№ 217
гр. Варна, 27.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600352 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива в хипотезата на чл.345, ал.1 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от осъденото лице ВЛ. Д. Ф. против
определения №№260018, 20019 и 260020, всички постановени на 07.10.2021
година по НОХД №328/2016 година по описа на Окръжен съд-Разград, с
които е осъден да заплати в полза на НБПП – София сумите от: 600 лева
възнаграждение за осъществена правна помощ под формата на служебна
защита от адв.Милена Калчева по КНД №385/2021 година, 970лв за служебна
защита от адв.Петя Занкова като резервен защитник по НОХД №328/2016
година по описа на ОС-Разград и 1950лв за същия адвокат, участвала като
служебен защитник на осъдения по ВНОХД №340/2019 година по описа на
АС-Варна. В жалбата Ф. се позовава на чл.23, ал.4 от ЗПрП, сочи че няма
доходи, направил е постъпки пред затворническата администрация на
Затвора-Белене да започне работа, но засега няма подобно разрешение. Моли
на този етап да се преустановят исковите претенции (взаимствано от частната
жалба).
Варненският апелативен съд, след като провери законосъобразността и
обосноваността на атакуваните три определения, прие за установено
следното:
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от легитимирана страна и в
срока по чл.342, ал.1 от НПК.
За да произнесе проверяваните определения, окръжният съд е приел за
установено, че във воденото съдебно производство по НОХД №328/2016
година (в трите инстанции) жалбоподателят е ползвал служебна защита, че е
1
постановена влязла в сила присъда, с която той е признат за виновен по
повдигнатите му обвинения, че решенията на НБПП са постъпили след
влизане в сила на акта по посоченото дело и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е
осъдил В.Ф. да заплати съответните разноски.
Обжалваните определения са законосъобразни, тъй като в пълна степен
съответстват на чл.189, ал.3 вр. ал.1 от НПК. Възложените разноски в тежест
на жалбоподателя са дължими на осн. чл.25, ал.1 вр. чл. 21, т.3 от ЗПрП, т.к.
същият се е ползвал от правна помощ за процесуално представителство,
осъществена в трите стадия на съдебната фаза по делото. Позоваването в
частната жалба на чл.23, ал.4 от ЗПрП е неотносимо към предмета на това
производство, доколкото нормата касае условие, при което правната помощ
би могла да бъде учредена.
Обстоятелствата, че жалбоподателят е лишен от свобода и не полага
труд, не са основание за отмяна на атакуваните определения и за
освобождаване от задължението да заплати направените по делото разноски
за служебна защита, в какъвто смисъл е и ТР 4-201-ОСНК. Служебно, този
съдебен състав не констатира и ситуацията по чл.37, ал.2 от ЗПрП.
Предвид горното, въззивният състав счете проверяваните определения
за законосъобразни, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определения №№260018, 20019 и 260020,
постановени на 07.10.2021 година по НОХД №328/2016 година по описа на
Окръжен съд-Разград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2