РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. Перник, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720102514 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. Н. Д., чрез адв. Б.
В., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено, че
поради погасяване по давност ищцата не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 825,35 лева –главница за неплатена топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. „Л. П.“ бл. 5, вх. Б, ап. 35 за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г., и сумата в размер на 238,46 лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 30.06.2009 г. до 28.12.2012 г. и разноски в размер на 25 лева-
държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.06.2013 г. по ч. гр. д. № 469/2013 г. на Пернишкия районен
съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 1912/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност, която според нея е
започнала да тече на 18.03.2013 г. Признава, че въз основа на изпълнителния лист от
18.06.2013 г. по молба с вх. № 3027/17.07.2013 г. първоначално е било образувано
изп.д. № 484/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.. По това дело след извършени справки за
имущественото състояние на ищцата на 10.10.2013 г. било издадено постановление от
съдебния изпълнител за налагане на възбрана във връзка с постъпил от ОМДТ с вг. №
4494/02.10.2013 г. отговор относно декларирано от длъжника имущество. На
22.09.2014 г. ЧСИ Д. отново постановила незабавно връчване на поканата за
доброволно изпълнение и снабдяване със скица с оглед постъпил от АВ при ПРС
отговор от 10.07.2014 г., че няма отбелязвания за вписана възбрана. Към изп.д. №
484/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. било присъединено и изп. д. № 130/2009 г.
Последната молба на взискателя по изп.д. № 484/2013 г. била от 20.05.2016 г. за даване
на съгласие за прилагане на разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ, извършване на справки и
1
налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки. Със съобщения от
24.01.2019 г. ЧСИ Д. е уведомила длъжника и взискателя за прекратяване на изп.д. №
484/2013 г. по реда на чл. 433, т. 8 ГПК. Ищцата поддържа, че новото изпълнително
производство по изп. д. № 1912/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. било образувано след
погасяване на вземанията по процесния изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД не е
подало отговор. В съдебно заседание ответникът оспорва иска и моли същият да бъде
отхвърлен. Претендира разноски съгласно представен списък.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представената по делото заповед № 399/30.01.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 469/2013 г. на Пернишкия районен
съд, е видно, че въз основа на нея в полза на „Топлофикация-Перник“ АД е издаден
изпълнителен лист от 18.06.2013 г. срещу З. Н. Д. за сумата в размер на 825,35 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Л.
П.“ бл. *, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата в размер на
238,46 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2009 г. до 28.12.2012 г. и разноски в размер на 25 лева- държавна
такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
От признанията на ищеца в исковата молба, които съдът цени съгласно чл. 175
ГПК с оглед на всички данни по делото и същите се подкрепят от направените
отбелязвания върху гърба на процесния изпълнителен лист от 18.06.2013 г., се
установява, че въз основа на изпълнителния лист от 18.06.2013 г. по молба с вх. №
3027/17.07.2013 г. първоначално е било образувано изп.д. № 484/2013 г. по описа на
ЧСИ С. Д.. По това дело след извършени справки за имущественото състояние на
ищцата на 10.10.2013 г. било издадено постановление от съдебния изпълнител за
налагане на възбрана във връзка с постъпил от ОМДТ с вг. № 4494/02.10.2013 г.
отговор относно декларирано от длъжника имущество. На 22.09.2014 г. ЧСИ Д. отново
постановила незабавно връчване на поканата за доброволно изпълнение и снабдяване
със скица с оглед постъпил от АВ при ПРС отговор от 10.07.2014 г., че няма
отбелязвания за вписана възбрана. Към изп.д. № 484/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.
било присъединено и изп. д. № 130/2009 г. Последната молба на взискателя по изп.д.
№ 484/2013 г. била с вх. № 20.05.2016 г. за даване на съгласие за прилагане на
разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ, извършване на справки и налагане на запор върху
трудово възнаграждение и банкови сметки. Със съобщения от 24.01.2019 г. ЧСИ Д. е
уведомила длъжника и взискателя за прекратяване на изп.д. № 484/2013 г. по реда на
чл. 433, т. 8 ГПК.
От приетия заверен препис на изп. д. № 1912/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. се
установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 28-11-0 от
22.06.2021 г. на „Топлофикация-Перник“ АД. С молбата са възложени правомощията
по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ Б., като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на
БНБ за налични банкови сметки, справка в НОИ за наличие на секвестируем
трудов/приравнен на него доход или пенсия и справка в ОД на МВР-Перник за
наличиеи на регистрирани МПС собственост на длъжника или налични банкови
сметки, да се наложи запор върху тях до погасяване на дълга.
ЧСИ Б.е извършил справки за имущественото състояние на длъжника. С
постановление от 29.06.2021 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в
„Банка ДСК“ АД, във връзка с който са изплатени суми на взискателя, за кото има
извършени отбелязвания на гърба на изпълнителния лист..
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена против ищцата на основание чл. 410 ГПК. По делото липсват
данни кога е връчена заповедта и дали срещу нея е подадено възражение по чл. 414
ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на датата
на издаване на изпълнителния лист- 18.06.2013 г. От този момент е започнал да тече
срокът на погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
До образуване на първото изп.д. № 484/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. на
17.07.2013 г. не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото
към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването
на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече през време на изпълнителното производство
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. "
Ж" ЗЗД. Така цитираното постановление е обявено за изгубило сила с с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,
от който момент спирането на давността за вземанията е преустановено. В този смисъл
е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. на ВКС, което се споделя от настоящия съдебен състав. В същото е
3
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени
и обявени по съответния ред. Прието е също така, че с новото тълкувателно решение
тълкуването на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхна компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно решение на ВКС, съдът
намира, че спирането на погасителната давност по изп.д. № 484/2013 г. по описа на
ЧСИ С. Д. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исково
производство, е преустановено от 26.06.2015 г. - момента на постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. и от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
С решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК е
разяснено, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно
т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. В случая в последното искане за предприемане на
принудителни действия по изп.д. № 484/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., е направено с
молба на взискателя по изп.д. № 484/2013 г. била от 20.05.2016 г. за даване на съгласие
за прилагане на разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ, извършване на справки и налагане на
запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, като няма по делото данни
след този момент да има осъществяване на поискан способ. Поради това следва да се
приеме, че от този момент е започнал да тече 5-годишният давностен срок, както и
двугодишният срок за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е изтекъл на 20.05.2018 г.
Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
води до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на
чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско
дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до
изтичане на погасителната давност. Поради това настъпилото по силата на закона на
20.05.2018 г. прекратяване на изп.д. № 484/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. не е
прекъснало давността за процесните вземания.
Следователно започналата да тече на 20.05.2016 г. 5-годишна погасителна
давност е изтекла на 20.05.2021 г.- преди образуване на новото изп. д. № 1912/2021 г.
по описа на ЧСИ С. Б. по молба с вх. № 28-11-0 от 22.06.2021 г. на „Топлофикация-
Перник“ АД. Следва да се посочи, че молбата от 22.06.2021 г., с която се иска
образуване на новото изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия,
както и самото им предприемане впоследствие, поначало са годни да прекъснат
давността действия, но молбата е подадена след изтичане на давността.
4
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на общо
375,55 лева, от които 50 лева- държавна такса, 24 лева- такса за копие на изпълнително
дело и 300 лева- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Л. П.“ бл. *, вх. *, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, поради погасяване по давност сумата в размер на 825,35 лева –главница
за неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Л. П.“ бл. *,
вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., и сумата в размер на 238,46
лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 28.12.2012
г. и разноски в размер на 25 лева- държавна такса и 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2013 г. по ч. гр. д.
№ 469/2013 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. №
1912/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на
З. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л. П.“ бл. *, вх. *, ап. **, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 375,55 лева /триста седемдесет и пет лева и петдесет
и пет стотинки/, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението приложената заповед № 399/30.01.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 469/2013 г. на
Пернишкия районен съд да се върне в архив.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5