РЕШЕНИЕ
№……………
гр.София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Данаилова търговско дело № 2080 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20191007105810 на „Б.К.К.” ЕАД, ЕИК ******срещу Отказ № 20190531143109/02.10.2019г. на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на
дружеството по образец Б7 с вх. № 20190531143109/31.05.2019г. за вписване на
действителен собственик по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен.
Твърди, че задължението за вписване на действителните собственици по партидата
на „Б.К.К.” ЕАД е възникнало в хипотезата на чл. 63, ал. 5 ЗМИП като едноличен собственик
на капитала на дружеството е „Х.“ АД, ЕИК ******. Това е публично дружество,
чийто акции се търгували на регулиран пазар като по партидата на „Х.“ АД
изрично е отбелязан публичния статус на дружеството. Твърди, че след като
оповестяването на информация за действителен собственик по смисъла на ЗМИП е
изключена по отношение на дружество, чийто акции се търгуват на регулиран
пазар, съгласно §
2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, по отношение на неговото дъщерно /или
контролирано от него/ дружество е достатъчно да се посочи публичното акционерно
дружество като действителен собственик.
Съдът
като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заявление по образец Б7 с вх. № 20190531143109 е поискано вписване по партидата на
„Б.К.К.” ЕАД в поле 550 „Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или
косвено в дружеството“ е посочено
дружеството „Х.“ АД, ЕИК ******, България, гр. София 1000, Област София
(столица), Община Столична, р-н Средец, ул. „******. Изрично в същото поле е
отбелязано „Данни за притежаваните права: Дружеството се контролира пряко от публичното
дружество „Х.“ АД, чиито акции се търгуват на регулиран пазар Българска Фондова
Борса АД и което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейски съюз или еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността и като такова за
него/ съответно за неговите дъщерни дружества, които то контролира пряко и/или
непряко е предвидено изключение за деклариране на действителен собственик
съгласно § 2, ал.1, т.1 т Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу
изпирането на пари. „Б.К.К.“ ЕАД е дъщерно дружество
на публичното дружество Х. АД“. В поле 537 „Юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ е заявено вписване на „Х.“
АД, ЕИК ******, с посочено седалище и адрес на управленние
в България. В поле 5371 „Представители на юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ е заявено вписването на И.К.Г.и
М.В.М.. В поле „начин на представляване“ е отбелязано „заедно и поотделно“.
Към заявлението са приложени нотариално
заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове, документ
за внесена държавна такса, обяснителна
записка. С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че е недопустимо вписването на юридическо лице като действителен собственик с
мотиви, че целта на закона е идентифицирането на физическите лица -
действителни собственици на юридически лица или друго правно образувание и
съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в регистъра се вписват идентификационните данни
за действителните собственици - физически лица съгласно декларация, чиято форма
и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона.
Жалбата е подадена в преклузивния
седемдневен срок от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ
за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация
проверка по чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва
да провери дали същите подлежат на вписване, както и дали към заявлението са
представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване
обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
Съгласно чл.
50а, ал. 1 от
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел подлежащите
на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в
заявление по образец - № Б7, състоящо се от две части, като Част I. е за
обстоятелства по чл.
63, ал. 1 и .
По арг. от ал. 2 на чл. 50а от Наредбата, при
заявяване на обстоятелства по чл.
63, ал. 1 и
към заявлението се прилагат декларация по чл.
63, ал. 4 от ЗМИП; документите, установяващи съществуването на юридическите
лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им
закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ или
регистър БУЛСТАТ; нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт
по чл.
63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП; други документи съгласно изискванията на закон.
В конкретния случай, дружеството „Б.К.К.“ ЕАД е еднолично дружество и по партидата му е вписан
като едноличен
собственик на капитала
дружеството „Х.“ АД, ЕИК ******, което, видно от партидата му в
ТРРЮЛНЦ, е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, поради
което и съдът приема, че „Б.К.К.“ ЕАД към настоящия
момент изобщо няма задължение за обявяване на действителни собственици
физически лица, а още по-малко е допустимо вписване на публично дружество като
действителен собственик, следователно е заявено неподлежащо на вписване
обстоятелство, поради което и постановеният отказ е законосъобразен.
Разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗМИП въвежда задължение за учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на
едноличните търговци, да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си
собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници
или еднолични собственици на капитала по партидите им. Очевидно е разбирането
на законодателя, че след като от вписванията по партидите на дружествата в
ТРРЮЛНЦ може да се установят действителните си собственици - съдружници или едноличните собственици на капитала, не се
налага повторно обявяване на тези обстоятелства. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани
юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното
изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са
вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или
еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на
собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на
територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други
правни образувания не са учредени на територията на Република България.
При систематично и
граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗМИП във връзка с целите на закона,
съдът намира, че изискванията за
вписване в ТРРЮЛНЦ на действителни собственици на юридически лица и други
правни образувания касаят посочване на данни и информация само за физическо лице/физически лица.
Така чл. 61, ал. 1 ЗМИП
въвежда изискване за учредените на територията на Република България юридически
лица и други правни образувания и физическите лица за контакт да предоставят
определена информация за „физическите
лица, които са техни действителни собственици“. Според легалната дефиниция
на понятието „действителен собственик“, дадена в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, това е физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо
лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява
дадена операция, сделка или дейност и които физически лица отговарят на
определените в т. 1 – т.3 условия. Изречение второ и трето на т. 1 от § 2, ал.
1 от ДР въвеждат критерии за „пряко притежаване“, съответно – „косвено притежание“
от физическо лице/лица на акции,
дялове или права на глас в съответното юридическо лице друго правно
образувание. Според ал. 5 на § 2 ДР на ЗМИП, когато не може да се установи или
съществува съмнение за действителния собственик, за такъв се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител. Пак в същия смисъл е и образецът от
Декларацията – Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП, който
съдържа полета, единствено относно данните на физически лица като действителни собственици на юридическо
лице/правно образувание. Следователно, задължението за заявяване на действителни
собственици е относимо към идентифициране само и
единствено на физически лица, които отговарят на установените от ЗМИП критерии,
и юридически лица не са и не могат да бъдат вписвани като действителни
собственици.
Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, за да се счита за
действителен собственик едно физическото лице, което притежава или контролира
юридическо лице или друго правно образувание, и/или от чието име и/или за чиято
сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, то следва да
отговаря на определени условия, които са
посочени в т. 1 до т.3, на същата алинея. Редакцията на т.1 поражда възможност
за различно тълкуване, каквото различно тълкуване правят жалбоподателя и
длъжностното лице по регистрацията.
Разпоредбата предвижда, че „по отношение на корпоративните юридически
лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко
или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на
глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством
държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността“.
По становище на съдебния състав нормата
следва да се тълкува в смисъл, че по
отношение дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се
подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, не се прилагат
посочените в първата част на изречението условия за установяване на действителни собственици физическите лица,
поради което и тези физически лица не подлежат на установяване, респективно не
подлежат на обявяване по реда на ЗМИП. Не се касае за изключение от правилото,
че действителните собственици могат да бъдат не физически лица, а определен вид
дружества, най-общо наречени „публични“ и именно те следва да бъдат обявени,
каквото тълкуване застъпва жалбоподателя.
Дружествата, търгувани на
регулиран пазар, са подчинени на специален режим за регистриране на основните
си акционери, регулярно деклариране и разкриване на информация, с което се
постига целта за информираност, поради което са изключени от предвидените в
ЗМИП мерки за обявяване на действителни собственици. Целта на законодателя,
въведена с разпоредбите на ЗМИП, е обявяване на действителните собственици
съгласно възприетата легална дефиниция, а именно физически лица, отговарящи на
определени условия, а не обявяване на обстоятелството, че акциите на определено
дружество се търгуват на регулиран пазар, за което така или иначе съществува
информация съгласно законодателството на държавата, в която се търгуват акциите
или обявяването на самото дружество. Няма въведена разпоредба, вменяваща
задължение за обявяване по партидата на дружество в ТРРЮЛНЦ, че на върха на
веригата на собственост стои дружество, търгувано на регулиран пазар. В тази
връзка разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗМИП предвижда изрично, че за юридическите лица, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността, се събира
информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, а за
дружества на регулиран пазар извън Република България само се събира аналогична
информация. Съгласно разпоредбите в глава единадесета, раздел I от ЗППЦК
разкриването на информация се извършва чрез уведомяване
на регулаторния орган (КФН) като никъде не се изисква вписване в ТРРЮЛНЦ, че акциите на съответното
юридическо лице се търгуват на регулиран пазар. Аргументи за такова тълкуване
следват и от образеца на заявление № Б7 в частта за обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП, където няма изрично поле за заявяване
на това обстоятелство. В случая, не става дума за празнота в закона, която да
бъде преодоляна по тълкувателен път, а за нарочна липса на разпоредба, още
повече, че разпоредбите, уреждащи регистърното
производство са императивни и приложното им поле не може да бъде разширявано по
тълкувателен път.
Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20191007105810 на „Б.К.К.” ЕАД, ЕИК ******срещу Отказ № 20190531143109/02.10.2019г. на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на
дружеството Б7 с вх. № 20190531143109/31.05.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: