Р Е Ш Е Н И Е № 35
гр.
Сливен, 01.03.2022 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на десети
февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на
прокурора……..
като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.
д. № 366 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
по жалба на К.И.К. УРН ******чрез адв.Х.К. против
уведомително писмо изх. № 02-200-6500/1198#8
от 15.09.2021 год. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 год. за кампания 2017 год. издадено от Заместник изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“, с което на оспорващия е оторизирана сума в размер на
0 лева.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като с решение по адм.д. № 124/2019 год. по описа на Административен съд Сливен е отменено уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/1198/15.02.2019 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2017 год. издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ по заявление за подпомагане за кампания 2017 год. с УИН ***********. С това решение преписката по заявление за подпомагане за кампания 2017 год. с УИН *********** е върнато на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 5976/18.05.2021 год. постановено по адм.д. № 10922/2019 год. по описа на ВАС. Оспорващият твърди, че постановеният нов отказ, който е предмет на разглеждане в настоящото производство е нищожен, тъй като не са спазени указанията на съда при новото произнасяне на органа. Позовава се на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, според която актове и действия на административния орган извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Оспореният в настоящото производство акт е издаден между същите страни и има същото съдържание както предходно издаденото УП. Алтернативно моли съдът процесното УП да се отмени като незаконосъобразно. Счита, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият нямал никакви мотиви. Всички документи, които са поискани от него земеделският производител е изпратил на контролиращата фирма. От своя страна същата обаче не въвела обективните данни в системата, за което оспорващия е сигнализирал с писмо до ДФЗ, които не предприеми никакви действия. С решение № 128/27.06.2019 год. съдът е приел, че оспорващият няма вина за действията на контролиращата фирма и поради това отменил уведомителното писмо. Оспорващият цитира норми от наредба № 4/24.02.2015 год. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“, според която при установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции отстраняването им се извършва като контролиращите лица, допуснали техническата грешка, попълват "Заявление за редакция на въведени данни в "СВДВИ" по образец и го изпращат до Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, в срок до 31 декември на годината, за която се отнасят. Към заявлението се прилагат заверени копия на всички документи от извършените годишни физически проверки и допълнителни инспекции, отразяващи действителното състояние, налагащо корекцията във вече въведените данни. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, предприема необходимите действия с оглед извършване на редакция на въведените данни съобразно допълнително предоставените документи. Според оспорващия административният орган не е изпълнил задълженията си по тези норми от наредбата, а е издал повторно УП за отказ от финансиране по заявление за подпомагане за кампания 2017 год. с УИН ***********. Освен това твърди се и че не е спазен чл.77, §2, б.“г“ от Регламент № 1306/2913, според който не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазване на задължението по параграф 1 или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина.
Прави
искане съдът да прогласи нищожност на уведомителното писмо или алтернативно да
го отмени като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание оспорващият чрез пълномощника си адв.
К. подържа жалбата. Счита уведомителното писмо за нищожно, а алтернативно за
незаконосъобразно. Счита, че към момента на извършване на теренната проверка за
лицето не е възникнало задължение да уведомява контролиращата фирма за
извършване на присаждане. Такова задължение е въведено на 12.11.2018 год. с
влизане в сила на промените в наредба № 5/2018 год., за които промени лицето е
уведомено с писмо от 23.11.2018 год. По отношение на втората констатация на
контролиращото лице, че не е представен
формуляр MD-10 счита, че и това задължение е изпълнено, тъй като още на
31.10.2017 год. земеделският производител е изпратил MD-10
и MD-182, което било установено и от предходния съдебен състав.
Налице били доказателства за изправността на земеделския производител, а също така и такива, че
контролиращата фирма не е изпълнила своите задължения при подаване на данните.
Претендира направените по делото разноски.
В
съдебно заседание Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” –
София, редовно призован, се представлява от ст. юриск.
Д. Б., която моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Счита, че при повторното връщане на преписката органът е спазил указанията на
съда. Изпратил е запитване до контролиращата фирма и въз основа на техния
отговор е издал процесното уведомително писмо. Посочва, че ДФЗ не е страна в
отношенията между земеделския производител и контролищата
фирма. Счита, че административният орган не разполага със специфичните компетенции
да прецени дали стопанството отговаря на съответните изисквания за биологично
такова, поради което е възприело становището на контролиращата фирма, която е
потвърдила въведените данни в системата за стопанската 2017 год. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Оспорващият
К.И.К. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) ******в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
С
вх.№ 18567366/09.05.2017 год. К.И.К. подал Заявление за подпомагане за кампания
2017 година с УИН ***********, по схеми и мерки за подпомагане на земеделски
стопани, представляващо и заявление за плащане по мярка 11 "Биологично
земеделие" за направление биологично растениевъдство съгласно приложените
таблици, като посочил за подпомагане по тази мярка БЗС 81534-799-22 и 81534-933-7
с площ 8,29 ха и код БРП3 в землището на с.Чокоба. (л.85-112 от адм.д. №124/2019 год.).
При
подаването на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни
от служител на ОбС Земеделие, при която проверка е
генерирано предупреждение за грешка „Заявили сте парцел в преход по мярка 11,
за който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство не се получава подпомагане“ за парцели 81534-799-22-1 и
81534-933-7-1 (л.91 от адм.д. №124/2019 год.).
На 14.05.2017 год. оспорващият подал ново заявление за
подпомагане за редакция на заявените парцели, в което за подпомагане по мярка
11 "Биологично земеделие" са заявени БЗС 81534-799-22 и 81534-933-7 с
площ 8,29 ха и код БРП3. (л.116-125 от адм.д.
№124/2019 год.). На това заявление също е извършена автоматична проверка на
въведените данни от служител на ОбС Земеделие
гр.Сливен, при която проверка е генерирано същото предупреждение за грешка
относно процесните БЗС (л.115 от адм.д.
№124/2019 год.).
На
28.12.2012 год. между оспорващия и „Кю Сертификейшън“АД е сключен договор за контрол и
сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 (л.90 от адм.д.
№124/2019 год.).
С
писмо Изх. № 139656/20.10.2017 год. „Кю Сертификейшън“ АД e уведомило К.И.К. за установени НС и
приложени мерки съгласно Общ списък от мерки при нередности и нарушения -
Приложение 3 към чл. 40, ал 6 от Наредба н.1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане
на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни,
тяхното етикетиране и контрола върху производство и етикетирането, а именно че
в резултат на кръстосана проверка е установено несъответствие между подадената
информация към МЗХГ, ДФЗ-РА и „Кю Сертификейшън"
АД, като не е спазено изискването на чл. 63, параграф 1, буква а) от Регламент
ЕО № 889/2008, (към „Кю Сертификейшън"
АД оспорващия не е декларирал всички дейности, и/или парцели, и/или животни,
които е декларирал към ДФЗ-РА). Това се класифицирало като несъответствие с Код
4.10 Описанието на единицата, посочено в чл. 63, параграф 1, буква а) от
Регламент (ЕО) № 889/2008, е непълно, за което се налага Мярка 5.1 Предписание
за предприемане на корективни действия от страна на
оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното
състояние на продукта, с определяне на срок не по- дълъг от 10 дни, в който
предписанието следва да бъде изпълнено (за стопанства в преход и стопанства,
преминали периода на преход). Като е указано на жалбоподателя, че следва да подадете
актуално Заявление за сертификация с пълно описание на производствената единица
съгласно чл.63 от Регламент (ЕО) 889/2008 в срок от три дни, като
приложения формуляр MD 182 е необходимо
да бъде попълнен, подписан и изпратен до офиса на „Кю
Сертификейшън" АД в срок до три дни заедно с
доказателства за предприетите коригиращи действия. (л.68 от адм.д.
№124/2019 год.)
В
отговор жалбоподателя изпратил с препоръчано писмо от 31.10.2017 год. ( л.50
гръб-л.51 гръб от адм.д. №124/2019 год.) до „Кю Сертификейшън" АД
попълнени на 30.10.2017 год. формуляр MD-10 и MD-182 (л.46-51 от адм.д. №124/2019
год.)
На
26.10.2018 год. оспорващият подал искане до Държавен фонд „Земеделие“ заведено
с вх.№ 02-2600/5576 (л.151 от адм.д. №124/2019 год.),
в което описал водената с контролиращия орган „Кю сертификейшън” АД кореспонденция и получената информация,
че не са предприети мерки по предоставяне на актуална информация за състоянието
на биологичното производство от контролиращото лице. Представени са всички
документи във връзка с тази кореспонденция и е поискано административният орган
да установи фактите от значение за случая.
