване по чл.18, ал.1 от тарифата за
5
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, която следва да заплати
по сметката на Старозагорския окръжен съд.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.ІІІ-то от ГПК
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260606/05.07.2021 г. по гр.д.№ 2743/2020 г. по
описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от В.И.Ч., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***
срещу С.у. "М.Г.", БУЛСТАТ № ***, с адрес: гр.С.З., *** иск по чл.222, ал.3
от КТ за разликата над 16 416,24 лв. до 28 728,42 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане ,
както и определение № 261702/01.10.2021 г., с което е допълнено решение №
260606/05.07.2021 г. в частта му за разноските, като В.И.Ч. е осъдена да
заплати на С.у. "М.Г." сумата от 952,13 лв. (деветстотин петдесет и два лева и
тринадесет стотинки) - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на
отхвърлената част от иска, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 от Кодекса на труда С.у. "М.Г.",
БУЛСТАТ № ***, с адрес: гр.С.З., *** да заплати на В.И.Ч., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., *** още сумата от 12 312,18 лв. (дванадесет
хиляди триста и дванадесет лева и осемнадесет стотинки), ведно със
законната лихва върху нея, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В останалата му част решение № 260606/05.07.2021 г. по гр.д.№
2743/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
С.у. "М.Г.", БУЛСТАТ № ***, с адрес: гр.С.З., *** да заплати на В.И.Ч., ЕГН
– **********, с адрес: гр.С.З., *** сумите от 815 лв. (осемстотин и
петнадесет лева) - разноски пред първата съдебна инстанция до пълния
размер на направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение
от 1670 лв. (хиляда шестстотин и седемдесет лева), както и разноските пред
настоящата въззивна инстанция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин
лева) за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК С.у. "М.Г.", БУЛСТАТ №
***, с адрес: гр.С.З., *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер общо от 738,73 лв. (седемстотин осемдесет и три
лева), от които 492,49 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и четиридесет
и девет стотинки) по сметката Старозагорския районен съд, и 246,24 лв.
(двеста четиридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) по сметката на
Старозагорския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
6
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7