№ 1994
гр. В., 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110109749 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Етажна собственост на
жилищен комплекс „К.” с адм. адрес гр.В., к.к. “Св.Св. К. И Е.“, ****7 срещу Л. Е. К.,
гражданка на У., родена на **********г. и Ю. А. К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.
В., , к.к. “Св.Св. К. И Е.“, ****, в качеството им на собственици на апартамент № 56,
находящ се на четвърти етаж кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат заплащане в полза на ищеца на сумите, както следва : 4027,31лева,
представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на сградата към ЕС за
периода 01.09.2019г. до 31.08.2020г.; 4028,31лева, представляваща дължима годишна
вноска за поддръжка и обслужване на сградата към ЕС за периода 01.09.2020г. до
31.08.2021г.; 3979,11лева, представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и
обслужване на сградата към ЕС за периода 01.09.2021г. до 31.08.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 09.06.2023г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3448/12.06.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 7462/2023г. на РС-
В.,25 -ти състав.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че ответниците са съпрузи
и собственици на ап.№ 56 на четвъртия етаж с площ 363.10кв.м. ведно с 10.49% от общите
части на сградата. Твърди се, че с Решение № 4 от Протокол от 21.06.2018г. от ОС на ЕС
било прието годишната вноска за поддръжка и обслужване на сградата да е в размер на
12.60кв. за кв.м. върху площта на притежавания от всеки от собственик самостоятелен обект
1
в сградата. С Решение №3 от Протокол от 14.08.2019г. на ОС вноската била увеличена на
13,65лева годишно. За периода 2019-2020г. ответниците платили сумата от 929лева от
цялата сума в общ размер на 4956.31лева. За периода 2020-2021г. ответниците платили
сумата от 928лева от цялата сума в общ размер на 4956.31лева. За периода 2021-2022г.
ответниците платили сумата от 977.20 лева от цялата сума в общ размер на 4956.31лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирал отговор на исковата молба, с
която предявените искове се оспорват, като неоснователни. Не се оспорва, че са собственици
на ап.56, както и че ответниците са заплатили 2834лева годишни такси за поддръжка и
управление за периода 01.09.2019г. – 31.08.2022г. Оспорва се размера на иска. Сочи се, че
способът за изчисляване на дължимата годишна такса за поддръжка и обслужване е
неправилен и в противоречие със закона за устройство на територията и Наредба
№7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и
устройствени зони. Излага се, че процесното жилище се намира на четвърти жилищен етаж
и се състои от две нива с обща площ 363.10кв.м., като второто ниво било тераса, която по
своето предназначение била покрив на сграда. Твърди се, че съгласно т.18 § 5 от ДР на ЗУТ
и чл.10, ал.2 от Наредба №7/2003г. площта на терасите има отношение към РЗП на сградата,
която се определя като сбор от застроените площи на всички надземни етажи на основното и
допълващото застрояване. В РЗП се включвали и застроените площи в подпокривното
пространство на сградите, а в застроената площ на надземните етажи се включвала цялата
площ на балконите, лоджиите и терасите. Не стоял така въпроса със застроената площ на
самостоятелните обекти в сградите, защото към застроената площ на обекта се прибавяла
цялата площ на лоджиите и балконите, измерени към вътрешните им конструктивни
очертания, но на основание §2, ал.1 от Наредба №7/2003г. не се прибавяла площта на
терасите. Твърди се, че площта на терасата не се прибавя към застроената площ на
самостоятелния обект. Сочи се, че площта на апартамента е 61.10кв.м., а площта на терасата
е 302кв.м. На следващо място се сочи, че при учредяване на ЕС през 2011г. тогавашната
обслужваща фирма „Море.ру“ ООД била определила 71.59кв.м., както и че общо
притежаваната площ на апартамента е 71.59 кв.м. Излага се, че ответниците са заплащали
таксите за поддръжка изчислена именно върху 71.59кв.м. Сочи се, че в Книгата за етажната
собственост процесният апартамент бил регистриран с площ 61.10кв.м. с 2.077% ид.ч. и при
това положение ответниците са надплатили сумата от 429.55 лева за процесния период.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответниците се представляват от процесуален представител, който оспорва иска и
доразвива аргументите си в тази насока. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
2
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция по установителния иск са суми, представляващи
дължими годишни вноски за поддръжка и обслужване на сградата към Етажна собственост
на жилищен комплекс „К.” с адм. адрес гр.В., к.к. “Св.Св. К. И Е.“, ****7 за периодите -
01.09.2019г. до 31.08.2020г., 01.09.2020г. до 31.08.2021г. и 01.09.2021г. до 31.08.2022г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 7462/2023г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу която длъжниците са възразили в срока по чл. 414 ал.2
ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване размера
и дължимостта на претендираните суми, респ. ответниците, следва да установят наведените
от тях положителни твърдения, от които черпят благоприятни за себе си правни последици и
в частност каква в действителната площ на процесното жилище.
Между страните не е спорно, а и видно от представените писмени доказателства,
ответниците са собственици на жилище, находящо се в гр. В., к.к. “Св.Св. К. И Е.“, **** по
силата на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 193/04.11.2011г., том I, рег.
№ 2908, дело № 172 на нотариус с р-он на действие РС – В.. Следователно, налага се извод,
че те имат качеството на етажни собственици в процесната сградата.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост,
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни
вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред, или с решение на общото
събрание. В случая, с решение на ОС от 21.06.2018г. е прието, че етажните собственици
дължат годишна такса за поддръжка и обслужване в размер на 12,60лева за кв.м. върху
площта на притежавания от всеки собственик самостоятелен обект в сградата. С последващо
решение № 3 на ОС от 14.08.2019г. е прието увеличение на вноската на сумата от 13,65лв.
По делото не е спорно, че за периода 01.09.2019г. – 31.08.2022г. ответниците са
заплатили на ЕС общо 2834лева годишни такси за поддръжка и управление. В тази връзка са
приобщени и платежни нареждания, които не са оспорени от страните.
Видно от представения препис от книгата за етажната собственост апартамент № 56,
находящ се във вх. В на ЕС, ет.4, е регистриран със застроена площ от 61.10кв.м. (363,1) и
2.077% ид.ч.
По делото е представено експертно заключение, изготвено от независим оценител,
видно от което апартамент № 56, представляващ обект с идентификатор 2569.138.1.57 е с
площ от 61,10кв.м. и 1,523ид.части от сградата.
С оглед разпределената тежест на доказване ответниците са ангажирали
доказателства във връзка с площта и принадлежността на терасата към ап.56 съобразно ЗУТ
и съответната нормативна база.
По делото бе изслушано и прието заключението на в.л. Т.О. по изготвена съдебно –
техническа експертиза. Същото, като обективно, компетентно дадено и като неоспорено от
3
страните, изследвало приложимата нормативна уредба, бива възприето от съда в цялост.
Видно от същото, вкл. и от разясненията дадени в о.с.з се установява, че в УПИ V- 109,137,
кв.34, по плана на к.к."Св.Св. К. И Е." са построени две сгради, всяка от които със собствено
площоопределяне и представляваща отделна Етажна собственост. Строителството на сграда
с идентификатор 10135.2569.138,1, в която е и процесният апартамент, е започнало с
разрешение за строеж № 192/14.09.2007г. на Гл. архитект на Община В.. Сградата е със
следните технически показатели: застроена площ - 662.8м2, разгъната застроена площ
/надземни етажи/ - 2655.6м2, разгъната застроена площ/общо със сутерени/ - 4345.3м2, брой
апартаменти - 54 + 3 жилища портиер. В обяснителната записка - преработка по време на
строителството от 10.08.2009г. е записано, че в блок „В" и в ап.56 се обединяват спалнята с
дневната - поставя се стъклена преграда и се оформя спална ниша, прибавя му се покривна
тераса. Според експертът разположеният в подпокривния етаж на жилищната сграда ап. №
56 е със застроена площ от 61.10 кв.м. Наличието на декоративни елементи като перголи, не
прави покрива на сградата етаж. При установени РЗП на сградата 2655.6м2 и ЗП = 662.8м2
вещото лице е приело, че при изчисленията са включени общо 4 надземни етажа и съответно
не са включени т.н. покрив тераси. С оглед на това, експертът приема, че покривът на
сградата, за който се твърди, че представлява принадлежаща към апартамент № 56 тераса е
еднакво достъпен чрез капандура разположена на тавана на етажната стълбищна площадка,
както от трите разположени на подпокривния етаж във вход „В" апартаменти, така и от
останалите апартаменти във входа. Площта на ап. № 56 е 61.10кв.м., а терасата от 302кв.м,
представлява покрив над входове „В" и „Б". Описаната в документа за собственост на
ответниците тераса е покрив на сградата и представлява обща част.
С оглед на така събрания доказателствен материал съдът счита, че ищецът не
установи неизпълнение на задълженията на ответниците да заплащат годишните вноски за
поддръжка и обслужване на сградата към Етажна собственост на жилищен комплекс „К.” с
адм. адрес гр.В., к.к. “Св.Св. К. И Е.“, ул.“50-та“ № 27. Това е така, защото за периода
01.09.2019г. – 31.08.2022г. същите са заплатили общо 2834лева годишни такси за поддръжка
и управление, която сума е изчислена за площ на жилище от 71,59кв.м. По делото безспорно
се установи, че притежавания от тях апартамент е 61,10кв.м, а останалата площ на второ
ниво от 302кв.м , представляваща тераса, има предназначение на покрив и като такъв
съставлява обща част на сградата.
Като неоснователно се преценява възражението на ищеца, че терасата е част от
площта на самостоятелния обект, собственост на ответниците, доколкото същите са си
изградили оранжерия на терасата. Това обстоятелство е ирелевантно за спора, с оглед
заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, според което достъп до терасата чрез
капандура имат и всички останали апартаменти от входа. Ето защо няма пречка всеки един
етажен собственик да изгради такъв обект, а доколко това е законосъобразно или не, е
обстоятелство, което не следва да бъде обсъждано от настоящия състав.
Поради изложеното искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в
неговата цялост.
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са – 1500лева адв.възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 01.12.20213г. и 440лева депозит за вещо лице. Така, общо в полза на
ответниците следва да се присъдят разноски от 1940лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на жилищен комплекс „К.” с адм.
адрес гр.В., к.к. “Св.Св. К. И Е.“, ****7 иск срещу Л. Е. К., гражданка на У., родена на
**********г. и Ю. А. К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., к.к. “Св.Св. К. И Е.“,
****, в качеството им на собственици на апартамент № 56, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат заплащане в полза на ищеца на
сумите, както следва: 4027,31лева, представляваща дължима годишна вноска за поддръжка
и обслужване на сградата към ЕС за периода 01.09.2019г. до 31.08.2020г.; 4028,31лева,
представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на сградата към ЕС за
периода 01.09.2020г. до 31.08.2021г.; 3979,11лева, представляваща дължима годишна вноска
за поддръжка и обслужване на сградата към ЕС за периода 01.09.2021г. до 31.08.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
09.06.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3448/12.06.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №
7462/2023г. на РС-В.,25 -ти състав, на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищен комплекс „К.” с адм. адрес гр.В., к.к.
“Св.Св. К. И Е.“, ****7 ДА ЗАПАЛТИ солидарно на Л. Е. К., гражданка на У., родена на
**********г. и Ю. А. К., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., к.к. “Св.Св. К. И Е.“,
**** сумата от 1940лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5