РЕШЕНИЕ
№ 2208
гр. Пловдив, 01.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Стефка
Костадинова и с участието на прокурор при ОП - Пловдив Росен Каменов, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2312 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „В.Л.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“София“ № 9, ет.3, подадена чрез
пълномощника на дружеството адв.А.К., срещу Комисия
за защита на потребителите гр. София, пл.“Славейков“ № 4а. С исковата молба е
предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца
имуществени вреди, претърпени от него в резултат на отменено по съдебен ред
като незаконосъобразно издадено срещу дружеството Наказателно постановление № К
– 0047907/01.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 3013/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 440 лева. Претендират се и направените в хода на настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и заплатената
държавна такса за образуване на делото от 25 лева.
Ищецът, редовно призован, се представлява пред съда от упълномощения му
процесуален представител адв. К., който поддържа
изцяло исковата претенция и искането за присъждане на разноски в производството,
като моли същите да се уважат.
Ответникът по иска Комисия за защита на потребителите - София, редовно
призован, не е депозирал отговор по исковата молба, не е изпратил представител
в съдебно заседание, не е взел становище по иска.
Задължително участващия по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
становище за неоснователност на исковата претенция и счита, че тя следва да
бъде отхвърлена.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е
допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с
правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за
присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да
са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при
изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид,
че съгласно Тълкувателно постановление №
2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014
г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен
акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но въпреки това основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или
бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й
поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е
посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Тъй като законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, то доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено
наказателно постановление, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК,
като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е
налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая
исковата претенцията е основана на отмяна на наказателно постановление
по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН.
Както е посочено и в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР №
1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в
производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК, към който
ЗАНН препраща за неуредените случаи, предвиждат специален ред за присъждане на
разноски в производството. Същото се отнася и до касационното производство по
обжалване решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела,
при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните съдилища не
присъждат разноски.
Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.
Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая,
издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност
се твърди да са произтекли вреди за ищеца е Директора на Регионална дирекция на
КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора.
Комисията за защита на потребителите е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на КЗП към Министъра на икономиката
и за нейната администрация, което е на бюджетна издръжка, със седалище в София
и с регионални звена на територията на страната. Поради това и доколкото
издателят на отмененото наказателното постановление е част от административната
структура на това юридическо лице, правилно искът е насочен именно срещу
КЗП-София.
По същество исковата претенция се явява основателна.
От приетите и приложени по делото
доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца „В.Л.“ ЕООД
гр. Пловдив е било издадено Наказателно постановление № К- 0047907 от
01.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството е
била наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение по Закона за защита
на потребителите. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по реда
на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд Пловдив, като жалбата е била депозирана чрез
наказващия орган, подписана от пълномощника на санкционираното дружество – ищец
по делото адвокат А.К.. По образуваното по жалбата АНД № 3013/2019 г. по описа
на РС Пловдив, ХVІ наказателен състав бил приложен договор за правна защита и съдействие от
11.04.2019 г. между адв.К. и дружеството-ищец,
подписан от двете страни, с предмет оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в подаване на жалба до Районния съд против наказателното
постановление и представителство в производството по делото. По договора било
уговорено възнаграждение в размер на 440 лева, като било посочено, че то е дължимо
по банковата сметка на адвоката, записана изрично в същия договор в ТБ „Алианц България“ АД. Към този договор по делото на РС
Пловдив били представени и фактура № ********** от 11.04.2019 г. за услугата по
договора, преводно нареждане по фактурата и извлечение от интернет банкиране по
сметката на А.К.. По развилото се пред Районния съд производство по
образуваното по жалбата АНД № 3013/2019 г. ищецът бил представляван от
упълномощения му с пълномощно от 11.04.2019 г. адвокат К., който присъствал в
проведеното едно съдебно заседание по делото. С решение № 1159/17.06.2019 г.
Районен съд - Пловдив, ХVІ наказателен състав, отменил обжалваното наказателно
постановление изцяло, като незаконосъобразно издадено. Решението не било
обжалвано и след изтичане на срока за обжалването му влязло в законна сила на 11.07.2019 г.
