Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 10422 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителите Е.П.К.
и малолетната И.И.К., последната действаща чрез законната си представителка и
майка, двете чрез надлежно упълномощената адв. П.М. от САК, срещу съдебно
решение № 187874 от 31.08.2020г., постановено по гр. дело № 72615/2019г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 83 с-в, с което е оставена без уважение молбата им за
защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която
по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението
се обжалва изцяло. Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Не са заявени
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения
представител, поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В
хода на устните състезания искат да се уважи жалбата и съда да приема, че е
извършено домашно насилие и да наложи предвидените в закона мерки. Претендират разноски
по делото и представят списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата
страна И.С.К., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като
неоснователна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез упълномощения представител – адв. И.Т. Л. от САК, пледира за оставяне в сила
на решението на районния съд. Не сочи доказателства и претендира разноски по
делото. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови
доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.
1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен
интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на
ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството
пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Е.П.К. и малолетната И.И.К. срещу И.С.К. – за
защита от домашно насилие, за извършени актове на домашно насилие на 16.11.2019г.
и 19.11.2019г., подробно описани в молбата до съда.
Ответникът е
оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.
С решението,
постановено по гр. дело № 72615/2019г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът е оставил без уважение
молбата на Е.П.К. и малолетната И.И.К. за издаване на заповед за закрила от
домашно насилие срещу И.С.К. и е отказал да издаде заповед, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е Е.П.К.
да заплати по сметка на СРС държавна такса от 25 лева и разноски на ответника в
размер на 400 лева.
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
В
първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпита на
свидетелката Е.А.Б. – майка на молителката Е.П.К. и свидетелката В.Й.Ц.– без
дела и родство със страните. От показанията на тези свидетели не се установява да
е осъществен акт на насилие на 16.11.2019г. и/или 19.11.2019г. от страна на И.С.К.
спрямо молителите. Съдът не обсъжда
показанията на св. Б. и не ги кредитира, тъй като свидетелката преразказва
наученото от страната (молителката Е.П.К.), а не пресъздава
пред съда свои лични възприятия за процесните инциденти. Твърденията на
страните (за настъпването на изгодни за тях факти) подлежат на доказване с
доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но не са доказателствено средство и
не обвързват съда да приеме за установени релевантните за спора факти. От
показанията на св. Ц. не се установяват относими към спора факти.
Съобразно с
така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Първоинстанционното
решение е правилно.
Възраженията
във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя
подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Като
допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи, че са изцяло
неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Настоящият
въззивен състав счита, че не следва да кредитира представената от молителите
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (лист 19 от делото на СРС), тъй като видно
от същата, в нея не са отразени времето, мястото и начина на извършен/и акт/ове
на домашно насилие. Описанието на
твърдените актове на насилие е бланкетно и липсва конкретика за начина на
извършването им.
Въззивниците
не са ангажирали доказателства, които да доказват при условията на пълно и
главно доказване, че на някоя от процесните дати - 16.11.2019г. и 19.11.2019г. И.С.К.
е осъществил акт на насилие спрямо съпругата си Е.П.К. и малолетната си дъщеря И.И.К..
Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор
и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни
изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да оставя
в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата
на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване.
По разноските:
При този изход
на спора на въззивниците не се дължат разноски и съдът отхвърля искането им.
На основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК въззивницата Е.П.К., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50 лв. Въззивницата И.И.К. не е навършила 18 години и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН не дължи нито държавна такса, нито разноски
за настоящото производство.
Въззиваемата страна своевременно претендира
разноски, които са доказани в размер от 300 лв. – реално заплатено
възнаграждение на един адвокат, за което е направено изрично отразяване в
представения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020г.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
съдът осъжда въззивницата Е.П.К. да
заплати на въззиваемия сумата от 150 лв. разноски по делото. За останалата част до 300 лв.
искането за разноски е неоснователно и съдът го отхвърля, доколкото
въззивницата И.И.К. е малолетна и следва да намери
приложение първото от изключенията на цитираната норма.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 187874 от 31.08.2020г., постановено по гражданско дело № 72615/2019г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83-ти състав.
ОСЪЖДА
Е.П.К. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*******,
сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по
въззивно гр. дело № 10422/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Е.П.К. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати на И.С.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 10422/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като отхвърля искането за разноски за разликата над 150 (сто и петдесет) лева до пълния размер от 300 (триста) лева, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.П.К., ЕГН ********** и И.И.К., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 10422/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.