РЕШЕНИЕ
Номер 139 13.03 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав
На
двадесет и седми февруари, 2019 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър
Стойчев
Секретар: Мая
Крушева
като
разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 385 по описа за 2018 година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.430 от ТЗ.
Предявени са искове от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Ц.Т. Т. гр.***, по които се моли
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 16 096,87 евро, представляващи
дължима главница по сключения между страните Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL22391/29.05.2007 год. и
допълнителни споразумения към него; също така сумата от 3 463,52 евро,
представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода 08.11.2015 год. –
23.05.2018 год.; също така сумата от 455,79 евро, представляваща договорна
лихва за просрочен кредит за периода 08.11.2015 год. – 23.05.2018 год.; също
така сумата от 21,66 евро, представляваща застраховки по Договора за кредит,
като размерът е определен като разлика от погасените и начислените застраховки,
както и сумата от 436,20 лв. нотариални такси, които се претендират във връзка
с обявяване на предсрочната изискуемост и подновяване ипотеката, описани по вид
и размер в молбата от 22.06.2018 год., а именно:
- Нотариална такса вписване подновяване на ипотеката в
размер на 229,80 (двеста двадесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева;
- Нотариални разноски за изготвяне и връчване на
нотариална покана с рег. № 357, том I, № 47 от
07.02.2018 год., адресирана до Ц.Т.Т., изпратена чрез Нотариус Е.С., рег. № 645
в размер на 18 (осемнадесет) лева;
- Нотариални разноски за изготвяне и връчване на
нотариална покана с рег. № 357, том I, № 47
от 07.02.2018 год., адресирана до Ц.Т.Т., изпратена чрез Нотариус Е.С., рег. №
645, в размер на 56,40 (петдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева;
- Нотариални разноски за изготвяне и връчване на
нотариална покана с рег. № 357, том I, № 47
от 07.02.2018 год., адресирана до Ц.Т.Т., изпратена чрез Нотариус Е.С., рег. №
645, в размер на 132,00 (сто тридесет и два лева) лева.
Твърди се от кредитора, че на
29.05.2007 год. е сключен процесният Договор за кредит на покупка на недвижим
имот като банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
16 000 евро както следва:
- 9 246,00 евро за покупка на
посочения в исковата молба недвижим имот;
- 6 754 евро за други разплащания
като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Кредитът е усвоен по сметка на длъжника,
разкрита в банката. За обезпечение отпуснатия кредит кредитополучателят Ц.Т.Т.
е учредил в полза на банката договорна ипотека върху имота, предмет на
покупко-продажбата.
На 03.10.2007 год. между банката и
БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който вземанията по процесния Договор за кредит са прехвърлени на
третото лице, заедно с всички обезпечения и
БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД е встъпило в правата на кредитора против
длъжника по договора.
На 03.12.2009 год. е сключено
Допълнително споразумение, както и на 20.04.2011 год. и 17.12.2012 год. - три
допълнителни споразумения. Банката е уведомила кредитополучателя за извършеното
прехвърляне при сключване на Допълнителното споразумение от 03.12.2009 год., а
също така и с нотариална покана, адресирана до Ц.Т. от 07.02.2018 год.
Считано от 11.01.2013 год. е
вписана промяна на фирмата на кредитора и наименованието вече е ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25.01.2013 год. и Приложение № 1, неразделна част от договора, БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ АД прехвърля на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД всички свои вземания към Ц.Т.Т.,
произтичащи от процесния Договор за кредит. За така извършената цесия
кредитополучателят е уведомен с нотариална покана от 07.02.2018 год., изпратена
чрез нотариус Е.С. Поради неизпълнение на договорните задължения по процесния
Договор за кредит и с Допълнително споразумение за заплащане на дължимите
погасителни вноски по кредита кредитополучателят се твърди от ищеца да е
изпаднал в забава относно погасяването му, с което е нарушен сключеният договор
поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 08.10.2015 год. и на
основание чл. 18 от Договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е
обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо към 30.01.2018 год.
без да се прекратява действието на договора. Длъжникът е уведомен за това с
нотариална покана от 07.02.2018 год., изпратена от Нотариус С.
Ответникът по делото не е взел
становище по иска. Не сочи доказателства.
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІІ състав, като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Съобразно
представените по делото писмени доказателства описаната от ищеца фактическа
обстановка по ИМ се установява да е налице.
От съдържанието на приложения договор /лист 13 и сл./ се установява, че на 29.05.2007
год. между страните е сключена процесната облигация, по силата на която ищецът
е отпуснал на ответника кредит за покупка на недвижим имот. Банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 16 000 евро. На
03.10.2007 год. между банката и БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД е сключен Договор
за прехвърляне на вземания /лист 60 и сл./, по силата на който вземанията по
процесния Договор за кредит са прехвърлени на третото лице, заедно с всички
обезпечения и БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ
АД е встъпило в правата на кредитора против длъжника по договора. На 03.12.2009
год. е сключено Допълнително споразумение, както и на 20.04.2011 год. и
17.12.2012 год. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25.01.2013 год. и Приложение № 1, неразделна част от договора, /лист 49 и сл./ БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД прехвърля на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД всички свои вземания към Ц.Т.Т.,
произтичащи от процесния Договор за кредит. За така извършената цесия
кредитополучателят е уведомен с нотариална покана от 07.02.2018 год., изпратена
чрез нотариус Е.С.. Със същата нотариална покана се установява, че длъжникът е
уведомен от страна на кредитора, че обявява цялата кредитна експозиция за
предсрочно изискуема поради неизпълнение. По делото освен това е назначена ССЕ
установяваща данни и факти в унисон с твърденията на кредитора. Вещото лице
установява , че с банково бордеро от
08.06.2007г. кредитодателят е предоставил заемната сума на ответника по
банковата сметка на Т.. Наред с това вещото лице установява, че сумите дължими
от кредитополучателя са в размерите посочени в исковата молба. Също в
заключението е констатирано, че е налице и посочената в ИМ забава на длъжника,
по повод на което и ищецът е обявил кредитната експозиция за изцяло изискуема.
Това е сторено с изпратената нотариална покана /лист 46/. При така изложените
факти и доказателства съдът намира предявените претенции за основателни.
Във
връзка с изложените от кредитора аргументи в подкрепа на неговото искане се
констатира единствено пропуск относно уведомяването на длъжника за извършената
първа цесия от страна на кредитодателя. Това е сторено едва с нотариалната
покана, с която длъжникът е уведомен за втората цесия и за обявяване на
кредитната експозиция за предсрочно изискуема. Съобразно правилата на чл.99 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая въпреки
липсата на подобно уведомяване съдът намира, че следва да се неглижира
поведението на първоначалния кредитор с оглед съдържанието на подписаните
допълнителни споразумения. В същите очевидно се обективира знание у длъжника, че е налице подобно
прехвърляне на права и се демонстрира воля за бъде зачетено новото фактическо и
правно статукво.
Другият
правно релевантен въпрос, който съдът счита за необходимо да обсъди, въпреки
липсата на възражение от страна на длъжника е обстоятелството, че с
допълнителните споразумения просрочените главници, лихви и такси са
„преоформени от кредитора“ и са приобщени към редовната главница. При това
положение се поставя въпроса налице ли е натрупване на лихви върху лихви. Този
въпрос се поставя във връзка с обстоятелството, че върху главницата / в това
число и тази, която е на практика изтекла просрочена лихва/ се начисляват
възнаградителни и мораторни лихви. Съобразно чл.10 от ЗЗД олихвяването на
изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. С Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, действаща към
момента на сключване на сделката това е забранено видно от съдържанието на
чл.16. Съобразно посочената новела банките могат да начисляват лихви върху
лихви само ако в договора това е предвидено, като се забранява капитализирането
на лихви. До този правен резултат обаче страните са прибегнали едва през 2009г.
Коментираният подзаконов нормативен акт е отменен - ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.
и същия не е бил действащо право към момента на подписване на допълнителните
споразумения. След отмяната на коментирания подзаконов акт е приета Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за
кредитен риск, обн., ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г., в която обаче липсва забрана
между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви. На
следващо място съдът не намира извършеното от страните за недействително
съглашение поради причина, че то материализира на практика обективна новация,
за която няма забрани. За да е налице обективна
новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване
на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на
нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото
задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение
за новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по
естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение,
като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга
някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се
отнася до предмета на задължението - при нея длъжникът поема по
споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на
старото задължение. Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия
размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са
размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е
погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. В
конкретния казус според настоящия състав на съда страните недвусмислено са
изразили новационното си намерение /animus novandi/ при което е осъществена
обективна новация, като задължението за лихва е погасено и заменено със
задължение по редовна главница. Т.е. страните по тяхно усмотрение и във връзка с постигане на взаимноизгоден
правен резултат са извършили новация, при което всички изброени по – горе
предпоставки несъмнено са налице. При
това положение съществено се преструктурира правоотношението, при което
облигационната връзка претърпява категорични обективни промени. Неглижира се
забавата на длъжника, заличава се едно задължение и се поема такова с друг
предмет, избягва се начисляването на наказателни лихви за определен период,
дава се нов гратисен период, променя се падежа и т.н. В този аспект и няма как
да се приеме, че се касае за анатоцизъм.
На следващо място съдът намира, че
дължи проверка на процесното правоотношение и във връзка с евентуалното наличие
на недействителни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Нормите регламентиращи потребителската защита са императивни, като съдът
следва да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин, поради което
съдът приема, че договорът е в обхвата на потребителската защита.
Кредитополучателите – физически
лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална
дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е
/в случая чл. 2, т. „б”/, според която националният съдия трябва да тълкува
вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект /
в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/.
Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с
ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на
проверка за валидност. При извършване на тази проверка съдът не установява
наличието на недействителни клаузи. Ето защо и следва ответникът да бъде осъден
да заплати исковите суми. Вследствие на този изход от спора следва и Т. да
понесе направените от ищеца деловодни разноски. Представен е списък за
разноските, в който е обективирано искане за заплащане и на адвокатско
възнаграждение. Съдът обаче не установи по делото наличието на договор за
правна помощ, нито някакви други доказателства за заплащане на престираната от
пълномощника на ищеца адвокатска услуга. Ето защо и ще се присъди внесената ДТ и хонорар за в.л.
Воден от така
изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Ц.Т.Т., с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на
осн. чл.430 от ТЗ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 16 096,87 евро, представляващи дължима главница по сключения между
страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL22391/29.05.2007 год. и допълнителни споразумения към него;
също така сумата от 3 463,52 евро,
представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода 08.11.2015 год. –
23.05.2018 год.; също така сумата от 455,79
евро, представляваща договорна лихва за просрочен кредит за периода
08.11.2015 год. – 23.05.2018 год.; също така сумата от 21,66 евро, представляваща застраховки по Договора за кредит, като
размерът е определен като разлика от погасените и начислените застраховки,
както и сумата от 436,20 лв.
нотариални такси, които се претендират във връзка с обявяване на предсрочната
изискуемост и подновяване ипотеката.
ОСЪЖДА Ц.Т.Т., с ЕГН ********** от гр. *** да заплати
на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260 сумата от 1835.07 лева направени деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :