МОТИВИ към присъдата по НОХД № 6044 по описа на
Варненски районен съд за 2013г.,
XXVII състав
Района прокуратура-
гр. Варна е внесла
във
ВРС обвинителен акт по
който на
13.11.2013г. е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия Ш.Д. по обвинението
му за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 18 ал.1
от НК
В заключителната
част на обвинителния акт е посочено,
че:
подс.
Ш.Д.:
На 13.07.2011 г. в гр.Варна,
направил опит да отнеме чужди
движими вещи - слънчеви очила с калъф на стойност 58.50 лева и флаш памет „Кингстън” 4 ГБ на стойност 19.80 лева, на обща стойност
78.30 лева от владението на И.В.Л., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, извършено е
повторно и не представлява маловажен случай.
Наказателното
производство е приключило от предходен съдебен състав на Районен съд-Варна, като присъдата била потвърдена и от въззивен състав на Окръжен съд- Варна. С решение № 479/15.04.2013г. на ВКС било възбновено наказателното
производство, като били отменени
присъдата на ВРС и въззивното
решение на ВОС, а делото било върнато
на прокурора на ВРП за отстраняване на допуснатите нарушения.
След внасяне отново на обвинителния акт, съдът предвид разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК служебно насрочи
предварително изслушване по
делото, но по искане на подсъдимия Д. производството продължи по общия ред.
В съдебно заседание
представителят
на прокуратурата поддържа обвинението по
отношение на подсъдимия и предлага да бъде постановена осъдителна присъда,с наказание над минималния
размер предвиден в закон, което да изтърпи ефективно предвид предходното му осъждане.Предлага
съдът да приложи и разпоредбата
на чл. 68 от НК, като приведе
в изпълнение и предходната присъда на подс. Д..
Защитникът на
подсъдимия Д. моли съда да оправдае последния, като излага подробни
доводи затова.
Подсъдимият Д. в съдебно заседание заяви,
че разбира български език и няма нужда от преводач. Можел да прочете документите си на български език без преводач. Дава обяснения по случая. При последната си дума заявява, че не
е виновен, не е вършил нищо.
От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
На
13.07.2011г. вечерта подс.Д., заедно с двама свои
приятели - св.Н. и св.Б., посетили заведение „БМ Залива", находящо се в близост до Морска гара в гр.Варна. Седнали на
маса на подиума. По същото време на друга маса, също намираща се на подиума,
стоял св.Т. със свои роднини. След като подсъдимият и компанията му се
настанили в заведението, там пристигнал и св.Л. със свои колеги, като се
настанили на масата, находяща се в съседство с тази,
на която се намирали подсъдимия и неговите приятели, но от другия край на
подиума, като св.Л. седнал с гръб към стола, на който седял подс.Д..
Двата стола били разделени единствено от пътека между редиците с маси. Преди да
се настани на стола си в заведението, св.Л. проверил, дали капсата
и ципът на чантичката, която носел, са
затворени и след като се убедил, че това е така, преметнал чантичката на
облегалката на стола си.
В един
момент подс.Д. забелязал, че на облегалката на стола,
където стои св.Л., има закачена чантичка и решил да извърши кражба на
намиращите се в нея вещи. Приближил стола, на който седял, леко назад, оставайки
с гръб към стола на св.Л., поставил на дясното си рамо сакото на св.Н., за да
остане незабелязан, разкопчал капсата на външната
преграда на чантичката на св.Л., разкопчал до половина вътрешния цип на същата чанта,
бръкнал с ръка вътре в чантата, успял да разкопчее и
малък цип на вътрешната преграда, но тези негови действия били наблюдавани от
св.Т., който щом видял ръката на
подсъдимия да бърка в чантичката на св.Л.,
станал и се насочил към масата, на която били настанени Д. и компанията му.
Св.Н.
започнал интензивно да говори с подсъдимия
и св.Б., при което Д. веднага дръпнал ръката си и подал сакото си на
приятеля си. Св. Т. се легитимирал, че е служител в МВР и поискал документите
на подс.Д. и неговите приятели - св.Н. и св.Б., след
което се обадил в I РУП-ОД-МВР-Варна. На място пристигнал полицейски екип, като
подсъдимият и неговите приятели, с които бил в заведението били отведени в I
РУП-ОД-МВР-Варна за изясняване на случая.Както св.Т., така и св.Л., участващ в
полицейския екип на І РУП, разговаряли с подсъдимия и неговите приятели на
български език.
Св.Л.
не усетил действията на подс.Д., но след като св.Т.
му обърнал внимание какво се е случило, пострадалият проверил чантата си и
установил, че в действителност капсата на външния
капак е разкопчана, разкопчан бил ципът под капака, разкопчан бил и малък цип
на вътрешна преграда, но от чантата не липсвали никакви вещи , а именно слънчеви очила
с калъф и флаш памет „Кингстън” 4 ГБ и документи.
Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза стойността на инкриминираните вещи
е 78,30 лв. Заключението на
вещото лице бе приобщено по
реда на
чл. 282 от НПК.
В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите Л., Т., Л., Н.
и Б..
Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелите Л., Т. и Л., тъй като същите са
непротиворечиви, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, като
липсват такива, които да ги оборват. Изключително подробно свид.
Т. разказва, какво е възприел от поведението на подс.
Д., за да се стигне до предотвратяване на инкриминираното деяние кражба и
същото да остане само в стадия на опита. От друга страна свид.
Л. е категоричен, че чантата му е била закопчана преди да я постави на
облегалката на стола, защото имал навик винаги да си затваря всички ципове на
чантата, за да не изгуби документите и вещите си.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н. и Б. единствено в частта, че се
познават с подсъдимия, че на процесната дата заедно
са били в заведението, че е възникнал инцидент, при който св.Т. е поискал да се
легитимират, както и че са били отведени в полицейското управление, тъй като в
тази им част показанията на свидетелите напълно кореспондират с показанията на
св.Л., св.Т. и св.Л..В останалата им част съдът не кредитира показанията на
свидетелите Н. и Б., първо, защото същите не кореспондират с кредитираните от
съда гласни доказателства и второ, защото съдът ги намира за заинтересовани от
изхода на делото, поради приятелските им отношения с подсъдимия и поради факта,
че същите очевидно са били наясно с извършваните от подсъдимия действия, знаели
са какво цели Д., те също биха могли да носят някаква отговорност и самият
закон им дава право в тези случаи да не дават показания.
Съдът
кредитира и обясненията на подс.Д. единствено в
частта, в която същият сочи, че на съответната дата, в компанията на приятелите
си, се е намирал в съответното заведение, че към масата, на която са били
настанени се е приближил св.Т., представяйки се за полицейски служител, че ги е
извел от заведението и в последствие са били отведени със свидетелите Н. и Б. в
полицейското управление, тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия
напълно кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В останалата им част съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като същите противоречат на показанията на св.Т. и св. Л. и ги
приема изцяло за защитна теза. Несериозно звучат обясненията дадено от подс. Д., че се познавал със свид.
Т. отпреди деянието и същият сигурно изпитвал омраза към него, заради обща
приятелка. Видно от свидетелските показания на Т., същият е видял за първи път подс. Д. на датата на инкриминираното деяние.
Съдът
споделя становището на представителя на обвинението, че обвинението е доказано
по безспорен и категоричен начин.На практика по делото има събрани достатъчно
доказателства, относно виновното поведение на подсъдимия. Но единствен очевидец
на деянието е свид. Т. и опита да се дискредитират
неговите показания от страна на подс. Д. и неговия
защитник е единствено опит да се изгради една защитна теза, която би могло да
доведе до оневиняване на подсъдимия. Показанията на свид.
Т. кореспондират с показанията
на свид. Л. както по
отношение на наличието на чантата,
върху която е посегнато, както и относно начина на нейното поставяне, а именно тя е била преметната на стол с преградата
на чантата, към която всеки би
имал достъп насочена към съседната
маса т.е. откъм гърба на пострадалия. Относно възражението на защитата, че не е
било възможно подс. Д. да
се протегне през пътеката разделяща масите и да бръкне в чантата, съдът намира същото за неоснователно, тъй като напълно логично и изпълнимо е подс. Д. да преметне сако през рамото си и по този начин прикривайки ръката си да се пресегне към стола зад него. Още повече, че пътеката между двете редици маси е позволявала
той да се дръпне леко със стола си назад и да осъществи
намерението си. Дали чантата е била отворена, как се е закопчавала
и какви прегради е имала, това са въпроси
задавани от защитата и които намериха отговор в хода на съдебното следствие, след като свид. Л. представи чантата си в съдебно заседание. Безспорно бе установено,
че свид. Л. е закопчавал винаги чантата си, бе установено и от съда начина на закопчаване и как
е била намерена от него в последствие след като е бил уведомен от свид. Т. да провери в чантата си дали нещо му липсва.
Няма спор, че чантичката е
била отворена. Но от момента на сядането
на Л. на масата в заведението,
до момента когато свид. Т.
е забелязал противоправните
действия на подс. Д. и случилото
се след това, не е имало друго посегателство върху чантата на свид. Л.. В този смисъл съдът намира,
че авторството на деянието
е безспорно установено.
Дали подс. Д. е търсил цигари в джоба на сакото на свид. Н. или не, това е ирелевантно за случая, тъй
като това е изградена защитна теза не само от
подс. Д., но и от неговите
приятели-свидетелите Н. и Б.. Последните
двама много добре са знаели, какво
ще прави подс. Д., и поради тази причина, когато свид. Т. се е отправил към масата им, свид. Н. интензивно е започнал да говори с
подсъдимия и свид. Б., за да предупреди по някакъв начин подсъдимия да си дръпне ръката от
чантата. Що се отнася до възражението на защитата, че ако подс.
Д. е извършвал опит да проникне в чантата на свид. Л.
защо това е останало незабелязано от другите лица на масата, които са били
заедно със свид. Л., съдът намира същото за
неоснователно. Нито Л., нито неговите колеги са разбрали какво се случва,
защото действията на Д. са били извършени по такъв начин, че да не привличат
внимание. Инсценирайки, че рови и търси нещо в сакото си, а по този начин
ръката му се е плъзгала към чантата, подс. Д. много
добре е прикривал действията си, за да може да осъществи инкриминираното
деяние. Единствено свид. Т. е забелязал тези негови
действия, тъй като е имал видимост към масите и на двамата и така е
предотвратил довършване на деянието. В този смисъл съдът не споделя становището
на защитата, че на практика няма опит от престъпление, тъй като дори и да е
бръкнал, след като си е извадил ръката и не е взел нищо, то няма и опит. По
делото няма данни, че подс. Д. сам се е отказал от
довършване на деянието. Неговите действия са били преустановени, едва след като
той е бил предупреден от свид. Н., че някой идва към
масата им. Именно поради това обстоятелство, че той е бил видян, как прави
нещо, той е дръпнал ръката си. В противен случай, както съдът писа по-горе деянието
щеше да бъде довършено.
Що се отнася до възражението
дали подс. Д. е имал умисъл да извърши това
престъпление и твърдението на защитата, че обвинението не е събрало такива
доказателства, то съдът намира същото за неоснователно. Безспорно бе установено,
че цялото поведение на Д. от премятането на сакото през рамото му,
приближаването му леко към стола на свид. Л. и
плъзгането на ръката му към чантата на свидетеля, разкопчаването на капсата на капака на чантата и плъзгането на ръката под капака,
за да започне да отваря ципа с една ръка са действия насочени целево и умишлено
към извършване на противоправно действие. Няма логика
да търсиш цигарите на приятеля си в неговото сако, като се наметнеш с него и по
погрешка да бръкнеш в чантата на стоящия зад теб клиент на заведението. По
обясненията на Д. сакото на свид. Н. е било
преметнато на облегалката на стола на Д.
и поради тази причина той е потърсил цигарите му. Но както бе посочено по-горе,
цигарите могат да се вземат от сакото, както е преметнато на стола, а не да са
намята човек с него, за да ги търси.
Съдът споделя становището на защитата, че за да е налице
квалифициращият елемент повторност на деянието, то
трябва да представлява немаловажен случай. Съгласно разпоредбата на чл. 93 т.9
от НК „Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.”. Както правилно
отбелязва защитникът на подс. Д. в настоящия
наказателен процес е налице опит за кражба на вещи на обща стойност 78.30 лева.
Стойност, която е много под минималната работна заплата за страната към
13.07.2011г. Вещите не са били отнети, и от опита за кражба не са настъпили и
вредни последици. В тази връзка съдът намира, че неправилно прокуратура е
приела и е предявила обвинение за повторност при
немаловажен случай.
Именно поради гореизложените мотиви съдът прекварифицира обвинението за извършено такова по чл. 194
ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: частично от
обясненията на подсъдимия в кредитираните от съда части, от показанията на
свидетеля Л., св.Л. и Т., дадени в хода на съдебното и досъдебното производство, частично от
показанията на св.Н. и Б., дадени в с.з., протокол за претърсване и изземване,
справка за съдимост, както и от другите
писмени материали по делото.
Изложените обстоятелства
се установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, свидетелството за съдимост, съдебно-оценителната експертиза и всички други писмени доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Ш.Д.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 13.07.2011 г. в гр.Варна, направил опит да отнеме
чужди движими вещи - слънчеви очила с калъф на стойност 58.50 лева и флаш памет „Кингстън”
4 ГБ на стойност 19.80 лева, на обща стойност 78.30 лева от владението
на И.В.Л., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини. - престъпление по чл.194 ал.1 вр.
чл. 18 ал.1 от НК
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Обект на престъплението
са обществените
отношения засягащи имуществените
права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо
лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, като опит да отнеме чужди
движими вещи, които се намират в
чантичката, собственост на св. Л., като деянието е останало недовършено във
фазата на опита, по независещи от дееца причини, а именно поради своевременната
намеса на св.Т..
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои чуждите движими вещи.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- ниската
стойност на вещите, за които е бил извършен опит да бъдат отнети. Съгласно
трайната практика на ВКС, когато
стойността на инкриминираните вещи е под една минимална работна заплата, то това обстоятелство е от кръга на изключително смекчаващите отговорността обстоятелства.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства- предходна съдимост, която настоящият състав е приел, че не влияе на квалификацията на обвинението и следва да се отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелства.
Причини за извършване на деянието
са ниската
степен на правна култура у подсъдимия, стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не зачита законоустановения ред в страната,както
и липсата на средства за съществуване.
Съдът при определяне на наказанието на подс. Д. приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1
т.2 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. Въпреки, че подс. Д. е осъждан за престъпление по чл.
194 от НК, то съдът отчете степента
на обществена опасност на деянието, което е останало недовършено в стадия на опита. Съдът отчете и обстоятелството, че осъществявайки състава на престъплението
“кражба” без квалифициращи други обстоятелства и стойността на инкриминираните
вещи е под минималната работна заплата за страната към момента на извършване на
деянието, то следва да се приеме, като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, без съдът да изследва наличието на многобройни други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Изхождайки от общия
принцип визиран в чл. 35
ал.3 от НК, че „наказанието е съответно на престъплението”. В този смисъл
съдът замени наказанието „Лишаване от свобода”, тъй като
не е предвиден най-нисък предел с наказанието „Пробация”. В този смисъл
съдът наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” СЪС
СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
По чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ
ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност
два пъти седмично;
По чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА и
По чл. 42А, ал. 2, т. 6 от НК – „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В
ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” в размер на 120 часа за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подс.
Д. е бил задържан под стража.
По този начин и с така наложеното наказание с
гореизброените пробационни мерки съдът счита, че те съответстват в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца. С налагането им последния ще има възможност да
преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото.
На
основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подс. Д. по първоначално
възведеното му обвинение да
е извършил деянието
повторно, като не представлява
маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7
от НК.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Д. да заплати съдебно-деловодните
разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при РС- Варна: