№ 21075
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110105756 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника А. Е. А.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в *****************************************, с присъединен
абонатен № ******, съществуването на вземане за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г. в размер на
80,49 лева (осемдесет лева и 49 стотинки), ведно със законна лихва за периода
от 09.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 08.01.2024 г. в размер на 20,77 лева (двадесет лева и 77
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.02.2021 г.
до 31.07.2021 г. в размер на 5,94 лева (пет лева и 94 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 09.02.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.04.2021г. до 08.01.2024 г. в размер на 1,73
лева (един лев и 73 стотинки), за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7946/2024 г. по описа на
СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът *************************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. *****************************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
1
енергия от ************************ на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от ************** съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Е. А.,, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е в
облигационни отношения с ищеца по доставка на топлинна енергия,
съответно – оспорва да е ползвал такава. Прави възражение за погасителна
давност касателно процесните суми. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач *********** не взема становище по исковата
молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на исковете с правно основание. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството
топлинен счетоводител и нейния размер. За уважаване на исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на
цената на доставена топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на ищеца с
оглед възражението за давност от ответника е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията, като му указва, че не сочи доказателства за това. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди
е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от
09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ,
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том II, рег. № ****, дело № 204/2021 г., че в процесния
период А. А. и Б. Е. са съсобственици при равни квоти на апартамент № 32,
находящ се в ************************ по силата на договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от
28.02.1985 г. Следователно ответникът несъмнено имат качеството на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот, като между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "*******". Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Следователно в случая, общите
условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил
това право срещу Общите условия на ************************ от 2016 г.,
поради което следва да се приеме, че същите са приети. Ето защо
неоснователно е възражението, че между страните не е било налице
правоотношение в процесния период.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на
писмените / изравнителни сметки /, отчети за процесния период и от
заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в
която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа,
че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. Установява се,
че процесният имот е имал един брой отоплителен монтиран ИРРО и щранг-
лира в банята, без техническа възможност за монтаж на уред. Уредът е
отчетен на 15.05.2021 г. , като отчетният формуляр с подпис на потреребител е
представен на вещото лице. За периода 2020/2021 г. има служебно начислена
топлинна енергия за щранг- лирата в банята на база инсталирана мощност в
3
размер на 322 W, умножена по МСРС, умножена за 1-ца деление в размер на
2,948 кВтч/дел. В процесния период топлинната енергия за сградна
инсталация е изчислена по формула в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. В
процесния имот има монтирани два водомера за топла вода. Водомерите са
отчетени на 15.05.2021 г. и 06.05.2022 г., като отчетните формуляри с подпис
на потребител са представени на вещото лице. За процесния период
начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след изчисление от ФДР на
реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от
12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на ********************, одобрени с
решение на ДКЕВР е извършено изравняване между начислена и дължима
сума. Вещото лице установява, че начислените суми за ТЕ са по фактури в
размер на 511,27 лева, а съгласно изравнителните сметки потребената енергия
е в размер на 438,70 лева, от които 204,59 лева – сградна инсталация и 160,20
лева – отопление на имот, 73,92 лева- топлинна енергия за БГВ. Според
вещото лице, топломер с Фабр. № 64511563 е преминал на метрологична
проверка през м. 08.2021 г. и при проверките на същия не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. По отношение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, съдът съобрази, че с
решение на съда на ЕС по дело № С -760/–2023 г. / т. 56/ е прието, че ДиректИ.
2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната
сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този
смисъл решение от 5 декември 2019 г., *********************** и
************ *****, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). В
решението се заключава, че член 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да
заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от
всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата
не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз
основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Изискването е
средният потребител да знае какви параметри се отчитат при разпределението
на енергията и по какъв начин всеки от тях участва при формиране на
крайната цена, която заплаща, но това няма отношение към възникването и
изискуемостта на вземането. Като взе предвид гореизложеното, съдът приема,
искът е установен по основание, а по размер съгласно чл. 162 ГПК следва да
4
вземе установените от вещо лице по съдебно-техническа експертиза размери
на вземането. Ето защо, съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен
начин потребената в процесния топлоснабден имот топлоенергия
претендирана за периода от м. 05.2020 г. до м. 31.07.2021 г. при спазване на
принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК в размер на 80,48 лв. по отношение на ответника.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.02.2024 г. Следователно
погасени по давност са вземанията, които са станали изискуеми преди
09.02.2021 г. Следователно погасени са вземанията в периода от 01.05.2020 г.
до м. 11.2020 г. Принципно този период е извън активния отоплителен сезон,
започващ обичайно на 01.11. през съответната година, като в този период
потребителите не заплащат топлинна енергия за имот и такава за отдадена от
сградна инсталация, а единствено за подгряване на вода. В този период е
начислена единствено топлинна енергия за БГВ в общ размер на 68,75 лева,
или след математическо изчисление по 5,73 лева на месец. От 01.11.2020 г. до
30.11.2020 г., освен топлинна енергия за БГВ е отдавана и топлинна енергия за
отопление на имот и за сградна инсталация, която е в размер на 60,80 лева
след математическо изчисление ( 364,79/6=60,80лева). Ето защо погасени по
давност се явяват вземания за месеци в общ размер на 100,90 лева или ½ от
тях възлиза на 50,45 лева. Ето защо, непогасени по давност, дължими от
ответника са вземания в размер на 30,03 лева, а за горницата над тази сума до
пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Акцесорните претенции за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за исковия период,
изчислени с помощта на интернет калкулатор са в размер на 09,03 лева за
период от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., като за горницата над този размер до
пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.
5
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство се установява както посредством
представените отчети и изравнителни сметки за процесния период
**********, така и от СТЕ. Установено е по делото, че услугата се извършва
от ***********, както чрез писмени доказателства, така и от СТЕ, като няма
данни да е избрано друго дружество, което да извършва услугата дялово
разпределение. Същото не е погасено по давност, доколкото не е изтекъл
давностният срок за погасяването му.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно исковата претенция за сумата от 1,73 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25 лева и държавна такса в размер на 12,50 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 15,49 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева и
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева
и 300 лева – депозит за СТЕ, 300 лева – депозит за особен представтиел. В
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 278,90 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
************************, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А.
Е. А., ЕГН ********** дължи на ************************ стойността на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
*****************************************, с абонатен № ****** от
01.05.2020 г. до 31.07.2021 г. в размер на 30,03 лева (тридесет лева и 03
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.02.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 08.01.2024 г. в
размер на 09,03 лева (девет лева и 03 стотинки), както и цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.02.2021 г. до 31.07.2021 г. в размер на
6
5,94 лева (пет лева и 94 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
09.02.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7946/2024 г.
по описа на СРС, 166-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над 30,03 лева до пълния предявен размер от
80,49 лева (осемдесет лева и 49 стотинки) в периода от 01.05.2020 г. до
31.07.2021 г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над 09,03 лева до пълния предявен размер от 20,77 лева (двадесет
лева и 77 стотинки) за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.04.2021г. до 08.01.2024 г. в размер на 1,73 лева (един лев и 73 стотинки).
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН ********** да заплати на
************************, ЕИК ********* със седалище и адрес:
************************ сумата в общ размер на 15,49 лева (петнадесет
лева и 49 стотинки), разноски за заповедното производство и 278,90 лева
(двеста седемдсет и осем лева и 90 стотинки), разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ищеца ************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7