РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20232100500231 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№46588/13.12.2022г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Тенев, против
Решение №2697 от 24.11.2022 г. по гр.д. №544/2022 г. по описа на РС-Бургас.
С посоченото решение са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, против Община Бургас, искове за приемане за
установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми:
1236, 54 лева – равностойността на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден
имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Горно Езерово, ул. „Каваци“ № 48, с абонатен № 927030,
по издадени в периода от 25.09.2019 г. до 20.12.2019 г. фактури, с отчетен период от
22.08.2019 г. до 09.12.2019 г.; 259, 46 лева – обезщетение за забавено плащане върху
главниците за периода от 26.10.2019 г. до 15.11.2021 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г., до окончателното
изплащане на главницата, з а които суми е издадена заповед № 3333 от 22.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8075/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас..
С решението „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осъдена да заплати на
ответника Община Бургас сумата от общо 250,00 лева, представляваща направените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят
намират първоинстанционният съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен и
необоснован.
1
На първо място се излага становище във връзка с с извода на първоинстанционния
съд за недоказаност на исковата претенция. Подчертава се, че договорното правоотношение
при Общи условия за доставка на ВиК услуги възниквало по силата на закона. Посочва се,
че въззиваемият имал качеството ,,потребител на ВиК услуги“ по смисъла на §1,ал.1,т.2,
б.,,а“ и ,,б“ от ДР на ЗРВКУ. Твърди се, че за периода от 22.08.2019г. до 13.05.2020г.,
Община Бургас се явявала собственик на процесния имот.
Навеждат се доводи, че в случая се касаело за държане на имота, което послужило
като основание за разкриване на пъртидата на името на физическо лице(държател), от
когото не следвало да се търси отговорност за стойността на услугите. Разиват се подробни
съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика на окръжните и районни съдилища.
Излагат се аргументи, че между страните по делото било налице валидно
облигационно правоотношение, по силата на което за длъжника възниквало задължение към
ВиК оператора за заплащане на предоставени услуги. Посочва се, че съгласно разпоредбата
на чл.9а от Наредбата, потребител на ВиК услуги били само титулярите на вещни права.
Твърди се, че по делото категорично се установило, че Община Бургас е собственик
на водоснабдения имот, поради което имала качеството потребител.
Заявява се, че обстоятелството на чие име са издадени фактурите било без значение,
тъй като от посочения счетоводен докувмент се установявало единствено задължението за
плащане(индиция за наличие на правна връзка). Жалбоподателят счита, че собственикът на
имот, съгласил се с откриването на лична партида на държателя, е приел да се грижи чрез
представител за интересите си съгасно разпоредбата на чл.8,ал.7 от Наредбата. Излагат се
аргументи, като се цитира съдебна практика на БОС (Решение№216 от 16.07.2021г. по гр.д.
№396/2021г. по описа на БОС).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени.
Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата
Община Бургас, ЕИК *********, адрес в гр. Бургас, ул. „Александровска“ №26,
представлявана от Димитър Николов, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Посочва се в отговора на въззивната жалба, че от събраните по делото доказателства,
се установило, че между Община Бургас и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД
не съществувала валидна облигационна връзка, както и че въззвиаемото дружество нямало
качеството потребител по партида с аб.№.927030, ПИ с идентификатор 07079.828.150 по
КККР на гр.Бургас и сграда 07079.828.150.1 по ККР на гр.Бургас, за имот с адрес: гр.Бургас:
кв.Долно Езерово“, ул.,,Каваци“№48. Пояснява се, че титуляр на процесната партида винаги
е бил С.С.Н. (справка от 27.01.2022г. от публичната електронна страница на ВиК- Бургас).
Твърди се, че срещу посоченото лице било образувано изп.д.№179/2021г. по описа на
ЧСИ Илко Бакалов и издаден иззпълнителен лист въз основа на Запевед за изпълнение от
14.10.2019г. по ч.гр.д.№ 8719/2019г. по описа на Районен съд—Бургас, за сумата от 4980, 69
лева за незаплатени зазължения по фактури за полвани ВиК услуги.
Навеждат се доводи, че в случая приложение следвало да намери и нормативната
уредба преди 2000г. за регулиране обществените отношения по повод предоставяне на ВиК
услуги. Посочва се, че съгласно чл.3,ал.1 от Наредба№9 от 14.09.1994г. за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и заустването на отпадъчни води в
канализационните системи, се извършвало въз основа на сключен договор между
експлоатационниге предприятия ,,В и К“ и абонатите- юридически лица и търговци
физически лица. Излага се становище във връзка с приложение на горепосочената правна
уредба. Цитира се съдебна практика на БОС по иднтични случаи.
Заявява се, че лицето - титулар на откритата партида и сключен договор с ВиК
оператора било задължено да заплаща потребените ВиК услуги(Реишение№І-68 от
16.06.2011г. по в.гр.д.№738/2011г. по описа на БОС; Решение№63/19.01.2023г. по в.гр.д.
№1797/2022г. по описа на БОС), предоставяни по нормативно установени изисквания, за
изпълнение на които се съставяли писмени документи. Твърди се, че въззивникът не
представил по делото изисканите по реда на чл.190 от ГПК документи за откриване на
2
процесната партида.
Предвид изложеното се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
Прави доказателствени искания. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано
лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, вр. чл.422 ГПК.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж. к. "Победа", ул. "Ген. Владимир Вазов" № 3, представлявано от Ганчо Йовчев
Танев, с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника Община Бургас, ЕИК
*********, адрес в гр. Бургас, ул. "Александровска" № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов, че дължи на ищеца следните суми: 1236, 54 лева – равностойността на доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „Горно
Езерово“, ул. „Каваци“ №48, с абонатен № 927030, по издадени в периода от 25.09.2019 г. до
20.12.2019 г. фактури, с отчетен период от 22.08.2019 г. до 09.12.2019 г.; 259, 46 лева –
обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 26.10.2019 г. до
15.11.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
18.11.2021 г., до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед
№ 3333 от 22.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
8075/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на общински терен и страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на В и К
услуги за водоснабдяван имот с адрес гр. Бургас, кв. Горно Езерово, ул. „Каваци“ №48, със
заведена партида в базата данни с абонатен № 927030, с титуляр на партидата С.С.Н..
Поддържа се, че за ответната община е възникнало качеството „потребител на В и К услуги“
от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдявания обект
съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сочи
се, че за отчетния период oт 22.08.2019 г. до 09.12.2019 г. ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на дължимата цена за доставена, отведена и пречистена вода
по издадените фактури и е изпаднал в забава с изтичането на 30-дневен срок от издаването
им. За посочените вземания се сочи, че е издадена заповед № 3333 от 22.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8075/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдението, че не е страна по валидно
възникнало облигационно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
водоснабдени обекти и няма качеството на потребител на ВиК услуга. Твърди се и това, че
на Община Бургас не е открита и не е водена партида с абонатен № 927030 и не е ползвател
на услуги по този абонатен номер, поради което и не дължи търсените суми.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Представена е от ищцовата страна справка – извлечение за показания на водомер,
отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера гр. Бургас, кв. "Горно езерово", ул.
"Каваци" № 48, с титуляр на партидата С.С.Н. и потребителски номер 927030. Видно от
3
представената справка за отчетния период 22.08.2019 – 15.11.2019 е изразходвано
количеството от 413 куб. м.
Представени са от ищцовата страна 3 бр. фактури, неносещи подписа на издател и
получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.09.2019 г. до 20.12.2019 г., за
водоснабден имот в гр. Бургас, кв. „Горно езерово“, ул. „Каваци“ № 48. Като титуляр на
партидата за водоснабдения имот е посочена С.С.Н..
Приет като доказателство по делото е Акт за частна общинска собственост №
1625/06.12.1999 г., от съдържанието на който става ясно, че имот с площ от 685 кв. м.,
находящ се в гр. Бургас, кв. "Горно Езерово", кв. 3, парцел VI, е собственост на Община
Бургас. По делото не е спорно, че имотът е идентичен с поземлен имот с идентификатор
07079.828.150, както и че в имота е имало построена едноетажна къща с идентификатор
07079.828.150.1 и административен адрес гр. Бургас, кв. „Горно езерово“, ул. „Каваци“ №
48, като това обстоятелство се установява и от приложената на л. 88 от
първоинстанционното производство извадка от КАИС.
Приложено е и удостоверение с изх. № 11-00-214881-31.05.2022 г. от Община Бургас,
представено заедно с извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, от което се
установява, че по отношение на процесния имот с идентификатор 07079.828.147, видно от
записа в регистрите към Община Бургас, към момента собственик на имота е същата, като е
отбелязан и Акт за общинска собственост № 1630/06.12.1999 г. Видно от удостоверението е,
че за процесния недвижим имот не е подадена декларация по чл.14 от Закона за местните
данъци и такси и не са заплащани данъци.
Видно от представената извадка от електронната система на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, е отбелязяно, че собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.826.150.1 е С.С.Н..
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, прието в
първоинстанционното производство, е констатирало, че отчитането на изразходваното
количество вода по партида с абонатен номер 927030 е извършвано с водомер, като
отчитането на същия е с мобилно устройство и не се изисквало полагане на подпис от
абоната или представител на Община Бургас. Посочено е, че титуляр на партида с абонатен
номер 927030 е С.С.Н., като партидата е открита преди 2000 г. и други данни не се
съхранявали във „ВиК“ ЕАД – гр. Бургас. На Община Бургас не били изпращани
приложените данъчни фактури към исковата молба. Последно плащане е направено от
лицето на 17.12.2018 г. и било на стойност 80 лв. Вещото лице описва подробно
водоснабдения обект, като сочи, че към настоящия момент сградата е съборена. Установило
е, че поземленият имот е присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа на
ВиК оператор гр. Бургас. Предоставена е ВиК услуга – доставяне на вода на потребители,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. Към момента
измервателното устройство било демонтирано и се съхранявало от ищцовото дружество.
Експертизата описва подробно какво представлява мобилното устройство за отчитане
на вода. Сочи, че не може да бъде манипулирано от оператора по време на работа.
Предназначено било за въвеждане и прехвърляне на данни, а не за директно сваляне на
отчет от водомера. Всяко мобилно устройство било заредено с електронни карнети, чиято
информация е същата като на книжния носител. По него на всеки водомер е присвоен и
регистриран в системата с база данни, индивидуален баркод номер за идентификация на
абоната. При осигурен достъп инкасаторът, отчитащ водоснабдявания обект, сканира
баркода, при което на екрана на мобилното устройство се появявала индивидуалната
електронна страница на абоната. Инкасаторът непосредствено отчита и записва новите
показания на водомера. Баркодът, който представлявал директната връзка с базата данни на
ВиК оператора, индикирал, че състоянието на отчитане на водомера е нормално. При
неосигурен достъп се набирал на самото устройство режим „служебно отчитане“, а когато
клиентът сам предоставя на ВиК оператора данни се набира режим „от клиента“. На самото
мобилно устройство се съхранявали до шест отчета, като данни за предходните отчети се
съдържали в базата данни на програмата на ВиК оператора.
Вещото лице посочва, че отчетеното количество вода е фактурирано по одобрени цени
4
за ВиК услуги с решение на КЕВР.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона,
БОС намира въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
В случая, както правилно е заключил първоинстанционния съд, в доказателствена
тежест на ищеца по делото е да установи следните предпоставки, които обуславят
основателността на исковете му: наличие на валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу заплащане на определена
цена между ищеца и ответника; изпълнение от страна на ищцовото дружество на
задълженията му по така сключения договор - предоставяне на ответника на В и К услуги;
неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане дължимата цена за предоставени
В и К услуги; изпадане в забава за твърдения в исковата молба период.
По делото е безспорно, че въззиваемото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане. Спорното по делото е дали въззивника има качеството на „потребител“ по
смисъла на специалната нормативна уредба, регулираща тези обществени отношения, както
и дали между последния и дружеството е възникнало облигационно отношение.
Към настоящия момент е в сила Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена на основание чл. 135, т. 15 ЗВ и чл. 84, ал. 3 ЗУТ, като със същата се
отменя Наредба № 9 от 1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
От доказателствата по делото се установява, че процесната партида е била открита
преди 2000 г., с оглед на което правилно първоинстанционния съд е направил заключение,
че приложение следва да намери действащата към момента на възникване на
правоотношението уредба, що се касае до начина на неговото възникване. Към този момент,
съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 9 от 1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ползването на води от водоснабдителните
системи и заустването на отпадъчни води в канализационните системи се извършва въз
основа на: 1. сключен договор между експлоатационните предприятия "В и К" и абонатите -
юридически лица и търговци физически лица; 2. разрешително от експлоатационното
предприятие "В и К" за абонатите физическите лица - собственици на имоти или от етажната
собственост. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 в нейната редакция от 1998 г. предвижда, че
ползването на води от водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в
канализационните системи се извършва въз основа на писмен договор за водоснабдяване,
който се сключва между експлоатационното предприятие "В и К" и: 1. собственика на имота
по негова писмена молба; 2. всеки един от собствениците на водоснабдявани имоти в сгради
- етажна собственост - по молба, подписана от тях, към която се прилага решение на общото
събрание за определяне на абонатите по чл. 1, ал. 2, т. 1; 3. пълномощник на собственика на
водоснабдявания имот, който може да бъде управителят или председателят на управителния
съвет на етажната собственост, ползвателят, наемателят или друго упълномощено лице. С
оглед на посочената уредба, следва да се приеме, че към момента на откриване на партидата,
няма как да се приеме възникването на облигационното правоотношение между ищцовото
дружество и ответната Община, тъй като по делото липсва представен писмен договор
между страните по делото по повод процесното правоотношение, нито има каквито и да
било индиции да е сключен такъв. Напротив, представените по делото доказателства
разколебават евентуално възможно такова заключение, предвид именно данните за открита
партида на трето за настоящия спор физическо лице. От значение е и това обстоятелство, че
именно на това физическо лице ищцовото дружество е издавало и фактури за задълженията
за потребена вода.
Не биха могли да бъдат споделени възраженията на въззивното дружество, че
5
приложение следва да намери Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, тъй като нейните норми не действат с обратна сила. В тази връзка, съгласно чл.14,
ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с
изрична разпоредба, каквато в настоящия случай липсва. По тези съображения по
отношение на възникване на процесното облигационно правоотношение следва да се
прилагат правилата, приложими именно към осъществяване на съответния юридически
факт, като бъдат зачетени последиците, които правните норми предвиждат от настъпването
му, а не те да се преуреждат съобразно действащата нормативна уредба.
В този смисъл и съобразно наличните по делото доказателства, може да се направи
обосновано заключение, че е налице възникнало облигационно отношение между ищцовото
дружество и трето за спора лице, като няма как да бъде ангажирана отговорността на
ответната страна от неизпълнение на задълженията по договор, по който същата не е страна.
Поради недоказаността на възникнало облигационно правоотношение между страните по
делото е безпредметно обсъждането на останалите, въведени с въззивната жалба доводи и
възражения.
Предвид гореизложеното и съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези
на районния съд, БОС намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №2697 от 24.11.2022 г. по гр.д. №544/2022 г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, да заплати на Община
Бургас, ЕИК *********, адрес в гр. Бургас, ул. „Александровска“ №26, представлявана от
Димитър Николов, сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство пред
БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6