№ 252
гр. Пазарджик, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Д. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600141 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим ЗЛ. Г. КЛ. не се явява. За него се явява адв.
И.Л., редовно упълномощен.
Частният обвинител БЛ. Г. Б. се явява лично и с адв. Й.А., редовно
упълномощен.
Свидетелят АНГ. П. Т. се явява лично.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. А.: – Да се даде ход на делото.
Адв. Л.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Пристъпи се към разпит на свидетеля АНГ. П. Т. със снета по делото
самоличност.
Свидетелят Т.: На 13.06.2020 г. отидох с познати в пиано бара на хотел
„Р.“, където съм редовен клиент. В течение на вечерта, може би след 02:00 ч. -
03:00 ч., единият – този господин /сочи частния обвинител/, стана и ме удари,
още едно момче стана и ме удари. З.К. ги отблъсна от мен и собственикът или
управителят на бара ме изкара навън и си тръгнах.
Въпрос на съда: – Златан кога дойде?
Свидетелят Т.: – Не знам.
Въпрос на съда: – Преди да Ви ударят, или след това?
Свидетелят Т.: – Видях го в течение на вечерта преди това, но той не е
бил с мен, не знам, нито е оставал до мен. Той работеше там като охрана това
момче, между другото, аз оттам го познавам – той работеше там една година
като охрана.
Прокурорът: – Давам съгласие за четене на показанията на свидетеля.
Адв. Л.: – Давам съгласие за четене на показанията на свидетеля.
Адв. А.: – Също давам съгласие за четене на показанията на свидетеля.
На основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля А.Т., дадени в досъдебната фаза
на 01.12.2020 г.
Свидетелят Т.: – Ще Ви обясня защо съм казал така. Аз съм работил по
нощните клубове като млад и когато се случи такава случка или се вика
полиция на място или на следващия ден, но след шест месеца след случката
ми звъни непознат номер по телефона, представя ми се някой за полицай и ми
казва да ходя в РПУ-то. Аз в РПУ-то без призовка не отивам. След може би
половин час идват трима полицаи на мястото, където работя – в хотела, в
който работя и отново не ми дават призовка и ми казват да отида на еди коя
си дата в полицията – пак без призовка. Аз оставам с убеждението, че
дознателите обслужват нечии интереси и си запазих правото да кажа цялата
2
истина пред съда. Затова така съм отговорил.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същият беше освободен от съдебната зала.
Прокурорът: – Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
делото.
Адв. А.: – Нямам искания. Да се приключи делото.
Адв. Л.: – Нямам искания. Да се приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че са налице
условията на чл. 338 от НПК. Не са налице основания за отмяна или
изменение на съдебния акт. Считам, че първоинстанционният съдебен акт е
правилен, обоснован и законосъобразен. Фактическата обстановка е напълно
изяснена. Извършен е пълен и прецизен анализ на събраните доказателства
пред първата инстанция. Изведени са съответни правни изводи както относно
авторството, така и относно обективната и субективна съставомерност на
извършеното престъпление от подсъдимия по чл. 129 от НК, които споделям
изцяло и няма да бъдат преповтаряни. Показанията на разпитания днес
свидетел Т. с нищо не променят нито фактическата обстановка, нито
правните изводи, които е мотивирал районният съд. Изложеното искане за
налагане на института на неизбежната отбрана не се подкрепя от каквито и да
било доказателства. Този въпрос е бил поставен и пред първоинстанционния
съд, който е отговорил мотивирано и е отказал приложението на неизбежната
отбрана. Наложеното наказание считам, че е законосъобразно и справедливо.
Размерът на уважения граждански иск също е справедлив. Считам, че следва
да оставите без уважение въззивната жалба.
Адв. А.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да оставите без
3
уважение въззивната жалба и да оставите присъдата в сила такава, каквато е.
С разпита на днес разпитания свидетел с нищо не се промени фактическата
обстановка, но пък предполагам, че за сетен път този свидетел доказа, че с
провокативното си поведение именно той е станал причината за разправията
на 13-ти срещу 14-ти юни 2020 г. и не само с прическата му и черните му
лакирани нокти, неприсъщи за един мъж, не само това е бил поводът лицата,
които са присъствали там да го предупредят да престане с провокативните си
действия. Естествено, че той спести неговото поведение спрямо компанията
на подзащитния ми и другите свидетели. От техните показания стана ясно, че
той в явно нетрезво състояние и поради особености на характера му, които
Вие сами констатирахте, той е предизвикал тяхната реакция – първо да го
предупредят да престане да се заяжда с тяхната компания. В следващия
момент когато се е появил подсъдимият З.К., явно в близки отношения със
свидетеля, оплакал му се е и З.К. вече е предизвикал самия бой. Няма да се
спирам на самия бой, защото много подробно в мотивите на присъдата е
описано всичко – свидетелските показания съвпадат едно с друго и са
безкрайно точни и ясни, и очертават фактическата обстановка, която се е
случила. Обвинението, според мен, е доказано от обективна и субективна
страна по несъмнен начин. Няма други доказателства, които да налагат
промяна на присъдата, поради което Ви моля да оставите без уважение
въззивната жалба, като потвърдите присъдата, както и да присъдите
сторените деловодни разноски за настоящата инстанция в полза на
доверителя ми. Също така се позовавам на всичко казано в предходното
съдебно заседание.
Адв. Л.: – Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите нашата жалба.
Подробни съображения изложих в предходното заседание, но сега все пак
трябва също да спомена няколко основни момента. В т. 1 от жалбата сме
обосновали защо според нас подсъдимият не може да се счита за извършител
на процесното престъпление, а именно защото не се установи безспорно, че
от нанесения удар е причинена процесната вреда. Това е с оглед, както казах и
миналият път, на изтеклото значително време, откакто е станал конфликтът,
сбиването и констатиране на нараняването. Считам, че и субективната страна
не е налице, тъй като въобще по делото не се доказа, че моят подзащитен е
допускал увреждане по отношение на пострадалия и е имал умисъл за такава
4
средна телесна повреда. Прав беше прокурорът в предишното съдебно
заседание, а и от районна прокуратура, че действително, по делото има две
групи свидетели – едните защитават пострадалия, а част от тях – моят
подзащитен, но анализирайки тези гласни доказателства за мен се налага
безспорен извод, че именно пострадалият е предизвикал процесния конфликт.
Такава оценка давам аз на тези доказателствени средства. Моля да обърнете
внимание на факта, че действително в случая за мен е налице хипотезата на
неизбежната отбрана, тъй като видно от обясненията на подсъдимия, а както
казах и миналият път – може би е ноторно известно, че чичото на
подсъдимия, т. нар. Ч. беше убит при абсолютно същия инцидент. Трябва да
се оцени и субективната страна на извършеното от моя подзащитен. Той е
приел тази агресия като една опасност за него, позовавайки се на опита с чичо
му, който беше убит по същия начин, така че Ви моля да анализирате и да
приемете, че е налице неизбежна самоотбрана, респективно превишаване на
пределите й, ако счетете, че е налице тази хипотеза.
Адв. А. /реплика/: – Аз считам, че неизбежна отбрана в случая изобщо
не може да се коментира тук, защото от показанията на свидетеля З. става
ясно, а и другите го потвърдиха, че именно той застава между подсъдимия и
пострадалия, и се опитва да ги спре да се бутат – до този момент те се бутат.
Въпреки неговата намеса, въпреки заставането между тях двамата, как така
стана, че З.К., отбранявайки се, удря няколко пъти доверителя ми през човек,
който е застанал между тях и каква самоотбрана е това? Той преодолява
физическа преграда между него и пострадалия, за да нанесе ударите, а в
същото време се твърди, че той се бил отбранявал. Това е абсолютно
несъстоятелно като теза. Ясно, с намерението да го увреди го е нападнал –
при един от ударите му е счупил челюстта. От субективна страна той е искал
да го направи, защото имайки преграда между тях, е щял да се дръпне назад и
т. н., но той го е целял и го е искал – оттам и субективният елемент. Затова
считам, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, а
жалбата – неоснователна.
Адв. Л. /дуплика/: – Теоретично дори да има човек, който ги разделя,
възможно е пострадалият да нанесе удар, имал е такава възможност.
5
Преценете внимателно субективната страна – по същия начин, разделяйки
двама човека, беше убит чичо му – през човек.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6