С
писмо изх.№ 02-2600/5576 от 11.03.2019 год. на Заместник изпълнителен директор
на ДФ“Земеделие“ това искане е изпратено на Зам.министъра на земеделието,
храните и горите по компетентност. С писмо изх.№ 10-304 от 22.03.2019 год. е
върнато на ответника по оспорването. (л.155-157 от адм.д.
№124/2019 год.).
С Уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/1198 от 15.02.2019 год.
на Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” е отказано оторизиране на
суми във връзка със заявление за подпомагане УИН *********** и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2017 год. като на
заявителя К.И.К. е оторизирана субсидия в размер на 0 лева. В Уведомителното
писмо е посочено, че е констатирано неспазване на биологичните изискванията на
Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, поради което установената
сума се намалява със 100 % и е наложена санкция в размер на 11933,20 лв.
съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията от мярка 11 „БЗ" от ПРСР 2014-2020" буква
„а" направление „Биологично растениевъдство“ буква Б) „Изисквания за
управление" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11
„БЗ" от ПРСР 2014-2020", утвърдена със Заповед № РД 09-233 от
12.03.2018 год. издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 год.
Това
уведомително писмо е обжалвано от К.И.К. ***, който с решение № 128/27.06.2019
год. постановено по адм.д. № 124/2019 год. е отменил
писмото и е върнал преписката на органа за ново разглеждане и произнасяне по
заявление за подпомагане УИН *********** за кампания 2017 год. за финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона. Съгласно приетото от административния съд
в оспореното уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/1198 от 15.02.2019 год. не е
посочено конкретно базово изискване или изискване по управление, което да е
нарушено съгласно чл.13 от Наредба № 4/24.02.2015 год., което представлява
нарушение на изискването за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът
не е вписал по какъв начин е приложил изискванията на чл.13 от Наредба №
4/24.02.2015 год. и утвърдената методика за отказ или намаление, както и
липсват доказателства в тази насока. Съдът е приел, че оспорващият е
сигнализирал административния орган, че контролиращото лице не изпълнява
задълженията си за предоставяне на данни за извършените през текущата година
проверки, както и за отразяване на актуалното състояние относно заявените за
подпомагане площи. Сигналът е подаден преди издаване на уведомително писмо изх.№
02-200-6500/1198 от 15.02.2019 год., но органът не е изпълнил задълженията си
по чл.49, ал.5 от Наредба № 4/24.02.2015 год., съгласно която ДФЗ-РА,
Министерство на земеделието, храните и горите може да поискат от контролиращите
лица всички необходими документи, свързани с въведените резултати от
извършените през текущата година проверки на земеделски стопани. След като е
установил, че не може да се вмени във вина на земеделския производител действията
по въвеждане на данните от страна на контролиращото лице, че бездействието на
ДФЗ да извърши проверка и да установи дали е следвало да се коригират данните
въведени от контролиращото лице, съдът е приел, че уведомителното писмо е
издадено при неизяснени факти, които ако бяха изяснени изводите на органа биха били
различни. В следствие на тези установявания уведомителното писмо е отменено и
преписката е върната на органа за ново произнасяне.
Решението
на Административен съд Сливен е обжалвано пред ВАС, който с решение №
5976/18.05.2021 год. постановено по адм.д. №
10922/2019 год. е оставил в сила решението на първоинстанционния
съд.
След
влизане в сила на решението на ВАС административният орган изпратил до
сертифициращата фирма „Кю Сертификейшън“
АД писмо изх.№ 02-200-6500/1198#6 от
18.08.2021 год. (л.44 от адм.д. № 366/2021 год.), с
което иска от дружеството допълнителна информация относно стопанството на К.И.К.
за периода 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. и дали
същият е спазил изискванията на Регламент (ЕО)834/2007 и 889/2008 за
календарната 2017 год. На 26.08.2021 год. „Кю Сертификейшън“ АД връща отговор до ДФЗ с писмо вх.№
02-200/6500/1198#7 (л.45 от адм.д.
№ 366/2021 год.), с което потвърждава въведената в СВДВИ информация относно съответствието
на стопанството на К.И.К., а именно не са спазени изискванията на Регламент
(ЕО) 834/2007 и 889/2008 за кампания 2017 год. като на оператора са наложени
мерки 5.1 и 5.2 от приложение № 3 на наредба № 1 от 07.02.2013 год. Въз основа
на тези писма административният орган издава оспореното в настоящото производство УП № 02-200-6500-1198#8 от 15.09.2021 год., с което оторизира на стопанина сума в
размер на 0 нула. Приел е, че не са спазени изискванията на Регламент (ЕО)
834/2007 и 889/2008 за кампания 2017 год. съгласно подадената от сертифициращата
фирма информация в СВДВИ. Наложени са мярка 5.2- налагане на забрана за пускане
на определена партида на пазара като биологична и премахване или забрана за
позоваване на термините указващи биологичен метод на производство в етикирането
и до отстраняване на несъответствието при установена нередност по отношение на
съответствието с изискванията на биологичното производство само за определена
партида Код 4.2 използван е небиологичен посевен или посадъчен материал без
съответното разрешение при липса на биологичен посевен посадъчен такъв. За
извършената проверка бил съставен формуляр за нередности/нарушения връчен на
лицето /без да е посочен номер или дата в УП/. Наложена е и Мярка 5.1
предписание за предприемане на корективни действия от
страна на оператора съответно подизпълнителя при установени несъответствия
и/или нарушения, които не засягат биологичното състояние на продукта с
определяне на срок не по-дълъг от 10 дни, в който предписанието следва да бъде
изпълнено. Мярката е наложена за 15 парцела, които не са нотифицирани
своевременно от оператора към контролиращото лице съответно не са били обект на
проверка през годината. В заявление за сертификация от 19.05.2017 год.
стопанството е декларирано изцяло като биологично с общ брой на парцелите 11,
което операторът е потвърдил по време на физическата проверка. Контролиращото
лице е установило допълнително наличието на 15 парцела за 2017 год. по време на
въвеждането на данните в СВДВИ. На оператора е даден 3 дневен срок за
изпълнение на коригиращи действия от 20.10.2017 год., но същият не е спазил
указания срок и е подал заявление, с което нотифицира
конвенционалните площи на 31.10.2017 год.
Служебно
съдът изиска и приложи по делото писмо изх.№ 139656/20.10.2017 год. (л.47 от адм.д. № 366/2021 год.) изпратено до К.И.К. от „Кю Сертификейшън“ АД, с което го
уведомяват за установено несъответствие и му дават три дневен срок за подаване
на ново заявление. Видно от известие за доставяне изпратено до съда от
сертифициращата фирма писмото е получено от К. на 29.10.2017 год. – л.69 от адм.д. №
366/2021 год. Новото заявление MD 10
„Заявление за сертификация на биологично производство“ е подадено от лицето на 31.10.2017 год.-л.48-гръб от адм.д. № 366/2021 год., в което са посочени всички парцели
в стопанството.
Уведомително
писмо изх.№ 02-200-6500-1198#8 от
15.09.2021 год. е връчено на оспорващия на 06.10.2021 год., а жалбата срещу
него е подадена 19.10.2021 год. в деловодството на съда и въз основа на нея е
образувано настоящото производство.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и обясненията на страните.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, с правен интерес от
обжалването. Оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 06.10.2021
год., а жалбата против него е подадена на 19.10.2021 год., т.е. в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Съображенията
за това са следните:
В
съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съдът извърши преценка и относно валидността на акта и с оглед
изричното искане на оспорващия за прогласяване на нищожност на същия на
основание чл. 177, ал.2 от АПК. Според оспорващият процесното
уведомително писмо е нищожно, тъй като е издадено в противоречие с влязло в
сила решение на съда, а именно решение № 128/27.06.2019 год. постановено по адм.д. № 124/2019 год. по описа на Административен съд
Сливен оставено в сила с решение № 5976/18.05.2021 год. постановено по адм.д. № 10922/2019 год. по описа ВАС. Както бе посочено
по-горе с решение № 128/27.06.2019 год. съдът е дал указания на
административния орган наново да разгледа и да се произнесе по заявлението на К.И.К.
за кампания 2017 год. като в мотивите към решението си е приел, че УП не е посочено
кое конкретно базово изискване или изискване по управление е имал предвид фонда
за да наложи конкретните мерки, както и че не е изискал от контролиращото лице
всички необходими документи свързани с въведените от същото данни в СВДВИ.
Приел е, че е налице бездействие от страна на административния орган, поради
което същият не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Съдът
намира искането за прогласяване на нищожност на акта за неоснователно. Съгласно
чл.177, ал.2 от АПК актове
и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда са нищожни. В случая съдът намира, че не е налице противоречие
между оспореното в настоящото производство УП и цитираното по-горе решение на
Административен съд Сливен. Органът е изпълнил указанията на съда като е
извършил проверка изразяваща се в изпращане на писмо до контролиращата фирма с
искане за предоставяне на информация. В следствие на отговора на фирмата е
издадено и процесното УП, в което са посочени конкретните
причини за извършения отказ от подпомагане.
Във връзка с гореизложеното съдът намира
процесното уведомително писмо за валиден
административен акт. След извършената преценка относно валидността на акта
съдът следва да се произнесе и по основания по чл.168 от АПК.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган - Зам. изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие”. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз, като според
чл.20а, ал.2, т. 2 от с.з., тя се представлява от изпълнителния директор.
Изпълнителният директор, на основание чл. 20, т.2 и т.3 и чл. 20а, ал. 1,2 и 4
от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т.7 и т.13 и
чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ
“Земеделие” е делегирал правомощието за издаване и подписване на уведомителни
писма по мярка 11 „Биологично земеделие“ на заместник изпълнителния директор на
ДФЗ със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. (л.126 от адм.д.
№ 124/2019 год).
Актът е издаден в писмена форма, подписан е от издателя си и
съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му. От изложените
мотиви става ясно, че подпомагането е отказано, тъй като лицето е използвало
небиологичен посевен или посадъчен материал без съответното разрешение при
липса на биологичен посевен или посадъчен такъв. Тази констатация на
проверяващите е отразена във формуляр за нередности и инспекторски доклад,
които обаче не са индивидуализирани в писмото. В представената по делото
преписка съдържаща се в адм.д. № 124/2019 год. е
наличен инспекторски доклад MD 183 от
23.05.2017 год. и формуляр за нередности/нарушения MD 182
/л.31-35 от адм.д. № 124/2019 год.), в които е
описано, че лицето е извършило презасаждане на 195
броя орехи, за които не е поискало съгласие от контролиращото лице и не е представило
декларация съгласно чл.11, ал.2 от Наредба № 1/2013 год. на МЗХ. Тези документи
са изпратени на земеделския стопанин по електронна поща на 30.05.2017 год.
видно от представеното доказателство от контролиращата фирма на л.68 от адм.д. № 366/2021 год. Според обясненията на земеделския
стопанин присъствал по време на проверката същият е уведомил проверяващото
лице, че презасаждането е извършено със собствен
посадъчен материал от собствен разсадник, което инспекторът е приел и е казал,
че няма да има проблем. В подкрепа на този факт са и свидетелските показания на
свид.И.К.И. присъствал по време на проверката през
2017 год., който потвърждава, че презасаждането е
извършено със собствен разсад и че контролиращото лице е уверило стопанина, че
това няма да е проблем. На 20.10.2017 год. е извършена друга проверка на
стопанството на К.И.К., при която е установено, че лицето не е декларирало
всички дейности, и/или парцели, и/или животни. Съставен е MD 182 Формуляр за нередности/нарушения на л.46-гръб от адм.д. № 366/2021 год. На същия ден сертифициращата фирма
изпратила писмо изх.№ 139656/20.10.2017 год. до К., с което го уведомява, че в
резултат на кръстосана проверка е установено несъответствие между подадената от
лицето информация към МЗХГ, ДФЗ-РА и „Кю Сертификейшън“ АД като не е спазено изискването на чл.63,
параграф 1, буква А) от Регламент ЕО №889/2008 към „Кю
Сертификейшън“ АД - не са декларирани всички дейности
и/или парцели, и/или животни. На лицето е даден три дневен срок да подаде заявление за сертификация с пълно
описание на производствените единици заедно с доказателства за предприети
коригиращи действия. Това писмо е получено от К. на 29.10.2017 год. видно от известие за доставяне на л.69 от адм.д. № 366/2021 год. и обясненията на изпращащата фирма в
писмо до съда на л.67. В определения от фирмата срок на 30.10.2017 год. лицето подава MD 10
Заявление за сертификация на биологично производство /л.46-47 от адм.д. № 366/2021 год./ ведно с пълно описание на всички
площи.
Въпреки
изпращането от страна на лицето на всички необходими документи до
сертифициращата фирма и след проведени телефонни разговори със същата
земеделският стопанин установил, че за 2017 год. няма да получи субсидия. В
следствие на това той написал писмо до „Кю Сертификейшън“ АД от 27.07.2018 год. (л.69 от адм.д. № 124/2019 год.), в което обяснил всички проблеми
със стопанството му и поискал от фирмата да му предостави доказателства, че
несъответствията са отстранени с изпращането на формуляр MD 182 и MD 10 от
30.10.2017 год. Фирмата обаче не отстранила несъответствията и на 26.10.2018
год. К. изпратил писмо до ДФЗ вх.№ 02-2600/5576 (л.151 от адм.д.
№ 124/2019 год.), в което описал цялата ситуация със стопанството си и
извършените проверки, както и документите, които е изпратил на сертифициращата
фирма. Посочил, че „Кю Сертификейшън“
АД не изпълнява задълженията си и не коригира информацията в системата, въпреки
изпълнението на страна на лицето на изискванията. Към писмото земеделския
стопанин още веднъж изпратил всички необходими документи за отстраняване на
несъответствията. Моли административният орган да вземе решение по въпроса с
дейността на „Кю Сертификейшън“
АД и да уведоми лицето. Въпреки подадения сигнал административният орган четири
месеца не предприел никакви действия и на 15.02.2019 год. издал процесното уведомително писмо, с което отказал подпомагане
на земеделския производител позовавайки се изцяло на въведената информация в
СВДВИ от контролиращото лице. Едва след издаване на оспореното УП сигналът на К.
е препратен до зам.министъра на земеделието, храните и горите на 11.03.2019
год. (л.155 от адм.д. № 124/2019 год.) като в писмото
изрично е посочено, че в ДФЗ-РА не са постъпвали данни за редакция на
въведените данни от контролиращото лице в СВДВИ. На 25.03.2019 год. МЗХГ
отговаря на ДФЗ, че министерството е компетентно да се произнесе и разгледа
жалби срещу вече издадени ИАА. На 28.03.2019 год. обаче Министърът на
земеделието, храните и горите издава заповед № РД-09-325/28.03.2019 год., с
която отказва да издаде временно разрешително за осъществяване на дейност като
контролиращо лице на „Кю Сертификейшън“
АД. До К.И.К. е изпратено писмо изх.№ 91-307/29.03.2019 год. (л.129 от адм.д. № 124/2019 год.), с което го уведомяват, че следва да
сключи договор с друго контролиращо лице.
Изводът, който се налага от всичко
описано по-горе е, че оспореният административен акт е издаден при съществено
нарушение на процесуалните правила. Административният орган при повторното
разглеждане на заявлението на К. за кампания 2017 год. е извършил формална
проверка изразяваща се единствено в изискване на информация от контролиращата
фирма. С тази проверка органът по никакъв начин не изпълнява вменените му
задължения с чл.49, ал.4 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка
11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., съгласно който текст Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, предприема необходимите действия
с оглед извършване на редакция на въведените данни съобразно допълнително
предоставените документи при установяване на допуснати технически грешки от
страна на външните институции. Административният орган е бил уведомен за
нередности в работата на контролиращата фирма от самия земеделски производител
с писмото от 26.10.2018 год., в което същият посочва, че фирмата не е коректна
и с други земеделски производители. ДФЗ е бил наясно с проблемите в работата на
фирмата след като със заповед на МЗХГ е отказано издаване на временно разрешително
на „Кю Сертификейшън“ АД,
за което лицето е уведомено на 29.03.2019 год. Въпреки тези данни органът не е
извършил щателна проверка относно представените от лицето документи и не е
установил поради каква причина същите не се отразени в СВДВИ. Не е направен
дори опит да се анализират представените от К. документи и същите да се
преценят преди издаване на оспореното писмо. Органът не е предприел адекватни
действия по установяване на обективната действителност и не е установил по чия
вина представените от земеделския стопанин документи не са отразени в
системата. Нарушението се квалифицира като съществено, защото ако не беше
допуснато то резултатът би бил различен. Тук следва да се отбележи, че не е
вярно твърдението на процесуалния представител на административния орган, че
ДФЗ издава уведомителните писма само съгласно въведената от контролиращите
фирми информация в СВДВИ. Както бе посочено по-горе съгласно чл.49 ал.5 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, и Министерството на земеделието,
храните и горите може да поискат от контролиращите лица всички необходими
документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година
проверки на земеделски стопани. В настоящия случай извършването на задълбочена
проверка от органа е била задължителна и с оглед на задължителните указания
дадени на органа с решение № 128/27.06.2019 год. ДФЗ обаче е действал формално,
което се преценя като съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка.
Оспореният акт е издаден и при
неправилно приложение на материалния закон. С уведомителното писмо е наложена
мярка 5.2 „Налагане на забрана за пускане на определена партида на пазара като
биологична и премахване или забрана за позоваване на термините, указващи
биологичен метод на производство в етикетирането й, до отстраняване на
несъответствието, при установена нередност по отношение на съответствието с
изискванията на биологичното производство само за определената партида. Мярката
се налага в случаите, когато засегнатата партида не е пусната на пазара“ с код
4.2 Използван е небиологичен посевен или посадъчен материал без съответното
разрешение при липса на биологичен посевен или посадъчен такъв съгласно
Приложение № 3 към чл.40, ал. 6 от наредба № 1 от 07.02.2013 год. В формуляра
за нередности проверяващите са констатирали, че лицето не е уведомило
контролиращата фирма и не е представило декларация. Съдът намира, че към 2017
год. за стопаните не е съществувало задължение предварително да уведомяват
контролиращата фирма за извършване на презасаждане.
Това задължение е вменено на стопаните с влизане в сила на Наредба № 5 от
03.09.2018 год. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ
официален надзор върху контролиращите лица /ДВ бр.75/11.09.2018 год./. За
новата наредба и новите задължения на стопаните вменени им от нормативния акт К.К. е уведомен с писмо изх.№ 143028/23.11.2018 год. от „Кю Сертификейшън“ АД /на л.83 от адм.д. № 366/2021 год./ Съгласно това писмо стопанина се
уведомява, че считано от 12.11.2018 год. е длъжен да изпраща до контролиращата
фирма заявление за промяна преди засяване/засаждане на нови култури в случай,
че е необходимо със заявление за съгласие за използване на небиологични семена
и/или вегетативен размножителен материал. Следователно за стопанската 2017 год.
не е съществувало задължение стопаните предварително да уведомяват
контролиращата фирма в случай на презасаждане. Т.е.
мярката 5.2 е наложена неправилно.
Втората мярка, която е наложена с процесното уведомително писмо е 5.1 по приложение № 3 към
чл.40, ал.6 от наредба № 1 07.02.2013 год., а именно Предписание за
предприемане на корективни действия от страна на
оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното
състояние на продукта, с определяне на срок не по-дълъг от 10 дни, в който
предписанието следва да бъде изпълнено. Мярката е наложена за 15 парцела, които
не са нотифицирани своевременно от оператора към
контролиращото лице съответно не са били обект на проверка през годината. В
заявление за сертификация от 19.05.2017 год. стопанството е декларирано изцяло
като биологично с общ брой на парцелите 11, а по време на проверка са
установени допълнителни 15 парцела. На оператора е даден 3 дневен срок за
изпълнение на коригиращи действия от 20.10.2017 год. Същият е подал заявление и
е нотифицирал конвенционалните площи на 30.10.2017
год. Съдът намира, че и това нарушение не е извършено от К.. На 20.10.2017 год.
с писмо изх.№ 2139656 (л.47 от адм.д. № 366/2021
год.) „Кю Сертификейшън“ АД
уведомява К. за установените несъответствия и му дава 3 дневен срок за подаване
на заявление за сертификация с пълно описание на производствените единици. Това
писмо е получено от К. на 29.10.2017 год. видно от известие за доставяне на л.69
от адм.д. №366/2021 год. и обяснение на
сертифициращата фирма в писмо до съда на л.67. Следователно три дневният срок
изтича на 01.11.2017 год. Заявлението за сертификация е подадено от земеделския
производител на 30.10.2017 год. ведно с описание на всички парцели (л.46 от адм.д. 124/2019 год.), т.е. срокът е спазен. Дори да се приеме,
че срокът тече от датата на проверката 20.10.2017 год., то съдът намира, че пак
е спазен. Съгласно мярка 5.1 срокът не може да бъде по-дълъг от 10 дни, т.е.
най-краткият срок, който дава наредбата за коригиране на заявлението е 10 дни и
същият е спазен. В случая следва се прилага нормативно определения срок от 10
дни, а не определения от сертифициращата фирма много по-малък срок от три
дни.
Уведомителното писмо е издадено и без
съобразяване на задължителните норми на чл.77, §2, б.Г от Регламент № 1306/2013
год., съгласно който не се прилагат
административните санкции посочени в чл.63, §2 когато засегнатото лице може да
докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност
за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган
установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая е безспорно
установено, че земеделският стопанин е изпълнил стриктно вменените му
задължения и е представил своевременно всички поискани му документи, както и че
по същество не е допуснал посочените в писмото нарушения. Безспорно е
установено, че по неизвестни причини контролиращата фирма не е изпълнила
задължението си да додаде в СВДВИ вярна и актуална информация относно
земеделското стопанство на лицето за 2017 год., както и че на същата е отказано
издаване на временно разрешение поради пропуски в работата и. Уведомителното
писмо е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което се дължи на
пълното игнориране от страна на административния орган на сигналите относно работата
на „Кю Сертификейшън“ АД и
пълната липса на изпълнение на задълженията за извършване на проверка и
установяване на обективната истина относно работата на тази фирма и наличието
на евентуална вина от страна на земеделския стопанин за грешно подадена
информация в системата. Въпреки законовото задължение за извършване на проверка
и наличие на ресурс от страна на органа за това същата е извършена формално и
без желание за разкриване на обективната истина.
Във връзка с гореизложеното съдът намира
оспореното уведомително писмо за издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да се
отмени, а преписката да се върне на органа като се укаже на същия да извърши
щателна проверка на сертифициращата фирма, на нейните действия, на
представените от земеделския стопанин документи, като се съобрази установеното
от съда в настоящото решение неправилно приложение на материалния закон, а
именно липса на допуснати от земеделския стопанин нарушения на изискванията на
Регламенти (ЕО) 834/2007 год. и 889/2008 год. При новото разглеждане на
заявлението административният орган да приложи нормата на чл.77, §2, б.Г от
Регламент 1306/2013 год.
По
изложените съображения депозираната жалба от К.И.К. следва да бъде уважена като
обжалваното уведомително писмо бъде отменено и в съответствие с нормата на
чл.173, ал.2 от АПК, следва преписката да се изпрати на компетентния
административен орган, тъй като въпросът не може да бъде решен от съда.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски по производството представляващи
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Ответникът по оспорването е
направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на
основание чл.78, ал.5 от ГПК. Делото е с определен материален интерес относно
подпомагане в размер на 11 933,20 лева. Минималният хонорар съгласно чл.8, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 888 лева, а заплатеният от
оспорващия хонорар е 1500 лева, т.е същият не е прекомерен съгласно
фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното ДФЗ следва да
заплати на оспорващия разноски възлизащи общо на 1510 лева и представляващи 10
лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и 1500 лева заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173,
ал.2 от АПК Административен съд Сливен
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/1198#8 от 15.09.2021 год. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 год. за кампания 2017 год. издадено от Заместник изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“, с което на заявителя К.И.К. е отказано подпомагане
по Заявление за подпомагане за кампания 2017 год. с УИН *********** по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020 год.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция за ново
разглеждане и произнасяне по Заявление за подпомагане за кампания 2017 година с
УИН *********** за финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона
дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София 1618,
бул. "Цар Борис ІІІ" № 136 ДА
ЗАПЛАТИ на К.И.К. ЕГН ********** *** направените разноски по делото в
размер на 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева, от които 10 лева държавна
такса и 1500 лева адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред
Върховния Административен съд.
СЪДИЯ