Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,10.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на шестнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№2999 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Й.В.Р. с ЕГН ********** ***
ищецът „Ф. И.“ЕАД с ЕИК ...... със седалище и адрес
на управление град С., район Л., ул.“Х. И.“№15, представлявано от А. В. Г.
твърди, че на 25.09.2008г. е сключен договор
за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01265969 между „БНП П. П. Б.”ЕАД и
ответника Й.Р., по силата на който „БНП П. П. Б.”ЕАД в качеството на кредитор е
предоставило в заем на Р. сумата от 5 474.50 лв., която сума Р. се е
задължила да върне на 73 месечни погасителни вноски.Твърди се, че според чл.1
от договора наличността на банковата сметка, тоест заемът ще се ползва от
заемателя чрез банкова карта. Кредитополучателят е удостоверил с полагането на подписа си в поле
„удостоверяване на изявлението“, че е
получил заемната сума и че тя е
опосредствана чрез банковата карта. Твърди се, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора. Ответникът не е изпълнил всички свои задължения по
договора и е преустановил плащанията
като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 10.12.2012г. Считано от
следващия ден длъжникът е изпаднал в забава . При това положение съгласно
договора се дължи обезщетение за забава, чиито размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва. Твърди се, че крайният срок за изпълнение на
договора е настъпил на 10.11.2014г., с което станал изискуем целият неплатен
остатък от главницата , която е дължима със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на
задължението. Дължимо е и уговореното обезщетение за забава/ лихва за забава/
от момента на изпадане в забава.Твърди се, че на 08.07.2014г между „БНП П. П.
Б.”ЕАД и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който
титуляр на вземането по договора за паричен кредит е ищеца в качеството на
цесионер. Съгласно задължението си по
чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. В полза на ищеца е издадено пълномощно от цедента
, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците , чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на това задължение
ищецът е изпратил писмено уведомление до ответника, , но пратката се е върнала
в цялост като непотърсена. Предвид този факт в настоящото производство предстои
да бъде връчено уведомление , приложено ведно с исковата молба. Твърди се, че
предвид неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения
ищецът е предявил претенциите си по
съдебен ред като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК . По образуваното ч.гр.д.№1565/2018г по описа на РС-Пазарджик е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника и същият е подал
възражение. Тези факти обуславят правния интерес на ищеца да предяви настоящия
иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : главница
в размер на 2 564.52 лв. лихва за забава в размер на 1 363.75 лв. за
периода от 11.12.2012г. до 13.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен
отговор , с който не оспорва твърдението, че на 25.09.2008г. между нея „БНП П. П. Б.“ ЕАД е сключен договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01265969. Оспорва се материално правната легитимация на
ищеца в качеството му на цедент по договор за цесия от 08.07.2014г. като се
релевира възражение ,че съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът предвижда такава възможност . Твърди се, че в процесния договор
за потребителски кредит от 25.09.2008г нее предвидена от страните такава
възможност. Следователно не е налице валидно прехвърляне на вземането. Поддържа
се възражението, че не е налице
уведомяване на длъжника за извършената цесия нито лично от цедента , нито от
цесионера в качеството му на упълномощено лице, тъй като уведомяването следва
да е достигнало до длъжника , а това не е така, тъй уведомлението за извършената, приложено към
исковата молба и съставляващо част от съдебните книжа е връчено на особения
представител, назначен по реда на чл.47
от ГПК. Поради особения характер на това представителство няма как това
уведомление да достигне до знанието на длъжника. Правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението да достигне до длъжника, за да
бъде уведомяването валидно. Вземанията предмет на настоящата искова претенция
се оспорват като погасени по давност. Сочи се, че съгласно чл.5 от договора за
потребителски кредит при просрочване на две или повече месечни вноски , считано
от падежната дата на втората непогасена вноска , вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер – главница и акцесорни плащания. С оглед
твърденията в исковата молба, че ответникът е в забава от 10.12.2012г то от този момент до датата на образуване на
заповедното производство 25.04.2018г са изтекли повече от пет години.Оспорва се
претендираната лихва за забава от 11.12.2012г до 11.12.2015г. като погасена по
давност съгласно чл.111, ал.2 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител и не изразява
становище по иска.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован чрез особения си представител не се
явява и не се представлява.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1565/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 25.08.2018г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №805/30.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й.В.Р. / ответника по делото/да заплати на „Ф.
И.“ЕАД с ЕИК ....../ ищеца по делото/ главница в размер на 2564.52 лв., обезщетение
за забава в размер на 1363.75 лв. за периода от 11.12.2012г до 13.04.2018г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -24.04.2018г до окончателното изплащане на задължението.В заповедта
за изпълнение е изрично посочено, че вземането произтича следните обстоятелства:
погасяване на парични задължения по договор за паричен заем с номер PLUS-01265969, които са
цедирани.В т.12 от заявлението са отразени обстоятелства във връзка със сключен между
заявителя и БНП П. П. Б.”ЕАД договор за цесия от 08.07.2014г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане №8027 от 27.06.2018г на основание чл.415, ал.1,т.2 от ГПК
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Това разпореждане е връчено на
заявителя 05.07.2018г и в едномесечния преклузивен срок , а имено на
25.07.2018г. ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство,
при връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК заповед за изпълнение.Налице е
развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на
настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че на 25.09.2008г между
„БНП П. П. Б.“ЕАД с ЕИК .... от една страна в качеството на кредитор и от
друга страна ответника Й.В.Р. в
качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит PLUS-01265969, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателят кредит в размер от 5 474.50 лв., а кредитополучателят
се е задължил да върне общо сумата от
9 590.78 лв. на 73 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на
131.38лв. ,съгласно погасителен план, който погасителен план е инкорпориран в текстовата част на договора и съдържа падежната дата на всяка
месечна вноска.Договорено е между страните , че месечната погасителна вноска
съставлява изплащане на главница по заема , ведно с надбавка представляваща
печалба на кредитора.Съгласно чл.5 от
договора при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателя
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Съгласно чл.6 от договора месечните погасителни вноски
покриват компонентните на задължението в последователност : главница , надбавка
по чл.3 и обезщетение за забава.Уговорено е, че при просрочие на две или повече
месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава.По делото няма спор, че Р. е
получила сумата от 5 474.50лв., а и
това обстоятелство същата е удостоверила, полагайки подписа си в раздел
„Удостоверяване на изпълнението” , съдържащ се в текста на договора.
Като
доказателство по делото е представен в заверено ксерокопие договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 08.07.2014г. , сключен между „БНП П. П. Б.“ЕАД като продавач и „Ф. И. „ЕАД като купувач с предмет:
прехвърляне и продажба на вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си
на заемополучатели по тях. Вземанията предмет на цесията са индивидуализирали в
приемо- предаватален протокол от 24.07.2014г, съставляващ приложение №1 от към
договора, като видно от този
приемо-предавателен протокол с процесния договор за цесия е прехвърлено и
вземането- предмет на договор за
потребителски кредит PLUS-01265969.
Към
исковата молба / виж лист 5 от досието на делото/ е приложено уведомление от
„БНП П. П. Б.“ЕАД до ответника, с което последният се уведомява,че с договора
за цесия от 08.07.2014г са
прехвърлени на ищеца всички вземания към
него по договор за потребителски кредит PLUS-01265969 от 25.09.2008г.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
–икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните.
Според констатациите на вещото лице по процесния договор за потребителски кредит
ответникът е извършил плащания в общ размер от 6506.42лв. , с които са
погасени 2650.62 лв. главница, 3228.89
лв. договорна лихва за периода от 25.09.2008г до 14.11.2012г., 256.77
застраховка с падежи 10.11.2008г до 10.12.2012г., 310.14лв. лихва за кредит
застраховка и 60 лв. разходи. Към
25.04.2018г. не са погасени задължения в общ размер от 3 144.36 лв., от
които: главница в размер на 2349.38 лв., възнаградителна лихва в размер на
530.61 лв. за периода от 09.11.2012г до 10.11.2014г., застрахователни премии в
размер на 217.73 лв. за периода от 09.11.2012г до 10.11.2014г. и лихва по
кредит за застрахователни премии за периода от 10.12.2012г до 10.11.2014г.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№1565/2018г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №805 от 30.04.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
е договор за цесия от 08.07.2014г, по сила на който „БНП П. П. Б.“ЕАД в качеството на цедент
е прехвърлил на ищеца в качеството на
цесионер вземанията, които има спрямо ответника въз основа на облигационната им
връзка, а именно договор за потребителски паричен кредит PLUS-01265969,
сключен на 25.09.2008г. Тук е момента да
се разгледа първото инвокирано от
ответника възражение, което е в смисъл, че договорът за цесия не е валидно сключен, тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК. За
да се прецени основателността на това възражение следва най-напред да се
издири приложимата материално правна норма. Действително договорът, сключен
между „БНП П. П. Б.“ЕАД в качеството на
кредитор и ответникът Й.Р. в качеството
на кредитополучател по своята правна
природа е договор за потребителски кредит. Същият е сключен на 25.09.2008г.
Този договор попада в обхвата на регулация на Закона за потребителските кредити
/ обн.ДВ бр.53/2006г в сила от 01.10.2006г. и отмемен със Закона за потребителския кредит в сила от
12.05.2010г. По императивен начин в нормата на чл.16, ал.1 от ЗПК/ отменен/, но
действащ към релевантния момент- датата на сключване на процесния договор за
потребителски кредит/е разписано, че кредиторът може да прехвърли вземанията си
срещу потребителя на друго лице при
условие , че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в действащия ЗПК в сила от
12.05.2010г се съдържа тъждествена
норма, разписана в текста на чл.26, ал.1 от този закон, но тя е приложима за
договорите, сключени след влизането на този закон в сила. В процесния договор
липсва изрична уговорка между страните в смисъла, посочен в чл.16,лл.1 от ЗПК/ отм/.Липсва
клауза, даваща възможност на кредитора да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на друго лице. Относно института на цесията / от който
правопораждащ факт ищеца черпи своите права/ няма изрично предвидена клауза в
договора за потребителски кредит PLUS-01265969,
сключен на 25.09.2008г . При това положение не е налице валидно прехвърляне
/цедиране / на вземанията на цедента“БНП П. П. Б.“ЕАД в полза на
цесионера и настоящ ищец
„Фронтекс Инетрешънъл Файненс“ЕАД. Ищецът не е
надлежен нов кредитор на
ответника. Не притежава материално правно легитимация спрямо длъжника Р. .
Изложеното
обосновава неоснователност на иска. При
това положение не е необходимо да се
обсъждат останалите възражения, изложени в писмения отговор.
Предвид
изложеното предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.
И.“ЕАД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град С., район Л., ул.“Х.
И.“№15, представлявано от А. В. Г. срещу Й.В.Р. с ЕГН ********** *** с правно
основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 от ГПК за признаване за установено по
отношение на Й.В.Р. с ЕГН **********, че съществува вземане на „Ф. И.“ЕАД с ЕИК ...... за следните суми
: главница в размер на 2 564.52 лв., лихва за забава в размер на
1363.75лв. за периода от 11.12.2012г до 13.04.2018г , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.04.2018г до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
№805/30.04.2018г по ч.гр.д.№1565/2018г по описа на Районен съд –Пазарджик.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :