Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 525
10.08.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №602 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.Г., гражданин на А., с посочен по делото адрес: РПЦ Х., гр.Х., ж.к.„Д.“ №***, против Решение №УПХ 65/06.07.2020 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Решението било незаконосъобразно поради нарушение на нормата на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо жалбоподателя не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект в А. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А., доколкото заявените от него проблеми – заплахи, предупреждения и психическо напрежение – съставлявали проблеми, които били ирелевантни за предоставянето на закрила. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност, и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. При постановяване на обжалвания акт административният орган не изследвал законодателството на А. Жалбоподателят бил заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България, и на това основание бъде върнат обратно в А., ако това е обективно възможно за българските имиграционни власти, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в А. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуален представител, в писмени бележки изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилен и законосъобразен административен акт, и предлага жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София към Дирекция „Миграция“ под вх.№105400-534/15.06.2020 г. (с имена А. М. от Л.) и подадена чрез РПЦ – гр.Х. под вх.№464/23.06.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15577/23.06.2020 г., С.Г. от А., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 15577/23.06.2020 г. като С.Г., гражданин на А., етническа принадлежност *****, роден на *** г. в А., гр.Д., със същия постоянен адрес, образование – ****, ***, религия *****, ***, без документи за самоличност.
Под рег.№УП-15577/25.06.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю със С.Г. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ 65/06.07.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на С.Г..
На 08.07.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 08.07.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД05-422/08.06.2017 г. на Председателя на ДАБ, с която Е. Д. Ч., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр.Х., е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на С.Г. е извършена на 23.06.2020 г. и към датата на издаване на процесното решение – 06.07.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Х. към ДАБ, е проведено интервю с чужденеца, интервюто е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се споделят
изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта. Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън
предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход, някоя измежду изброените
в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният потвърждава казаното от него при попълване
на регистрационния лист. Заявява, че при задържането му в България първоначално
се представил като А. М.от Л.и е посочил различна дата на раждане, но в
действителност бил гражданин на А., имал само алжирско гражданство. Нямал документи в себе си, тъй като му откраднали паспорта в Т.. Последният му адрес в страната
му бил град Д., където живял до напускането на А. Родителите му и сестра му живеели в А..
Разказва, че напуснал А. на 05.01.2020 г. легално,
със самолет, с полет от град А., А., до град И., Т.. Останал около четири-пет
месеца в град И.. В Република България влязъл нелегално през зелена граница,
преминавайки през телената ограда на 24.05.2020 г., заедно с още двама човека,
с които достигнали до град С., където били
задържани от полицията.
Като причина да напусне А. посочва в интервюто, че
имал проблеми с втората жена на баща си. Тя настройвала баща му срещу него, а
баща му го биел. Тя имала петима братя и настройвала и тях срещу чужденеца, и
те също го биели. Не се оплаквал в полицията за този проблем, защото нямал
свидетели. Това бил проблемът му и
затова напуснал А.. Заминал за Т. и работил в едно шивашко ателие около
два-три месеца, но един приятел му казал, че баща му и втората му жена
разбрали, че е в Т., той се изплашил и затова напуснал Т.. Втората жена на баща
му се оплакала от него на братята си, че ѝ създавал проблеми, а нейните
братя били бивши затворници и наркомани, и той се страхувал от тях. Постоянно
имало закани от братята на мащехата на чужденеца, че ще го убият. Единият брат
на мащехата му веднъж го ударил с нож. Друго насилие не му било оказвано. Не
подавал жалба в полицията за тези проблеми, защото сигурно щели да го убият,
ако подаде. Не се преместил в друг град, за да не се срещне и там с братята на
мащехата си.
Интервюираният изрично заявява, че не е имал
проблем заради изповядваната от него религия – ***** - **** и заради
етническата си принадлежност – ***, не е арестуван, нито осъждан в А. или в
друга държава, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал
проблеми с официалните власти в А.. Не е участвал в религиозни организации,
общност, секта. Заявил, че никога не би се завърнал в А., защото бил заплашван
от братята на мащехата си, а и нямал къща, където да отиде другаде. Подал молба
за закрила в Република България, за да получи статут тук и да работи, искал
спокойствие.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Споделя се от настоящия съдебен състав формираното в решението заключение, че в разказаната бежанска история няма доводи жалбоподателят да е бил обект на преследване, нито се обосновава реална опасност от бъдещо такова, а заявената причина за напускане на страната – неразбирателство с мащехата на заявителя, представлява личен мотив и не е основание за предоставяне на международна закрила. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-268/18.05.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в А.. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в А. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№ МД-268/18.05.2020 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Ситуацията в А. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, което означава, че жалбоподателят би могъл да води нормален начин на живот, ако се завърне в държавата си на произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г., гражданин на А., против Решение №УПХ 65/06.07.2020 г. на Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: