РЕШЕНИЕ
№ 16002
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110116271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. Ж. Ж. против (фирма) с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 421,20 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от ответното
дружество топлинна енергия и 301,87 лева присъдени по делото съдебни разноски, за които
суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2736/2016г. по описа
на Софийски районен съд, 142 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп.
дело № 2023841400646 по описа на ЧСИ Н. М. с взискател топлофикационното дружество,
като погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че на основание Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2736/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 142 състав срещу ищеца в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителен лист от 30.03.2016 г., въз основа на който на 12.01.2017 г. е образувано изп.
дело № 20178630400163 по описа на ЧСИ С. Х. Последното изпълнително действие в
производството било предприето на 14.01.2019 г., като на 11.01.2021 г. делото било
прекратено по силата на закона. Страната поддържа, че длъжникът заплатил доброволно по-
голяма част от вземанията по екзекутивния титул. В исковата молба са изложени твърдения,
че на 09.02.2023 г. ответното дружество образувало срещу ищеца изп. дело №
2023841400646 по описа на ЧСИ Н. М. за събиране на непогасените по листа суми - 421,20
лева, представляваща цена на доставена от ответното дружество топлинна енергия и 301,87
лева присъдени по делото съдебни разноски. Ищецът намира, че за периода от 14.01.2019 г.
до 09.02.2023 г. е изтекла три годишна давност, с която вземанията по листа са погасени. По
изложените съображения е направено искане предявеният отрицателен установителен иск да
бъде уважен, като в тежест на ответника бъдат възложени сторените от ищцовата страна
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че вземанията по влязла в
сила заповед за изпълнение се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която е
1
прекъсната с образуване на изпълнително производство за принудително събиране на
сумите по процесния изпълнителен титул на 12.01.2017 г., като в хода на делото са
предприети множество изпълнителни действия, с всяко от което давността е прекъсната.
Представителят на страната поддържа, че при съобразяване на релевантния за спора
давностен срок следва да бъдат съобразени разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, съгласно които за период от два
месеца и една седмица в полза на длъжника не е текъл давностен срок. Направено е искане
сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовата
страната, както и е наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 2736/2016
г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав, се установява, че делото е образувано по
подадено от (фирма) срещу ищеца по настоящото дело заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 1892,97 лева,
представляваща непогасена цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г.
до м.04.2015г. и сумата в размер на 160,32 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.09.2014 г. до 13.01.2016 г. и направените съдебни разноски. Искането е
уважено, като със заповед от 25.01.2016 г. е разпоредено длъжника да заплати сумите по
подаденото заявление. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез пълнолетно
лице от адреса на 02.03.2016 г., поради което и на основание чл. 416, пред. 1 вр. чл. 414, ал. /
в редакцията на процесуалния закон преди измененията обн. с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ е
влязла в сила на 17.03.2016 г., като изпълнителен лист за сумите е издаден на 29.03.2016 г.
С Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл. 156г ЗГС). При действието
на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя
от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява
дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание съгласно чл.
404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да
се снабди до изтичане на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
2
Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение правния ефект на влязло в
сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и
формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV г.о.
изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е определено
по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения
съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност. В подкрепа на изложеното е и Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е прието, че от
влизане в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишна давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. От изложеното следва, че от влизане в
сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен
лист, на 02.04.2016г. е започнал да тече петгодишен давностен срок за вземанията по титула.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
о. на ВКС.
В случая давността относно процесното вземане за главница е прекъсната с подаване
на молба от 12.01.2017 г. за образуване на производство за принудително събиране на
останалите непогасени суми по изпълнителния лист ( 421,20 лева главница, 301,87 лева
юрисконсултско възнаграждение и 33,14 лева законна лихва), съдържаща възлагане по чл.
18 ЗЧСИ.
По образуваното въз основа на депозираната от кредитора молба изп. дело №
20178630400163 по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № 863, давността относно процесното вземане
е прекъсната на 25.01.2017 г., 08.02.2017 г. и 24.04.2017 г. с налагане на запор върху
вземания на длъжника в търговски банки в страната. Следва да бъде разяснено, че не е
необходимо предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната.
Извод в подкрепа на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно
решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на
запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по
3
извършването му и те остават за сметка на взискателя. Запорът на вземане се счита за
наложен на датата, на която запорното съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2
ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на
запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът върху вземания по разплащателна
банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното
съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на
сметката, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя,
респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга,
вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство. Запорът има действие
върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в
запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в
банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. Запорът върху
вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато
салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното
съобщение на банката, и има действие по отношение на постъпленията на суми по
банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения от съдебния изпълнител до банката, в който смисъл е и Решение № 4 от
16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита наложен от
получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от посочените
по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор върху банкова
сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е изпълнително действие с
траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 6531/2020 г.
Давността относно процесното вземане е прекъсната и с подаване на молба от
взискателя от 14.01.2019 г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника. Следва да бъде отбелязано, че за прекъсването на давността
е без значение дали съдебният изпълнител е предприел действия в изпълнение на
отправеното искане от кредитора, тъй като давността се явява санкция за пасивното
поведение на титуляра на вземането, а не на съдебния изпълнител. Когато кредиторът
отправи искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, каквито в случая са
посочени в молбата от 14.01.2019 г., бездействието на съдебния изпълнител няма за
последица изтичане на давностен срок доколкото взискателят е бил активен. С
постановление от 11.11.2021 г. изпълнителното производство е прекратено поради
настъпила перемпция.
Съгласно актуалната практика на касационната инстанция, намерила израз в Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д.
№ 3409/2021 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. по описа на ВКС, I ТО, перемпцията и погасителната давност са различни правни
институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото
на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание, докато перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
В разглеждания случай давността относно процесното вземане е прекъсната с
подаване на молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия на 14.01.2019
г., от който момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок относно процесното
вземане. Давностният срок е прекъснат отново с подадената от ответника молба за
образуване на изпълнително производство от 25.01.2023 г., съдържаща посочване на
4
изпълнителни способи и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, по която е образувано изп. дело №
20238410400646 по описа на ЧСИ Н. М..
Предвид изложеното и доколкото петгодишния давностен срок относно процесното
вземане не е изтекъл исковата претенция се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
(АДРЕС), против „(ФИРМА) ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер 421,20 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от ответното дружество
топлинна енергия и 301,87 лева присъдени по делото съдебни разноски, за които суми в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2736/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, 142 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело
№ 2023841400646 по описа на ЧСИ Н. М. с взискател топлофикационното дружество, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Н. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), (АДРЕС), да заплати на
„9ФИРМА), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5