№ 79
гр. Видин, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320101647 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на Б. Н. В. с ЕГН ********** от
гр. ****************, с която против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309,
ул. „Пиротска“ № 171А е предявил искове с правно основание по чл. 140 КТ,
във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че по силата на възникнало между него и ответника
служебно правоотношение, е назначен и работи на длъжност мл. инспектор –
пожарникар в PC ПБЗН - Видин повече от три години. Служебните си
задължения изпълнява на 24-часови дежурства, поради което е полагал труд
повече от 40 часа седмично, по съображения изложени подробно по-долу.
Излага се , че ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран
чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ
и чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 на МВР /отменена/ за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служитЕ. в МВР,
като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в
общ брой действително отработени часове. Налице е и забава в плащането на
този извънреден труд.
Сочи се, че по силата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от
11.08.2014г. /отменена/ за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
1
почивките на държавните служитЕ. в МВР, при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00
часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Поддържа се, че съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Обяснява се, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г„ Наредба № 81213-
776/29.07.2016г. и следващите на МВР липсва изрична разпоредба,
съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. При
липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служитЕ.те в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служитЕ. в МВР. В случая при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служитЕ.те в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р. България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служитЕ., полагащи труд. Поради това включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният
от него труд за исковия период.
Посочва, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодатЕ.те да преизчисляват нощните часове в дневни и
така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната
е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая обаче на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лв./l.00 лв. за всеки отработен нощен час за
исковия период, но не и извънреден труд от нощен труд за исковия период,
съобразно общия брой денонощни дежурства, положени от ищеца и
2
преизчислени в действително отработени часове чрез превръщането им в
дневен труд с коефициент 0.143.
Твърди се, че съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по чл.
187, ал. 5 се заплаща с 50 на сто увЕ.чение върху основното месечно
възнаграждение, от което следва, че при изчисляването на дължимото
възнаграждение на ищеца за извънреден труд, следва да е съобразено и това
увЕ.чение.
Излага, че за периода от 23.08.2019 г. до 31.12.2020 г., ищецът е полагал
нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез
превръщане на нощните часове в дневни, не му е заплащано.
В първото по делото заседание ищецът е оттеглил частично исковите си
претенции за главницата и лихвата, а именно за периода от 11.07.2020 г. до
31.12.2020 г., След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 607.92 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.08.2019 г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /29.07.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата ,както и
сумата в размер на 139.14 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от настъпване на изискуемостта на задълженията до 29.07.2022
година.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в
служебно правоотношение с ГДПБЗН в МВР. Твърди, че на ищеца е било
изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и
нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР
и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния
служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 23.08.2019
г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при
ответника, като се представени справки за трудовото възнаграждение на
3
ищеца.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът
на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 23.08.2019 г. до
10.07.2020 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този
период е 504 ч/ч нощен труд, а размерът на действително положения
„извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия
брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е 72
ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение,
представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд
от нощен, възлизало на 607.92 лв., а размерът на обезщетението за забава за
исковия период от 23.08.2019 г. до 10.07.2020 г., считано от момента на
възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска
възлиза на 139.14 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от
ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служитЕ. се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период.
Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни – за служитЕ.те на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служитЕ.те, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служитЕ.те на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия
4
между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.
В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служитЕ. извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служитЕ.
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г,
отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила
от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични,
като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69
от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служитЕ.те в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служитЕ. в
Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служитЕ.те в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или в случая -
коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това,
действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР е предвидена възможност
5
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата определя допустима продължителност на полагания нощен
труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служитЕ.те в МВР часове нощен труд.
Едва в последствие след крайната дата на исковия период – 11.07.2020
г. непълнотата е преодоляна с приемането на ЗИД на ЗМВР, обнародван в
„Държавен вестник“ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., с който в
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР се урежда нормалната продължителност от 8 ч. на
работното време през нощта за всеки 24 ч. период, а с чл. 187, ал. 4 от ЗМВР
се въвежда правило, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1,
включително и с издадените в тази връзка Наредба № 8121з-1174 от
21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г.
В тази връзка възражението, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим за
исковия период, при констатираната непълнота в уредбата, е неоснователно.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период 23.08.2019 г. – 10.07.2020 г., получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
23.08.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза
общо на 72 ч. /положен извънреден труд от нощен труд/, като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 607.92 лв.
Предвид изложеното предявения главен иск следва да бъде уважен в
пълен размер, а именно за сумата от 607.92 лв., ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е
основателна за периода от падежа на всяко дължимо вземане до 29.07.2022 г.
Съгласно заключението по съдебно счетоводната експертиза за исковия
период обезщетението за забава възлиза в общ размер от 139.14 лева, който
съвпада се претендирания, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените разноски.
6
В случая Съдът намира за основателно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е в общ размер от
700.00 лв. при цена на исковата претенция общо от 747.06 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на
хонорара съдът може да намали същия съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.
В практиката на ВКС, обективирана в определение № 533 от
30.10.2107 г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на I ТО и определение № 95/03.04.2017
г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, III г. о., при обективно съединяване на
искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните
искове. Това е относимо и към настоящия случай, тъй като се касае за
обективно съединяване на главен и акцесорен иск и минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се опредЕ. от аритметичния сбор на
всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете
поотделно.
В случая съобразявайки изложеното се констатира прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 700.00 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение в настоящия случай възлиза на 400.00 лева,
поради което и съобразно уважената претенция искането следва да се уважи
за сумата от 400.00 лева, като в останалата част за горницата над тази сума по
пълния претендиран размер от 700.00 лева искането следва да се отхвърли
поради прекомерност.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в общ размер на
100.00 лв., както и разноските за вещо лице,платени от бюджета, в размер на
50.00 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А да
заплати на Б. Н. В. с ЕГН ********** от гр. ****************, следните
суми: сумата от 607.92 лева /главница/, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.08.2019 г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска - 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
7
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А да
заплати на Б. Н. В. с ЕГН ********** от гр. ****************, сумата от
139.14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
607.92 лева, считано от падежа на всяко дължимо за исковия период
възнаграждение до 29.07.2022 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А да
заплати на Б. Н. В. с ЕГН ********** от гр. ****************, сумата от
400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като в
останалата част, до пълния размер от 700.00 лв., ОТХВЪРЛЯ искането
поради прекомерност.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Видин
сумата в общ размер от 100.00 лева, представляваща дължима държавна
такса, както и сумата от 50.00 лева, направени от бюджета разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8