Р Е Ш Е Н И Е
№381/9.3.2022г.
Град Пловдив, 09.03.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретаря Севдалина
Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 211 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ц.Г. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-003272 от 27.11.2020 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив, с която на Ц.Г.Г.,
ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради несъответствие
с целта на закона, поради което се иска се нейната отмяна и присъждане на
направените разноски.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от оспорената заповед, с която е ограничено правото на ползване върху
МПС, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя
на 06.01.2022 г., поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.11.2021 г. в
град Пловдив около 22 часа жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат”, рег.№ ******, след употреба на алкохол – 2 промила в
издишания въздух, измерено с техническо средство, заради което е издадена
оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 915545 от 27.11.2021
г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален
документ, който по безспорен начин доказва извършеното нарушение от жалбоподателя
и чиято материална доказателствена сила не е оборена при доказателствена тежест
за жалбоподателя.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
оспорената заповед е отразено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за
изследване № 088610 (л.11), според който жалбоподателят е отказал да подпише и
получи този талон. В административната преписка е наличен талон за преглед в
УМБАЛ „Свети Георги” от 27.11.2021 г., 23,53 часа, според който от
жалбоподателя е била взета кръв за изследване, но липсва информация за
резултатите от това изследване. От друга страна, е видно, че кръвта е взета 53 минути
след изтичане на определеното в издадения талон № 088610 време, което е било до
23 часа, с оглед на което за законосъобразността на оспорената заповед е без
правно значение резултатът от това изследване. От друга страна, жалбоподателят не
оспорва факта, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, нито твърди, нито сочи
доказателства, оборващи тази констатация на контролните органи.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП – жалбоподателят е собственик на МПС
(талон за регистрация – л.30), което е управлявал на 27.11.2021 г. след
употреба на алкохол. Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, съгласно който, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата, представляващо основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Срокът, за който е наложена мярката, е минималният,
определен от законодателя, поради което за административния орган не е налице
задължение да посочи мотиви за така определения срок на мярката.
Противно
на застъпеното от жалбоподателя становище, представляващо и основна негова
защитна теза, принудителната административна мярка е съобразена с принципа на
чл.6 АПК, защото административният орган е упражнил правомощията си
добросъвестно и точно е приложил закона, самата заповед не засяга други права и
законни интереси на жалбоподателя освен правото на ползване на притежавания
автомобил за определен срок, за да бъде постига
целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения на ЗДвП със същия автомобил. Административният орган не разполага с
друга правна възможност да ограничи ползването на процесния автомобил от
нарушителя, поради което не е налице нарушение на принципа на чл.6 АПК. Не
представлява такова нарушение и твърдението, че фактически срокът на мярката ще
продължи повече от 14 месеца, което, на първо място, е голословно и недоказано,
а на второ място, несвоевременното съобщаване на заповедта не се дължи на
бездействие от страна на органите на МВР, а на невъзможност да бъде открит
жалбоподателя на постоянния си адрес или на известния на МВР телефонен номер.
Т.е., с поведението си (неизпълнение на задължението за деклариране на
действителния постоянен и настоящ адрес) жалбоподателят сам се е поставил в
неблагоприятна ситуация, от която не следва да черпи благоприятни за себе си
последици.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на
писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението,
включително на нарушителя, и да се преустановят нарушенията по ЗДвП, която цел
е постигната именно чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС и
отнемането на възможността на нарушителя и на други лица да управляват
конкретното МПС, за да не се извършват нови нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед
изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Г.Г., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-003272 от 27.11.2020 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив, с която на Ц.Г.Г.,
ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: