№ 1207
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100101654 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от М. Х. К. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сумата от
28 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2023 г. в гр. София, по
вина на Н. К. М. като водач на лек автомобил „Киа Сийд“ с peг. № *******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, ведно с лихва за забава от 09.02.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил „Киа Сийд“, който при управлението му в гр. София, по бул.
„Царица Йоанна“, поради неспазване на достатъчна дистанция и невнимателно шофиране,
реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил движещия се пред него в
автомобилната колона лек автомобил „Мерцедес С 200“ с peг. № *******, управляван от С.
Д.. При реализиралото се пътнотранспортно произшествие пострадала М. Х. К., която
пътувала на задната лява седалка /зад водача/ в л.а. „Киа Сийд“, и получила травма на
гръбначния стълб в шийната и поясната област, травма в областта на дясното коляно, травма
в областта на горната устна, от които травматични увреждания е търпяла и продължава да
търпи силни болки и страдания, подробно описани в исковата молба.
Поддържат, че към датата на инцидента за лекия автомобил, причинил ПТП, е била
налице валидно сключена застраховка с ответното дружество, като с молба от 10.10.2023 г. е
предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
по която застрахователят е определил обезщетение, чийто размер не удовлетворява ищцата.
1
Предвид изложеното счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящата
претенция, като моли същата да бъде уважена в пълен размер.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД не
оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
собственика на лекия автомобил, но възразява, че е недоказана вината на водача на л.а. „Киа
Сийд“. Твърди, че причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на л.а.
„Мерцедес“ С. Д., която се е престроила внезапно пред л.а. „Киа Сийд“, без да даде ясен за
възприемане сигнал и без да пропусне движещия се в лентата л.а. „Киа Сийд“, а също така е
спряла пред него рязко и изведнъж.
При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е бил с правилно поставен
обезопасителен колан. По подробно изложени в отговора съображения оспорва наличието на
причинна връзка между твърдените травматични увреждания и процесното ПТП, както и
продължителността на последвалия възстановителен период.
Възразява да е изпаднал в забава, тъй като ищецът не е представил банкова сметка за
плащане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищцата са
причинени травматични увреждания, от които е претърпяла неимуществени вреди.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищцата делинквент към
датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица.
Според приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 332/12.06.2023 г., издаден от СДВР, в графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ към
протокола за ПТП е записано: „На 12.06.2023 г., около 15:00 ч., в гр. София, участник 1 (лек
автомобил Киа Сиид, peг. № *******) с водач Н. К. М., се движи по бул. „Царица Йоана“ с
посока от ул. „Луи Пастьор“ към ул. „Ген. Асен Николов“ и срещу бл. №961 в ж.к. „Люлин“,
поради неспазване на необходимото разстояние, реализира ПТП с движещия се пред него в
колоната участник 2 (лек автомобил Мерцедес С 200 с peг. № СО *******) с водач и
инструктор - учебен автомобил. От ПТП е пострадал пътник от участник 2 - М. Х. К.“.
Свидетелят Н. К. М., водач на таксиметровия л.а. „Киа Сийд“, сочи, че преди
настъпването на процесното ПТП на 12.06.2023 г., карал такси, в което пред „Медицинска
академия“ е качил ищцата с дете, която се е движила накуцвайки. Докато пътували, след
тунела на „Люлин“, телефонът на свидетеля позвънял, той погледнал за 2-3 секунди в него и
през това време учебната кола, която била пред него, намалила и се ударил в нея със скорост
от около 20 - 30 км/ч. Щети по колите почти нямало. Твърди, че предложил на учителката от
учебната кола да й избърше боята от бронята и с това случаят да приключи, но ищцата се
2
противопоставила, заканила му се, че няма да му се размине, и започна да вика, че я е
пребил. Казала на детето да каже, че го боли главата, но то отговорило, че не го боли
главата.
Пътното платно било от три ленти, като ударът бил настъпил в средната лента в л.а.
„Мерцедес“. Не си спомня другият автомобил да е направил някакви резки мА.ри. Заявява,
че, ако не е говорил по телефона, нямало да се ударят и не е видял момента, в който
Мерцедесът е намалил скоростта, като не е спазил достатъчна дистанция.
Сочи, че ищцата е седяла на дясната задна седалка, а детето било с нея и ту ходело
при нея, ту на другата страна, като тя му правила забележка. След удара никой не е имал
видими травми, като ищцата слязла и отишла в градинката, където се обадила по телефона.
Според приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза се
установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 12.06.2023 г., около 15:00 ч., лек автомобил „Киа Сийд“, peг. № *******, се е
движил в гр. София по бул. „Царица Йоана“, с посока от ул. „Луи Пастьор“ към ул. „Ген.
Асен Николов“, по средната пътна лента. По същото време пред него, в същата лента, се е
движил учебен лек автомобил „Мерцедес С 200“, с peг. № СО *******. Поради отклоняване
на вниманието си, водачът на лек автомобил „Киа Сийд“, peг. № ******* настига предно
движещия се л.а. „Мерцедес“ и го удря с предната си броня върху задната му броня. В
следствие на процесното ПТП е пострадала пътничката на задната дясна седалка в л.а. „Киа“
- М. К..
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Заявеното в настоящото производство в качеството му на свидетел от самия водач на л.а.
„Киа“, съобразено и със заключението по САТЕ, еднозначно сочи, че сблъсъкът между двата
автомобила е настъпил поради неосигуряване на необходимата дистанция от страна на
водача Н. К. М. и отклоняване на вниманието му при следене на пътната обстановка, докато
е използвал мобилния си телефон. С това свое поведение соченият делинквент е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
както и нормата на чл. 104а от ЗДвП, забраняваща на водача на моторно превозно средство
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му и за наличието
на каквото липсват данни. Отделно от това, Н. М. е дължал засилена бдителност на пътя и
предвид факта че пред него се е движил учебен автомобил, което обстоятелство той
безспорно е възприел, и в който случай е общоизвестно, че е възможно да се очакват по-
резки или неочаквани мА.ри от обучаващия се водач. От друга страна, подобно поведение на
водача на учебния л.а. „Мерцедес“ няма данни да е било налице, включително да е спрял
рязко и изненадващо, от което следва и еднозначният извод, че единствената причина за
настъпването на ПТП е поведението на таксиметровия шофьор, а възраженията в отговора
3
на исковата молба в обратен смисъл са изцяло недоказани. Ето защо отговорността на
ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите като производна на тази на водача на застрахования при него автомобил,
следва да бъде ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът отчита изяснения обем и характер на получените травматични съобразно приетата без
възражения от страните съдебномедицинска експертиза: навяхване на шията; контузия и
хематом на дясното коляно, където преди инцидента е оперирана капачката на ищцата през
м. февруари 2023 г. във връзка със счупване, описано на 06.01.2023 г.; кръвонасядане на
горната устна на устата с подлежащи охлузвания и кръвонасядания на лигавицата.
Съдът не приема, че ищцата е получила сътресение на мозъка, тъй като според
вещото лице д-р М. подобна диагноза може да бъде поставена само при травма на главата,
каквато не се съдържа в медицинската документация. Следва да се има предвид пояснението
на експерта в съдебно заседание, че увредата в областта на горна устна може да бъде от
естество да причини сътресение само ако е достатъчно силен ударът в тази област –
например при побой, какъвто е настоящият случай. Съдът обаче отчита, че е възможно в
резултат от травмата в областта на шията и претърпения стрес, който е преживяла от ПТП,
да е довело до главоболия, гадене и световъртеж в първите дни след инцидента, за което да е
потърсила повторна медицинска помощ три дни след ПТП – на 15.06.2023 г., и което
неразположение да е продължило в общия възстановителен период на тези травми. В този
смисъл е и медицинската документация и показания на свидетеля Ж.П. М.а – дъщеря на
ищцата. Не следва обаче да се кредитират свидетелските показания в частта им, в която се
твърди, че ищцата е била в подобно състояние 3-4 месеца, и че то й е причинило
невъзможност да се движи и да се обслужва самостоятелно. Твърдяното сериозно и трайно
състояние е житейски логично да провокират пострадала да потърси отново лекарска
консултация, но по делото липсват такива данни. Характерът на получените от ПТП
травматичните увреждания също не предполага невъзможност да се придвижва извън
първоначалния 14-дневен срок, в който е носила ортеза. Следва да се има предвид и, че по-
продължителното обездвижване, за което сочат показанията на свидетелката Ж. М.а, се
дължи на падането на ищцата при постъпването й в болницата на 15.06.2023 г., и
полученото ново счупване в областта на коляното, но това събитие по никакъв начин не
може директно и категорично да бъде свързано с получения хематом в областта на коляното
при процесното ПТП, респективно отсъства причинна връзка. Предвид това съдът отчита, че
лечението на ищцата се е ограничило до хематома на коленната става чрез предписана
имобилизация с ортеза за 14 дни, изпитвала е болки в шията с продължителност от около 2
седмици, като за същия период е преминало и лечението на травмата в областта на устната,
като е възможно в същия срок да е имала и общо неразположение, изразяващо се главоболие
и световъртеж.
Отчитайки леката степен на травматичните увреждания, механизма на ПТП, при
който инцидентът е настъпил с ниска скорост, липсата на данни ищцата да е изпаднала в
4
тежко емоционално състояние непосредствено след инцидента – същата е била адекватна,
предвид че се е обадила веднага по телефона на свидетелката Ж. М.а и не е пожелала да
остане в болницата, съдът не приема твърденията за наличието на трайни негативни
психически изживявания, изразяващи се в нарушения на съня, страх от пътуване,
тревожност, нервни изблици. Свидетелските показания в тази връзка съдът преценява при
отчитане заинтересоваността от изхода на делото на свидетеля М.а, която е дъщеря на
ищцата, и не ги кредитира, доколкото не съответстват на останалите доказателства. Дори и
подобно състояние на пострадалата да е възприето от свидетелката, то има своето логично
обяснение в продължителното възстановяване от повторната операция в областта на
коляното, която е значително по-тежка травма, и както бе изяснено, не е предизвикана от
процесното ПТП. В този смисъл и самата ищца на стр. 3 от исковата молба изтъква, че
продължителното обездвижване я е лишило от възможността да излиза навън и да се вижда с
приятели, и каквото ограничаване на социалните контакти може да предизвика
изживяването на по-интензивни душевни болки, но те не подлежат на обезвреда от
ответника.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, трудоспособната възраст на
ищцата (52 години), както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът
намира, че сумата от 6000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
Съдът приема за основателно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е нарушила
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като не е пътувала с правилно поставен
обезопасителен колан, доколкото медицински данни за използването на такъв липсват.
Аргумент за този извод е и характерът на травматичното увреждане - кръвонасядане на
горната устна на устата, който сочи, че тялото на ищцата свободно се е придвижило напред
и е контактувало с части от предната седалка, каквото не могло да се получи, ако тя използва
колан, чийто функции са именно да задържи тялото на пътника към седалката (така и
отговора на задача 6 от САТЕ). Не се установява и ищцата обективно да не е имала
възможност да си постави колана, защото е държала в скута си придружаващото я дете, а и
подобна необходимост от грижа за детето не е сред изброените изключения в чл. 137а, ал. 2
от ЗДвП и тя е трябвало да вземе адекватни мерки за собствената си безопасност. Подобна
теза се опровергава и от показанията на свидетеля Н. М., според които детето се е движило
свободно в автомобила, т.е. не е седяло в скута на ищцата.
Отчитайки това противоправно поведение, но и обстоятелството, че поначало
нормите на ЗДвП изискват по-засилена бдителност и спазване на правилата за движение по
пътищата от самите водачи на МПС, съдът приема, че приносът на ищцата към
получаването на травматични увреждания е 25%. С този процент присъденото обезщетение
следва да се редуцира и исковата претенция да се уважи до размера на 4500 лв., като се
отхвърли за разликата до претендираните 28 000 лв.
Като последица от уважаването на главната претенция следва да се уважи и
акцесорната претенция за лихви, която е заявена от датата на исковата молба - 09.02.2024 г.
5
Неоснователна е тезата на ответника, че не е изпаднал в забава поради непредставянето от
страна на ищеца на банкова сметка за плащане, тъй като това поведение на пострадалия не
стои в причинна връзка с неизплащането на застрахователно обезщетение – в случая с
отговора ответникът изцяло оспорва предявения иск, с която процесуална позиция ясно
показва, че не изплаща обезщетение не поради липса на предоставена му банкова сметка, а
поради нежелание от негова страна, поставяйки се със собственото си поведение в забава.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в
общ размер на 276,42 лв., от които: 180 лв. – държавна такса; 48,21 лв. – депозит за АТЕ;
48,21 лв. – депозит за СМЕ;
Разноски на страните за внесен депозит за призоваване на свидетели не следва да се
присъждат, защото такъв не е изплащан на свидетелите, като страните могат да поискат
възстановяването им с писмена молба.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, на адв. П. В. Р. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в
настоящото производство в размер на 514,29 лв., при общо определено такова от 3200 лв..
Следва да се отбележи, че този размер е съобразен с постановеното решение от 25.01.2024 г.,
по дело C-438/22, на Съда на ЕС, както и с практиката, обективирана в определение № 50015
от 16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022 г., I ТО на ВКС, като настоящият съдебен състав приема,
че нито чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нито самата Наредба, съответстват на правото на ЕС и при
определянето стойността на адвокатския труд Наредбата не е критерий. За определянето на
този размер съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и обема на събраните по делото доказателства.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 3734,83 лв., от които: 251,79 лв. – депозит за АТЕ; 251,79 лв. – депозит за СМЕ;
8,39 лв. – такса за две съдебни удостоверения; 3222,86 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лв. без ДДС, като отчита, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, кратката му продължителност от
около една година, с приемането на две експертизи и двама свидетели и провеждането на
общо четири заседания, което е обичайно за такъв вид дела. Ето защо и адвокатското
възнаграждение следва да се определи в размер от 3200 лв. без ДДС или 3840 с ДДС, като с
оглед отхвърлената част от иска е редуциран до размера на 3222,86 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК
*********, със съдебен адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „*******, чрез адв. Р. А., да
заплати на М. Х. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Емил де *******,
6
чрез адв. П. В. Р., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 6000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 12.06.2023 г. в гр. София, по вина на Н. К. М. като водач на
лек автомобил „Киа Сийд“ с peг. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно с лихва
за забава от 09.02.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 6000 лв. до 28 000 лв., поради неговата неоснователност.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК
*********, със съдебен адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „*******, чрез адв. Р. А., да
заплати на М. Х. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Емил де *******,
чрез адв. П. В. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в производството пред
СГС в общ размер на 276,42 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК
*********, със съдебен адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „*******, чрез адв. Р. А., да
заплати на адв. П. В. Р. от САК, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Емил де *******, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна
правна помощ в настоящото производство, в размер на 514,29 лв.
ОСЪЖДА М. Х. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Емил де
******* да заплати на„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД с
ЕИК *********, със съдебен адрес гр. София, район „Триадица“, ул. „*******, чрез адв. Р.
А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в производството пред СГС в общ
размер на 3734,83 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7