РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пловдив, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Веселин Г. Ганев
Милена Б. Рангеловаа
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. Ангелов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600491 по описа за 2023 година
Производство по чл.44 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е жалба от исканото лице Г. А. М. чрез защитника му адв. Я. Б.
против решение № 407/ 31.10.2023г., постановено по ЧНД № 2006/2023г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е било допуснато предаването му
на компетентните съдебни власти на Република Хърватия въз основа на
Европейска заповед за арест, издадена на 08.05.2023 г. от съдия при Градски
съд в Сплит, Република Хърватия, по дело № К938/2022г., за провеждане на
наказателно преследване за престъпления против собствеността – тежка
кражба по чл.229, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс на Република Хърватия,
като на основание чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА предаването на българския гражданин
Г. А. М. е било отложено до окончателното изтърпяване в Р България на
наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 4445/2023г. на
Районен съд-Пловдив.
В жалбата се твърди бланкетно, че решението е необосновано и постановено
в нарушение на материалния закон при наличие на основания за отказ за
предаване по чл.40 ал.2 т.1-т.4 от ЗЕЕЗА, както и че са налице отрицателните
предпоставки по чл.7 т.5 и т.6 от ЗЕЕЗА, поради което моли да се отмени и да
се постанови решение, с което се откаже изпълнение на въпросната ЕЗА за
предаване на българския гражданин Г. А. М. на съдебните власти на
1
Република Хърватия.
Според представителя на АП- Пловдив жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на
постановеното решение, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законния срок от надлежно
лице, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е преценил подробно всички предпоставки на
ЗЕЕЗА за допускане изпълнението на въпросната европейска заповед за арест
и основателно е счел, че в конкретния случай не са налице както
абсолютните, така и факултативните предпоставки на закона, при които може
да се откаже предаването на лицето Г. А. М. на компетентните съдебни
власти на Република Хърватия. Европейската заповед за арест е издадена от
съдия от Градски съд в Сплит, Република Хърватия, т.е. издадена е от
компетентен орган на държава- членка на Европейския съюз, получена в
оригинал и в превод на български език.
Правилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА за
форма и съдържание на Европейската заповед за арест. Тя е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните данни относно самоличността и
гражданството на исканото лице. Посочени са наименование, адрес, телефон
и факс на издаващия орган. Отбелязано е, че е издадена въз основа на съдебно
решение от 22.02.2023г. на съдия при Градски съд в Сплит, Република
Хърватия. Съдържа данни относно характера и правната квалификация на
престъпленията- четири престъпления против собствеността, съответно три
престъпления – тежка кражба и една тежка кражба- опит, които представляват
престъпления – квалифицирана кражба по смисъла на чл. 195 от НК на Р
България. Визирани са обстоятелствата, при които са извършени деянията,
включително време, място и степен на участие на исканото лице М..
Посочени са и видът и размерът на наказанията, които се предвиждат по
законите на издаващата държава за извършените престъпления.
Изпълнени са и изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА относно условията за
допускане изпълнението на Европейската заповед за арест. Престъпленията,
за които е издадена заповедта, съставляват престъпления и по
законодателството на Република България – както се посочи по чл. 195 от НК.
Издаващата държава е представила и изисканата от съда гаранция,
предвидена в чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.5, ал.3 от Рамковото решение, а
именно, че исканото лице, след като бъде изслушано, ще бъде върнато в
Република България на български граничен контролно-пропусквателен пункт
за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава наказание лишаване
от свобода или на взетата мярка, изискваща задържане.
Апелативният съд също счита, че не са налице предвидените в чл.39 от
ЗЕЕЗА абсолютни основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за
арест. Престъпленията, за които е издадена, не са амнистирани в Република
България, попадайки под нейната наказателна юрисдикция.
2
Исканото лице М. не е малолетно съгласно българското законодателство,
нито към настоящия момент, нито към момента на осъществяване на
деянията. Освен това Г. М. не е осъден за същите престъпления, за които е
издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на трета
държава- членка и е изтърпял наказанието.
Не следва да се сподели тезата на исканото лице и на неговия защитник за
изтичане на срока на давност, предвиден в издаващата държава за въпросните
престъпления, визирани в ЕЗА. По този въпрос окръжният съд резонно е
посочил, че в оригиналния текст на ЕЗА на хърватски е отразен коректният
срок на давността относно годината – 2030г., а в превода на български езика
на ЕЗА е допусната техническа грешка при изписване на годината, а именно
2020г.
Освен това не са налице и визираните в чл.40 от ЗЕЕЗА факултативни
основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест. За
престъпленията, за които е издадена, исканото лице не е привлечено като
обвиняем и не е подсъдим, няма водено наказателно производство в
Република България, давностният срок за наказателно преследване не е
изтекъл и съгласно българското законодателство. По делото няма данни М. да
е изтърпял наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила
присъда за същите престъпления, за които е издадена заповедта. Деянията са
довършени на територията на издаващата държава- членка и българското
законодателство допуска наказателно преследване за такива престъпления,
извършени извън територията на страната.
На следващо място съдът е съобразил приложената по делото информация,
че исканото лице Г. М. изтърпява в момента наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА, наложено
му по НОХД № 4445/23г. по описа на Районен съд - Пловдив, като остатъкът
е 1 месец и 4 дни без работа /23 дни с работа/, според представената в
последното заседание по делото справка, поради което основателно е
приложил разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЕЕЗА и постановил отложено
изпълнение на издадената заповед- след изтърпяване на това наказание.
Предвид на изложенито съображения обжалваното решение се явява
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 407/ 31.10.2023г., постановено по ЧНД №
2006/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4