О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 12.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав,
в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Димова ч.гр.д.
№ 12883 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 84006/17.08.2020 г.,/подадена
по пощата на 23.07.2020 г., видно от датата на пощенско клеймо, отбелязано от
служител в съда/ на „М.Г.Б.“ ЕООД представлявано от управителя Д.Т.против
Протокол за извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019 г. по изп.д. № 20197900402000 по описа на ЧСИ Р.М..
Жалбоподателят сочи, че е уведомен за обжалвания протокол на 21.07.2020 г.
Твърди, че по изпълнителното дело били извършени множество нарушения на ЗЧСИ и
ГПК. Конкретно сочи, че дружеството никога не е уведомявано за нито едно
изпълнително действие, предприето и извършено от ЧСИ М.; не е редовно връчена
ПДИ; в нарушение на чл. 462 ГПК ЧСИ не е насрочена дата и час за разпределение
на постъпили по изпълнителното дело суми в размер на 15 000 лв.; за
разпределението от 22.11.2019 г. законният представител на дружеството бил
уведомен едва на 21.07.2020 г., когато протоколът е изпратен по електронна поща
на управителката в отговор на нейна молба; с молба от с вх. № 9928/30.06.2020
г. уведомила ЧСИ, че изпълнителният лист в полза на „ТИМ“ ЕООД, по силата на
който е образувано процесното изпълнително дело е обезсилен с разпореждане от
25.06.2020 г. по гр.д. № 5891/2018 г. по описа на СРС; поискани са сведения по
силата на какво са изтеглени от банковата сметка на дружеството 15 000 лв.
и защо не са уведомени; в нарушение на чл. 458, 462, 463 и 464 ГПК във вр. чл. 191, ал. 3 ДОПК ЧСИ не е изпратил до НАП съобщение
за извършеното разпределение с оглед уреденото от законодателя право на
държавата на привилегия; в нарушение на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД с обжалвания протокол е разпределена по
сметка на взискателя, а не на държавата сума в размер на 13 613, 30 лв.;
неправилно в обжалвания протокол ЧСИ си е начислило и разпределило такси за
образуване на изп. дело и пропорционална такса по т.
26 ЗЧСИ, доколкото такива такси не са внесени от взискателя; в протокола липсва
ясно и точно описание на вземанията по чл. 136 ЗЗД; ЧСИ не разполага с
привилегия да събира за себе си такси и разноски приоритетно преди всички
останали. Иска се отмяна на Протокол за извършено разпределение от 22.11.2019
г. по изп.д. № 20197900402000 по описа на ЧСИ Р.М..
С молба с вх.
№ 50468/04.09.2020 г. от „М.Г.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т., адресирана
до Председателя на СГС е посочено, че на 23.07.2020 г. в качеството ѝ на
законен представител на дружеството е подала по пощата жалба срещу Протокол за
извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019 г. по изп.д.
№ 20197900402000 по описа на ЧСИ Р.М., за който е уведомена на 21.07.2020 г.
Твърди, че жалбата била подадена направо в съда, тъй като имала съображения
същата да бъде администрирана от ЧСИ М..
С
разпореждане № 264242 от 22.10.2020 г. производството по предходно образуваното
ч.гр.д. № 10639/2020 г. е прекратено и делото е върнато на ЧСИ М. за надлежно
администриране на постъпилата жалбата прилагане на книжа в оригинал.
С
писмо с вх. № 291470/23.11.2020 г. по делото е постъпила преписка с изпълнени
указания и е образувано настоящото ч.гр.д. № 12883/2020 г.
На
04.12.2020 г. е постъпила молба с вх. № 298668/04.12.2020 г. на „М.Г.Б.“ ЕООД,
представлявано от управителя Д.Т., в която е поискано да бъде изпратено напомнително писмо до ЧСИ за администриране на жалбата, но
с оглед постъпилите вече книжа, не са налице основанията за това.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изп.д. №
20197900402000 „ТИМ“ ЕООД, представляван от управителя, е изразил становище за
недопустимост на жалбата, тъй като съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът не
разполага с процесуална легитимация да обжалва разпределението, извършено от
ЧСИ, а и жалбата е просрочена. Оспорва твърденията и доводите на жалбоподателя,
счита, че правилно и законосъобразно ЧСИ М. е превела по банковата сметка на
„ТИМ“ ЕООД сумата, която е обезпечена чрез налагането на запор по банковата
сметка на „М.Г.Б.“ ЕООД по друго дело, образувано пред ЧСИ Звезделина М.. Сочи,
че вземанията на Държавата, дължими към НАП, не разполагат с привилегията по
реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а и независимо от това Държавата е
легитимирана да защитава правата си. Към момента на извършения паричен превод в
полза на взискателя изпълнителният лист, по повод на който е било образувано
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Р.М., не е бил обезсилен, което е станало
едва на 25.06.2020 г.
В
мотиви от 19.11.2020 г., съдържащи се в съпроводително писмо с вх. №
281470/23.11.2020 г. ЧСИ Р.М. заявява, че поддържа мотивите си от 04.10.2020
г., съдържащи се в съпроводително писмо с вх. № 269357/07.10.2020 г. Изразява
становище за недопустимост на жалбата, тъй като от една страна не е насочена
срещу акт по изпълнителното дело, който да подлежи на обжалване, от друга –
защитава се чужд интерес – този на държавата и накрая жалбата е просрочена. Счита,
че жалбата е неоснователна, тъй като по образуваното изпълнително дело не е
започнало принудително изпълнение и не се следва изготвяне на разпределение,
понеже се касае за превод на заделена по обезпечение сума след представяне на
изпълнителен лист на основание чл. 459 ГПК. Твърди и че към момента разпределение
не може да се извърши, тъй като с Постановление от 24.09.2020 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено.
Поддържа, че задълженията към НАП, за които е уведомен ЧСИ към момента не са
дължими, тъй като са изплатени от длъжника.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните и като
се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20197900402000 по описа на ЧСИ Р.М. М. е образувано по молба с вх. № 22130/28.10.2019 г. на
„ТИМ“ ЕООД, подадена чрез управителя И.К.И.въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 21.10.2019 г. по гр.д. № 5891/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, 57 с-в, с който „М.Г.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „ТИМ“ ЕООД на
основание чл. 327 ТЗ сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 2 513, 80 лв. – съдебни разноски.
С молбата за
образуване на изпълнителното дело на съдебния изпълнител са възложени правата
по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано да се съберат вече запорираните
суми по обезпечително дело № 20177340400982 по описа на ЧСИ Звезделина М..
Приложена е обезпечителна заповед № 3400 от 07.09.2017 г., издадена по гр.д. №
2021/2017 г. по описа на Районен съд- Габрово и отговор на „Юробанк
България“ АД от 17.11.2017 г., от който е видно, че сумата от 15 000 лв.,
представляваща главница по изпълнителното дело е запорирана
и налична в банката.
Със запорно съобщение с изх. № 37920/06.11.2019 г. е изискана запорираната сума и е наложен запор до цялото задължение по
делото, а именно до сумата от 7 764, 35 лв. Със съобщение с изх. №
39795/22.11.2019 г. отново е поискана запорираната
сума от 15 000 лв. и същата е преведена по сметка на ЧСИ на 22.11.2019 г.
Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 37918/06.11.2019 г. до длъжника е връчена на
14.11.2019 г., видно от приложеното по делото разпореждане за връчване по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Като е взела
предвид, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, на 22.11.2019 г. ЧСИ Р.М.
М. е приела, че по отношение на постъпилата сума от 15 000 лв. не се налага
извършване на разпределение и е изготвен обжалваният в настоящото производство
Протокол за извършено погасяване от 22.11.2019 г., а на 29.11.2019 г. сумата от
13 613, 30 лв. е преведена по сметка на взискателя, което е отбелязано на
гърба на изпълнителния лист.
С молба с вх.
№ 8937/15.06.2020 г. на длъжника „М.Г.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.ЧСИ
Р.М. М. е уведомена за предприетите от страна на
длъжника действия във връзка с обезсилването на издадения изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изп.д. №
20197900402000. С молба с вх. № 9928/30.06.2020 г. е приложено разпореждане №
132604/25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5891/2018 г., с което е обезсилен
издаденият изпълнителен лист за присъдените суми. Поискано е да се преустанови
извършването на изпълнителни действия по делото, да се вдигнат наложените
запори, както и да се издаде удостоверение от ЧСИ за извършените по
изпълнителното дело действия. На 20.07.2020г. е подадена молба с вх. № 11230 от
„М.Г.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т., с която отново е поискано да
се вдигнат наложените запори и да се предостави на длъжника препис от протокола
за разпределение на постъпилите суми.
На 21.07.2020
г. ЧСИ Р.М. М. е изпратила по електронна поща на
управителя на длъжника копие от протокол за извършено погасяване по изп.д. № 20197900402000, като на същата дата е получено
потвърждение за получаването на същия.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
С оглед
разпоредбите на процесуалния закон възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител е ограничена от законодателя, като е сведена до лимитативно изброени
актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
На обжалване
от длъжника подлежат изрично посочените в закона действия. Съгласно чл. 435, ал
2 ГПК длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал.
4 и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.
2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая
жалбоподателят твърди, че обжалваният от него акт на съдебния изпълнител,
обективиран в Протокол за извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019 г.
по изп.д. № 20197900402000 по описа на ЧСИ Р.М., представлява
разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК, което съгласно чл. 462 ГПК се
предявява на длъжника и на всички взискатели по делото, които се призовават от
съдебния изпълнител, което не било сторено.
Предвид
установената по делото фактическа обстановка и извършените в изпълнителното
производство действия, както и твърденията и доводите на страните, включително мотивите
на съдебния изпълнител, настоящият състав намира, че подадената жалба е процесуално недопустима, насочена срещу
неподлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и следва да бъде оставена
без разглеждане. Когато обезпеченият кредитор, респ. взискател, какъвто в
случая се явява „ТИМ“ ЕООД, представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист
за обезпеченото вземане, съдебният изпълнител дължи да му предаде запазената по
сметката си сума – арг. от чл. 459 ГПК. В случая по
силата на обезпечителна заповед № 3400/07.09.2017 г., издадена по гр.д. №
2021/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово с оглед допуснато обезпечение на
бъдещ осъдителен иск, който ще бъде предявен от „Тим“ ЕООД срещу „М.Г.Б.“ ЕООД
с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 15 000 лв. - вземане
за остатък от продажна цена на PVC дограма по фактура №
**********/13.06.2017 г., е извършен запор на сумата от 15 000 лв. по
сметка на длъжника „М.Г.Б.“ ЕООД в „Юробанк България“
АД. Сумата е изискана от ЧСИ Р.М. М. по образуваното изп. Д. № 2019790040200 въз основа на изпълнителен лист от
21.10.2019 г., издаден по гр.д. № 5891/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, 57 с-в, за сумата от 15 000 лв., представляваща неплатена цена по
договори за продажба на стоки, обективиран във
фактура № 675/13.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.10.2017 г. След това по реда на чл. 459 ГПК е преведена по
сметката на обезпечения взискател, като са прихванти разноските в
изпълнителното производство. Извършеното не представлява разпределение на събрани
в изпълнителното производство суми по смисъла на чл. 460 ГПК, респективно не е
било необходимо извършване на процедура по предявяване на разпределението.
Ето защо
жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, неподлежащ на обжалване,
поради което и само на това основание тя е недопустима.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
с вх. № 84006/17.08.2020 г. на „М.Г.Б.“
ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.против Протокол за извършено
разпределение/погасяване от 22.11.2019 г. по изп.д. №
20197900402000 по описа на ЧСИ Р.М.
Определението може да
се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.