Р Е Ш Е Н И Е
Номер 246 Дата 17.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение, Трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 08.07.2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 204/ 2020 г.по описа на ПАС
Производството
е въззивно по чл.294 ГПК във връзка с
чл.258 ГПК- повторно разглеждане на делото от въззивния съд..
С
Решение № 88 от 08.01.2020 г ,постановено от ВКС – Търговска колегия, първо
търг.отделение по т.д.№ 2056/2018 г. касационният съд е отменил въззивно решение №141/14.05.2018 г.,постановено
по въздинто т.д№163/2018 г. по описа на ПАС.
В отменителното си решение ВКС е посочил, че неправилната правна квалификация на предявения
установителен иск не означава, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Посочено е ,че неправилната правна квалификация на иска
съставлява нарушение на материалния закон,което
след констатацията следва да бъде поправено от
въззивния съд. ВКС е
констатирал, че първоинстанционният Кърджалийски окръжен съд не се е произнесъл по предявеният евентуален
иск. Указано е на възззивния
съд,сезиран с повторно
разглеждане на делото да го върне
на първоинстанционния съд за
отстраняване на допуснатата
фактическа грешка.
С Определение №16 от 16.01.2020
г.,постановено по в.т.д.№17/2020 г. ПАС е
изпълнил указанията и е върнал делото на
Окръжен съд- Кърджали. Последният
е постановил Решение № 46 от
25.02.2020 г., с което е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение №10 _18.01.2018 г., като е оставил без
разглеждане предявените при
условията на евентуалност искове за
признаване за установено по отношение на Община – град К.,че не е носител на ипотечно право по законна ипотека,вписана с Акт №. том –първи,вх.№1000/31.03.2017 г. на
Службата по вписванията ,както и на законна ипотека ,вписана с Акт № . том
–първи, дв. вх. Регистър №127925.04.2017 г. на
Службата по вписванията- град К..
При новото разглеждане на
делото пред въззивната инстанция
процесуаланият представител на „Р.
-98 „АД- гр.К. оттегли евентуалният иск за прогласяване на нищожност на вписаните законни ипотеки,тъй като това дружество не е ипотекарен кредитор и няма правен интерес от евентуалните искове ,
че Община –К. не е носител на ипотечното право по вписаните законни ипотеки. По отношеиие на „Р.-98 „АД производствоот по евентуалните
искове е прекратено, с влязло в сила определение, постановено в съд. заседание от 08.07.2020 г.
Предявени са обективно съединени искове от които първият иск е по
чл.124,ал.1 ГПК-за признаване за
установено по отношение на Община – град К., че „Р. -98 „АД- гр.К. и „Т.
–К“ООД- град К. не дължат изпълнение на сумата 201 888.27 лева. Тази
сума е
предмет на изпълнителен лист от
27.03.2008 г., издаден в полза на Община- гр.К. по реда на чл.237, б.“б“ от ГПК/ отм./ по частно гр.дело№ 165/2008
г. на Районен съд- град Кърджали.
Вторият иск е
отрицателен установителен иск по
чл.439,ал.1 ГПК-за признаване за установено по опношение на Община- К.,че ищците „Р.-98 „АД
и „Т. –К“ООД- град К. не дължат изпълнение по изпълнително дело
№438/2009 г. по описа наЧСИ Р. С..
Изпълнителният лист е издаден въз
основа на Заовед за изпълнение на
парично заддължение въз основа на документ по чл.417 ГПК Предявеният иск е по чл.124,ал.1 ГПК-за
признаване на установено по отношение на Община- К., че
ищците не дължат изпълнение на сумата
201 188.27 лева ,за която сума е издаден
изпълпълнителен лист от 27.03.2008 г,издаден по реда на чл.237б.в ГПК / отм./, по който е образувано изпълнително
дело № 439/2009 г. по описа на
ЧСИ-Р. С.
Изпълнителният лист от27.03.2008 г. е издаден на несъдебно изпълнително
основание, което не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което ищците
са предявили отрицателен
установителен иск за недължимост на сумото
по
изп.дело № 439/2009 г. на ЧСИ Р.С..
Със съдебно решение по гр. дело №42/2010 г. на “Окръжен съд- град
Кърджали, влязло в сила на 20.12.2011 г. съдът
е уважил частично предявения отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК като /
а/ е признал за установено по отношениена
Община –К., че длъжника „Р.-98 „АД не
дължи сума в размер на 283 263 лева от
общо присъдената сума в размер на 395 583. 95 лева,присъдена с Определение
№ 104 от 25.03.2008 г.,постановено по ч. гр.д.№165/2008 г,която обща ума представлява невнесени вноски по чл.10.2 и
чл.10т.3 от договора за приватизационна продажба от от 17.12.1998 г.,дължими за периода от
01.08.2000г. до 01.08.2007 г.,за която сума е издаден изпълнителен лист по от 27.03.2008 г.,по който е образувано изп.дело№ 439/2009 г. на ЧСИР. С.с
рег.№ ., с район на действие-района на РС-град Кърджали.
б/ е
признал за установено , че Община- К. не
дължи на „ Р.-98 „АД изпълнение на
сумата 417.90 лева , която е част от
сумата 20 894.80 лева, присъдена с Определение № 104 от 25.03.2008 г. по
ч.гр.д.№ 165/2008 г. на Районен съд гр.Кърджали,представляваща лихва върху
главницата, съгласно чл.10.3 от договора
за приватизационна продажба,дължима за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.,за която
сума е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г.
в/ е
признал за установено, по
отношение на Община – К., че длъжника „Р.-98
„АД не дължи эсумата 25 100 лева,част
от общо присъдената сума в размер на
170 564.21 лева,представляваща лихва за забава върху неизплатените
погасителни вноски на основание чл.28 от договора за приватизация,дължими за
периода на забавата от 04.04.2002 г. до
26.02.2008 г.
След приспадане на сумите
за които е постановено влязло в сила
решение по гр. дело № 42/2010
г.,постановено по отрицатения
установителен иск по чл.124 ГПК
остава сума в общ размер на 278
262.09 лева. Това е сумата останала
дължима по издадения в полза на
Община- град К. изпълнителен лист
от 27.03.2008 г.,издаден на несъдебно
изпълнително основание.
Вземането, инкорпорирано в издадения изпълнителен лист в общ размер на 278 262.09 лева включва следните суми:
а/ сумата
112 320.94 лева,представлява
невнесени погасителни вноски , съгласно чл.10.2 и чл.10 3 от договора от 17.12.1998 г за приватизационна
продажба,дължими за времето
от 01.08.2000г. до 01.08.2007 г.
б/ сумата 20 476.94 лева,представляваща лихва върху
главницата съгласно чл.10.3 от договора за приватизационна продажба,дължима
за времето от 94.04.2002 г. до26.02.2008 г.
в/
сумата 145 464.21 лева,
която се явява разлика между
присъдената сума от 170 564.21 лева
и сумата 25 100 лева,призната за недължима с влязло в сила решение. Сумата представлява
лихва за забава върху неплатените вноски съгласно чл.28 от договора за приватизационна
продажба,дължими за времето от
04.04.2002 г до 26.02.2008 г.
По делото
е установено,че между страните е водено и още едно дело – гр.дело № 80/2012 г. по описа на
Окръжен съд- гр.Кърджали. Образувано е
отново по отрицателен
установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК,
предявен от ищците „Р.-98 „АД и „Т.-
К“ООД срещу Община- К..
Спорът е приключил с влязло в сила въззивно решение № 422/5.08.2013 г.,пстановено
от Пловдивският апелативен съд по гр. дело № 102/2013 г. Искът по чл.124,ал.1 ГПК – за недължимост на сумите
по същия изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание е частично уважен за следните суми:
а/ за
сумата 16 123.82 лева, като част от сумата 20 894.84
лева, представляваща лихви върху
главницата съгласно чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от
17.12.1998 г.,дължими за времето от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.
б/ за сумата 60 250 лева, като част от
сумата 170 564.21
лева,представляваща законна лихва за забава върху неплатените годишни вноски,дължими на основание чл.28
от договора за приватизационна продажба за времето от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.
Така с влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№ 80/2012 г.
на Окръжен съд град Кърджали
е признато, че по същия
изпълнителен лист не се дължи сума в общ
размер от 76 373.82 лева. От
сумата 278 262.09 лева
следва да се приспадне сумата от
76 373. 82 лева, призната за
недължима, като разликата в размер на 201 888.27 лева е предмет
на изпълнително дело № 439/2009
г. по описа на ЧСИ Р. С..
Ищецът основава
претенцията си за недължимост на вземането в размер на 201 888.27
лева,материализирано в изпълнителния
лист от 27.03.2008 г. поради това, че вземането е погасено с изтичането на общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД. Според ищеца изтичането на
общият давностен срок е нов факт, който е настъпил след като Община-К. се е снабдила с изпълнителния си титул – изпълнителния си лист от 27.03.2008
г.,издаден на несъдебно изпълнително
основание.
Спорът между страните е
относно началният момент, от който започва
течението на погасителната
давност.
Становището на ищеца е
,че давността в
изпълнителния процес започва да тече
от предприемането на последното по време изпълнително действие- това е опис на недвижимия имот, извършен на 18.12.2009 г. Спорния въпрос
е за началния момент, от който
започва течениетот на давностния срок. Ответната Община счита, че този срок започва да тече, но след изтичането
на двегодишния срок по чл433,ал.1т.8 ГПК,
когато перемцията настъпва по силата на закона. Този двегодишен срок е
изтекъл на 20.08.2016 г., поради което и петгодишния давностен срок не е
изтекъл. Тезата е изложена в писмената защита на процесуалния представител на Общината, който
счита ,че становището съответства на
мотивите на ТР № 47/10.04.1965 г. по гр.дело№23/1965 г. на ОСГК на ВКС.Цитираното
ТР изобщо не разглежда и няма нищо общо с проблема за течението на
погасителната давност на едно парично
вземане,за което е издаден изпълнителен лист.
Актуалното и задължително е
Тълкувателно решение №2/ от 26.06.2015 г. на ВКС,постановено по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК,докл. Съдия: Б.Белазелков. В т.10 от цитираното
ТР е посочено ,че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,ал.1 т.8 ГПК,нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Следователно меродавен е
момента на предприемането на подледното валидно
изпълнително действие, което
предхожда деня,през който настъпва т.н.“ перемпция“. Няма правно основание да се приеме ,че най-напред трябва да изтече двегодишният срок по чл.433,ал.1 т.8 ГПК и едва след това да започне течението на петгодишния давностен срок. В този смисъл са и мотивите на цитираното ТР
№ 2/2015 г. т.10 от мотивите на която е отразено,че Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е „ започнала да тече“ от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Това действие очевидно предхожда
изтичането на двегодишния срок,през който взискателят е бездействал и не
е предприемал изпълнителни действия за
събиране на вземането си.
По изпълнително дело №439/2009 г.по описа на ЧСИ
Р.С. последното предприето изпълнително
действие е описа на недвижим имот,извършен на 18.12.2009
г.Действието е обективирано в протокол за опис от същата дата / стр.92-95 от изп.дело –том 1ви/.От
тази дата е започнала да тече нова
давност Следва да се отчете
факта ,че с Определение №628 от 10.05.2010 г.,постановено по ч.т.з.№452/2019 г.
по описа на ПАС съдът е допуснал обезпечение на отрицателния установителен иск чрез спиране на
изпълнението по изп.дело№ 438/2009 г.
Определението е било в сила до 20.12.2011 г., на която е постановен влезлото
в сила съдебно решение . След тази дата взискателят би могъл да продължи
изпълнителните си действия,без да има
пречка ,която да го възпрепятства..
Така за времето след
20.12.2011 г. до 21.12.2016 г. Община –Кърджали не е предприела изпълнително действие в продължение на повече
от 5 години. В случая давностния
срок е изтекъл преди издаването на Постановлението, с което
изпълнителното производство е прекратено
на основание чл.433,ал.1 т.8 ГПК
с Постановление от 05.04.2017 г.,издадена от ЧСИ.
Това означава, че към датата на
издаденото постановление процесното вземанео, материализирано в изпълнителния лист вече не съществува, тъй
като е погасено по давност.
.
Следва да се потвърди решението в частта му, с която съдът е
уважил иска по чл.124,ал.1 ГПК като е признал за установено, по
отношение на Община – гр.К., че
ищците не дължат изпълнение на
сумата 201 888.27 лева, за
която е издаден изпълнителен лист на
несъдебно изп.основание и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа
на ЧСИ Р. С..
За точност следва да се отбележи, че в
диспозитива на обжалваното решение съдът
е пропуснал да отрази, че вземането в размер на 201 888.27 лева, предмет
на посоченото изп.дело не подлежи на изпълнение, тъй като е погасено по давност. По този начин ще се формира СПН по
предявения отрицателен установителен иск- вземането в този размер не съществува, тъй като е
погасено с изтичането на общата
погасителна давност.
По втория
обективно съединен иск по чл.439,ал.1
ГПК.
Предявеният е отрицателен
установителен иск- че ищците не дължат изпълнение на сумата 284 143.30 лева, предмет
на изпълнително дело № 438/2009 г. на
ЧСИ Р. С.. Взискателят е образувал
изп.дело въз основа на изпълнителен титул- Заповед № 475/07.04.2009 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК и
изпълнителен лист от от същата дата.
И по този иск ищците основават претенцията си за недължимост на
вземането, материализирано в
изпълнителен лист на нов факт-
погасяването по давност на вземането Този юридически факт е настъпил след издаването на изпълнителния лист от 07.04.2009
г.
Последното изпълнително
действие,предприето от взискателя е
молбата му от 12.03.2010 г за насрочване на втора публична продан на недвижим имот Според Община-К. последното изпълнително действие на
ЧСИ е от 12.05.2010 г.,когато била насрочена втората публична продан. На тази
дата е постановено Разпореждането на ЧСИ Р.С. за спиране на изпълнителните
действия по изп.дело № 438/2009 г.
Документално установен факт е, че спирането е
станало по молба на взискателя –Община –К. – за справка л.275 от
изп.дедо.
Както правилно е отбелязано
в мотивите на обжалваното решение
взискателят сам се е поставил в
невъзможност да предприеме изпълнителни действия за реализация на вземането си.
По този начин
е проявил бездействие от
12.03.2010 г., до 4..04.2017 г/ стр.330
от изп.дело, когато отново е поискал насрочване на публична продан по отношение на недвижимия
имот, собственост на ипотекарния длъжник „ Т.К „ООД.
През това време , считано от
датата на последното валидно изпълнително действие – искането за насрочване на
втора публична продан до 4.04.2017 г. вземането , предмет на изпълнителения лист е било погасено по давност.
Правилно първоинстанционния съд е съобразил т.10 от мотивите на ТРІ 2/2015 на ВКС –
ОСГТК относно спирането и прекъсването
на давността.. Отчел е , че в изпълнителния
процес давността на спира ,защото
кредиторът може да избере дали да действа/ да иска нови изпълнителни спосочи/
или да не действа
Направено е разграничения между прекъсването на давността с предявяване на
иск или действие по чл.116,б“б ЗЗД
и прекъсването на давността с предприемане на действия по принудително
изпълнение по чл.116,б.“в“ от ЗЗД. В
тази последна хипотеза не се
възпроизведени правилата за спиране на давността или за
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са
неприложими при прекъсването на давността с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Това е така
,тъй като за разлика от исковия процес в
изпълнителното производство давността се
прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие.
Във втория случай взискателят сам е поискал да се спре
изпълнителното производство ,но това е пасивно действие, с което сам се е
поставил в невъзможност да реализира
вземането си. В писмената си защита
процесуалният представител на О.К. се е
позовал именно на тези разграничения в
цитираното ТР, за да обоснове тезата си ,че давността не е прекъсната, тъй като ЧСИ е
извършвал многократни изпълнителни
действия.
Не е посочено и за съда не
става ясно кои са тези многократни
действия, с които е прекъсната
давността.
Ф За времето от 12.03.2010 г.,
когато е поискано насрочване на втора
публична продан до 4.04.2017 г.,когато е подновено искането за
насрочване на публичната продан –не са предприети никакви изпълнителни
действия. рез това време кредиторът е
бездействал, поради което е изтекъл
общият петгодишен давностен срок. И в този случай вземането,предмет на
изп.дело № 438/2009 г е погасено по давност ,поради което и не се дължи изпълнение на сумата 284 143.30
лева
Следва да се потвърди решението в частта му, с която съдът на основание чл.439,ал.1 ГПК е приел за установено по отношение на
Община- гр.К.,че ищците не дължат
изпълнение на сумата 284 143.30 лева,поради погасяването по давност на
вземането,материализирано в изпълнителния лист,издаден въз основа на документ
по чл.417,т.2 ГПК.
След като главните искове по чл.124,ал.1 ГПК и чл.439,ал.1 ГПК са уважени, то въззивният съд не дължи произнасяне по предявените при условията на
евентуалност искове. Правилно първоинстанционния съд с Решение
№46 от25.02.2020 г. ,постановено по реда на чл.247 ГПК е оставил без разглеждане евентуалните
искове. Следва да се потвърди решението.
При този изход на спора в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото съдебни разноски,
включително и тези направени от ищците пред касационната инстанция.
В полза на ищеца „Р.-98
„АД следва да се присъди сумата в общ размер 15 750.62 лева,в която се включва
адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева ,направени при първото въззивно
производство. В полза на ищеца „Т.К“ООД следва да се присъдят разноски в размер на 9 800
лева
В този смисъл следва да се постанови
въззивното решение.
С оглед
на изложеното Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 10 /18.01.2018 г.,постановено от
Кърджалийският окръжен съд по търг. дело
№ 18/2017 г,в частта му , с която съдът
на основание чл.124,ал.1 ГПК е признал за установено по отношение на Община – К. ЕИК ЕИК, че търговските дружества „Р.-09 „АД ЕИК .. и „Т.К“ООД
ЕИК.. не дължат изпълнение на сумата 201 888.27 лева,предмет на изпълнителен лист от 27.03.2008 г.,издаден по
реда на чл.237,б.“в“ ГПК / отм./ по частно гр.д.№ 165/2008 г. на Районен съд-Кърджали, поради погасяването по давност на вземането в размер на 201 888.27 лева,материализирано
в изпълнителния лист от 27.93.2008 г.въз
основа на който е образувано изпълнително
дело № 439/2008 г по описа на ЧСИ –Р. С. – прекратено с влязло
в сила постановление на осн.
чл.433,ал.1 т.8 ГПК,понастоящем същото вземане е предмет на изп.дело № 190/2017
г. на ЧСИ. Р.С..
ПОТВЪРЖДАВА Решението,
в частта му, с която съдът е уважил иска
по чл.439,ал.1 ГПК като е признал за
установено по отношение на Община- град К., че
„Р.-98 „АД ЕИК .. и „Т.К „ООД ЕИК..
не дължат от 07.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение възоснова на
документ по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, издаден по ч.
гр.дело№391/2009 г.на Районен съд – гр.Кърджали, поради погасяването по давност
на вземането в размер на 284 143.30 лева,материализирано в изпълнителния
лист от 07.04.2009 г.,въз основа на който е образувано изпълнително дело №
438/2009 г. по описа на ЧСИ-Р.С.- прекратено
с влязло в сила постановление на
основание чл.433,ал.1т.8 ГПК,понастоящем вземането
е предмет на изп.дело №190/2017 г. на
ЧСИ-Р.С..
ПОТВЪРЖДАВА Решение№46/25.02.2020 г.,постановено от Кърджалийският окръжен съд по реда на чл.247 ГПК.
ОСЪЖДА Община-
К. БУЛСТАТ.. да заплати на „Р.-98 „АД-град К.
сума в общ размер от 15 750.62
лева, от които 6000 лева, представляваща
адвокактсо възнаграждение по въззивно
търг.дело №163/2018 г на ПАС.
ОСЪЖДА Община- К. БУЛСТАТ .. да заплати на
„ Т. –К“ООД ЕИК. сумата 9 800 лева, представляваща
адв.възнаграждение по въззивно търг.дело № 163/2018 г. по описа на ПАС.
Решението може да се
обжалва пред Върховнкия касационен съд
в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧРЕВОНЕ:1. 2.