№ 1027
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000503804 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260113/ 16.09.2021г, постановено по т.д.№ 2/2021г по описа на ОС-
Враца, е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК ********* да заплати на Т. Н. Б. с
ЕГН ********** сумата от 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от
918лв. за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 27.06.2020г,
ведно със законната лихва, считано от 10.11.2020г до окончателното им изплащане, като е
отхвърлена исковата претенция за разликата до 50 000лв., частичен иск от сумата от
70 000лв., като неоснователна. Осъдено е ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД да заплати в полза
на ОС-Враца държавна такса в размер на 1 236.72лв. и направените за сметка на бюджета на
съда разноски за експертизи в размер на 650лв. Осъдено е ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД да
заплати на адв.П.С. от АК-София адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАДв. в размер
на 1 457.54лв. Осъден е Т. Н. Б. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД разноски по
компенсация съразмерно с отхвърлената част на исковете в размер на 1292лв.
Решението е обжалвано от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, представлявано от
адв.Т.Т., в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от
10.11.2020г, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че определеното обезщетение е в
завишен размер. Сочи, че от приетата СМЕ е установено, че е налице ограничение в
разгъването на ръката с до пет градуса, като това не е свързано с търпене на болки и в битов
аспект не пречи на функциите на крайника. Недоказани са и търпените психически вреди,
наличието на остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, като
заключението на вещото лице е базирано само върху твърденията на ищеца. Сочи наличието
на противоречие в заключението на вещото лице, че пострадалият е млад оптимист и
наличие на остра стресова симптоматика, както и, че следва да се отчете, че пострадалият не
1
е провел лечение, което би ускорило премахването на психическите травми.
Относно приноса на Б. за настъпване на вредоносния резултат поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че пострадалият не е допринесъл за същия.
Възразява, че съдът е кредитирал допуснатата САТЕ, в която вещото лице е преценило, че Б.
е пътувал с правилно поставен предпазен колан. Несъобразено е, че ищецът е единственият
пострадал от настъпилото ПТП, като водачът на лекия автомобил е невредим. Претендира да
се приеме, че приносът на пострадалия е в размер на 50%, да се отмени решението в
обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция, алтернативно да се намали
размера на обезщетението.
Ответникът по жалбата Т. Н. Б., представляван от адв.Н.Д. от АК-гр.Шумен и
адв.П.С. от САК, е оспорил същата като неоснователна. Сочи, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди е справедлив. Позовава се на заключението на СМЕ, че са налице
остатъчни увреждания от претърпяната травма на ръката, изразяващи се в ограничено
разгъване на дясна гривнена става и дясна лакътна става и ограничения в разгъването на
дясната раменна става с 5 градуса, което води до болки при физическо натоварване.
Позовава се на свидетелските показания на св.Б. относно претърпените вреди и
заключението на съдебно-психологическата експертиза, съгласно което е посочено, че е
установена остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство.
По отношение на възражението за съпричиняване сочи, че съгласно разясненията на
вещото лице е установено, че е бил с поставен предпазен колан, но поради високата скорост,
същият не е било възможно да го предпази от уврежданията.
Претендира да се потвърди решението в обжалваната му част и да се присъдят
разноски.
Въззивнвната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото Т. Н. Б. е посочил, че на 27.06.2020г., около 16.40ч., на път ІІІ-
101 /Враца-Оряхово/, на км 82+296 между селата Гложене и Бутан е настъпило ПТП между
л.а."Ауди", модел "А3" с рег.№ВР 3102СС, управляван от К. М. П. и л.а."Нисан", модел
"Навара", управляван от И. И. Б.. Вследствие на неправомерното движение на водача на лек
автомобил "Ауди", модел "А3”, който не спазил дистанция и се движил с несъобразена
скорост, настъпил сблъсък с движещия се пред него л.а."Нисан Навара", като за
произшествието е образувано ДП №247/2020г. на РУ-Козлодуй и пр.пр.№595/2020г. на РП-
Козлодуй. От произшествието е получил телесни повреди: счупване на дясна лъчева кост и
изкълчване на дясна раменна става, които са му причинили трайно затруднение на
движението на горен десен крайник, както и порезна рана и множество охлузвания на лява
ръка, като десният горен крайник се е деформирал в областта на предмишницата и
раменната става, чиито движенията са били невъзможни, а през месеците след
произшествието и към настоящия момент и за в бъдеще движенията на дясната ръка остават
ограничени и болезнени. Бил е приет по спешност във "ФСМП-Козлодуй", препратен в
"МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където били установени описаните увреждания, а на
29.06.2020г. му била извършена операция - открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, открита репозиция и поставяне на остеосинтеза - пластина със седем
отвърстия и шест винта. След по-малко от два месеца бил принуден да постъпи в "МБАЛ
Св.Иван Рилски"-Козлодуй на 17.08.2020г. за повторно болнично лечение, тъй като
движенията в дясната лакетна и раменна става били ограничени и болезнени и били
извършени рехабилитационни тестове и диагностични процедури, масажи, криотерапия и
ЛФК.
Изложил е доводи, че вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на
л.а."Ауди А3" К. М. П., чието поведение е било неправомерно, и това, че посоченият
автомобил е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" с дата на
2
покритие до 18.12.2020г. Предявил е извънсъдебна претенция на 19.10.2020г, по която е
образувана щета №0411-300-002-2020 и му е била предложена сумата от 5 023.20лв., но не е
постигнато споразумение.
Посочил е, че продължава да изпитва силни болки и страда от ограничение на
движенията на дясната ръка, често сънува кошмари, а произшествието се е отразило
негативно на живота му. В продължение на седмици е изпитвал затруднения в бита си и е
разчитал на помощта на своите близки, няколко месеца е бил неработоспособен и не е
изпълнявал работата си на сервизен инженер, като са му били издадени два болнични листа
до 29.09.2020г., но тъй като все още не е можел да се върне на работа, бил принуден да
използва годишния си отпуск. След връщането му на работа дясната му ръка продължавала
да бъде нефункционална, не можел да се справя с работата си поради болките и
ограниченията в движенията й по тази причина бил съкратен и към момента е безработен.
Това породило у него чувство на тъга, непълноценност и неудовлетвореност, засегнало
социалния му живот, страдал физически и психически, станал затворен, излизал рядко и
изпитвал затруднения да се грижи за себе си, за семейството и приятелите си.
Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати сумата 50 000лв., част от сумата
70 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, и
на иск за сумата 918лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2020г. до окончателното им
изплащане съгласно чл.429 КЗ, както и законна лихва, считано от 10.11.2020г. до
окончателното им изплащане съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е оспорил исковите претенции. Заявил е,
че вина за произшествието има водачът на л.а. „Нисан Навара”, който не е съобразил
поведението си с другите участници в движението и е навлязъл в лявата пътна лента, без да
отчете, че там има автомобил, който е предприел изпреварване. Алтернативно е навел
възражение, че принос за настъпване на ПТП има пострадалият, който е пътувал без
правилно поставен предпазен колан, поради което са настъпили уврежданията.
Изложил е доводи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно по размер, че търпените болки и страдания са преувеличени.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
сумата от 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата от 918лв. за
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 27.06.2020г, ведно със
законната лихва, считано от 10.11.2020г до окончателното им изплащане, като е отхвърлена
исковата претенция за обезщетението за неимуществени вреди за разликата до 50 000лв.,
частичен иск от сумата от 70 000лв., като неоснователна. Приел е, че вина за настъпването
на ПТП има водачът на л.а. „Ауди А 3”, че възражението за съпричиняване от пострадалия е
недоказано, тъй като е бил с поставен предпазен колан. Относно настъпилите вреди е
възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно която е налице
ограничение в разгъването на дясната ръка с по 4 градуса, което не пречи на функциите на
ръката, като проблемът е непреодолим, че е налице остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство, съпроводено от повишена тревожност, като е
налице възможност за възстановяване.
Между страните по делото е безспорно, че гражданската отговорност на водача на
л.а.Ауди А3" е била застрахована от ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и събитието е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че че процесното ПТП е
3
настъпило на 27.06.2020г., около 16.40ч. на път ІІІ-101/Враца-Оряхово/ на км.82+296, между
селата Гложене и Бутан на прав хоризонтален участък на път без неравности с двупосочна
организация на движение с две ленти. Причина за настъпването на произшествието са
субективни действия на водача на л.а."Ауди А3", изразяващи се в движение с несъобразена
скорост от 93км/ч и неосигуряване на необходимата дистанция с товарния автомобил
"Нисан Навара". Товарният автомобил се е движил в дясната лента за движение в посока
с.Гложене и в същата лента и същата посока след него се е движил лекият автомобил "Ауди
А3". Водачът на л.а."Ауди А3" не е възприел товарния автомобил като опасност, достигайки
мястото на удара, и го е блъснал в предна лява челна ъглова част в областта на задната
броня и каросерията. Водачът на т.а."Нисан Навара" не е могъл да предотврати
настъпването на ПТП, тъй като преди момента на удара не е възприел лекия автомобил
"Ауди А3" като опасност. Вещото лице е установило, че пострадалият пътник, който е
пътувал на предната дясна седалка на т.а."Нисан Навара", е бил с поставен предпазен колан,
който е ефективен при движение на л.а."Ауди А3" със скорост но 65 км/ч. На неговото
място е имало монтирана въздушна възглавница, която се е отворила при произшествието.
По делото е изслушано заключение по съдебно-медицинска експертиза, като вещото
лице ортопед-травматолог е посочило, че пострадалият е получил счупване на дясна лъчева
кост и изкълчване на дясна раменна става, за които е претърпял оперативно лечение, рана и
охлузване на лява ръка. Механизмът на получаване на увредата е от удари върху твърди
тъпи предмети и времето за лечение и възстановяване е от порядъка на 3–5 месеца.
Предприетото лечение е мануално наместване под местна упойка на изкълчената дясна
раменна става и оперативно наместване с метална фиксация на счупената дясна лъчева кост.
По-късно ищецът е претърпял физикална терапия и рехабилитация. И занапред ищецът ще
търпи болки при промяна на времето и физическо натоварване. При личния преглед на
ищеца вещото лице е установило остатъчни последици от претърпяната травма, а именно
ограничено разгъване на дясна гривнена става и ограничения на крайната елевация на дясна
раменна става с по 5 градуса, които нямат остатъчни последици за
основната хватателна функция на горния крайник, а болките в местата на счупванията са с
незначителен интензитет и са свързани с физическо претоварване, промяна на времето и пр.
Установило е, че извършените от ищеца плащания по представените фактури и фискални
бонове са били във връзка с проведеното му оперативно и ортопедично лечение в двете
здравни заведения. Становището на вещото лице е, че при процесното ПТП, дори и при
поставен предпазен колан, не е било възможно да не настъпят травмите. В съдебно
заседание е уточнило, че в резултат от получената травма при ищеца е налице ограничение в
разгъването на дясната ръка /в ставата на китката и в дясната лакетна става/ с по 5 градуса,
което не пречи на функциите на ръката, но този проблем е непреодолим и ще остане до края
на живота му.
От заключението по съдебно-психологична експертиза се установява, че в резултат от
преживяното ПТП при ищеца се наблюдават последователно индикации за остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство, съпроводени от повишена обща
тревожност с превес на ситуативната. В психичния му живот до днес присъстват негативни
емоционални преживявания, предизвикани от флашбек и тригери, които възобновяват
спомените за преживяното и го правят емоционално лабилен, раздразнителен,
непълноценен, т.е. той не е възстановил обичайното си ниво на личностно и социално
функциониране и не може да извършва обичайните си дейности, да поддържа адекватно
социалните контакти в широк кръг. Според вещото лице е наложително травмата да се
лекува с помощта на психотерапевтично въздействие. В съдебно заседание вещото лице-
психолог е уточнило, че при ищеца е налице обсесивно-
компулсивна симптоматика /натрапчиви мисли и действия при шофиране извън населено
място/, но счита, че същият има добър потенциал да се справи с това състояние и да се
възстанови.
4
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. Р., който е
дал показания, че е видял пострадалия веднага след катастрофата в спешния център в
гр.Козлодуй и го е придружил с друга кола до гр.Враца. Видял го е и след излизането му от
болница, когато той бил много уплашен, оплаквал се от силни болки и бил в гипс, страхувал
се да излиза и да пътува в автомобил. Вкъщи ищецът не е можел да се самообслужва, 2-3
месеца почти не е излизал и за всичко се грижела приятелката му, която дори го обличала.
След като започнал да излиза и когато трябвало да пътува с автомобил, винаги викал
свидетеля, който счита, че заради травмата той бил освободен от работа, тъй като след
изтичането на отпуска му по болест не можел да изпълнява задълженията си и все още е
безработен.
Свидетелката И. Н. е дала показания, че е видяла пострадалия като го докарали с
линейка в болницата в Козлодуй – той бил целият в кръв, оплакал се, че много го боли,
дясната му ръка била извадена от рамото. Тя го придружила при престоя му в болницата във
Враца, където той претърпял операция и бил много зле, не можел да извършва с ръката си
никакви движения и близо 3-4 месеца се оплаквал от болки, не можел да се самообслужва,
заради което свидетелката го обличала, събличала, хранела, къпела и пр. докато за около
месец и половина бил в гипс. След катастрофата ищецът станал по-затворен, не общувал,
будел се нощно време и имал паник атаки, които се случвали и сега, но по-рядко. Според
свидетелката ищецът бил съкратен от работа, тъй като след катастрофата не можел да
изпълнява задълженията си, тъй като и към настоящия момент дясната му ръка отича, той се
оплаква от болки, не може да извършва с нея пълноценни движения заради поставената при
операцията пластина, която му пречи, не може да извършва някои движения и понякога се
налага да посещава болница за поставяне на компреси при физически натоварвания.
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички
елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното
дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и
връзка помежду им, което се установява от заключението на изслушаните по делото
експертизи, ангажираните свидетелски показания и е безспорно между страните пред
въззивната инстанция.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290
от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 28 години към момента на ПТП,
причиненото увреждане е счупена лъчева кост на дясната ръка и изкълчена дясна раменна
става. Извършено е било оперативно лечение с поставяне на остеосинтеза и наместване на
раменната става. Преминал е през болнично и домашно лечение и рехабилитация. Времето
за лечение и възстановяване е в рамките на 3 – 5 месеца. Няма пълно възстановяване, тъй
като е налице трайно и необратимо ограничаване на резгъването на гривнена и раменна
става, които нямат остатъчни последици за основната хватателна функция на горния
крайник, като и в бъдеще пострадалият при физическо натоварване ще изпитва физическа
5
болка и неудобства, поради което възраженията на въззивника в тази насока са
неоснователни. Следва да се отчете, че пострадалият е имала нужда от чужда помощ за
ежедневното си обслужване. Въз основа на психологическата експертиза се установява, че
пострадалият е с остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство,
съпроводени от повишена обща тревожност с превес на ситуативната, като същият има
добър потенциал да се справи с това състояние и да се възстанови. Възражението на
въззивника, че е налице противоречие в заключението на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза е неоснователно, тъй като изводът е, чрез лечение е
възстановимо състоянието на пострадалия. Доводите, че след връщането му на работа
дясната му ръка продължавала да бъде нефункционална, че не е можел да се справя с
работата си поради болките и ограниченията в движенията й по тази причина бил съкратен
и към момента е безработен, са недоказани, като ангажираните в тази насока свидетелски
показания не могат да установят основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, което следва да е посочено в заповедта за прекратяване на същото. Въз
основа на тези обстоятелства въззивният съд приема, че следва да се определи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, в размер на 30 000лв.
По отношение на възражението за съпричиняване следва да се съобрази, че не всяко
нарушение на правилата за движение по ЗДвП води до същото, а следва да се установи
конкретният принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като
неблагоприятен резултат. Същото следва да се докаже при пълно и главно доказване, а не
следва да се установява с вероятност и предположения. За да е налице съпричиняване би
следвало пострадалият да е създал предпоставки за настъпване на ПТП или нарушението на
ЗДвП да е допринесло за настъпване на вредите. Формалното нарушение на разпоредбите на
закона не е достатъчно. От заключението по САТЕ се установява, че пострадалият е бил с
правилно поставен предпазен колан, поради което наведеното възражение за съпричиняване
е неоснователно.
Въз основа на изложеното исковата претенция по чл.432 КЗ се явява основателна за
сумата от 30 000лв., поради което следва да се осъди застрахователното дружество да
заплати същата, ведно със законната лихва върху сумата от 10.11.2020г до окончателното
изплащане, както и сумата от 918 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
10.11.2020г до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде
осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. Н. Д. от
АК-гр.Шумен сумата от 1749.05лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение № 260113/ 16.09.2021г, постановено по т.д.№ 2/2021г по
описа на ОС-Враца, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК
********* да заплати на Т. Н. Б. с ЕГН ********** сумата от 30 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 918лв. за обезщетение за имуществени вреди, претърпени
в резултат от ПТП на 27.06.2020г, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2020г до
окончателното им изплащане и в частта за присъдените разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д. от АК-гр.Шумен сумата от 1749.05лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
6
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7