Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 144 23.11.2021
година град
Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На двадесет и шести октомври
2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 242 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.И.Д. от гр.Антоново,
срещу заповед № УРИ 316з-1018/14.06.2021 г. на Директора на Областна Дирекция
на Министерството на вътрешните работи - Търговище /ОД на МВР-Търговище/, с
която на основание чл.204, т.3, чл.197,
ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.199,
ал.1, т.3 предл.
първо ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца за неизпълнение на служебни задължения - небрежност в
служебната дейност.
Оспорва заповедта като неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалните и процесуални норми.
Сочи, че не е налице правилна правна квалификация на вмененото му нарушение. Не са изложени мотиви за определяне размера на
наказанието, като не са взети предвид тежестта на нарушението и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Моли да се отмени
заповедта и да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв. С., който намира заповедта за
незаконосъобразна, тъй като е постановена при неправилно прилагане
на материалния закон, тъй като не е налице нарушение по ЗМВР, каквото е вменено
на лицето. Моли за отмяна и присъждане на разноски за адв.
възнаграждение и държавна такса. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът – директор
на ОД на МВР – Търговище, редовно призован, се представлява от юрк. Ж., която намира жалбата за неоснователна, тъй като е
издадено от компетентен орган, в сроковете по ЗМВР и в съответствие с
материалния закон. Намира, че с оглед доказателствата за ползван отпуск, по са
спазени сроковете за издаването й и е налице безспорно извършено нарушение –не
е упражнен контрол. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Установява се следната фактическа
обстановка:
Изготвена е справка рег. №
363р-9385/05.04.2021 г. от комисията определена да извърши дисциплинарната
проверка. Приети като доказателства са с материалите, приложени към нея.
Проверявани са данни за
допуснато от старши инспектор Д.Д., в качеството му
началник на Участък - Антоново, нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194, ал.2, т.1, пр.2 от ЗМВР - „неизпълнение на ... заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи“. Проверката е приключила със
справка, в която комисията е приела, че старши инспектор Д. е извършил
дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т.6 от ЗМВР („неупражняване на
контрол над подчинени“), за което следва да му бъде потърсена дисциплинарна
отговорност, като му бъде наложено наказание „порицание“.
Старши инспектор Д.Д. е бил запознат с
обобщената справка на 22.04.2021 г.и е бил уведомен за правото му да даде
своите допълнителни писмени обяснения или възражения, адресирани до
дисциплинарно-наказващия орган - директорът на ОДМВР - Търговище. В законно
определения срок не са постъпили такива. В изпълнение на чл.206, ал.1 от ЗМВР и
чл.57 от Инструкция № 81213-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
с покана № 3633- 14551/09.06.2021 г. е
предоставена възможност на Д. да упражни правото си на защита в пълен обем по
вмененото му дисциплинарно нарушение и определеното за него нарушение, като
бъде изслушан от дисциплинарно-наказващия орган. След връчване на поканата на 10.06.2021 г. е проведено изслушването, на което ст.
инспектор Д. изразил мнението си и направи възраженията си относно извършената
спрямо него проверка и резултата от нея обективирани в изготвената справка рег. №
363р-9385/05.04.2021 г.
Прието е следното:
На 03.12.2020 г. около 09.50
ч. оперативният дежурен при ОДМВР - Търговище получил и отразил в съответния
дневник сигнал от Националната система за спешни повиквания, подаден от Д. Ст.,
за това, че трактор на БКС е минал „умишлено“ през имота му представляващ къщи за гости, като нанесъл
щети, счупил шахти, преминал пред целия двор и разорал. Сигналът своевременно е
препратен на дежурния служител в РУ - Омуртаг - мл. оперативния дежурен И. И..
Последният информирал по мобилен телефон началника на Участък Антоново - ст.
инспектор Д.Д.. Началникът разпоредил на дежурния да
се обади на тъжителя и да му каже да донесе документи за собственост на имота в
участъка, необходими за по-нататъшни действия от страна на полицейските
служители.
Подаденият от Д. Ст. сигнал не
е посетен на място, а последвалите непосредствени действия на полицията се обективират от ДЗ
рег. № З08р17466/04.12.2020 г. относно получени сигнали на ЕЕНСП 112, изготвена
от мл. оперативния дежурен И. И. за срока на дежурството му, в която е
посочено, че след „направена обратна връзка“ Ст. е бил „насочен към Участък
Антоново за подаване на жалба“.
С резолюция от 04.12.2020 г.
върху цитираната докладна записка началникът на Районно управление - Омуртаг е
разпоредил на ст. инспектор Д. проверка по получения сигнал.
На 08.12.2020 г. ст. инспектор
Д. поставил резолюция „инсп. И. за проверка в срок до
21.12.2020г.“
Документалното отработване на
сигнала приключило на 18.01.2021 г.,
т.е. - 28 дни след определения срок и 45 дена след подаването на сигнала.
Прието е, че в периода от
03.12.2020 г. до 08.12.2020 г. от фактическа гледна точка началникът на
участъка реагирал своевременно, като с оглед на обективните обстоятелства устно
разпоредил и поставил съответни задачи на инспектор П. И. - полицейски
инспектор в Участък - Антоново ( справка рег.№ 363р-9385/05.04.2021 г.). Прието
е от административният орган, че Д. не е предприел подходящи управленски мерки,
за да ангажира еднозначно инсп. П. И. с отработването
на сигнала от Д. Ст., в ясно определен срок, с правилно подбрана форма на
отчет. Същият е бил длъжен да следи за поетапното изпълнение на поставената
задача и при необходимост да налага допустимите по регламент промени.
По-късно, на 08.12.2020 г., с
писмена резолюцията върху докладна записка рег. № 308р-17466/04.12.2020 г. ст.
инспектор Д. разпоредил проверката да бъде извършена от инспектор П. И., който
в този ден вече е бил в отпуск, считано от 07.12.2020 г., а от 14.12.2020 г. до
18.12.2020 г. в болничен (справка рег. №308р-2011/03.01.2021 г.). В периода
08.12.2020 г. - 21.12.2020 г. инспектор И. не получил докладната записка, тъй
като през този период е бил в полагаем годишен отпуск и карантина, която му е
наложена за това, че е бил „контактен“ с лице с установен СОVID - 19. Служителят е бил на работа само в дните 21, 22 и 23.12.2020
г., след което отново излязъл в отпуск. Време, в което подалият сигнала Ст. се
е свързал с Община Антоново, получил е информация относно инцидента от
04.12.2021 г., а впоследствие и съдействие за възстановяване на нанесените
щети.
Съгласно специфичната длъжностна
характеристика рег.№ 363р-3852/11.03.2016 г. за длъжността "началник на
участък", ст.инспектор Д. има основно длъжностно задължение да "организира,
ръководи и контролира цялостната дейност на участъка, като планира, организира
и отговаря за дейността на подчинените служители".
Прието е, че ст. инспектор Д.
като ръководител на звеното не е осъществил контрол да бъде спазен определения
от него с резолюцията му от 08.12.2020 г. срок за извършване на проверката,
като не е предприел мерки по своевременното приключване на преписката не е заменил определения с друг
служител, който да изпълни задачата. По този начин е нарушил разпоредбата на
чл. 17, т. З и т. 4 от Вътрешни правила за организацията на документооборота в
МВР, утвърдени с МЗ № 81213-1013/08.08.2017 г. в
която е посочено, че „Ръководителите са задължени:
3.да контролират правилното и срочното изпълнение на задачите; 4.да определят
заместник за изпълнението на задачи при дългосрочно отсъствие на служител, ако
е необходимо “.
Като заемащ длъжността
началник на Участък - Антоново ст. инспектор Д. е бил длъжен да упражни контрол
върху работата по постъпилия сигнал, като съобрази промяната във фактическата
обстановка, свързана с отсъствието на инспектор И. и да преразпредели
проверката на друг служител на участък - Антоново, с което освен установяването
на извършителя, щеше и да бъде предотвратено подаването на жалбата. С
поведението си ст. инспектор Д.Д. не е изпълнил и
посочените по-горе служебни задължения,
вменени със специфична длъжностна характеристика на заеманата от него длъжност.
След преценка на
предоставените материали по дисциплинарната проверка е прието
за безспорно установено, че в периода 08.12.2020 г. - 21.12.2020 г., в
гр.Антоново,ст. инспектор Д., като началник на Участък - Антоново, с описаното
по-горе поведение с извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал.2, т.2 и т2 от ЗМВР „неизпълнение на .... или на заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи“ и "неизпълнение на служебните
задължения" и съставомерно по чл.199, ал.1, т.3,
п пр.първо от ЗМВР "небрежност в служебната дейност".
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
Процесната заповед е издадена от компетентен по
смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди
от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл.
197, ал.1, т.1-3.
Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Търговище е основна структура, която се
ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на
ОД на МВР Търговище, а към момента на издаването жалбоподателят е заемал
длъжност старши инспектор-началник на
Участък – Антоново към РУ – Омуртаг. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на
МВР Търговище се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава
заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Съдът намира, че е спазен регламентирания в чл. 195, ал.1 от ЗМВР двумесечен срок, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Видно от справка рег. № 363р-14622 от 09.06.2021 г.
жалбоподателят е бил в законоустановен отпуск. При
това положение оспореният акт е издаден в установения двумесечен срок от откриване на
нарушението.
Съдът констатира, че е спазено императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят е бил
запознат със съдържанието на справката.
Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя,
спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по
безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има
извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на
това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се
издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание т.е. едва след събиране
на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от
наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения
срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си
по така установеното чрез тези доказателства.
При издаване на заповедта, дисциплинарно -
наказващият орган обаче е допуснал нарушение на материално правните разпоредби.
Същият към правилно установената фактическа обстановка не е приложил относимите правни норми. Съображенията за това са следните:
Обжалваната
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща
преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите
запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция. Нарушението се изразява в
неизпълнение на служебни задължения, произтичащо пряко от нарушение на разпоредбата
на чл. 17, т. З и т. 4 от Вътрешни правила за организацията на документооборота
в МВР, утвърдени с МЗ № 81213-1013/08.08.2017 г. в
която е посочено, че „Ръководителите са
задължени: 3.да контролират правилното и срочното изпълнение на задачите; 4.да
определят заместник за изпълнението на задачи при дългосрочно отсъствие на
служител, ако е необходимо “.
За подобно
нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ – чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо. Съгласно нормата на чл. 199, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ се налага за срок от
три до шест месеца, като Държавният служител се предупреждава, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното
наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Не се споделят
доводите изложени в писмена защита .
На първо място
се твърди, че производството е продължило под ръководството на недопустим
дисциплинарно-наказващ орган и наказанието е наложено при предварително формирана воля.
Административната дейност е непрекъснат процес. Тя не свързана с волята на
започналия процеса, а със заемащия длъжността, към момента на издаване на
акта. На съдебен контрол подлежи изискването по чл.146 т.1 АПК, което в случая
е налице. Предмет на съдебен контрол е
именно крайния акт. Липсва правно основание за започване на административното производство
от едно физическо лице и приключването му от същото.
Цитирана е практика неотносима към казуса.
На второ
място достатъчно са данните в
административната преписка, от които да се изведе извод, че административният
орган се е запознал с обясненията на жалбоподателя. Същите са подробно обсъдени.
Нормите на чл.93
, ал.2 ЗДС и чл.193, ал.2 КТ не са субсидиарни. Съдът
споделя цитираната практика на ВАС,
но същата е неотносима
в конкретния казус.
На следващо
място изискванията за форма на акта се преценяват, с оглед богатата и трайна
практика на административните съдилища и ВАС и които в случая са спазени.
На последно място е ирелевантно
за спора натоварването на съответното звено и конкретно на жалбоподателя. Натоварването би могло да се дължи на
обективна невъзможност. Останалото е в рамките на субективните възможности или липсата на такива. Оправдано е при
заеманата длъжност да са налице завишени изисквания, намерили място в
длъжностната характеристика.
За
да е налице неизпълнение на служебни задължения при небрежност като форма на
вината, е необходимо служителят да не е съзнавал, но да е бил длъжен и да е
могъл да съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от
заеманата от него длъжност задължения.
Съгласно
специфичната длъжностна характеристика рег.№ 363р-3852/11.03.2016 г. за
длъжността "началник на участък", ст.инспектор Д. има основно
длъжностно задължение да "организира, ръководи и контролира цялостната
дейност на участъка, като планира, организира и отговаря за дейността на
подчинените служители".
Независимо от изложеното дисциплинарно
наказващият орган не е изложил мотиви по отношение на неупражнения контрол.
Липсват мотиви,
от които да се изведе извод какво административният орган има впредвид под дългосрочно отсъствие и в случая защо приема,
че е налице. Какъв период от време следва да обхваща.
На следващо
място се налага извод за спорадични отсъствия на различни основания – отпуск,
болничен, карантина при които не би могъл да се изведе извод за дългосрочно
отсъствие.
Прието е нарушаване
разпоредбата на чл. 17, т. З и т. 4 от Вътрешни правила за организацията на
документооборота в МВР, утвърдени с МЗ № 81213-1013/08.08.2017
г. в която е посочено, че „Ръководителите са задължени: по т.4 да определят заместник за изпълнението
на задачи при дългосрочно отсъствие на
служител, ако е необходимо “. В случая освен дългосрочното отсъствие, което
се твърди, но не е доказано следва да са изложени мотиви и за необходимост.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена
в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.
По тези съображения Областна дирекция на
МВР - Търговище като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта
следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените по делото разноски
в общ размер на 610 лева - 10 лева за държавна такса и 600 лева- договорено
изплатено възнаграждение с оглед пълномощно и фактура.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба на Д.И.Д. от
гр.Антоново заповед № УРИ 316з-1018/14.06.2021 г. на
Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Търговище
/ОД на МВР-Търговище/, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2,
т.1 и т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3 предл. първо ЗМВР му
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Осъжда Областна Дирекция на
Министерството на вътрешните работи - Търговище, да заплати на Д.И.Д. от
гр.Антоново сумата от 610 лева разноски по делото.
Решението съгласно чл.211, изр.трето от
Закона за Министерството на вътрешните работи не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: