№ 569
гр. Велико Търново, 13.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря В.Г.
изслуша доклх.аното от съдията адм. дело № 590/2018г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ - обжалване на РА пред първа съдебна инстанция.
Образувано по жалба на М.Г.Д. ***, депозирана чрез
упълномощения х.окат.
Оспорва се Ревизионен
акт/РА/ № Р-04000417006489-091-001/04.05.2018 г. на ТД на НАП – Велико
Търново, в частта, потвърдена с
Решение № 126/13.07.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установените
публични задължения, произтичащи от отговорността на оспорващата за задължения на дружеството
„ЕЛИСТА“ЕООД с ЕИК *********, основана на чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно: за корпоративен данък за 2010 г. в размер на
2 250,14 лв. и лихви върху КД в размер на 1 628,21 лв., и за ДДС за данъчни
периоди от 01.12.2010 г. до 30.04.2011 г. - общо в размер на 53 684,33 лв. и
лихви върху него - 39 079,96 лв.
Жалбоподателката счита, че неправилно е ангажирана отговорност й за преки и косвени данъци
по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като не са установени необходимите
предпоставки за това. Не е установено плащане в натура или в пари, което да
представлява скрито разпределение на печалбата. Липсва и установено отчуждаване
на имущество на управляваното от нея дружество безвъзмездно или на цени,
значително по-ниски от пазарните. Не била установена и несъбираемостта на
публичните задължения на дружеството. Няма проведено изпълнително производство
по ДОПК, в хода на което да е установено, че публичните вземания, дължими от
дружеството, за чийто дълг отговаря, не могат да се съберат от основния длъжник.
Не е доказана и каузална връзка между конкретни лични действия на РЛ и
невъзможността да бъдат погасени публичните задължения на дружеството. Изобщо не било проведено изпълнение срещу
дружеството. Констатациите на ОП не били обосновани със събрания доказателствен
материал, а доказателствената тежест е за администрацията. Наличните
доказателства не подкрепяли изводите в РА.
Не е установена недобросъвестността му с годни доказателства, тъй като
през периода, за който е установена солидарната му отговорност, основният
длъжник е имал и втори управител и съдружник.
С тези и други аргументи, подробно изложени в жалбата моли за отмяна на
потвърдената от ответника част на ревизионният акт. Претендира деловодни
разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. Препраща към
мотивите на Решението на ДОДОП за процесуална икономия. Настоява, че в хода на
съдебното производство не са събрани нови доказателства, които да променят
фактическата обстановка. Счита, че в хода на ревизията Оп са компетентни да
извършат оценка на активите на дружеството, а ако жалбоподателят не е бил
съгласен е можел да ангажира експертиза. Уточнява, че по делото са приложени
доказателства от дирекция „Събиране “ на ТД на НАП, които сочат, че след
проведено проучване не е установено имущество на дружеството, освободено от
тежести. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.
1 от ДОПК/решението на ДОДОП е връчено на 01.08.2018г., а жалбата е
депозирана на 09.08.2018г./. Правото на
жалба е упражнено от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт,
потвърден по административен ред от ответника в оспорената пред съда част,
което я прави допустима за разглеждане по същество.
Ревизионното производство е проведено по
правилата на чл.112 – 120 от ДОПК, а именно:
Производството е било възложено със ЗВР №
Р-04000417006489-020-001/28.09.2017 г., връчена на пълномощника на дружеството,
която е изменена със ЗВР № Р-04000417006489-020-002/04.01.2018 г. Ревизията е за установяване на отговорността на
жалбоподателката при реализиране на предпоставките на солидарната отговорност
по чл.19 от ДОПК за задълженията на „Елиста“ ЕООД за КД от
01.01.2009г.-31.12.2014г., за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2010г.-30.06.2015г., за данък върху
доходите по ТПО за 01.07.2015г. до 31.07.2015г. и за ЗОВ за фондовете на ДОО,
УПФ и ЗО за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г.
Ревизията е възложена във връзка с Решение
№ 256/25.09.2017г. на директора на Дирекция ОДОП В.Търново, с което е отменен
като незаконосъобразен PA № Р- 04000716006527-091 -001/06.07.2017 г„ поправен с
РАПРА № П-04000717123866-003- 001/19.07.2017г. и преписката е върната за
възлагане на нова ревизия за определяне на отговорността на М.Г.Д. по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Елиста" ЕООД с ЕИК ********* за корпоративен данък
за периода от 01.01,2009г. до 31.12.2014г., за данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г.,
за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2010г. до 30.06.2015г. и за задължителни
осигурителни вноски за осигурители за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г.,
в т.ч. за ДОО, УПФ и здравно осигуряване.
На основание чл.117 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № Р-04000417006489-092- 001/20.03.2018г., срещу който, след
удължаване на срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е подадено възражение с вх. №
10572/18.04.2018 г. по описа на ТД на НАП В. Търново с приложени към него
документи. Видно от направеното в РА обсъждане, възражението е прието за
неоснователно.
Предмет на административното обжалване е
Ревизионен акт № Р-04000417006489-091-001/04.05.2018г., в частта в която на
жалбоподателката е определена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения
на „Елиста" ЕООД за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2010г. до 30.04.2011г.
общо в размер на 122 908.00 лв. и лихви - 93 864.25 лв. и за корпоративен данък
за 2009г. и 2010г. общо в размер на 6287.66 лв. и лихви - 4966.44 лв. С РА не е
определена отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Елиста" ЕООД за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения на наетите
лица, осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за осигурители за периода от
01.07.2015г. до 31.07.2015 г., за корпоративен данък за 2011г., 2012г., 2013г.
и 2014г. и за ДДС за данъчните периоди от м.05.2011г. до м.06.2015г., поради
което се приема, че РА не се обжалва в тази част и е влязъл в сила.
Следва да се посочи, че задълженията, за
които на М.Д. е вменена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК в посочения по-горе
размер, са част от задълженията на „Елиста" ЕООД, установени в резултат на
извършената ревизия на дружеството, приключила с РА №
Р-04000715005383-091-001/19.01.2016 г., с който са определени данъчни
задължения за внасяне общо в размер на 1 447 833,56лв., в т.ч. корпоративен
данък в размер на 24 307,58 лв. и лихви за него в размер на 7 348,32 лв., както
и ДДС в размер на 1 107 490,11 лв. и лихви в размер на 308 687,55 лв.
Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Горепосочените задълженията
на „ЕЛИСТА" ЕООД не са внесени до образуването на ревизионното
производство на М.Д. и до издаването на процесния РА.
В
резултат на административния контрол върху оспорения РА, в обжалвана и потвърдена от ответника част са установени солидарни задължения
по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010г.
до 30.04.2011 г. в общ размер на
53 684,33лв. и лихви в размер на 39 079,96лв. и задължение по ЗКПО за КД за 2010 г. в размер на 2 250,14лв. и лихви в размер
на 1 628,21лв. Тези задължения са предмет на настоящото съдебно
производство.
В хода на ревизията са извършени валидно
редица процесуални действия, при които са събрани годни и относими
доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а именно:
Изискани са от РЛ конкретно посочени търговски,
счетоводни документи и банкови извлечения за дружеството „ЕЛИСТА“ЕООД. В отговор на връченото
искане е представено /вх.№ 20254/23.11.2017г. в Офис Габрово/ писмено
обяснение, в което е посочено, че всички документи /фактури, инвентаризационни
описи, стокови разписки, документи за разплащане, документи за продажба/,
съставени във връзка с извършено разпореждане със стоките, налични в
търговските обекти на „Елиста" ООД, както и банковите извлечения на
притежаваните от „Елиста" ООД банкови сметки, първичните счетоводни
документи и тяхното счетоводно отразяване и оборотните ведомости, към датата на
продажбата на дяловете от капитала са предадени в оригинал на новия собственик
на капитала - К.У..
Извършена е насрещна проверка на „Елиста 2015"
ООД, документирана с ПИНП № П-04000717193461 -141 -001/04.12.2017г. В отговор
на връченото искане са представени заверени копия на изисканите 5 бр. фактури, от
които е видно, че предмет на доставките са различни видове стопански инвентар
/ДМА/ , извлечение от счетоводна сметка 401 „Доставчици" за отразяване на
същите фактури и данни за местоположението на всеки един от фактурираните.Представени
са изисканите счетоводни и данъчни амортизационни планове, оборотни ведомости и
хронология на всички счетоводни записвания. В представени писмени обяснения от М.Д.
в качеството й на управител на „Елиста 2015" ООД е посочено, че няма
сключвани други търговски сделки между „Елиста 2015" ООД и „Елиста"
ООД. Отново е посочила, че всички документи на „Елиста" ООД са предадени
на новия собственик, но не представя приемо-предавателен протокол.
Извършена насрещна проверка на „Елиста
" ЕООД, при която в отговор на връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК,
не са представени никакви документи и писмени обяснения/вж. ПИНП №
П-22220617206377-141-001/29.12.2017г./.
В хода на настоящата ревизия са изпратени Искания
до всички търговски банки в страната с цел установяване наличието на открити и
закрити банкови сметки на М.Д., както и за движението на паричните средства по
тях. След разкриване на банковата тайна по реда на чл.62, ал.6 от ЗКИ е
получената информация, че на 07.08.2015г. М.Д. е изтеглила от банковата сметка
на „Елиста" ООД в „Банка ДСК" ЕАД парични средства в размер на
5500.00 лв.
Към обжалвания РА са приобщени с 3 бр.
протоколи документи, събрани в хода на предходни ревизионни производства на М.Д.
и К.Д., както и от извършени проверки на „Елиста 2015" ЕООД.
След анализ на събраните в хода на
ревизията доказателства ОП са установили, че жалбоподателката следва да носи
отговорност за част от установените задължения на „ЕЛИСТА“ЕООД, на основание
чл.19, ал.2 от ДОПК.
Решаващият орган по чл.152, ал.2 от ДОПК е
формирал извод, че с обжалвания PA № Р-04000417006489-091- 001/04.05.2018 г. е
доказано наличието на втората хипотеза за възникване на отговорността по чл. 19
от ДОПК, а именно тази предвидена в ал. 2 на същата разпоредба, съгласно която
управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши
плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл.
14, т. 1 или 2 от кодекса, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Предвид това е потвърдил РА в съответната част, предмет на оспорване пред съда.
При дължимата пълна служебна проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи следното, по отношение на
РА, оспорен пред настоящия съд:
Оспореният РА е валиден административен
акт.
Не са допуснати особено съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на РА. Налице е материална и териториална компетентност за издаването му у органите, които
са го подписали. Издаден е като електронен документ, подписан с КЕП от авторите
си. От една страна, предходният РА е издаден след възлагането му от началник
сектор при ТД на НАП – Велико Търново, като при възобновяването на производството,
новата ревизия отново е възложена от този орган, респ. ревизионният акт е
подписан от това лице, както и лицето, посочено като ръководител на
възобновеното ревизионно производство. От друга страна, видно от представените
пред съда ВДС/файлове на ЕД, издадени при ревизията и КЕП към тях/, придружени
от писмени доказателства, към момента на издаването на ЗВР, както и към момента
на издаването на процесния акт както ОВР, така и ръководителят на ревизията са
притежавали валидни КЕП, което се установява от доставчика на удостоверителни
услуги по смисъла на ЗЕДЕУ. Предходният ревизионен акт е бил с обхват на
ревизията, идентичен на настоящият, като е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за КД за 2009 – 2014, г., и отговорност по чл.19 от ДОПК за ДДС за данъчни
периоди от м.01.2010 г. до м.06.2015 г. включително, като видното жалбата срещу
него, той е обжалван от РЛ и в тези му части, съответно отменен в същите части от ДОДОП. Поради това, липсват
предпоставки за възлагане на ревизия по чл.134 от ДОПК за изменение на данъчни
задължения по влязъл в сила ревизионен акт.
Не спорно между страните , а и с оглед
изложеното съдът приема, че изброените ЗВР, РД и РА са подписани от лицата
които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи
вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице основания да се считат за
нищожни, като неподписани от техните издатели. Съдът счита, че изискването за
форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, тъй като е съставен електронен
документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, което гарантира неговата
автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА съдържа всички
реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите му, същият не
страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и такива,
компрометиращи компетентността на издателите му.
Оспореният РА е законосъобразен от
формална страна.
РА е издаден в предвидената от закона
писмена форма, такава за действителност. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ,
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление, както в случая. РА съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което
не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД
съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според
установеното в доктрината и съдебната практика същият изпълнява и функцията на
мотиви към РА.
При издаване на РА са спазени
процесуалните разпоредби.
Съдът установи, че е спазен срока за
извършване на ревизията по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД и РА са издадени в
предвидените в чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК срокове. Съдът не намира за
основателно оплакването, че РО не са изпълнили задължителните указания на
отменителното Решение №256/25.09.2017г./вж. л.104 и сл./ на ДОДОП-Велико
Търново. Видно от мотивите на същото решаващият орган е отменил РА в хипотезата
на чл.155, ал.4, т.1 и т.2 от ДОПК поради непълнота на доказателствата и
допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят във
фазата на административното обжалване на РА. Дадени са указания да се извършат
допълнителни процесуални действия относно изясняване на причинната връзка между
намаленото имущество на ТД и невъзможността да бъдат събрани публичните
задължения на същото, в т.ч. самата несъбираемост на дълга на „ЕЛИСТА“ЕООД.
Освен това е указано да се анализират събраните доказателства с оглед субсумирането
им в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК, а не само на алинея първа. Видно от предприетите процесуални действия
във възобновената висящност на ревизионното производство са изпълнени
указанията на ДОДОП. Извършени са допълнителни процесуални действия за
всестранното изясняване на фактическата обстановка, в т.ч. как са отчуждени
активите на дружеството/възмездно или безвъзмездно/, налице ли е скрито
разпределение на печалбата. В тази връзка е извършена насрещна проверка на
новоучреденото дружество „ЕЛИСТА 2015“ООД и е проверена счетоводната
документация, за да се установи придобити ли са активи от „ЕЛИСТА“ЕООД и извършени ли са разплащания в тази връзка. В контекста на изложеното, в случая следва да
се има предвид и разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която съдът при
съдебно обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши
материално-правния спор по същество. Поради това, дори и да констатира
процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма
правомощие да отмени РА само на това основание, а следва да приложи материалния
закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния
размер на данъчните задължения.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на процесуалните норми на
ДОПК във връзка със събирането и анализа на доказателствата в хода на
ревизията. От административната преписка се установява, че приходните органи са
събрали доказателства, предвидени в ДОПК, по надлежен ред, като относимостта и
значението им за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора. От друга
страна дори да се приеме, че са налице заявените пропуски при обсъждането на
доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви
аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда
не е преклудирана. Правото на защита на данъчнозадължения субект не е
накърнено, респективно в случая не е налице съществено процесуално нарушение,
което може да обуслови отмяната на РА само на това основание. Обстоятелството,
че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата от приходния орган и
формираните правни изводи не опорочава крайния акт на ревизията.
По отношение на материалната
законосъобразност на РА, съдът прие следното:
С потвърдената при административния
контрол част от оспорения РА, на основание чл.19, ал.2 от ДОПК, е установена
солидарна отговорност на жалбоподателката за публични задължения на дружеството
„ЕЛИСТА“ЕООД както следва: по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010г. до 30.04.2011 г. в общ размер на 53 684,33лв. и лихви в размер
на 39 079,96лв. и задължение по ЗКПО за
КД за 2010 г. в размер на 2 250,14лв. и
лихви в размер на 1 628,21лв.
Разпоредбата на чл.19 ДОПК създава отговорност
на трети лица, такива които, не са носители на задължението за данъци и такси,
но за които поради наличие на конкретни причини законът приема, че следва да
носят отговорност, в определени граници, за задължението на лицата по чл. 14,
т. 1 и т. 2 ДОПК.Сложният фактически състав на чл. 19, ал.2 от ДОПК съдържа
няколко предпоставки, които следва кумулативно да са налице, за да възникне
отговорност за физическото лице - управител или член на орган на управление. В съдебната
практиката ( вж. решение по адм. д. № 12588 / 2013 г. на ВАС) се приема, че
елементите на фактическия състав са, както следва:
1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено
лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните
задължения;
2. да е налице поведение на това лице,
изразяващо се в действие или
бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва
да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; съответно разпоредителни
действия с имуществото на дружеството, т.е. недобросъвестност
на лицето;
3. причинно-следствена
връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
4. невъзможност
за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.
Физическото лице следва недобросъвестно да е извършило
плащания в натура или пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или да отчужди
имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски
от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени
данъци или задължителни осигурителни вноски. Недобросъвестността при
отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК се изразява в знание относно наличието или
евентуалната възможност за възникване на публични задължения и относно
невъзможността същите да бъдат платени от задълженото лице по чл.14, т. 1 и 2
от ДОПК.
Налице е причинно - следствена връзка
между намалението на имуществото и несъбираемостта на съответното задължение от
задълженото лице, когато вследствие на извършеното разпореждане имуществото на
задълженото лице е намаляло в такава степен, че се явява причина за неплащането
на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, т.е. публичният
изпълнител да не е могъл да проведе успешно производство по събиране на
вземането, тъй като задълженото лице не разполага с достатъчно активи, които да
бъдат осребрени. Самата несъбираемост на задължението от основният длъжник също
следва да е безспорно установена.
Основните констатации в РА сочат на
следните факти:
1. М. Г. Д. до 21.08.2015 г. включително е
било управител и съдружник в дружеството „Елиста“ ООД с ЕИК *********. Обстоятелство,
което не е спорно и може да се установи и от вписванията в публичните регистри,
вклч. ТР на АВп.
2. На 07.08.2015 г. дружествени дялове на
РЛ и тези на съпруга й са продадени,
като продажбата е вписана в ТР на 21.08.2015 г. Приобретател на всички
дружествени дялове е лицето К.У.– гражданин на Румъния. Общата цена на сделката
е 200 лв., като всеки съдружник е получил по 100 лв. за своите дружествени
дялове.
3. Със ЗВР
№Р-04000715005383-020-001/13.07.2015 г./, връчена по електронен път на
20.07.2015г./ е възложена ревизия на „Елиста“ ООД с ЕИК ********* с обхват
установяване на КД за 2009 – 2014 г.и дължимо ДДС с обхват 01.01.2009 г. –
30.06.2015 г. Издаден е на 29.12.2015 г. ревизионен доклад и РА № Р04000715005383-091-001/19.01.2016 г. на
дружеството „ЕЛИСТА“ЕООД връчен по реда на чл.28, ал.3 от ДОПК. Същият не е обжалван. С
него са определени задължения по реда на чл.122-124 от ДОПК, т.к. при ревизията
не са представени счетоводни документи и регистри както то страна на бившите
собственици на капитала на ТД, така и на новия собственик.
4. Прехвърлилите дяловете си съдружници в
посоченото дружество са учредили ново дружество – „Елиста 2015„ ООД на
20.07.2015г., което е вписано в ТР на 24.07.2015 г.
5. С оглед събраните от самото лице
доказателства, получените доказателства от „Елиста“ ООД, „Елиста 2015“ ООД,
Търговски банки, другият бивш съдружник
в „Елиста“ и приобщените с протокол доказателства, събрани в хода на ревизията
на „Елиста“ е било установено следното:
5.1. На 25.07.2015 г. „Елиста“ издава на
„Елиста 2015“ общо 5 фактури на стойност от 36 990 лв., като те касаят
стопански инвентар – търговско оборудване, хладилни витрини, климатични
системи, климатична и вентилационна техника, системи за видеонаблюдение,
конвектомат и други. Ревизорите не са установили ефективно плащане, респ.
получаване на сумите, въпреки представените касови бонове от страна на „Елиста
2015“ООД.
5.2. По данни от оборотната ведомост към
07.08.2015 г. счетоводна сметка 304 „Стоки“ при воденото от „Елиста“ЕООД счетоводство е била с дебитно салдо
от 77 529, 99 лв., т.е. наличност от стоки по счетоводни данни с обща отчетна
стойност 77 529,99лв. Според твърденията в акта и доклада, физическо
преместване на стоките липсвало. Констатирано е, че новоучреденото
дружество е продължило да реализира дейност
в обектите на дружеството, чийто бивш съдружник е РЛ, като не е спорно, че това
е станало въз основана нов договор за наем. В този контекст е констатирано и,
че новоучреденото дружество е реализирало продажби на стоки, за които няма
покупни фактури и други документи, като в стойностно изражение продадените
стоки нх.ишават закупените. По този начин е заключено/предположено, че стоки на
стойност по посоченото положително салдо на сметката, увеличени с надценка от
11, 835% /при кредитиране на получен от администрацията отговор
№36762/23.11.2016 г. от „Елиста 2015“/ на практика са предадени безвъзмездно на „Елиста 2015“ ООД. Така
е мотивирано и неприлагането на релевантен метод за определяне на пазарните
цени на тези стоки, а е определена сумата от
86 705,66лв., толкова колкото са постъпленията от продажбите при
„ЕЛИСТА 2015“ООД.
5.3. На 07.08.2015 г. – датата на договора
за продажбата на дружествени дялове, М. Д.- бивш управител на „Елиста“ ЕООД е
изтеглила от банковата му сметка пари в брой в размер от 5 500 лв., по-голямата
част то наличните суми по нея. Към тази дата обаче по съответната сметка,
отчитаща движението на касата е било налице салдо от само 7,71 лв., като е
прието, че изтеглените суми не са внесени в касата на дружеството, а са
останали в жалбоподателката.
5.4. На 03.08.2015 г. РЛ в качеството си
на управител на „Елиста“ ООД, съпругът на жалбоподателката К.Д. продава на себе
си като физическо лице товарен автомобил „***“
с №***за сумата от 667, 67 лв., върху която е начислено ДДС от 133, 33
лв., като не е спорно, че този автомобил е придобит от дружеството на стойност
16 000 лв., с начислено ДДС от 3200 лв. на 04.06.2009 г., като е воден
счетоводно на отчетна стойност от 16 000 лв. Относно тази констатация в
настоящия РА не са определени задължения, което е логично, т.к. отговорността
по чл.19, ал.2 от ДОПК е за лични действия.
6. Няма данни по преписката, по повод на
издадения ревизионен акт на дружеството „Елиста“ЕООД, последното да е заплатило
напълно или частично установените с ревизионния акт публични задължения при
условията на чл.127 от ДОПК. Видно от преписката срещу дружеството е образувано
ИД № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП – Софиая/вж. л.208 от п-ка №5/,
като към момента на ангажирането на отговорността на РЛ за задълженията на
„Елиста“ ЕООД в резултат на наложени обезпечения – налагане на запор върху
сметки, е реализирана само сумата от 59,76 лв. Не се установяват други
погашения на тези задължения от платеца им – дружеството„Елиста“ ЕООД.
При тези констатирани обстоятелства,
счетени за установени от събраните доказателства, ревизиращите органи и ДОДОП
са приели, че е налице проявлението на фактическият състав на чл.19, ал.2 от ДОПК. Но са преценявали това обстоятелства към момента на изискуемостта на задълженията, установени с ревизионният
акт на управляваното от РЛ дружество
с оглед обхвата на ревизията и установените с акта резултати.
Размера на отговорността на М.Д. е определен
като сбор от следните суми, обвързани с нейни лични действия по управление на
дружеството „ЕЛИСТА“ЕООД:
- Изтеглени
суми от банковата сметка на дружеството, невнесени в касата, в размер на 5 500 лв., представляващо скрито разпределение
на печалбата
- Скрито
разпределение на печалбата в размер на 36 990 лв., представляващи липсващи пари
в брой от продажба на стопански инвентар
по фактури, издадени от „ЕЛИСТА"ЕООД
- Безвъзмездно отчуждаване на стоки (наличните стоки в търговските
обекти на „ЕЛИСТА" ЕООД към 07.08.2015 г.) в размер на 86 705,66 лв.
В решението на ответника е посочено, че е
приложима разпоредба на чл.19, ал.2 от ДОПК в редакцията, обн. в ДВ, бр. 105 от 2005 г., според която
„Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото.“
Наличието на първата предпоставка от
фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК/качеството
на отговорното лице на управител на
задълженото дружество към момента на възникване на публичните задължения н асъщото/ не е била спорна и се
установява от приложените доказателства.
Недобросъвестността на разпоредителните действия с имущество на „Елиста“ЕООД
от страна на жалбоподателката е обоснована с теглене на суми в брой от сметка
на дружеството, които не са постъпили в касата на същото, безвъзмездно
отчуждаване на търговско оборудване и стоки, принадлежали на дружеството, на
трето лице –„Елиста 2015“ООД.
В аспекта на недобросъвестното отчуждаване
на имущество е прието, че форма на такова представлява изтегляне от сметките на
дружеството на сума от общо 5 500 лв. /на два пъти – от 2000 лв. и от 3500 лв./
от М. Д. като управител на дружеството „Елиста“ЕООД, които не били внесени в
касата на дружеството. Установено е, че изтеглената парична сума от 5500.00 лв.
не е внесена в касата на „Елиста" ООД, тъй като от представената оборотна
ведомост на дружеството към 07.08.2015г. е видно, че счетоводна сметка 501
„Каса" е с дебитно салдо в размер на 7.71 лв. Съгласно §1, т.5, буква
„а" /в редакцията от 01.01.2010г./ от ДР на ЗКПО изтеглените в брой суми
от М.Д. от банковата сметка на „Елиста" ООД са квалифицирани като скрито
разпределение на печалбата, тъй като същите не са внесени в касата на
дружеството и липсват данни да са използвани във връзка с осъществяваната
дейност от дружеството, т.е. същите имат характер на изплатени парични средства
в полза на М. и К.Д.и. Изтеглената от ревизираното лице сума в размер на 5500.00 лв. води до намаляване на
имуществото на „Елиста" ООД, тъй като на практика представлява изтекъл
финансов ресурс от предприятието в полза на неговите собственици и управители,
което в крайна сметка води до намаляване ликвидността на „Елиста" ООД.
До същите изводи водят и получените суми
от продажбата на ДМА /стопански инвентар/ на стойност от 36 990 лв. с ДДС, като тази безвъзмездност е обоснована с
липсата на манифестиране на продажбите в СД по ЗДДС, както и липса на РКО към
представените фактури и касови бонове и липса на отразяване на постъпването на
такива суми по съответната счетоводна сметка. Направен е извод за скрито
разпределение на печалбата.
Налице е и безвъзмездно отчужденото имущество/стоки/, което не е индивидуализирано, е остойностено по отчетна стойност, към която е прибавена декларирана надценка/пазарна стойност в размер на 86 705,66лв/. РО са се позовали на обезпечена информация по реда на чл.40 от ДОПК, видно от Протокол сер. АА № 0002603/28.10.2016г./вж. л.6-гръб и сл. в папка № 3 от АП/, а анализът на тази информация е обективиран в Протокол № П-04000716195033-073-001/19.07.2017г./вж. л.9 и сл. същата папака №3/. На практика е налице позоваване от налична информация в ПП Фискални устройства с дистанционна връзка, съпоставена с информацията за закупени стоки, налична по см.304. При това е посочено, че наличните СМЗ /без да са индивидуализирани/ на „Елиста“ЕООД са останали в търговските обекти, в които са били преди прехвърлянето на дружествените дялове, като са продадени на трети лица, а приходите са реализирани от „Елиста 2015“, т.е. налице е безвъзмездно отчуждено имущество. Налице е и позоваване на бездействие на „Елиста“ЕООД при насрещната му проверка по отношение на поискани му документи, касаещи дейността и на дружеството, чиито дялове са продадени от него. Направена е най – сетне и съпоставка между първите фактурирани на „Елиста 2015“ стоки и продадените непосредствено след това стоки от това дружество, като е предположено, че определени стоки не можело да бъдат купени за един ден. Изготвена е таблица в РД/вж. л.18/, според която е налице превишение на продадените стоки от „Елиста 2015“ООД спрямо отчетените по дебита на см.304, като доказателства за отчетените продажби от програмен продукт и чрез ФУ с дистанционна връзка няма, но е налице анализ на тази информация, посочен в протокола визиран по-горе. Изготвени са и таблици/вж. п-ка № 3 л.141 и сл.- Приложение №19 към РД/.
В резултат на направения анализ /стр. 16 -
19 от РД/ на данните от извършените покупки и продажби на стоки в търговските
обекти на „Елиста 2015" ООД, в т.ч. по артикули, като са използвани
обезпечените но реда на чл.40 от ДОПК данни от използван в търговските обекти
на „Елиста 2015" ООД програмен продукт „STORE 2008", ревизиращите
органи са установили, че извършените от дружеството продажби на стоки по вид
/артикули/ и стойност не съответстват на закупените от него стоки, като са
продавани стоки, за които не са налице фактури за покупки, а в стойностно
отношение продадените стоки превишават закупените. Предвид това е направен
извод, че стоките на „Елиста" ЕООД по отчетна стойност в размер на 77
529.99 лв. са продадени от „Елиста 2015" ООД, т.е. налице е безвъзмездно
прехвърляне на имущество от „Елиста" ЕООД на „Елиста 2015" ООД. От
представените счетоводни регистри на „Елиста 2015" ООД е установено, че
средната търговска надценка на стоките, продавани от „Елиста 2015" ООД
през 2015г. е в размер на 1 1,835%, въз основа на която е установено, че
реалната пазарна цена на предадените на „Елиста 2015" ООД стоки е в размер
на 86 705.66 лв., колкото са постъпленията от продажбите им. В случая е налице
намаление на имуществото на „Елиста" ООД в резултат на безвъзмездно
отчуждаване на имущество.
Относно причинно-следствената връзка, ОП са консаттирали, че от преписката, представена от отдел „Събиране“
се установява, че е проведено неуспешно принудително събиране на задълженията
на дружеството, като е подчертана липсата на имущество, което да бъде
осребрено. При това е прието, че съзнателните действия на управителя по
отчуждаването на дружествено имущество са в причинно – следствена връзка с
несъбраните от дружеството публични вземания. Най- сетне, с оглед размера на
отговорността на РЛ и предвид разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК е посочено,
че тя обхваща сумата от 5500 лв., недобросъвестно изтеглена от М. Д. като
управител на дружеството, която е невнесена от нея в касата и представлява
скрито разпределение на печалбата, сумата от скрито разпределение на печалбата
в размер от 36 990 лв. липсващи пари в брой от прехвърлен на новоучреденото
дружество продажбата на стопански инвентар, както и сумата от 86 705, 66 лв.,
отговаряща на продажната стойност на безвъзмедно отчуждените стоки –
собственост на дружеството длъжник. Съдът намира този извод за обоснован със
събраните доказателства. Налице е намаление на имуществото на задълженото лице,
което е довело до невъзможност да се
съберат публичните му задължения.
Съвкупният анализ на разпоредбите на
чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК, логическото, еволютивното и чисто граматическото
тълкуване на института води до извода, че сме изправени пред субсидиарна по
характера си отговорност на специален субект по отношение на вземане, което има
публичен характер и чиито платец съобразно съответният материален закон е
винаги юридическо лице. Субсидиарността касае обезпечението/изпълнението на
установеното задължение (чл.20 от ДОПК), като тя е функция от изпълването на
съответния фактически състав, визиран в съответната хипотеза на чл.19 от ДОПК.
Именно поради това основният правопораждащ факт, определящ приложимата редакция
на чл.19 от ДОПК е поведението на ревизираното лице – особен субект на
отговорността, която е съобразена от законодателя във фактическият състав на
нормата и води до предвидените в нея правни последици.
Претендира
се с РА, че става въпрос за състава на чл.19, ал.2 от ДОПК, според която
разпоредба в приложимата според съда редакция съобразно претендираните недобросъвестни действия на
ревизираното лице гласи: „Управител или член на орган на управление, който
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.“.
Константна е съдебната практика досежно
фактическият състав на тази приложима разпоредба. Както е посочено например в
решение по АД №7063/2016 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК предполага кумулативното наличие на следните предпоставки за реализиране
на отговорността: 1. Лицето следва да има качеството на орган на управление или
на управител на задълженото лице към момента на извършването на
разпоредитеблните действия; 2. Лицето трябва да извърши плащания в натура или в
пари от имуществото на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК,
представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент; 3. Алтернативно,
лицето следва да отчужди имущество на юридическото задължено лице безвъзмездно
или по цени, отличаващи се от пазарните; 4. Лицето следва да е действало
недобросъвестно и 5. Като следствие на действията на управителя дружественото
имущество следва да е намаляло, като това намаление води до невъзможност
дружественият дълг да бъде погасен чрез осребряването му.
Субсидиарната отговорност на управителя по
чл.19, ал.2 от ДОПК е лична, което е видно както от структурата на нормата,
така и от преследваната с нея цел. Нормата императивно изисква субекта на
отговорността – респ. адресата на ревизионният акт по чл.21 от ДОПК - да е извършил недобросъвестното действие лично
в свой или чужд интерес, разпределяйки скрито печалбата на дружеството длъжник.
Това обстоятелство е налице в случая,
тъй като не се спори, че сумите са изтеглени на 07.08.2015 г. от М. Д. като
управител на дружеството. Тя е лицето, което е извършило начисляването,
изплащането или разпределянето им /арг. от §1, т.5, б. а от ДР на ЗКПО/, респ.
тя в качеството си на управител, който е извършил скритото разпределение на
печалбата следва да носи лична субсидиарна отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК
за такъв размер на данъците на дружеството, които не могат да се съберат
вследствие на намалението на имуществото му с тази сума чрез скритото
разпределение на печалбата.
Съдът намира, че събраните
доказателства не са достатъчни, за да
обосноват категоричен извод за субсидиарната отговорност на ревизираното лице
за публични задължения на дружеството, които не са събрани до размер от 86 705,
66 лв. Както се изложи по-горе, от ревизията е установено само, че
новоучреденото дружество „Елиста 2015“ООД е продължило да реализира дейност в
обектите на дружеството - главен
длъжник, чийто бивш съдружник е РЛ, като е констатирано и, че новоучреденото
дружество е реализирало продажби на стоки, за които няма покупни фактури и
други документи, като в стойностно изражение продадените стоки нх.ишават
закупените. По този начин е заключено, че стоки, на стойност по посоченото
положително салдо по материалната сметка на „Елиста“ООД, увеличена с надценка
от 11, 835% /при кредитиране на получен от администрацията отговор
№36762/23.11.2016 г. от „Елиста 2015“/ на практика са предадени безвъзмездно на
„Елиста 2015“ ООД. Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад, нито в
друг акт на администрацията, допълващ мотивите на тези два акта няма обоснована
с доказателства констатация, че именно този управител/М. Д./ е предала
безвъзмездно на новоучреденото дружество конкретно индивидуализирано от нея
имущество. Както се изложи по-горе, отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е за лично извършени недобросъвестни действия, каквито не са надлежно
констатирани в хода на ревизията.
Почерпената при обезпечаването на
доказателства при дружеството „Елиста 2015“ООД информация касае продадени от
това дружество стоки, за част от които не може да се установи произход, без
това да означава непременно, че произходът на тези стоки е единствено и само от
имуществото на „Елиста“ЕООД. Всъщност самите стоки не са индивидуализирани по
никакъв начин, като е прието, че това са такива стоки, които били на определена
стойност по дебитно салдо на материална сметка на дружеството длъжник.
Безвъзмездното отчуждаване на стоки е форма на разпореждане с тази стока, при
което следва да се установи факта на предоставянето и на съответното трето
лице. В конкретният случай не е установено нито предаването на държането на
тези стоки отделно от предаването на съответните помещения за ползване на
новоучреденото дружество или предаването за ползване на тези помещения на
новоучреденото дружество в едно с находящите се в тях стоки, като тези
обстоятелства не са установени. В представеният протокол за прекратяване на
договор за наем на двата ползвани от „Елиста“ обекта липсва отбелязване, че към
момента на това прекратяване в обектите са се намирали някакви стоки, като
такава информация липсва и в договора за наем, сключен от новоучреденото
дружество с наемодателя М.Д.. Нормата на
чл.19, ал.2 от ДОПК с оглед логиката и, както и с оглед преследваната чрез
прилагането и цел изисква установяване на отчуждаване на конкретно
индивидуализирано имущество, каквото установяване понастоящем не се констатира.
Що се касае до издадените на 25.07.2015 г.
от „Елиста“ на „Елиста 2015“ общо 5 фактури на стойност от 36 990 лв., за
продажба на стопански инвентар, съдът констатира от наличната преписка, че тези
фактури са подписани, но не от настоящият жалбоподател, а от съпруга й К. Д.. Не
е спорно, че стоките са отчуждени и получени от дружеството „Елиста 2015“, нито
е спорно, че въпреки приложените към тях касови бонове, в дружеството
отчуждител „Елиста“ не са постъпвали касово посочените в тези бонове суми, като
на практика вещите са отчуждени безвъзмездно. Не е спорно и, че посоченото
отчуждаване е извършено след като със ЗВР №Р-04000715005383-020 -
001/13.07.2015 г., връчена електронно на декларирания от „Елиста“ ООД
електронен адрес, е била възложена ревизия на това дружество, довела до
установяване на задължения за ДДС и КД, които и към настоящият момент не са
погасени, въпреки наложените обезпечения и образуваното изпълнително дело. При липсата
на констатация за лично недобросъвестно действие именно на РЛ, не би могло да
се ангажира неговата отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, а следва да е тази на
другият управител-К.Д., който е действал недобросъвестно, отчуждавайки
безвъзмездно дружествено имущество след узнаването на факта за възлагането на
ревизия, която следва да установи действителните задължения на дружеството за
данъци.
Независимо от изложените дотук аргументи, съдът
намира, че ревизионният акт подлежи на цялостна отмяна, т.к. е засегнат от
порок, който не позволява на съда да изпълни функцията си на инстанция по
съществото на спора за дължимите данъци и техния размер, поради следното:
Жалбоподателката М.Д. е имала качеството
на управител на дружеството „ЕЛИСТА“ЕООД към момента, в който са възникнали
непогасените публични задължения на същото дружество. Видно от потвърдената
част на оспорения РА това е периода на 2010г. за КД и от
01.12.2010-30.04.2011г. за ДДС. Периодите, в които обаче са извършени лично от
този управител недобросъвестни действия по намаляване на имуществото на
дружеството са през 2015г. и не попада в ревизираните периоди с оглед датите на
констатираните извършени от него недобросъвестни действия. Отговорността по
чл.19, ал.2 от ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трето задължено
лице, която се носи от него за собствените му действия/лична отговорност/,
довели до невъзможността да се удовлетворят публичните вземания от надлежен
платец на същите – юридическото лице.
Настоящата инстанция не може да промени данъчните периоди, за което с
ревизионния акт са установени задълженията по субсидиарната отговорност на РЛ с
оглед несъответствието на установените от ревизията факти относно проявлението
на този фактическият състав и периодите, за които с този акт са установени тези
задължения. Видно е от преписката, както и от самите констатации на ревизорите,
че недобросъвестните действия са извършвани през месец юли и месец август на
2015 г., докато ревизираните периоди са 2010 г. за задълженията за
субсидиарните задължения за КД по ЗКПО и 01.12.2010-30.04.2011г. за
субсидиарните задължения по ЗДДС. В това отношение следва да се отбележи, че
моментът на възникването на отговорността на управителя – РЛ, е моментът на
констатираните безвъзмездни разпореждания, респ. разпореждания с имущество на
стойност, която е значително под пазарната му такава, а не моментът на
реализиране на фактическите състави за възникването на данъчните задължения на
дружеството платец на данъците. Ревизията в хипотезата на чл.19 от ДОПК обхваща
не повторна проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в
сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен период задължения на
дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на
третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. Съответно,
установяването на тези предпоставки е свързано с конкретни данъчни периоди,
които следва да са в обхвата на ревизията. Нещо, което в този случай не е
осъществено. В тази връзка виж Решение №12 484 от 18.10.2017 г. по АД
№11202/016 г. на ВАС. В същото е посочено, че правилното определяне на момента
на възникването на отговорността по чл.19 от ДОПК е от значение както за
определяне на началния момент на изчисляването на лихвите върху установените
задължения, така и за давностните срокове за изтичането на тази отговорност. В
тази връзка за яснота следва да се посочи, че неправилното определяне на
меродавния момент за пораждането на отговорността е довело и до неправилно
приложение на института на чл.109 от ДОПК от страна на ответника и оттам до
частична отмяна на ревизионния акт от ответника.
В заключение като прие наличие на несъответствие
на установените факти относно датата на възникване на данъчното задължение на РЛ с ревизираните периоди и периодите, за
които с ревизионния акт са установени задължения, ревизионният акт следва да
бъде отменен, изцяло в обжалваната част, т.к. жалбата се явява основателна.
При този изход на спора за жалбоподателя
се следват разноски от общо 1 800,00 лв. съгласно представения списък на
разноските. Сумата е за АВ от 1 500лв., с включен ДДС в размер на
300,00лв. или общо платени
1 800лв., като са представени доказателства
за извършеното плащане. В тази връзка, съдът намери за неоснователно
възражението срещу включването на ДДС в размера на разноските. Същата е
включена на основание §2а от Наредба № 1/09.07.2004г. на Вх.С и не са налице
предпоставките по т.3 от диспозитива на Решение на Съда на ЕС от 23 ноември
2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16, а именно да води до двойно
начисляване на ДДС. Според визираното
Решение нормата на чл.78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата
на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от
възнагражденията за регистрираните х.окати, ако
в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък
върху добавената стойност.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, XI-ти адм. състав на съда
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт/РА/ № Р-04000417006489-091-001/04.05.2018 г. на ТД на НАП –
Велико Търново, в частта, потвърдена
с Решение № 126/13.07.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установените
публични задължения, произтичащи от отговорността на оспорващата М.Г.Д. за
задължения на дружеството „ЕЛИСТА“ЕООД с ЕИК *********, основана на чл.19, ал.2
от ДОПК, а именно: за корпоративен данък
за 2010 г. в размер на 2 250,14 лв. и лихви върху КД в размер на 1 628,21 лв.,
и за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 30.04.2011 г. - общо в размер
на 53 684,33 лв. и лихви върху него - 39 079,96 лв., или общо задължения
главница и лихви в размер на 96 642,64
лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при
ЦУ на НАП да заплати на М.Г.Д. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер
от 1 800 лв./хиляда и осемстотин лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд, като жалбата се подава чрез АСВТ.
Решението да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: