№ 88
гр. Пазарджик , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500433 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С определение на Районен съд Пазарджик от 19.03.2021 година съдът е
прогласил, че не е компетентен да разгледа предявената от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против ИЛ. Н. СТ. искова молба за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца главница по договор за паричен заем в размер на 1 488.31 лв.,
договорна лихва в размер на 273.97 лв. за периода от 01.10.2018г. до
29.07.2019 г. , сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 01.10.2018 г. до 29.07.2019 година в размер на 422,40
лева; застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за същия
период в размер 1161,60 лева; лихва за забава по договор за заем от 1.10.2018
година до подаване на исковата молба в размер на 85,09; лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за същия период в размер на 76,49 лева,
ведно със законната лихва върху главницата.
Прекратено е производството по гр.д.№ 3620/2020 година по описа на
съда и е обезсилена издадената по ч.гр.д.№311/2020 година на РС Пазарджик
заповед за изпълнение.
В срок така постановеното определение е обжалвано от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
Намират определението за неправилно и незаконосъобразно.
Основният мотив на съда бил с оглед местоживеене на длъжника в Г.,
съобразно уредбите, дадени по тези въпроси в приложимия в случая
1
Регламент №1215/ 2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012 г. ,че Районен съд Пазарджик не е международно компетентен да
разгледа настоящия спор.
Първоинстанционният съд приел, че длъжникът- ответник по делото, е с
местоживеене на територията на Г. само и единствено по данни на съседите
му, които те са заявили на връчителя на заповедта за изпълнение и после- на
исковата молба, и като длъжностно лице разписката, която то подписва за
извършеното връчване, представлявала официален свидетелстващ документ,
който доказвал пълно връчването на съдебните книжа и всички
обстоятелства, имащи значение за него.
За да се ползва с обвързваща съда и изобщо всички лица материална
доказателствена сила, следвало документът, на който такава се приписва, да
съдържа изявление на самото длъжностно лице, което го съставя, каквото в
случая отсъства. Съдебният служител, осъществил връчването на исковата
молба и на всички други книжа по делото, само е констатирал едно чуждо и
непроверено изявление при изготвянето на разписката за връчването, а
именно, че съгласно съседите на ответника той от определен период
пребивава в чужбина. Посочена била само държавата , без да бъде посочен
адрес. Съдът не направил опит да установи такъв.
Законодателят ясно и категорично разписал процедурата при такива
хипотези- съгласно чл.47, ал. ГПК ,като в конкретния случай тя не била
спазена. Съдът прибързал с приложението на европейския акт относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, без да приложи докрай разписаните правила от
вътрешното ни законодателство и без надлежни доказателства, които да
обусловят необходимостта от приложението на Регламент №1215/ 2012 г.
Назначаването на особен представител на неучастващата лично в
процеса ответна страна в достатъчна степен гарантирало равнопоставеното й
положение с това на ищеца.
За да намери приложение посоченият регламент, следвало по
категоричен и несъмнен начин да бъде установено, че ответникът не живее на
територията на Република България, с оглед което да се прибегне до
съдържащата се в него уредба по въпроса за определяне на компетентния съд.
Молят обжалваното определение да бъде отменено и продължени
съдопроизводствените действия.
Съдът намира частната жалба за допустима , но неоснователна.
По заявление на частния жалбоподател по ч.гр.д.№ 311 по описа за 2020
година на РС Пазарджик е издадена заповед за изпълнение против И.С. за
главница в размер на 1488,31 лв.;лихва по договора за посочен период в
2
размер на 273,97 лева; законна лихва в размер на 85,09 лева и разноски.
Отхвърлено е заявлението относно другите заявени претенции ,като
разпореждането на съда е потвърдено от въззивната инстанция.
Издадената заповед не е връчена на длъжника лично , тъй като
съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 12.02.2020 година ,че по
сведения на съсед лицето е в Г.. Съдът е изпълнил процедурата по залепване
на уведомление, след което е дал указани за предявяване на иск.
В указания срок са предявени претенции за установяване на вземането ,
както относно сумите , за които е издадена заповед за изпълнение, така и
относно тези, за които заявлението е отхвърлено.
Следователно – за част от заявените претенции иска се явява
недопустим на това основание. Съдът е дал указания за отстраняване на
нередовности , като се изложат обстоятелства за наличие на правен интерес
от предявяване на иска за суми , за които не е издадена заповед за изпълнение
и ищеца е конкретизирал претенцията си , като е посочил, че иска
установяване на вземането само по отношение на суми , за които е издадена
заповед за изпълнение – главница по договора ,договорна лихва и лихва за
забава.
След отстраняване нередовностите на исковата молба , съдът е
пристъпил към размяна на книжа. Препис от исковата молба на ответника не
е връчен , тъй като на 3.02.2021 година съобщението е върнато в цялост с
отбелязване ,че жилището е необитаемо и по сведения на съседи лицето е в
Г..
Залепено е и уведомление по разпореждане на съда, като е извършена
справка и в националната база данни за регистрираните постоянен и настоящ
адрес и за регистрирани трудови договори.
След предприемане на тези действия , съдът е постановил обжалваното
определение.
В едната си част обжалваното определение е недопустимо.
Съдът е прекратил производството по искове , които не са заявени. След
извършените уточнения на исковата молба следва да се приеме, че е
предявен иск за установяване на вземането по отношение на сумите , за
които е издадена заповед за изпълнение.
Искове за установяване на вземане от 422,40 лева по договор за
допълнителни услуги,застрахватена премия по договор за допълнителни
услуги в размер на 1161 лева и лихва за забава по договор за допълнителни
услуги в размер на 76,49 лева всъщност не са заявени. В тази част
3
определението на съда е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
В останалата част определението е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Общата норма на чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 предвижда,
че исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка,
независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази
държава-членка. Съгласно правилата на чл. 17, ал.1, б. „б“ от регламента по
отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице-потребител за цел,
която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или
професия, компетентността се определя като специална, когато се отнася до
договор за заем, изплатим на вноски или за всяка друга форма на кредит,
предоставен за финансиране на продажбата на стоки. Договора за кредит , по
който страна е ответника, попада в регламентацията на посочения специален
текст. Правилата за определяне на компетентността по такъв спор съгласно
следващия текст на чл. 18, ал.2 от регламента предвиждат, че другата страна
по договора, т.е. ищеца може да заведе иск само в съдилищата на държавата-
членка, където има местоживеене потребителят.
Според разпоредбата на чл. 62 от Регламента при изследване на въпроса
дали страната-ответник има местоживеене в държава-членка, чиито съдилища
са сезирани по делото, съответната съдебна инстанция прилага вътрешното си
право – в случая българският закон, който обаче не използва легално
понятието „местоживеене“. Разпоредбата на чл. 47, ал. 8 КМЧП използва
релевантния термин „обичайно местопребиваване“ - това е мястото, в което
лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване, като за определяне на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки. Приложение намират и разпоредбите на чл.93 и сл.
ЗГР. Съдебната практика, обективирана в Определение № 543/16.06.2016 г. по
гр.д. № 1754/2016 г. на ВКС, ІV г.о., приема, че под местоживеене по смисъла
на Регламент (ЕС) № 1215/2012 в Република България, съобразно
действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически
живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.
Вярно е, че в чл.7 от Регламент 1215/2012 г. е предвидена специална
компетентност, съгласно която срещу лице, което има местоживеене в
държава-членка, може да се предяви иск в друга държава-членка по дела,
свързани с договор и пред съда по мястото на изпълнение на задължението.
Специална компетентност обаче е предвидена и съгласно нормата на чл. 17,
ал.1 от Регламент 1215/2012 г. по отношение на дела във връзка с договор,
сключен от лице-потребител за цел, която може да се приеме, че е извън
неговата търговска дейност или професия.В преамбюла на Регламент (ЕС) №
4
1215/2012, европейският законодател е предвидил по-висока степен на защита
в полза на икономически по-слабата страна, която в случая се явява
потребителят и която поради същата причина се нуждае от по-голяма
закрила, в т.ч. като се осигури нормативна гаранция, че производствата по
исковете срещу тази категория ответници ще бъдат предявявани пред
съдилищата по тяхното местоживеене на територията на която и да е ДЧ,
тоест ще се създадат всички предпоставки за възможността им реалното да
участват в процеса.
Изключение от това правило е пророгацията на компетентност (чл. 25 и
сл. от Регламент (ЕС) № 1215/2012). Съгласно чл. 26 извън компетентността,
която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е
този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се
прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда,
или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24.
Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 – относно потребителски
договори (виж чл. 26, пар.2) и се осъществява чрез явяване на ответника за
участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл. 26, пар.1. В
практиката си по чл. 290 ГПК ВКС приема, че "явяване" по смисъла на чл. 24
от Регламент (ЕО) № 44/2001 (чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012)
представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар. "първо
защитно действие" (съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от
20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С
1/13). В определение № 18 от 13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/16 г. на ВКС, ТК
се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд
да разгледа делото, позовавайки се на чл. 16 §2 от Регламент (ЕО) №
44/2001 с отговора си на исковата молба. При липса на такова оспорване,
изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на
юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото.
Явяването на особен представител на ответника не е равностойно на
явяването пред съд на ответника по смисъла на чл. 24 от Регламент 44/2001,
съответен съобразно приложение III на Регламент (ЕО ) 1215/2012 г. на
нормата на чл. 26, § 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 г. (в този см. решение А,
С-112/13, EU:С:214:2194 по искане на Obester Gerichtshof и решение А, С-
215/2015, ECLI:EU:C:2015:710 от 21.10.2015 г. по запитване на ВКС на РБ).
Явяването чрез особен представител по чл. 47 ГПК не формира
международна компетентност на съдилищата.
Всъщност приложението на цитираните норми не се оспорва от частния
жалбоподател. Той и не предприема никакви действия и не представя
доказателства , опровергаващи приетото от съда за местоживеенето на
ответника.
Във връзка с изложените възражения относно качеството на съставените
от длъжностните лица документи , следва да се посочи,че официален е и
5
документа,съставен от длъжностно лице , в кръга на службата му и закрепващ
направени пред него изявления.
Съдът е предприел всички възможни действия и основавайки се на
установеното от надлежните длъжностни лица е приел, че лицето трайно се
намира извън страната. Действията му по прекратяване на производството не
са преждевременни и необосновани , тъй като са изчерпани всички
възможности на процесуалния закон .От данните по делото е видно ,че
лицето не може да бъде намерено на адреса , като е ясна и причината за това
– продължително пребивава извън страната – в Г.. Съдът няма нито
задължение нито възможност да издирва адреса на лицето в държавата на
пребиваване.
По изложените съображения , съдът намира ,че обжалваното
определение е правилно в тази част и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение на Районен съд Пазарджик от 19.03.2021
година в частта, с която съдът е прогласил, че не е компетентен да разгледа
предявената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против ИЛ. Н. СТ.
искова молба за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца , сума за допълнителни услуги по договор за
заем за периода от 01.10.2018 г. до 29.07.2019 година в размер на 422,40 лева;
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
1.10.2018-29.07.2019 г. в размер на 1161,60 лева; лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода 1.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в размер на 76,49 лева, ведно със законната лихва върху
главницата и прекратил производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Пазарджик в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7