№ 500
гр. Перник, 04.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело
№ 20251700100055 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 623/29.01.2025 г., подадена от Р. Г.
И. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** и с настоящ адрес: *** чрез адвокат М. Х. от
АК-Перник срещу: 1) К. М. Ц. с ЕГН:********** и с адрес: ***) Г. С. Г. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: *** и с настоящ адрес: ***, с която искова молба са предявени обективно и
кумулативно съединени искове, както следва: 1) с правно основание чл. 62, ал. 2 СК за
признаване за установено, че първият ответник К. М. Ц. не е биологичен баща на детето Г.
К. Ц. с ЕГН:**********, родено на 19.12.2024 г. в гр. Перник от майка - ищцата Р. Г. И. и 2)
с правно основание чл. 69 СК за признаване за установено, че вторият ответник Г. С. Г. е
биологичен баща на детето Г. К. Ц. с ЕГН:**********, родено на 19.12.2024 г. в гр. Перник
от майка – ищцата Р. Г. И..
В исковата молба се твърди, че ищцата била майка на детето Г. К. Ц., родено на
19.12.2024 г. в гр. Перник. В съставеното от Община Перник удостоверение за раждане №
********** от 20.12.2024 г., съставено въз основа на акт за раждане № 0388 от 20.12.2024 г.,
било посочено, че детето е родено от майка: Р. Г. И. и баща: К. М. Ц..
Ищцата и ответникът К. М. Ц., вписан като баща на детето били бивши съпрузи. С
решение по гр. дело № 4724/2023 г. на Районен съд – Перник, влязло в сила на 21.03.2024 г.,
бракът между тях бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като детето било родено 2
дни преди изтичане на 300 дни от прекратяването на брака и съгласно презумпцията по чл.
61, ал. 1, пр. ІІ-ро СК бившият съпруг на майката бил записан в удостоверението за раждане
като баща на детето, но той не бил негов биологичен баща.
Поради това, на основание чл. 62, ал. 2 СК, ищцата оспорва бащинството на първия
ответник К. М. Ц., както и презумпцията по чл. 61, ал. 1, пр. ІІ-ро СК като заявява, че детето
й не било заченато и не би могло да бъде заченато от него. Последните шест години преди
подаване на иска за развод той пребивавал предимно в Германия, а ищцата живеела в
България в общинско жилище, при което двамата нямали нормални семейни отношения,
1
което довело до прекратяване на брака им. От м. юни 2022 г. били във фактическа раздяла.
Не поддържали никакви отношения, не се събирали и не били заедно по никакъв повод. Не
са имали интимни отношения. Първият ответник не бил биологичен баща на детето й.
Ищцата и вторият ответник Г. С. Г. живеели на съпружески начала от месец юни 2022 г.
От началото на съжителството им живеели в с. Стенско, обл. Кюстендил, а от месец
февруари 2024 г. се преместили в *** и никога не били се разделяли. От връзката им било
заченато детето и се родило на посочената в удостоверението за раждане дата 19.12.2024 г. в
гр. Перник. Биологичен баща на детето бил ответникът Г. С. Г. и двамата с него полагали
грижи за отглеждането му. В акта за раждане и удостоверението за раждане следвало детето
да бъде записано с бащино и фамилно име Г. С., а като баща да бъде записан Г. С. Г..
С исковата молба са направени доказателствени искания за приемане като писмени
доказателства приложените заверени към нея копия на документи; разпит на двама
свидетели и допускане на съдебно-гинекологична експертиза.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК адвокат С. С. като особен представител на
малолетното дете Г. К. Ц. е подала отговор, с която изразява становище за допустимост и
основателност на исковете, поради което следва да бъдат уважени. Не възразява по
доказателствените искания на ищцата.
В същия срок ответникът К. М. Ц. чрез адвокат В.В. от САК е подал отговор, с който
също счита предявените искове за допустими и основателни, поради което следва да бъдат
уважени. Не оспорва фактическите твърдения по исковата молба и не възразява по
доказателствените искания на ищцата.
Ответникът Г. С. Г. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове с правно основание чл. 62, ал. 2
СК и чл. 69 СК се явяват процесуално допустими като подадени в преклузивните срокове,
визирани в цитираните разпоредби.
Доказателствените искания на ищцата по исковата молба следва да бъдат уважени като
допустими, относими и необходими за установяване на релевантни за спора обстоятелства.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде
насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен
проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се
връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.09.2025 г. от 13.30
ч., за когато да се призоват страните.
2
Приема и прилага по делото като писмени доказателства приложените към исковата
молба заверени с оригиналите копия на следните документи: удостоверение за раждане на Г.
К. Ц. № ********** от 20.12.2024 г., издадено от Община Перник; амбулаторен лист № 1693
от 08.05.2024 г., издаден от д-р А.Г. от Медицински център Евита; Епикриза ИЗ № 8725/262
на Р. Г. И., издадена от Родилно отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр.Перник; лична
карта на Г. С. Г..
Допуска до разпит поисканите от ищцата свидетели при режим на довеждане, а
именно: ГГ.Д. И. и Васил Николов Стоянов.
Допуска изслушването на съдебномедицинска експертиза на вещо лице лекар –
специалист гинеколог, което след като се запознае с приложените по делото писмени
доказателства и медицинската документация (амбулаторен лист и епикриза) да даде
заключение за вероятния разширен и стеснен период на зачеване на ищцата.
Назначава за вещо лице д-р Йорданка Асенова Крумова (включена в списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжен съд – Перник за 2025
г.) при първоначален депозит в размер на 300 лв., платими от ищцата Р. Г. И. в
едноседмичен срок от получаване на съобщението като вещото лице да се призове за
съдебното задание след представяне на документ, удостоверяващ внасяне на сумата.
Указва на ищцата Р. Г. И., че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на
определения депозит, съдът ще отмени определението си в частта, с която е допуснато
изслушването на съдебномедицинска експертиза и че невнасянето на определения депозит
може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на
решението, приемайки за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава
експертизата.
Обявява на страните проекта на доклад по делото:
„Предмет на производството са предявени от Р. Г. И. срещу К. М. Ц., Г. С. Г. и
малолетния Г. К. Ц. искове за за признаване за установено, че първият ответник К. М. Ц.
не е биологичен баща на детето Г. К. Ц. и че вторият ответник Г. С. Г. е биологичен баща
на детето Г. К. Ц., родено от майка – ищцата Р. Г. И..
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146,
ал. 1, т. 1 ГПК):
Сключеният между ищцата Р. Г. И. и ответника К. М. Ц. граждански брак бил
прекратен с влязло в сила на 21.03.2024 г. решение по гр. дело № 4724/2023 г. на Районен съд
– Перник. Детето Г. К. Ц. било родено 2 дни преди изтичане на 300 дни от прекратяването
на брака и съгласно презумпцията по чл. 61, ал. 1, пр. ІІ-ро СК бившият съпруг на майката
бил записан в удостоверението за раждане като баща на детето.
От м. юни 2022 г. бившите съпрузи били във фактическа раздяла. Не поддържали
никакви отношения, не се събирали и не били заедно по никакъв повод. Не са имали интимни
отношения. К. М. Ц. не бил биологичен баща на детето на ищцата.
3
Същевременно, ищцата и вторият ответник Г. С. Г. живеели на съпружески начала
от месец юни 2022 г., при което от връзката им било заченато детето Г. К. Ц. и
следователно негов биологичен баща бил ответникът Г. С. Г..
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.
62, ал. 2 СК и чл. 69 СК.
Права и обстоятелства, които се признават (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК): - Ответникът
К. М. Ц. признава за настъпили твърдените по исковата молба факти и обстоятелства.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК): - Няма
такива.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти се разпределя,
както следва (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 62, ал. 2 СК е да обори
уредената в чл. 61, ал. 1 СК законна презумпция, че ответникът К. М. Ц. като бивш съпруг
на майката Р. Г. И. не е баща на роденото по време на брака дете Г. К. Ц., като докаже, че
е изключено малолетното дете да произхожда биологически от К. М. Ц. като
презумптивен баща, поради което ищцата носи доказателствена тежест да установи
положителния факт, който го опровергава/изключва.
По иска с правно основание чл. 69 СК ищцата следва да докаже, че детето Г. К. Ц. е
заченато и произхожда биологически от ответника Г. С. Г..
Всяка от страните следва да докаже твърденията и възраженията си.“
Указва на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на
доклад най-късно в първото по делото заседание.
Указва на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
4
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца бъде
връчен и преписи от писмените отговори на ответниците К. М. Ц. и Г. К. Ц., ведно с
приложенията към тях.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5