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи,
е установена по делото наличната отмяна
на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна дейност,
каквато е административно - наказателната дейност, акт – наказателно
постановление, като незаконосъобразен. В развилото се пред Районния съд
производство по отмяна на наказателното постановление се установява ищецът да е
направил имуществен по своя характер разход, понеже е заплатил адвокатски
хонорар на упълномощения в производството адвокат. Видно от приложения по
делото на ПРС договор за правна защита и съдействие, в същия било уговорено
възнаграждение от 440 лева. Съдът при преценката си относно доказаността
на направения разход съобразява разрешението, дадено в Тълкувателно решене № 6/2013
г. на ВКС ОСГТК, в което е посочено, че само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Посочено е още и че поради това в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път и тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, от представените пред
Районния съд документи настоящият съд прави извода, че извършеното от ищеца
плащане е действително осъществено. Видно е, че дружеството-ищец е наредило
плащане по посочената в договора за правна защита и съдействие сметка на
упълномощения му адвокат на 15.04.2019 г. с основание на плащането издадената
му от адвоката фактура за сумата от 440 лева, която е и постъпила реално по
сметката на адвоката на същата дата.
Така направеният разход се явява имуществена
вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт – наказателно постановление – и е непосредствена
последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал адвокатска защита,
ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление. В
тази насока и независимо, че защитата в съдебното производство по ЗАНН не е
задължителна, следва да се има предвид и изричното разрешение, дадено в
задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което адвокатската
защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА и в
чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно с конкретно изложени доводи
твърдението, че направеният разход за адвокатски хонорар в посочените
производства, не се явява имуществена
вреда за ищеца, тъй като е платен само по силата на свободното договаряне между
страните. Съгласно последно посоченото ТР 1/2017 г. на ВАС, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата, като в тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната
разпоредба на чл.4, пр. последно от ЗОДОВ.
От изложеното следва, че искът е
доказан и по основание, и по размер, и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 440 лева, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, издадено против ищеца.
Не е налице несъответствие
на размера на исковата претенция с принципа на справедливостта и
съразмерността. В Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС изрично е отбелязано,
че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован
и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява, или
да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. В
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено, освен, че размерът на
договореното адвокатско възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също
и че не може да е по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за
съответния вид работа. В чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, каквото е установено в случая да е извършил за ищеца
пред РС Пловдив адв. К., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно - наказателен характер, извън случаите по ал.2 възнаграждението
е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. Предвидените по Наредбата размери са само
долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за
оказаната от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. В случая, възнаграждението, което предвижда
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата при размер на имуществената санкция от 3000 лева
би следвало да се определи на 440 лева, тъй като, съгласно посоченото в тази
разпоредба, при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. Именно такова възнаграждение е било уговорено и платено
по коментирания договор от 11.04.2019 г. Въпросният минимален размер, посочен в
Наредбата, не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъла на чл.36,
ал.2 от ЗА, а определянето на размера на възнаграждението като обоснован и
справедлив е в зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната
правна помощ и във връзка със спецификите, сложността, продължителността и
предмета на конкретното производство. В случая, оказаната от адвокат К. правна
помощ се е изразила не само в изготвяне и депозиране на жалба срещу отмененото
впоследствие наказателно постановление, но и в осъществено процесуално
представителство на ищеца чрез явяване на упълномощения му адвокат в проведеното
по делото съдебно заседание, където последният е изложил становище по същество.
Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен
от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който напълно съответства и на
размерът, определен в специалната Наредба, следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА и поради това
съдът намира, че присъждане на обезщетение в претендирания
размер от 440 лева не е несъответно на принципа на справедливостта, поради
което и не следва исковата претенция да бъде уважавана до по-нисък размер, като
от ответника не е постъпило и такова възражение.
Не
се установява от доказателствата по делото нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които иначе са основание за отхвърляне на иска или намаляване размера на
присъденото обезщетение.
Поради изложеното по-горе и становището на
прокурора за неоснователност на исковата претенция, което не е и
конкретизирано, не може да бъде възприето от съда.
Не е направено с исковата молба акцесорно искане за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума
на главницата, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в
настоящото производство разноски в размер на общо 325 лв., за които е приложен
списък от ищеца. От тях 300 лева са възнаграждението за един адвокат, за което
по делото е приложен договор, видно от който сумата е платена в момента на
подписването му и следователно, съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решене
№ 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, договорът служи за разписка и удостоверява плащането,
както и 25 лева държавна такса, внесена за образуване на настоящото дело.
С оглед така
изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. София, пл. “Славейков“
№ 4а, да заплати на „В.Л.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.“София“ № 9, ет.3, сумата в размер на 440,00 лв. /четиристотин
и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено срещу него Наказателно
постановление № К – 0047907/01.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция
на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. София, пл. “Славейков“ № 4а, да заплати на „В.Л.“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“София“ № 9,
ет.3, сумата в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/