Решение по дело №330/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 77
Дата: 13 юли 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Велина Иванова Полежанова
Дело: 20211240200330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Разлог, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Яна Г. Йорданова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200330 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена
от Т.К.Ч., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„Т.“№2, против НП №171 от 27.05.2021 г., издадено от
Н-ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР
е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. за нарушение по чл.64 от ЗМВР.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като не
отговаря на действителното фактическо положение. На следващо място са изложени доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по неговото издаване. В
тази връзка се сочи, че административно наказващия орган неправилно е квалифицирал
нарушението по чл.64 от ЗМВР, без да посочи коя от всичките алинеи на цитирания текст е
нарушена. Също така са изложени доводи за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, при
съставяне на АУАН, доколкото не спазен 3-дневния срок при издаване на НП, през който
жалбоподателя би могъл да подаде възражение. Отделно от посоченото жалбоподателя
счита за нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, вменяваща в задължение на АНО
преди да се произнесе по преписката да провери акта за неговата законосъобразност и
обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните доказателства.
В съдебното заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява като се представлява
от процесуален представител, чрез който поддържа жалбата по изложени в същата
съображения.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по подадената жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2021 г. свидетелите Б.П. и М.К. – служители при ТП ДГС-Р. при извършван обход
в м. „Б.“ установили отсечена дървесина. В последствие били изпратени на място в с. Баня,
където в двор на къща на у.„Т.“№2 се съхранявала незаконна дървесина, немаркирана с
контролна горска марка и непридружена с превозен билет. Служителите от ТП ДГС-Р.
потърсили съдействие от РУ-Р. като на място се отзовали свидетелите Ц. и М.А..
Последните позвънили на звънеца на къщата и извикали при което на прозореца се показала
1
жалбоподателката Т.Ч.. Свидетелите Ц. и А. се легитимирали и й разпоредили да слезе при
тях с документ за самоличност и да представи и документи и за дървата за огрев в двора на
къщата. Жалбоподателката категорично отказала да излезе от къщата. След около 15-20
минути излязла на двора и започнала да покрива дървесината с платнище. Свидетелите П. и
К. отворили портата към двора и вкарали в дворното пространство служебния си автомобил
за да натоварят и изземат незаконния дървесен материал. Тогова жалбоподателката Т.Ч.
започнала да крещи срещу полицейските служители и служителите от горското стопанство с
думите „какви сте Вие“. Свидетелят Ц. й разпоредил да представи лична карта като й
обяснил, че са полицейски служители. Жалбоподателката въпреки отправените й
предупреждения от органите на реда категорично отказала да предостави документ за
самоличност и започнала да буйства, опитвайки се да удари св. А.. Поведението й наложило
използване на помощни средства като й били поставени белезници и била отведена в РУ-Р.
След като бил отведена в сградата на РУ-Р., св. А.Ц. и в присъствието на св. М.А., Б.П. и
М.П. и на жалбоподателката, съставил срещу последната АУАН с бл. №422199 от
24.05.2021 г.
Актът бил връчен на същата дата на жалбоподателката, която вписала в него, че ще изложи
възражения в тридневен срок.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното в настоящето производство
НП №171 от 27.05.2021 г., с което на жалбоподателката за извършено адм. нарушение по
чл.64 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, било наложено адм. наказание „глоба“
от 200.00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели А.Ц., М.А., Б. и М.К. и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства: АУАН 422199/24.05.2021 г., НП №171/27.05.2021 г., докладна записка,
заповед за задържане на лице.
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите А.Ц.,
М.А., Б. и М.К. като съобрази тяхната последователност, пълнота и хронологична
издържаност. Високата доказателствена стойност на показанията на полицейските
служители и на служителите от горското стопанство се основава на това, че същите
детайлно пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото
обстоятелства, като в показанията им липсват логически несъответствия, вътрешни
противоречия и противоречия между показанията на отделните свидетели.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и
надлежно приобщените писмени доказателства.
Показанията на свидетелите и съставеният АУАН съдържат данни за всички признаци на
извършеното от Ч. нарушение, като от тях съдът установи времето и мястото на
извършеното нарушение, обстоятелствата около неговото извършване, включващи издаване
на устното разпореждане и неговото съдържание и неизпълнението му от страна на
жалбоподателката.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 15.06.2022 г., а жалбата е от 23.06.2022 г.), и е
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
2
компетентни органи.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законова
предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН
актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и
обстоятелствата по извършването му.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за незаконосъобразност
на НП, поради некоректно посочване на правната разпоредба, която е била нарушена
доколкото е посочено общо разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.
При така направеното описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП, коректната
правна квалификация на нарушението е чл.64, ал.4 ЗМВР.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт с оглед
задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. по т. д.
№1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното тълкувателно решение е разяснено,
че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има
правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Същите правомощия са предоставени на
съда и с чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която разпоредба съдът
може да измени НП, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението.
Съгласно чл.64, ал.1 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а на
основание ал.2 при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
С разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗМВР, законодателят е регламентирал, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
На следващо място разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗМВР предвижда, че който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100.00 до 500.00 лв.
Несъмнено свидетелят Ц. е полицейски орган, като същият е издал съответното устно
разпореждане при изпълнение на възложената му функция.
От доказателствата по делото съдът приема за доказано, че на инкриминираното в НП място
и време жалбоподателката не е изпълнила задължението си да представи документ за
самоличност като съзнателно е пречила на изпълнението на служебните задължения на
полицейските служители крещейки и буйствайки на улицата, което е наложило и
задържането й по реда на ЗМВР.
Предвид горното районният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства
по несъмнен начин се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна състава на нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР, според който
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота
или здравето му.
Въпреки безспорно установеното извършване на деянието от обективна страна, съдът
приема, че са налице формални основания за отмяна на издаденото НП. В тази връзка съдът
намира за основателно възражението на процесуалния представител на жалбоподателката за
неспазване на 3-дневния срок за възражение регламентиран в чл.44, ал.1 от ЗАНН
редакцията му към датата на извършване на деянието). Видно от отразеното в АУАН, е, че е
съставен и връчен на жалбоподателката на 24.05.2021 г. Атакуваното НП е издадено на
3
27.05.2021 г., т.е. преди изтичане на законоустановения тридневен срок за възражение,
регламентиран в горецитирания чл.44, ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното наказващия
орган е накърнил съществено правото на защита на жалбоподателката, предвид
императивния характер на цитираната разпоредба. Съгласно цитираната норма освен
възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят
може да направи и писмени такива по него. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този
закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
изчисляване на срокове, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, преди изтичане на тридневния срок за
възражение, регламентиран в чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу НП, на касационни жалби пред адм. съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Относно изчисляването на срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, приложима следователно е разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, съгласно
която срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден-в случая на 27.05.2021 г. Административно-наказващият орган следва да
предостави на лицето възможност за възражения, както при връчване на АУАН, така и в 3-
дневния срок след това, като неизпълнението на това задължение от негова страна не може
да се санира в съдебната фаза на административно- наказателното производство.
Неспазването на този срок, в който е предвидена възможност на наказаното лице да
упражни правото си на писмени възражения по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН, води до
нарушаване на правото на защита на това лице и е съществено процесуално нарушение,
което винаги обосновава порочност на издаденото НП.
Ето защо, предвид изначалния неотстраним порок при образуване на административно-
наказателното производство, НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени и направените
разноски в размер на 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №171 от 27.05.2021 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б., с което на
жалбоподателя Т.К.Ч., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„Т.“№2, на основание чл.257, ал.1 от
ЗМВР, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. за нарушение по чл.64 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на Т.К.Ч., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„Т.“№2, сумата от
300.00 лв., представляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4