Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.02.2019 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 06.02. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
ТАНЯ КЕМЕРОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 211
по описа за 2018 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание
по чл. 694, ал. 2 т. 1 от ТЗ
В исковата
молба ищецът Н. твърди, че на основание чл.3, ал.1, т.10 от Закона за Н.,
агенцията представлява държавата в производството по несъстоятелност. Съгласно
чл.10, ал.1, т.15 от Закона за Н., изпълнителният директор на Н. представлява
държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с
публични и определени със закон частни Д.. Със Заповед № ЗЦУ-1071/11.08.2014г.
на изпълнителния директор на Н., директорът на дирекция „Д.“ в Централно
управление на Н. е оправомощен да представлява държавата в производството по
несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор. При отсъствие на г-жа В.П.,
със Заповед № ЗЦУ-118/03.02.2014г. на главния секретар на НАП, оправомощена да
изпълнява задълженията на директор на дирекция „Д.“, е г-жа К.П. - началник на
отдел „Търговска несъстоятелност“.
Ищецът сочи, че с Решение № 389 от 09.10.2013 г.,
постановено по т.д. № 887 по описа за 2012г. на Окръжен съд С.З., на осн.
чл.630, ал.1 от Търговския закон, е обявена неплатежоспособността на „С.” ЕООД,
гр. С.З., с началната дата 31.01.2013г. и е открито производство по
несъстоятелност на дружеството, като решението е вписано в Търговския регистър
под № 20131010152013.
Посочва, че с молба от 16.03.2018г. Н. е предявила
публични вземания в общ размер на 1 163,95 лв., в т.ч. главници в размер
на 1 001,10 лв. и начислени към 06.03.2018г. лихви в размер на 162,85лв.,
представляващи задължения по ЗМДТ - данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци, дължими за периода от 2014г. до 2018г. включително.
Сочи, че в Търговския регистър под № 20180424133030
по партидата на „С.” ЕООД, е обявен изготвен от синдика допълнителен списък на
неприетите вземания, в който са включени част от предявените от Н. с молба от
16.03.2018г., в срока по чл.688, ал.3 от Търговския закон, а именно - публични
вземания в общ размер на 200,22 лв.
С Определение № 788 от 11.07.2018г., постановено по
т. д. № 887 по описа за 2012г. на Окръжен съд С.З., съдът по несъстоятелността
е оставил без уважение подаденото от Н. възражение от 30.04.2018г. и е одобрил
списъка на неприети вземания, обявен в Търговския регистър под № 20180424130030
по партидата на „С.“ ЕООД. Определението е вписано в Търговския регистър на
11.07.2018г. под № 20180711175620.
Посочва, че в законоустановения срок и на основание
чл.694, ал.1, т.1 от Търговския закон и чл.124, ал.1 във връзка с чл.365, т.4
от Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване
съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 200,22лв., в
т.ч. а 58,65лв., главница за данък върху недвижимите имоти и 141,57лв. главница
за такса битови отпадъци, дължими за 2018г. за притежаван от дружеството
недвижим имот, деклариран в Община С.З. с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
7376/26.06.2010г.
В исковата молба се посочва, че неприетите публични
вземания в общ размер на 200,22 лв. представляват главница за данък върху недвижимите
имоти в размер на 58,65лв. и главница за такса битови отпадъци в размер на
141,57лв. Същите са дължими за 2018г. за притежаван от дружеството недвижим
имот, деклариран в Община С.З. с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
7376/29.06.2010 г.
Сочи се, че данъкът представлява публично вземане,
установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като
неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. Основна характеристика
на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти, тъй
като законът е основен източник на данъчното право, което положение е
конституционно закрепено в чл.60, ал.2 и чл.84, т.3 от КРБ, като в отделни
закони са уредени фактическите състави, които пораждат данъчните задължения,
компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на
данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения,
свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на
данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи.
Ищецът сочи, че е безспорно, че като определени по
основание, субект и размер в съответните данъчни закони, задълженията за данъци
винаги са ликвидни и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми.
Възникнало по силата на закона данъчно задължение обаче следва да бъде
установено по размер чрез способите, предвидени в данъчния закон, а именно чрез
подаване на декларация в случаите, в които по силата на закона лицето е
задължено само да изчисли данъчната основа и дължимия данък (чл. 105 от ДОПК),
или от органите, визирани в разпоредбата на чл. 4 и следващите от Закона за
местните данъци и такси, т.е. служителите на общинската администрация, които
имат правата и задълженията на органите по приходите в производствата по
установяване на задълженията за местни данъци и такси, изброени в ЗМДТ. Видно
от текста на чл.4 от ЗМДТ, приложим е реда, определен в Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Посочва, че декларациите по чл.14 и чл.17 и по чл.54
от ЗМДТ са декларации по чл.107 от ДОПК. След като са такива и като се има
предвид цитираната разпоредба и разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗМДТ, съгласно
която размера на данъците по ЗМДТ се определя от общинския съвет при условията,
по реда и в границите, определени в същия закон, то вземанията са установени по
силата на закона. Аналогична е и правната регламентация на задълженията за
таксите по ЗМДТ - съгласно разпоредбата на чл. 8 от същия закон общинският
съвет е органът, който определя размера на таксите по ЗМДТ при спазване на
принципите и правилата, заложени в същия закон.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 10 и
следващите от Закона за местните данъци и такси разположените на територията на
страната сгради се облагат с данък върху недвижими имоти, като данъчно
задължено лице е собственикът на недвижимия имот. Данъкът е дължим до промяна
на собствеността на имота, или до неговото унищожаване. Декларираните по чл.14
и по чл.17 /отм./ от ЗМДТ обстоятелства относно недвижимите имоти, притежавани
от „С.“ ЕООД, са използвани от общинската администрация при определяне на
данъчната оценка на последния и за определяне на дължимия за него данък и такса
битови отпадъци. Задълженото лице е длъжно да подаде нова декларация единствено
при промяна на някое от обстоятелствата, имащо значение при определяне на
данъка/таксата. Задължение на общинската администрация е да отразява размера на
данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци като задължение по
партидата на длъжника. При липса на промяна в декларираните обстоятелства, на
основание чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на
имота към 1 януари на годината, за която е дължим. Съгласно чл. 20 от същия
закон данъчната оценка на имота се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данните, подадени от самото задължено лице.
Счита, че предвид изложеното и доколкото редът за
установяване на задълженията за местни данъци и такси от обхвата на ЗМДТ е
законово определен в ЗМДТ (чл.10, чл.19, чл.20 и чл.54 и следващите от ЗМДТ), и
с оглед субсидиарното приложение на ДОПК, следва да се приеме, че задълженията
за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за 2018г., са
предварително установени по посочения в нормативните актове ред, и същите са
дължими до промяна на обстоятелствата, водещи до отпадане на дължимостта им
(промяна на собствеността на имота или унищожаването му), поради което синдикът
е следвало да включи същите в списък на приети вземания.
Съгласно изискванията на чл.366 от Гражданския
процесуален кодекс посочва, че включените в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на неприети вземания на кредитори на длъжника публични
вземания за местни данъци и такси са в общ размер на 200,22лв. и представляват
главница за данък върху недвижимите имоти в размер на 58,65лв. и главница за
такса битови отпадъци в размер на 141,57лв. и са дължими за притежаван от
дружеството недвижим имот, деклариран в Община С.З. с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 7376/29.06.2010г.
Доколкото не съществува спор относно размера на
изключените от списъка на служебно приети вземания публични вземания, а само
относно тяхната дължимост в производството по несъстоятелност на длъжника, моли
съда да постанови определение, с което да отдели като безспорен факт, че
размерът на дължимите в производството по несъстоятелност вземания е 200,22лв.
Във връзка с изложеното в настоящата искова молба,
на основание чл. 694 от Търговския закон, моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването и дължимостта на предявените от Н.
публични вземания в общ размер на 200,22лв., в т.ч. главница данък върху недвижимите
имоти в размер на 58,65лв. и задължения за такса битови отпадъци в размер на
141,57лв., дължими за притежаван от дружеството недвижим имот, деклариран в
Община С.З. с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 7376/29.06.2010г., които
вземания са включени от синдика в допълнителен списък на неприетите вземания,
обявен в Търговския регистър под № 20180424133030 по партидата на „С.“ ЕООД, в
несъстоятелност, възражението срещу който е оставено без уважение с Определение
от 788 от 11.07.2018г., постановено по т.д. № 887 по описа за 2012г. на Окръжен
съд С.З..
Претендира всички направени по делото разноски, в т.ч.
и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на
исковата молба синдикът Е.Н.П. заявява, че предявения иск е частично
неоснователен.
Сочи, че Национална агенция за приходите е предявила
иск с правно основание чл. 694 от ТЗ с искане да бъде признато за установено,
възникването и дължимостта на предявените от ищеца публични вземания, включени
в допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.“
ЕООД - в несъстоятелност обявен в ТР на 24.04.2018г. в размер на 200,22 лв., в
това число 58,65 лв. данък върху недвижимите имоти за 2018 година и 141,57 лв.
такса битови отпадъци за 2018 година.
Посочва, че съгласно чл.11 от Закон за местните
данъци и такси данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, а съгласно чл.15, ал.2 от същия закон при прехвърляне на имота
преобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е
настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен
от прехвърлителя. Според чл. 28, ал. 1 от Закон за местните данъци и такси
данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Синдикът сочи, че съгласно чл.21, ал.1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община С.З. таксата за битови отпадъци се заплаща в сроковете, в
които следва да бъде платен и данъкът за недвижими имоти.
Счита, че цитираните правни норми недвусмислено
показват, че въпреки че размерът на данъка се определя към 01 Януари на
годината, за която ще се дължи, дължимостта на данъка е в зависимост от
притежанието на недвижимия имот през годината за която е определен, като
падежът на първата вноска от задължението е 30 юни, а на втората вноска - на 31
октомври. Заявява, че към датата на изготвяне на списъците е нямало основания
да се счита, че която и да е от вноските ще стане дължима в пълен размер, нито е
настъпил падежа на която и да е от тях и поради тази причина предявените
вземания не били приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
В отговора си синдикът сочи, че към момента на
подаване на същият е м. август, данъкът
и таксата за първото полугодие са дължими и с настъпил падеж, а за второто
полугодие са дължими, макар и крайният срок за заплащането им да не е изтекъл.
Към момента на подаване на отговора, задълженията могат да се считат вече
възникнали в пълен размер, а при последваща промяна на собствеността - ще
следва да се извърши съответна корекция.
Предвид изложеното счита исковете за основателни,
макар и поради обстоятелства настъпили след предявяване на вземанията.
По
делото е постъпило становище с вх. № 1483/05.02.2019г. от третото лице –
помагач Община С.З., в което се посочва, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи и поддържа изложеното от ищеца в исковата молба и
допълнително излага аргументи по отношение на сроковете за заплащане на данъка
върху недвижимите имоти.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че с Решение № 389/09.10.2013
г., постановено по т.д. № 887/2012 г. по описа за на Окръжен съд - С.З. е
обявена неплатежоспособността на „С.” ЕООД - гр. С.З., с начална дата
31.01.2013г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като решението
е вписано в Търговския регистър под № 20131010152013.
С решение от 17.03.2014 г. постановено по т.д. №
887/2012 г. по описа за на Окръжен съд - С.З. длъжникът “С.” ЕООД е обявен в
несъстоятелност; постановено е прекратяване дейността на предприятието на „С.”
ЕООД - гр. С.З.; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника “С.” ЕООД; прекратени са правомощията на органите на “С.” и е лишен
длъжника “С.” ЕООД от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността.
С молба от 16.03.2018г. Н. е предявила публични
вземания в общ размер на 1 163, 95 лв., в т.ч. главници в размер на 1 001,
10 лв. и начислени към 06.03.2018 г. лихви в размер на 162, 85 лв.,
представляващи задължения по ЗМДТ - данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци, дължими за периода от 2014 г. до 2018 г. включително.
В
Търговския регистър под № 20180424133030 по партидата на „С.” ЕООД - гр. С.З.
/в несъстоятелност/ са обявени изготвени от синдика списъци на приети и на
неприети вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
В обявения изготвен от синдика допълнителен списък
на неприетите вземания са включени част от предявените от Н. с молба от
16.03.2018г., в срока по чл.688, ал.3 от Търговския закон, а именно - публични
вземания в общ размер на 200,22 лв.
Постъпило е възражение вх. № 5773/03.05.2018 г. от Н.
против изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени
по реда на чл.688, ал.3 ТЗ, обявени в търговския регистър под №20180424133030
по партидата на „С.“ ЕООД, в частта
относно включването в списъка на неприетите от синдика вземания на част от
предявените от Н. публични вземания, а именно вземания в общ размер на 200, 22 лв.,
от които 58, 65 лв. - главница, представляваща задължение за данък върху
недвижимите имоти за 2018 г., и 141,57 лв. - главница, представляваща
задължение за такса битови отпадъци за 2018 г., дължими за притежаван от
дружеството имот, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
7376/29.06.2010 г.
С Определение № 788/11.07.2018г., постановено по т.
д. № 887/2012г. по описа на Окръжен съд С.З., съдът по несъстоятелността е
оставил без уважение подаденото от Н. възражение от 30.04.2018г. и е одобрил
списъка на неприети вземания, обявен в Търговския регистър под № 20180424130030
по партидата на „С.“ ЕООД. Определението е вписано в Търговския регистър на
11.07.2018 г. под № 20180711175620.
Ответникът „С.” ЕООД /в
несъстоятелност/ притежава недвижим
имот, деклариран в Община С.З. с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
7376/29.06.2010г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
Н. като кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „С.” ЕООД /в
несъстоятелност/ е предявил иск за установяване съществуването на неприетото си
вземане, като кредиторът – ищец е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но
съдът е оставил без уважение възражението. Съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ искът
се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на
обявяване в ТР на определението на съда по чл. 692 ал. 4 и се разглежда от друг
състав на съда. В случая определението за одобряване на списъка е обявено в ТР
на 11.07.2018 г., а исковата молба е постъпила в съда с вх. № 9535/27.07.2018
г., като е подадена чрез куриер на 25.07.2018г., т.е. в срока по чл. 694, ал. 6
от ТЗ и съобразно чл. 62, ал. 2 от ГПК. Поради това съдът намира, че предявеният
иск е допустим.
Разпоредбите
на чл. 10 и чл. 11 от ЗМДТ предвиждат ежегодно облагане с данък върху
недвижимите имоти на притежаваните от задълженото лице имоти, които са
декларирани като собствени. За заплащане на текущите задължения са предвидени
два падежа съобразно нормата на чл. 28 ЗМДТ
в рамките на годината, за която данъкът е начислен : до 30 юни и до 31 октомври
на годината, за която е дължим. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община С.З., таксата за битови отпадъци се заплаща в сроковете,
в които следва да бъде платен и данъкът за недвижими имоти.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че въпреки че размерът на данъка се определя към 01 януари
на годината, за която ще се дължи, дължимостта на данъка се обуславя от факта
на притежанието на недвижимия имот през годината за която е определен. Така към
датата на изготвяне на списъците синдикът не е имал основание да включи в
списъка на приетите вземания дължимите суми за данък и такса за битови
отпадъци, които са били дължими до 31 октомври 2018 година, тъй като същите не
са с настъпил падеж. Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК и с оглед настъпилата в хода
на процеса изискуемост на вземанията, предмет на настоящото производство, съдът
счита, че искът, с който се претендира да бъде установено възникването и
дължимостта на публични вземания в общ размер на 200, 22 лв., в т.ч. главница
данък върху недвижимите имоти в размер на 58, 65 лв. и задължения за такса
битови отпадъци в размер на 141, 57 лв., дължими за притежаван от дружеството
недвижим имот, деклариран в Община С.З. с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№
7376/29.06.2010г. е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че не е налице основание за
присъждане на разноски в полза на Н., тъй като вземанията, предмет на
настоящото производство са преждевременно предявени, т. е. преди възникване на
основанията за тяхната дължимост. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира,
че поради преждевременните действия на
ищеца по предявяване на вземания, чиято изискуемост не е настъпила, отговорността
за разноски следва да бъде понесена от ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
признае за установено по отношение на длъжника „С.” ЕООД /в несъстоятелност/ съществуване
на публични вземания в полза на Н. в общ размер на 200, 22 лв., в т.ч. главница
данък върху недвижимите имоти в размер на 58, 65 лв. и задължения за такса
битови отпадъци в размер на 141, 57 лв., дължими за притежаван от дружеството
недвижим имот, деклариран в Община С.З. с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
7376/29.06.2010г., които вземания са включени от синдика в допълнителен списък
на неприетите вземания, обявен в Търговския регистър под № 20180424133030 по
партидата на „С.“ ЕООД, в несъстоятелност, възражението срещу който е оставено
без уважение с Определение №788 от 11.07.2018г., постановено по т.д. № 887 по
описа за 2012г. на Окръжен съд С.З..
Съгласно чл. 694, ал. 7 от ГПК
„С.” ЕООД /в несъстоятелност/ следва заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер
на 25 лева по сметка на Окръжен съд С.З..
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.“
ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ж. к. *** съществуване на вземания в полза на Н. с адрес: гр. С., ул. *** в общ
размер на 200, 22 лв., в т.ч. главница данък върху недвижимите имоти в размер
на 58, 65 лв. и задължения за такса битови отпадъци в размер на 141, 57 лв.,
дължими за притежаван от дружеството недвижим имот, деклариран в Община С.З. с
Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 7376/29.06.2010г., които вземания са
включени от синдика в допълнителен списък на неприетите вземания, обявен в
Търговския регистър под № 20180424133030 по партидата на „С.“ ЕООД, в
несъстоятелност, възражението срещу който е оставено без уважение с Определение
№ 788 от 11.07.2018г., постановено по т.д. № 887 по описа за 2012г. на Окръжен
съд С.З..
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ж. к. ***
да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в
размер на 25 лв. по сметка на Окръжен съд С.З..
Решението е постановено при задължителното участие на
синдика на „С.“ ЕООД /в несъстоятелност/
- Е.Н.П. с адрес: ***, офис 6.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач Община С.З., с адрес: гр. С.З.,
бул. ***, на страната на ищеца Н. с адрес: гр. С., ул. ***
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: