№ 4187
гр. Варна, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело №
20223100502152 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Й. с ЕГН ********** със съдебен адрес
гр.***, чрез пълномощник адв.В. В. САК, срещу Решение № 212 от 09.12.2021г.,
постановено по гр.д.№ 360/2021г. по описа на Районен съд гр.Провадия В ЧАСТТА , в
която Й. Т. Й. Е ОСЪДЕН да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260
със съдебен адрес: град *** на основание чл. 430 и сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД
1. сумата от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала главница за
периода от 27.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо дължимата главница в размер
от 65 916,83 швейцарски франка по договор за потребителски кредит № *** г.,
изменен с допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение
от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.
2. сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща падежирала непогасена по
давност възнаградителна лихва за периода от 27.03.2018 г. до 08.03.2021 г. по договор
за потребителски кредит № *** г., изменен с допълнително споразумение от
23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.
3. 2687.22 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по давност
обезщетение за забава за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021 г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд и отказал да приеме за съвместно разглеждане заявеното в
открито съдебно заседание на 10.06.2022г. възражение за прихващане „със сумите, които са
1
присъдени…съобразно влезлите в сила решения“, които „да бъдат прихванати със сумите,
които банката е осъдена да заплати…, съобразно съдебни решения по гр.д. № 9356 от 2013г.
на СРС, въззивно гр.д. № 16113 от 2014г. на СГС, и т.д. № 3539 от 2015г. на ВКС“. Позовава
се на постановките на ТР № 1 от 2013г. на ВКС; твърди, че плащане на сумите реално не е
извършвано, тъй като върху вземането по събраната от ЧСИ Бъзински сума по образуваното
пред него изпълнително дело е наложен запор, иницииран от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК ********* като обезпечение на исковете, предмет на настоящото производство.
Оспорва се извода на съда, че на ответника са възстановени 2 970.40 шв.фр. на 24.07.2019г.
Оспорва се извода на съда, че не следва да се обсъжда заключението по двете ССчЕ в
частта, в която са извършени изчисления във връзка с дължимостта на сумите в евро, като
цитира приетото с решението на ВКС по т.д. № 3539/2015г. присъдена сума от 6 899.46 лева,
представляваща надплатена за периода 24.03.2008г. – 01.03.2013г. сума по кредита, в
резултат на валутната разлика между шв. франк и еврото, като реалното усвояване на
кредита от потребителя става именно в евро по негова сметка в евро. Сочи се, че
неправилно първоинстанционният съд не е постановил възлагането на поисканите от
ответника допълнителни задачи за извършване на преизчисление на дълга с оглед
прогласената нищожност на двете допълнителни споразумения и установените курсови
разлики в резултат на превалутирането.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част и за
отхвърляне на иска изцяло на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока за отговор въззиваемото дружество представя писмен отговор, в който
намира въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на съдебното решение
като правилно и законосъобразно. Оспорва изцяло възраженията на въззивника относно
правилността на решението. Противопоставя се на провеждането на допълнителна ССчЕ.
По отношение на въведеното и неприето възражение за прихващане:
Първоинстанционният съд неправилно не е приел за съвместно разглеждане въведеното от
ответника възражение за прихващане като е приел нередовност на същото без да даде
възможност на страната да въведе конкретна сума, произтичаща от влезлите в сила съдебни
актове, с която се настоява да бъде извършено прихващането. На следващо място, за да
остави без уважение искането неправилно се е произнесъл по същество на възражението,
приемайки, че липсва дълг на банката към кредополучателя, с който евентуално да бъде
извършено прихващане до размера на по-малкото с вземането на банката към длъжника по
договора за кредит. Не на последно място не е съобразил и разпоредбата на чл. 371 от ГПК,
доколкото се твърди от ответника, че активното вземане, предмет на прихващането
произтича от влезли в сила съдебни актове. По изложените съображения на въззивника
следва да се даде едноседмичен срок от съобщаването да поясни и конкретизира
основанието и размера на вземането, предмет на възражението за прихващане, след който
съдът ще се произнесе с отделен акт.
Процесуалното поведение на съда е правилно, доколкото от въведените от ответника
твърдения и представените писмени доказателства – Удостоверение изходящ №
2
38510/27.04.2021г., изд. по изп.дело № 20198380402976, образувано въз основа на ИЛ,
издаден по гр.д. № 9356/2013г. по описа на СРС и ИЛ от 04.07.2019г., дължимите вземания
са изплатени на взискателя в лицето на Й. Т. Й. и делото е приключено на осн.чл.433, ал.2
от ГПК с разпореждане от 05.03.2021г. Това сочи, че ответникът няма неудовлетворено
вземане от ищцовото дружество, съотв. липсва дълг на банката към кредополучателя, с
който евентуално да бъде извършено прихващане до размера на по-малкото с вземането на
банката към длъжника по договора за кредит. Следователно възражението на въззивника за
допуснато процесуално нарушение от съда поради неприемане за съвместно разглеждане на
възражението за прихващане е неоснователно.
По доказателствата : Доколкото при поставяне на задачите по ССчЕ
първоинстанционния съд не е отчел последиците на условията по двете допълнителни
споразумения, включително и тези в гратисния период, предвиден в тях, съотв. вещите лица
не са изследвали по какъв начин същите са били приложени преди преосчетоводяването на
кредита в резултат на съдебния акт, то при подновено от въззивника искане, заявено и в
първата инстанция, на осн.чл.чл.266, ал.3 от ГПК, следва да бъде допуснато провеждането
на ССчЕ с поставените във въззивната жалба задачи.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Й. Т. Й. с ЕГН ********** със
съдебен адрес гр.***, чрез пълномощник адв.В. В. САК, срещу Решение № 212 от
09.12.2021г., постановено по гр.д.№ 360/2021г. по описа на Районен съд гр.Провадия В
ЧАСТТА, в която Й. Т. Й. Е ОСЪДЕН да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260 със съдебен адрес: град *** на основание чл. 430 и сл. ТЗ във
връзка с чл. 79 ЗЗД
1. сумата от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала главница за
периода от 27.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо дължимата главница в размер
от 65 916,83 швейцарски франка по договор за потребителски кредит № *** г.,
изменен с допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение
от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.
2. сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща падежирала непогасена по
давност възнаградителна лихва за периода от 27.03.2018 г. до 08.03.2021 г. по договор
за потребителски кредит № *** г., изменен с допълнително споразумение от
23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.
3
3. 2687.22 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по давност
обезщетение за забава за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със задача на вещото лице след като
се запознае с доказателствата по делото, извърши справка в счетоводството на ищеца и
съобрази постановените решения по гр.д. № 9356/2013г. на СРС, т.д. № 3539/2015г. да даде
заключение по поставените с въззивната жалба въпроси в раздел Доказателства и
доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Р. Х. С. и А. В. С..
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещите лица в размер на по 200 лева
за всяко или общо 400 лева, платими от въззивника в тридневен срок от съобщаването на
настоящото определение.
УКАЗВА на вещите лица, че следва да представят заключението си в срока по чл.199
от ГПК.
ДАВА на въззивника едноседмичен срок от съобщаването да поясни и конкретизира
основанието и размера на вземането, предмет на възражението за прихващане, след който
съдът ще се произнесе с отделен акт.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 2152/2022 год. на ВОС за
21.12.2022г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
На вещите лица да се съобщи след представяне на доказателства за внесен депозит.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4