№ 144
гр. гр. Добрич, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20253200500229 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод постъпила въззивна жалба с вх.№ 633/05.02.2025г., подадена от Община
Б., гр. Б., пл. „***“ № 6 ЕИК **********, представлявана от кмета Н. Д. А.,
чрез пълномощник Г. Г. Н. К., срещу решение № 9 от 21.01.2025г. по гр.д.№
202/2024г. по описа на Районен съд – Балчик, с което въззивникът е осъден да
плати на Л. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. “***, сумата в размер на 12
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки, страдания и стрес, в резултат на трудова злополука, настъпила на
27.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
27.07.2023г., до окончателното плащане на сумата; - сумата в размер на 165,34
лв., представляваща имуществени вреди, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 27.07.2023г., представляваща разликата между трудовото
възнаграждение което ищцата би получила, ако не бе настъпилата трудовата
злополука и свързаната с нея временна нетрудоспособност за времето от
27.07.2023г. до 22.01.2024г. и изплатеното й обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 27.7.2023г., до окончателното
плащане на сумата; на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски размер на 1400 лв. за адвокатско възнаграждение, както и по сметка
на Районен съд - Балчик сумата в размер на 530 лв., представляваща дължима
държавна такса върху уважените размери на исковете и сумата в размер на 1
200 лв., представляваща направените от бюджета на съда разноски за
производството за изплащане възнаграждения на вещите лица.
1
Според жалбата първоинстанционното решение е незаконосъобразно и
неправилно. Неправилно и погрешно съдът не разграничил в осъдителния
диспозитив за имуществени вреди тези, произтичащи от закупуване на
медикаменти, манипулации и разноски по лечението, с тези, представляващи
разликата между неполученото трудово възнаграждение следствие трудовата
злополука и изплатеното й обезщетение от НОИ. От заключението на вещото
лице се установило, че ищцата е получила по-голямо обезщетение от НОИ в
сравнение с трудовото възнаграждение, което би получила, ако не бе
претърпяла злополуката и поради това искът за обезщетение за имуществени
вреди, формирани от тази разлика, съдът следвало да отхвърли изцяло, а
вместо това постановил порочно и неправилно решение, с което осъдил
ответника за сумата от 165,64 лв. Искът за имуществени вреди следвало да се
разглежда като такъв за сумата 2874,59 лв. след изменението на иска, която
била сборната стойност на закупени медицински изделия, потребителска
такса, медикаменти и плащане за избор на лекар. Съдът не изложил мотиви по
оспорващите аргументи на ответника в писмените бележки срещу сумата,
платена за избор на екип, за която не следвало да отговаря. Останалите
имуществени вреди в размер 2374,59 лв. се поглъщали от получените в повече
от ищцата суми от НОИ в размер 1309,25 лв. и от полученото от нея
застрахователно обезщетение в размер 1400 лв., в условията на чл. 200, ал. 3 и
ал. 4 от КТ, а остатъкът от 334,66 лв. следвало да се приспадне от
обезщетението за неимуществени вреди. Присъденото такова се оспорва по
основание и размер по съображения за неправилно приложение на критерия
„справедливост“ поради пълната липса на вина у работодателя, липсата на
неизпълнение на нормативни изисквания от негова страна и липсата на
превантивна възможност той да предотврати настъпилия инцидент, предвид
неспазване от страна на ищцата на правилата и нормите за безопасност при
работодателя (подробно изложени в жалбата), с които била начално и текущо
запознавана, както и поради неправилна оценка на доказателствата. Изложени
се доводи и срещу определяния начален момент на дължимост на законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди, който следвало да бъде от
датата на подаване на исковата молба, а не на злополуката. Отправено е
искане решението да бъде отменено, вкл. и относно разноските, исковете да
бъдат изцяло отхвърлени и на ответника да се присъдят разноските, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, за двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за
неоснователна. В оспорване твърденията в нея, въззиваемият поддържа, че не
е необходимо установяване на вина на работодателя, тъй като отговорността
при трудова злополука е договорна, но е безвиновна обезпечително -
гаранционна. Направените от жалбоподателя сметки досежно имуществените
вреди били верни, но изводите за неправилност на решението в тази връзка
били неоснователни, по подробно развити в отговора съображения,
поддържани и в първата инстанция. Доказателствата по делото установявали
основателността на иска за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева,
2
който дори бил предявен в занижен размер. Направеното от работодателя
възражение за проявена груба небрежност останало недоказано от страна на
ответника по исковете, поради което и правилно районният съд присъдил
пълния размер на дължимите обезщетения. Възражението във въззивната
жалба за началната дата, от която започват да текат лихви върху присъдената
главница за имуществени вреди, доколкото претендираната от ищцата дата
била датата на подаване на ИМ в съда, било основателно, но се касаело за явна
фактическа грешка. Настоява жалбата да не бъде уважавана и за присъждане
на разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорване на
неизгодното за нея решение. Депозирана е от пълномощник в двуседмичния
срок по 259, ал. 1 от ГПК – на дата 31.01.2025г., когато е изпратена по пощата,
преди изтичане на срока с начало 22.01.2025г. и край 05.02.2025г. Отговаря на
изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и е допустима.
Обжалваното решение е постановено по предявени от Л. А. Н. против
Община Балчик осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за
осъждане на ответника да обезщети ищцата за неимуществените и
имуществените вреди, които тя е претърпяла в резултат на трудовата
злополука от 27.07.2023г., настъпила докато е работила по трудово
правоотношение при ответника. Претенцията за неимуществените вреди,
изразяващи се в болки, страдания и стрес, е заявена с исковата молба в размер
на 10 000 лв., с допуснато увеличение в открито заседание на 07.01.2025г. до
размера от 12 000 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. Претенцията
за имуществените вреди е заявена с исковата молба в размер на 1 098,49 лв., а
след допуснато изменение в открито заседание на 07.01.2025г. се претендира
сумата от 165,34 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
В обосноваване на исковете си ищцата е изложила твърдения, че от
01.06.2023г. заема длъжността „***“ в домашен социален патронаж при
Община Б. по силата на трудов договор № 5 от 10.02.1997г. и допълнително
споразумение към него № 363 от 30.05.2023г. На 27.07.2023г. била на работа и
около 10:30 часа при доставка на храна в дома на потребител пред блок ** в
жк „Б.“ в гр. Б. се подхлъзнала и паднала на земята, при което си счупила
левия крак. Работодателят подал декларация във връзка с инцидента до ТД на
НОИ – Д. и с разпореждане от 07.08.2023г. злополуката била приета за
трудова.
Непосредствено след инцидента, колегата на ищцата А.Ш.А., шофьор, я
вдигнал и я закарал до пантронажа, а после синът й я завел до Бърза помощ в
гр. Д.. Изпитвала много силни болки и не можела да помръдне. Първа помощ
й била оказана в МБАЛ-Д. и била установена трималеоларна фрактура на лява
глезенна става. Ищцата била насочена за хоспитализация и оперативно
3
лечение. На 31.07.2023г. й била извършена операция, за която закупила
необходимите изделия на стойност 1 680 лв. и 480 лв.; заплатила също и
потребителска такса в размер на 40,60 лв. В последствие й било назначено
лечение с медикаменти (посочени), които закупила на стойност 51,88 лв.,
53,54 лв., 48,96 лв., 10,91 лв., 8,70 лв. Престояла в болницата осем дни.
Злополуката довела до временна нетрудоспособност, за което били издадени
болнични листи за общо 180 дни. Била лишена от трудово възнаграждение в
размер на 6 месечни заплати – общо 6 900 лв. За същия период получила от
НОИ обезщетение в размер на 6 776,10 лв. Завела претенция при
застрахователя на ответника по групова застраховка „злополука и заболяване
– комбиниран пакет злополука“ и получила обезщетение в размер на 1 400 лв.
Общо имуществените вреди, които ищцата претърпяла в резултат на
злополуката, били в размер на 2 498,49 лв.: 123,90 лв. - 6 900 лв. (неполучено
трудово възнаграждение), намалени с полученото обезщетение от НОИ в
размер 6 776,10 лв.; 2 374,59 лв. (медицински разходи). След приспадане от
тази сума на застрахователното обезщетение от 1 400 лв. ищцата е
претендирала имуществени вреди в общ размер от 1 098,49 лв. С писмена
молба в открито заседание на 07.01.2025г. ищцата е направила изменение на
иска за обезщетение за имуществени вреди, като е намалила претенцията си от
1 098,49 лв. на 165,34 лв., която сума е формирана от стойността на направени
медицински разходи (за медицински изделия, потребителска такса,
медикаменти, такса за избор на лекар от 500 лв., платена в хода на делото) –
общо 2 874,59 лв., намалени с отрицателната разлика между трудовото
възнаграждение, което би било получено при ненастъпване на злополуката и
полученото от НОИ обезщетение в размер на 1309,25 лв., или общо 1 565,34
лв., намалени с полученото застрахователно обезщетение в размер от 1 400 лв.
В резултат на злополуката и получената от нея травма ищцата
претърпяла и продължавала да търпи болки, страдания и неудобства. При
извършената операция в крака й били поставени медицински изделия, кракът
й бил обездвижен с поставяне на гипс, над 3 месеца използвала проходилка, а
след това патерици; лекувала се с медикаменти; следвало да се извърши
операция за отстраняване на металните игли от глезена й; била
нетрудоспособна в продължение на 180 дни, към настоящия момент
продължавала да изпитва болки и приемала обезболяващи, все още изпитвала
затруднения при движение. По време на оздравителния процес се променил
начинът й на живот – изпитвала силни болки, страдания, неудобства, страх и
притеснения, че няма да се възстанови. Това се отразило на емоционалното й
състояние; не можела да извършва обичайните битови дейности, да се
обслужва сама, да си приготвя храна, както и хигиенни дейности. Дълго не
можела да става сама, налагала се чужда помощ за обичайни ежедневни
дейности, което водело до силно емоционално разстройство и породило
чувство на непълноценност и зависимост. Помагали й нейната зълва и
съседка. Злополуката също ограничила социалните й контакти, което също я
травмирало. За обезщетяване на тези неимуществени вреди ищцата е
4
претендирала сумата от 10 000 лв. С писмена молба в открито заседание на
07.01.2025г. ищцата е увеличила иска за обезщетение за неимуществени вреди
от 10 000 лв. на 12 000 лв. поради настъпили след завеждане на делото нови
вреди от трудовата злополука, следствие извършена втора операция на
пострадалия крак на 15.08.2024г.
В писмения си отговор Община Б. е оспорила исковете. Искът за
имуществени вреди е оспорен с довода, че по сключената от работодателя
групова застраховка „Злополука и заболяване“ - пакет комбинирана злополука
е било включено застрахователно покритие за временна загуба на
работоспособност, в който случай се изплаща обезщетение в зависимост от
продължителността на лечението в резултат и на трудова злополука, както и
на битова, на общо или професионално заболяване. Искът за неимуществени
вреди е оспорен по основание и размер, включително като несъобразен с
критерия „справедливост“. Застъпено е, че злополуката е настъпила при пълна
липса на вина на работодателя, а е резултат само от собственото поведение и
невнимание на ищцата при ходене, вървене. Това изключвало отговорността
на работодателя и присъждането на обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване на ищцата. Предвид датата на настъпването на злополуката -
27.07.2023г., нямало как да се заключи, че теренът е допринесъл за
подхлъзването, напр. поради заледяване, което да изключи явно допуснатата
груба небрежност и евентуален умисъл на пострадалата. Нямало никакви
данни за вина, съпричиняване или действия, с които работодателят да е
допринесъл или респ. Да би могъл да предотврати падането. Злополуката била
извън волята и контрола на работодателя. Би могла да бъде предотвратена
единствено от страна на пострадалата при спазване правилата за безопасност
при работа и изобщо при общоприети норми на „безопасност при ходене“ и
достатъчно проявено най-обикновено гражданско, житейско внимание.
Предвид това, нямало данни за отхвърляне на хипотезата на чл. 201, ал. 1 от
КТ - пострадалият да е причинил умишлено увреждането, за което
работодателят не носел отговорност по чл. 200 от КТ. Били проведени и
подписани от ищцата начален и периодичен инструктаж по безопасност и
здраве при работа, с което работодателят бил спазил вменените му по закон
задължения за наличие на правила и норми за здравословни и безопасни
условия на труд. Посочил е, че съгласно чл. 21, ал. 3 от Правилника за
организацията, дейността и вътрешния трудов ред на Домашен социален
патронаж в Община Б., в задължение на служителите и работниците на
звеното е вменено стриктно да се придържат към изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд. Ищцата не била спазила тези
правила и норми, с които е била предварително и периодично, текущо
запозната, и в резултат на проявена само от нейна страна небрежност е
настъпил инцидентът, квалифициран като трудова злополука. Така
ответникът е обосновал своите възражения за наличие на предпоставки за
изключване или намаляване на отговорността поради това, че пострадалият е
причинил умишлено увреждането, евентуално поради проявена от него груба
5
небрежност (по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от КТ). При евентуалното уважаване на
иска за неимуществени вреди ответникът е заявил, че получените
обезщетения за временна нетрудоспособност и по договор за застраховка
подлежи на приспадане и от обезщетението за неимуществени вреди, в
съответствие с чл. 200, ал. 3 от КТ.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявените искове, като е осъдил Община Б. да плати на Л. А. Н.
сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудовата злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката -
27.07.2023г. до окончателното изплащане и сумата от 165,34 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на разликата
между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако не бе
настъпилата трудовата злополука и свързаната с нея временна
нетрудоспособност за времето от 27.07.2023г. до 22.01.2024г. и изплатеното й
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
27.07.2023г., до окончателното плащане на сумата.
Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд
– Балчик, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно.
Решението е недопустимо в частта, в която съдът е присъдил законна
лихва върху сумата от 165,34 лв. за периода от 27.07.2023г. до подаване на
исковата молба на 26.03.2024г., защото е постановено по непредявено искане,
в нарушение на диспозитивното начало в исковия процес. Не е налице
очевидна фактическа грешка, както поддържа въззиваемата страна, защото в
мотивите на решението съдът е приел, че върху обезщетението за
имуществени вреди се следва законна лихва от датата на увреждането, в
какъвто смисъл е и постановеното решение. Ищцата обаче е отправила искане
за присъждане на законната лихва върху сумата от 165,34 лв. с начало
депозирането на исковата молба (така изрично петитума на стр. 4 от исковата
молба, както и в молбата, подадена в откритото заседание на 07.01.2025г.).
Като се е произнесъл по незаявено искане, съдът е постановил отчасти
недопустим съдебен акт, който въззивният съд следва да обезсили в тази част
– в която е присъдена законна лихва върху сумата от 165,34 лв. за периода от
27.07.2023г. до 26.03.2024г.
По правилността на решението в останалата част, което се обжалва в
цялост, въз основа посоченото в жалбата и наведените в отговора доводи,
въззивният съд намира следното:
Установено е по делото, че по силата на трудов договор № 5 от
10.02.1997г. и последно допълнително споразумение към него № 363 от
30.05.2023г., считано от 01.06.2023г. ищцата заема длъжността „***“ в
Домашен социален патронаж при Община Б..
Не е спорно, че на 27.07.2023г. ищцата е била на работа и около 10:30
часа при доставка на храна в дома на потребител пред блок ** в жк „Б.“ в гр.
6
Б. се подхлъзнала и паднала на земята, при което си счупила левия крак.
Със заповед № 889/28.07.2023г. работодателят е разпоредил да се
извърши разследване на злополуката от комисия в състав: представител на
осигурителя, представител на работниците и служителите в КУТ, управителя
на ДСП, със задача да анализира причините и обстоятелствата, довели до
злополуката, да установи допуснатите нарушения и да предложи мероприятия
за недопускане на злополуки от подобен род, като в тридневен срок състави
протокол, а ако са налице основания да се предполага, че злополуката е
трудова – да се подготви декларация по образец. Установено е в хода на
разследването, че за периода 24.07. – 28.07.2023г. в Домашен социален
патронаж шофьор е бил А.А. (заповед № 869/21.07.2023г.). От А.А. са
изискани писмени обяснения, в които той е посочил, че видял Л. Н., излизайки
от блока, паднала на земята и излязъл от колата, за да й помогне. Тя казала, че
не може да стане. Случаен минувач също оказал помощ да я вдигнат и качат в
колата, след което я завел в базата. Писмени обяснения е дала и пострадалата,
в които посочила, че претърпяла инцидент като разнасяла храна –
подхлъзнала се и паднала и си счупила крака на две места и бил изкълчен. В
съставения протокол за разследване на трудова злополука № 2/31.07.2023г.
комисията е посочила, че няма специфично физическо действие, извършено от
пострадалата в момента на възникване на злополуката и свързания с това
действие материален фактор (т. 6). Като отклонение от нормалните действия и
условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения комисията е
посочила: след излизане от входа на блока лицето се подхлъзва и пада (т. 7). В
т. 9 и 10 от протокола комисията е отбелязала, че няма констатирани
нарушения и няма лица, допуснали нарушения на нормативни актове.
Работодателят подал декларация пред ТД на НОИ – Д. декларация с вх.
№ 5101-24-36/01.08.2023г. В нея е посочил, че злополуката е по чл. 55, ал. 1 от
КСО - станала е в 10:30 часа на 27.07.2023г., през работното време на лицето,
пред бл. ** в жк „Б.“ гр. Б., при изпълнение на възложената работа – доставка
на храна в дома на потребител. Като специфично действие, извършено от
пострадалия и свързаният с това действие материален фактор работодателят е
отразил: невнимание при придвижване на служителя от адреса към
транспортното средство и последвалото подхлъзване на лицето. Като
отклонение от нормалните действия (условия) и материалния фактор, свързан
с него, работодателят е записал: падане в следствие на подхлъзване. Посочено
е също, че увреждането се изразява във фрактура на долен ляв крайник,
обусловила временна неработоспособност.
С влязло в сила, като необжалвано, разпореждане №
5104236/07.08.2023г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - Д. станалата
злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В мотивите е
посочено, че в хода на проведеното разследване от осигурителя, удостоверено
с протокол за установяване на трудова злополука от 31.07.2023г. и дадени
обяснения на свидетели, внезапното увреждане здравето на пострадалата,
изразяващо се в счупване на лява подбедрица, е настъпило през време на
7
извършваната работа и в пряка връзка с действията, чрез които тя се
изпълнява.
От показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели М.Н. и А.
Д.а се установява, че в деня на 27.07.2023г. е валял „голям дъжд“, „страшно
силен дъжд“, с гръмотевици. Тези показания допълнително изясняват
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката и напълно отговарят на
описанието им в протокола на комисията, декларацията от работодателя и
разпореждането на ТП на НОИ, в които еднозначно е отразено, че злополуката
е станала следствие „подхлъзване“. Вярно е посоченото от въззивника, че
предвид времето на злополуката (лято) не е възможно да е налице заледяване
на настилката, но предвид свидетелските показания и начина на описание на
обстоятелствата, при които инцидентът е настъпил, по делото е изяснено, че
настилката е била мокра.
От писмените доказателства по делото (амбулаторни листи, етапна
епикриза и епикриза) се установява, че ищцата е приета в Отделение по
ортопедия при МБАЛ – Д. на 27.07.2023г. с палпаторна болка в областта на
мед. и фиб. малеол, умерено изразен оток, видима деформация, функционален
дефицит на ляв долен крайник. Проведено рентгенографско изследване е
показало трималеоларна фрактура на ляв глезен с дислокация – метална
остеосинтеза. Назначена е антитромботична и обезболяваща терапия, по
спешност е направена гипсова имобилизация и пациентката е подготвена за
оперативно лечение с необходимите консулти. Операция е извършена на
31.07.2023г., назначена е антибиотична терапия и контролна рентгенография,
насочена е към рехабилитатор. Изписана е с подобрение, терапия за дома и
указания да не натоварва крайника като се придвижва с помощни средства. В
два амбулаторни листа от 08.09.2023г. и от 05.01.2024г. от извършени прегледи
е записано: в първия - сваляне на гипсовата имобилизация на 27.08.2023г.,
наличие на болки и оток в областта на глезена, ограничени болезнени
движения; във втория - наличие на известно подобрение на фона на едно
помощно средство, все още ограничени болезнени движения. На ищцата са
били издадени шест болнични листа за времето от 27.07.2023г. до 22.01.2024г.
Втора операция е направена в хода на производството, видно от
епикриза, издадена от МБАЛ – Д., Ортопедично отделение. Ищцата е била
хоспитализирана за времето от 14.08.2024г. до 19.08.2024г. и е било
извършено оперативно отстраняване от костта на имплантирани уреди от
тибия и фибула. Изписана е без съществени оплаквания, в добро общо
състояние, за амбулаторно лечение; назначена е антибиотична терапия и е
дадено указания за частично натоварване на крайника. Издаден е болничен
лист за 36 дни – 6 дни стационарен и 30 дни домашен амбулаторен режим.
От заключението на вещите лица д-р Д.Д. (съдебен лекар) и д-р Ж.К.
(ортопед травматолог), което е изготвено въз основа медицинската
документация, се установява, че в резултат от падането от собствен ръст след
подхлъзването ищцата е получила трималеоларна фрактура в областта на ляв
8
глезен на долен ляв крайник. По повод злополуката на 31.07.2023г. е била
оперирана, като е била извършена операция – открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Според експертите, трималеоларното
счупване на двете кости на подбедрицата в областта на глезенната става е
довело до трайно затруднение движението на долния ляв крайник за период
около 5 – 6 месеца. Допълнително ищцата е била подложена на нова
оперативна интервенция за отстраняване на вложените импланти на
15.08.2024г. и след нея ще има затруднение при придвижване за около месец, с
необходимост от използване на помощно средство. В заключението е
отразено, че при извършените прегледи преди отстраняването на имплантите
не са установени трайни негативни последици от травмата, няма ограничения
в обема на движенията в глезенната става. След приложеното оперативно
лечение, според вещите лица, пострадалата би следвало да може да се
придвижва самостоятелно, което е основната функция на долните крайници.
Експертите са посочили, че при подобни счупвания са налице значителни
болки и страдания за пострадалото лице, както и са налице неудобства и
затруднения при елементарно обслужване в ежедневието при придвижване,
както и, че при промяна на метеорологичните условия и при по-
продължително натоварване е възможно пострадалата за изпитва болки в
глезенната става.
Разпитани са трима свидетели - М.В.Н. (син на ищцата), Е.Я. Г. (без
родство) и А. Б. Д.а (роднина по сватовство), чиито показания са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Св. Н. бил повикан
непосредствено след инцидента и видял ищцата да стои безпомощна в
служебния автомобил пред Домашния социален партонаж, не можела да
стъпва на крака си, тъй като той бил много подут. С помощта на двама нейни
колеги я прехвърлили в автомобила на свидетеля, който я откарал в спешното
отделение в гр. Д.. По време на пътуването кракът още повече се подул, майка
му изпитвала „адски“ болки и плачела, имало парчета, отделени от костта.
Била приета за оперативно лечение, при което й сложили импланти и два
гвоздея, за да се закрепят отделните части на костта. Престояла в болницата 6
дни, преживяла това много трудно физически и психически, разходите платила
с взети от нея в заем пари (2 160 лв. за операцията, отделно за престоя и други
разходи). Св. Д.а била придружител на ищцата в болницата в продължение на
6 дни и дава показания, че лекарят предписал ищцата изобщо да не става от
леглото и свидетелката я обслужвала напълно (миене, подлога, носене на
храна и болкоуспокояващи). Изпитвала силни болки, кракът й бил гипсиран.
Според показанията и на тримата свидетели, след като я изписали от
болницата, ищцата не можела да върви, била трудно подвижна и буквално
като инвалид стояла само на легло, не можела да става от леглото и да се
движи сама, дори с патериците не можела да пази равновесие и пак имала
нужда от чужда помощ. Помагали й тримата свидетели – св. Н. й помагал с
придвижването първо с проходилка, да отиде до тоалетната; св. Д.а се грижела
за къпането и готвенето (посещавала я през 2 дни – било много трудно заради
9
гипса, използвали столче в банята); св. Г. купувала продукти от магазина,
взимала направления от лекари, ходела до аптека, също помагала с физическа
подкрепа.
Свидетелите сочат, че към момента (17.07.2024г.) ищцата се била
върнала на работа, но работата й била свързана с вървене пеша и когато
повървяла малко повече, започвало да я наболява и да накуцва. Към момента
на разпита втората операция все още не е била извършена, а е била планирана
за следващия месец, като лекарят обяснил на св. Н., че трябва да се извадят
„иглите“, а имплантите да останат.
Според тримата свидетели, ищцата била съсипана, изпитвала страх да
не остане без работа, тъй като била „на възраст“, получила и инструкции да не
съобщава, че злополуката е трудова, затворила се в себе си, не искала да
вижда никого, освен най-близките, а преди инцидента контактувала с
приятели. Допълнително била огорчена от това, че почти никой от колегите й
не се обадил да попита как е и дали има нужда от нещо. След като се върнала
на работа, била по-спокойна, защото била свикнала да е сред хора, общувала
обаче предимно по служебни въпроси, „затворила се в черупката си“, вече не
се събирала както преди с други хора. Въпреки разговорите с близките,
промяната била актуална и сега (така св. Д.а).
От изложеното става ясно, че травматичното увреждане на левия глезен
е предизвикало у ищцата сериозни физически болки, страдания и неудобства,
както и емоционални страдания. Справедливото, съобразно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетение за тях е в размер на 12 000 лв., колкото ищцата е претендирала и
районният съд е присъдил. Този размер не е прекалено висок. Реално няма
точен паричен еквивалент, който да компенсира болката, страданията и
неудобствата, но обезщетение от 12 000 лева е справедливо за ищцата в
конкретната ситуация, с оглед нейната възраст, претърпените две оперативни
намеси, изпитваните значителни болки в началото на оздравителния процес,
продължителните неудобства и затруднения в ежедневието, включително
налагащи чужда помощ и изпитваните неудобства от това, трайното
затруднение в движението на долния ляв крайник за период от около 5 – 6
месеца, гипсовата имобилизация в продължение на един месец, нуждата от
помощно средство вкл. и към 04.01.2024г., свързаните с всичко това негативни
емоционални преживявания, промяната в обичайния ритъм на живот,
продължителната социална изолация, остатъчните неудобства от травмата при
по-продължително ходене или промяна на времето, като съдът отчита и това,
че няма трайни негативни последици от травмата, а именно няма ограничения
в обема на движенията в глезенната става, т.е. главната функция на долния
крайник не е трайно засегната - ищцата може да се придвижва самостоятелно.
Този размер е съотносим и с икономическата ситуация в страната, а така също
с общественото разбиране и актуалната съдебна практика за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди от травматични
увреждания.
10
Ищцата е представила по делото писмени доказателства за направени
разходи, които са в пряка връзка с претърпяната злополука и последвалото
лечение. Касае се за закупени от нея предписани (видно от представените
рецепти) лекарства и консумативи, за които е приложила фактури,
придружени с касов бон за извършено плащане – 51,88 лв., 53,54 лв., 48,96 лв.
и 10,91 лв. (тези две суми ищцата претендира от платените 71,84 лв. по
фактура на л. 33), 8,70 лв.; отделно ищцата е платила потребителска такса в
размер на 40,60 лв. при престоя си в болницата за първата операция, както и е
платила ортопедични изделия на стойност 2 160 лв. При извършената й втора
операция ищцата е платила сумата от 500 лв. за избор на лекар.
Неоснователно е възражението на ответника, че платената такса за избор на
лекар не е в пряка връзка с увреждането. Ищцата има право да бъде лекувана,
респективно оперирана от избран от нея специалист и щом болничното
заведение е изискало от нея заплащане на такса за това, тази такса съставлява
за нея финансова загуба, която не би претърпяла, ако злополуката не бе
станала и за която отговаря ответникът. Общият размер на тези вреди възлиза
на 2 874,59 лв.
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза (по приетия от ищцата по-неизгоден за нея вариант)
се установява, че за периода юли 2023г. – януари 2024г. ищцата би получила
трудово възнаграждение в размер на 6 792,95 лв. В този период ищцата е
получила възнаграждение от 1 325,09 лв. Така неполученото от нея
възнаграждение за времето, в което е била нетрудоспособна поради трудовата
злополука, възлиза на 5 467,86 лв. Следва да се отбележи, че ищцата е
формирала исковата си претенция за пропуснати ползи по този начин като е
заявила сумата в нетен размер (без вкл. данъци и осигуровки за сметка на
осигуреното лице).
Общо имуществените вреди, които ищцата е претърпяла следствие
трудовата злополука възлизат на сумата от 8 342,45 лв. (в т.ч. загуби 2 874,59
лв. и пропуснати заплати 5 467,86 лв.).
За същия период ищцата е получила обезщетение за временна
нетрудоспособност от НОИ в размер на 6 777,11 лв. Освен това по сключена
от работодателя групова застраховка „Злополука и заболяване“ - пакет
комбинирана злополука с включено застрахователно покритие за временна
загуба на работоспособност (полица №0121230342000010) ищцата е получила
обезщетение в размер на 1 400 лв. във връзка с временната й
нетрудоспособност по 6 болнични листа, за 180 дни. Общият размер на
получените от ищцата обезщетения от общественото осигуряване и от
застраховател е 8 177,11 лв.
Съгласно чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ работодателят дължи обезщетение
за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване, като така определеното дължимо обезщетение се
11
намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците.
При предявяване на иска си за обезщетение за имуществени вреди
ищцата изрично е посочила, че претендира разликата между действително
претърпените от нея имуществени вреди (пропуснати ползи и направени
разходи) и получените обезщетения от НОИ и по договор за застраховка.
След приспадане от имуществените вреди в размер от 8 342,45 лв. на
полученото обезщетение от общественото осигуряване 6 777,11 лв. и на
полученото от ищцата застрахователно обезщетение от 1 400 лв., дължимият
от ответника остатък възлиза на сумата от 165,34 лв. Тази сума районният съд
е присъдил, но формулираният от него диспозитив не отразява точно вида на
имуществени вреди, поради което решението в тази част следва да бъде
отменено, с постановяване на съответен на предмета на делото диспозитив от
въззивния съд. Това е необходимо, защото за страните по делото не е без
значение по кои претенции е формирана силата на пресъдено нещо на
съдебното решение. Получаването на обезщетение за временна
нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което не е
в състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение, т.е.
пропусната полза за временна нетрудоспособност се изразява в разликата
между трудовото възнаграждение, ако работникът е полагал труд и
получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна
нетрудоспособност. В конкретния случай ищцата е получила обезщетение за
временна неработоспособност в размер от 6 777,11 лв., което е по-голямо от
заявеното по делото възнаграждение, което би получила - 5 467,86 лв. Така
сумата от общественото осигуряване напълно компенсира претендираните от
нея пропуснати ползи. С разликата от 1 309,25 лв. и с полученото
застрахователно обезщетение от 1 400 лв. (общо 2 709,25 лв.) следва да се
намали дължимото обезщетение за претърпените разходи от 2 874,59 лв. Така
се формира задължение за имуществени вреди, съставляващи претърпени
загуби, в размер на 165,34 лв., определено от стойността на направени
медицински разходи от общо 2 874,59 лв., намалени с отрицателната разлика
между трудовото възнаграждение, което би било получено при ненастъпване
на злополуката и полученото от НОИ обезщетение в размер на 1309,25 лв. и
намалени с полученото застрахователно обезщетение в размер от 1 400 лв.
По правилото на чл. 200, ал. 1 от КТ ответникът, работодател на Л. А. Н.,
дължи да обезщети вредите от трудовата злополука, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. В чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията, дейността и вътрешния
трудов ред на Домашен социален патронаж в Община Б., приет с решение 803
по протокол № 49 от 26.03.2015г. на ОбС – Б., на работниците/служителите е
вменено задължението стриктно да се придържат към изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд. По делото ответникът е
представил писмени доказателства, от които се установява, че на ищцата е
проведен начален инструктаж на 03.07.2023г. по безопасност и здраве при
12
работа (по повод смяна на работното място), налице са данни и за проведен
периодичен инструктаж на 09.05., вероятно през 2022г. (не е означена
годината в представената страница от книгата, л. 67). Работодателят е
изготвил карта за оценка на риска за работното място на ищцата като
„санитар-разнос“, в която е идентифицирал евентуалните опасности за
здравето, сред които и физически травми с различна степен на
нетрудоспособност, като е препоръчал мерки за предотвратяване или
намаляване на риска, сред които - при обходите на домовете да се избира
подходящ път. С това ответникът е доказал, че формално е спазил вменените
му по закон задължения за наличие на правила и норми за здравословни и
безопасни условия на труд, като по делото ищцата не е въвела възражение, че
инструктаж не е проведен или той е бил непълноценен.
Само спазването на изискванията за идентифициране на потециалните
рискове за здравето, набелязване на мерки за предотвратяване настъпването
им и провеждането на инструктаж по безопасност и здраве от страна на
работодателя не го освобождават от отговорност за вредите от трудовата
злополука, защото тази отговорност е обективна и тя възниква винаги, дори и
когато работодателят не е допуснал нарушения (доводите на ответника за
обратното – че работодателят не отговаря, защото няма никаква вина за
злополуката, са неоснователни), освен ако са налице предвидените в закона
предпоставки за изключване или за намаляване на отговорността му – тези по
чл. 201, ал. 1 или ал. 2 от КТ.
Отговорността на работодателя може да бъде изключена, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането – така чл. 201, ал. 1 от КТ.
По делото обаче няма нито една данна, от която да може дори да се
предположи, че ищцата умишлено се е подхлъзнала, паднала и така сама е
причинила травматичното си увреждане. В отговора на исковата молба
всъщност ответникът не е заявил конкретни твърдения в обосноваване на това
свое възражение, а само е посочил, че няма данни за отхвърляне на хипотезата
на чл. 201, ал. 1 от КТ - пострадалият да е причинил умишлено увреждането.
След като конкретни фактически твърдения за умишлено причиняване на
увреждането работодателят не е въвел, бланкетното позоваване, при това с
посочването, че не би могло да се изключи умишлено самопричиняване от
ищцата, е неоснователно.
Второто възражение на ответника е за наличие на основание за
намаляване на неговата отговорност в хипотезата на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ –
когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност (цитираната т. 2 от КТ е неприложима в случая). Грубата
небрежност по смисъла на разпоредбата означава работникът да е
предвиждал, осъзнавал неблагоприятния резултат, но лекомислено и
самонадеяно да се е надявал, че той няма да настъпи, или ще успее да го
предотврати. Грубата небрежност означава работникът да не е положил и най-
елементарна грижа, която и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда
13
мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, а само подчертано субективно
отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност
от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. В настоящия
случай не е доказано това да е осъществено. Единственото установено по
делото е, че в деня на настъпване на злополуката е валял силен дъжд, т.е.
участъкът, по който ищцата е преминавала при излизане от входа на блока, за
да отиде до автомобила, е бил мокър; че тя се е подхлъзнала и е паднала на
земята. Ответникът обаче не е ангажирал каквито и да било доказателства в
насока установяване на своите твърдения за допусната от ищцата груба
небрежност - че ищцата не се е съобразила с метеорологичните условия,
настилката, че не се е обула с подходящи обувки, че не се е придвижвала
внимателно и предпазливо, че е възприела явна опасност от подхлъзване на
мястото, по което се движи, но въпреки това не е минала по друг път или не е
стъпила по друг начин. Такива обстоятелства не са отразени и от назначената
от работодателя комисия, провела разследването на злополуката. Само от
факта на подхлъзването и падането не следва проявената груба небрежност, тя
подлежи на доказване от ответника, който е противопоставил възражението за
намаляване на отговорността му. Той следва да установи съпричиняването
при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не
могат да почиват на предположения или на обсъждане на отделни факти и
обстоятелства или пък само на част от събраните доказателства. След като
проявена груба небрежност не е установена, отговорността на ответника за
претърпените от ищцата вреди е в пълен обем.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен в размер
на сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва от датата на злополуката.
Решението следва да бъде обезсилено в частта, в която е присъдена законна
лихва върху сумата от 165,34 лв. за периода от 27.07.2023г. до 26.03.2024г.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът за сумата от 165,34
лв. е уважен само поради непрецизно формулирания диспозитив и вместо него
искът следва да бъде уважен с отразяване точно на неговия предмет.
Като резултат решението е правилно в частта на разпределената
отговорност за разноските в първата инстанция и следва да бъде потвърдено.
Право на разноски за въззивното производство има само въззиваемата
страна, с оглед резултата по спора по същество на предявените искове. За
защита от адвокат Л. А. Н. е заплатила в брой възнаграждение в размер на
1 400 лв., което следва да бъде възложено в тежест на въззивника. Последният
е възразил за прекомерност на възнаграждението, ако надвишава размера,
установен с Наредбата за адвокатските възнаграждения. Изчислено по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, възнаграждението възлиза на
1 494,88 лв., поради което условието, под което е направено възражението за
прекомерност, не е налице. Сумата следва да бъде присъдена в полза на
въззиваемата изцяло.
14
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 21.01.2025г. по гр.д.№ 202/2024г. по
описа на Районен съд – Балчик в частта, в която Община Б., гр. Б., пл. „***“ №
6 ЕИК **********, представлявана от кмета Н. Д. А., е осъдена да плати на Л.
А. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. “***, сумата в размер на 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес, в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.07.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 27.07.2023г., до
окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОБЕЗСИЛВА решение № 9 от 21.01.2025г. по гр.д.№ 202/2024г. по описа
на Районен съд – Балчик в частта, в която Община Б., гр. Б., пл. „***“ № 6
ЕИК **********, представлявана от кмета Н. Д. А., е осъдена да плати на Л.
А. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. “***, законната лихва върху сумата от
165,34 лв., считано от датата на увреждането - 27.07.2023г., до 26.03.2024г.
ОТМЕНЯ решение № 9 от 21.01.2025г. по гр.д.№ 202/2024г. по описа на
Районен съд – Балчик в частта, в която Община Б., гр. Б., пл. „***“ № 6 ЕИК
**********, представлявана от кмета Н. Д. А., е осъдена да плати на Л. А. Н. с
ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. “***, сумата в размер на 165,34 лв.,
представляваща имуществени вреди, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 27.07.2023г., представляваща разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила, ако не бе настъпилата трудовата
злополука и свързаната с нея временна нетрудоспособност за времето от
26.07.2023г. до 22.01.2024г. и изплатеното й обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от 26.03.2024г., до окончателното плащане на сумата, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Б., гр. Б., пл. „***“ № 6 ЕИК **********,
представлявана от кмета Н. Д. А., да плати на Л. А. Н. с ЕГН ********** от
гр. Б., ж.к. “***, сумата от 165,34 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от Л. А. Н. имуществени вреди от трудовата злополука,
настъпила на 27.07.2023г., формирано от направени медицински разходи от
общо 2 874,59 лв. и неполучено трудово възнаграждение следствие
злополуката за времето от 26.07.2023г. до 22.01.2024г. от общо 5 467,86 лв.,
намалени с полученото обезщетение от общественото осигуряване от 6 777,11
лв. и с получената сума по сключения договор за застраховане на работниците
и служителите от 1 400 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 165,34
лв., считано от 26.03.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Б., гр. Б., пл. „***“ № 6 ЕИК **********,
представлявана от кмета Н. Д. А., да плати на Л. А. Н. с ЕГН ********** от
гр. Б., ж.к. “***, разноски за въззивното производство в размер на 1 400 лв.
15
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12 000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в частта относно иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 165,34 лева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16