№ 400
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20221800500409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 40/30.03.2022 г., постановено по гр. д. № 293/2021
г. по описа на РС – гр. Етрополе, „С. Т.“ ЕООД е осъдено да заплати
на Д. И. П. – В. сумата от 1620 лева на основание договор №
2038/24.02.2020 г. за туристическо пътуване, ведно със законната
лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на дълга, както и
сумата от 452.22 лева – разноски по делото. За разликата до пълния
предявен размер от 1800 лева искът е отхвърлен.
Срещу осъдителната част на решението в срока по чл. 259 ГПК е
подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат
съображения за неправилност на крайния съдебен акт поради
нарушение на материалния закон. Въззивникът счита, че основанието
да задържи исковата сума е вземането му за неустойка по т. 2.6 от
договора с ищцата от 05.12.2019 г. и т. 12 от Общите условия към
него. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов
акт по съществото на спора, с който искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба с искане за
потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а по същество - неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
На 05.12.2019 г. страните по спора сключили Договор за
организирано туристическо пътуване № 2038, което следвало да се
осъществи със самолет по маршрут Будапеща – Москва – Стокхолм –
Ниш за времето от 21.03.2020 г. до 28.03.2020 година. Общата
стойност на туристическата услуга възлизала на сумата от 2940 лева,
от които 840 лева, капаро, платени чрез закупени ваучери от
електронна страница „Грабо“, а 1560 лева, платими в срок до
20.02.2020 година. Съгласно т. 2.6 от договора, ако пътуващият не
плати сумата по т.1.8 (цената на услугата) в уговорените срокове,
договорът се счита за анулиран и важат условията по т. 12 в ОУ,
пораждащи вземане за неустойка в полза на туроператора.
По делото липсва спор, че остатъкът от 2 100 лева ищцата
платила на ответника на 24.02.2020 г., видно и от платежно нареждане
от същата дата, когато същите сключили договор за организирано
туристическо пътуване № 2038/24.03.2020 г. със същите параметри.
Част от услугите, включени в цената, е и т. нар. „визова услуга“ на
стойност 540 лева.
Ноторен е фактът, че с Решение на Народното събрание във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. /Обн., ДВ, бр.
22 от 13.03.2020 г. /, а на 17.03.2020 г. със Заповед на Министъра на
туризма временно се преустановяват всички организирани изходящи
туристически пътувания и свързани туристически услуги по смисъла
на ЗТ.
Видно от преводно нареждане от 17.03.2021 г., ответникът е
възстановил на ищцата по договор № 2038 сумата от 300 лева.
2
Спорният по делото въпрос е съществува ли основание за
ответника да задържи остатъка от 1800 лева.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за
неоснователно обогатяване. Според ищеца ответникът е получил на
отпаднало основание сумата от 1 800 лева, представляваща платена
цена по прекратен договор за организирано туристическо пътуване от
24.02.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил.
Ищецът се позовава на отпаднало впоследствие основание на
престацията – прекратяване на договорното правоотношение при
условията на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма, което е специфичен
белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
установен в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Поради това и главното спорно
право следва да се квалифицира именно по посочения законов текст.
Възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника; това разместване
на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е
извършено при отпаднало правно основание, т.е. след пораждане на
процесното договорно правоотношение да е отпаднал породеният
годен юридически факт (договорът), на основание на който е
заплатена исковата сума в размер на 1 800 лева.
В настоящия случай страните не спорят относно възникването
правото на ищеца да развали договора, тъй като признават наличието
на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на
дестинация или близост до него, които засягат значително
изпълнението на туристическия пакет (чл. 89, ал. 5 ЗТ). Спорен е
въпросът съществува ли правото на ответника да задържи исковата
сума като неустойка по договора от 05.12.2019 година.
Настоящият съдебен състав намира това възражение на
ответника за неоснователно. Облигационната връзка между страните
(с източник договор за организирано туристическо пътуване) е
възникнала на 05.12.2019 г. и е съществувала до 17.03.2020 г., когато
ищцата валидно е упражнила правото си да прекрати договора при
условията на чл. 89, ал. 5 ЗТ. Договорът от 05.12.2019 г. не е
преустановявал своето действие преди тази дата, независимо, че
плащането на остатъка от цената е извършено с четири дни
закъснение. С подписването на договора от 24.02.2020 г. ответникът
се е съгласил единствено с новите срокове за плащане, като същността
на задълженията не е променяна. Същественото съдържание на
3
съглашението е останало непроменено – осъществяване на
организирано туристическо пътуване със самолет по маршрут
Будапеща – Москва – Стокхолм – Ниш за времето от 21.03.2020 г. до
28.03.2020 г. при обща стойност на туристическата услуга от 2940
лева, от които 840 лева, капаро, платени чрез закупени ваучери от
електронна страница „Грабо“ на 05.12.2019 г., а 1560 лева, плататени
на 24.02.2020 г., заедно със сумата за визова услуга от 540 лева.
Съгласно пар. 1, т. 92 от ДР на ЗТ "договор за туристически
пакет" (какъвто е визиран в чл. 89, ал. 5 ЗТ) е договор, който включва
всички услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло, или
когато туристическият пакет се предоставя чрез самостоятелни
договори, следователно "договори за туристически пакет" са всички
договори, обхващащи туристическите услуги, включени в
туристическия пакет. В настоящия случай договорът, на чието
прекратено действие се позовава ищцата, представлява именно
договор за туристически пакет. По правилото на чл. 89, ал. 6 ЗТ при
прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5
пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
обезщетение. В чл. 89, ал. 8 ЗТ е предвидено, че туроператорът
възстановява на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и ал. 7, а
при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява
всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово
име, след приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване
на договора. Дължимите суми или плащания се възстановяват на
пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-
късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически
пакет. Тоест, направено е разграничение между хипотезите на
прекратяване на договора, като приспадане на съответните разходи е
предвидено само за прекратяване при условията на ал. 2, докато за
прекратяването по чл. 89, ал. 5 ЗТ в закона се предвижда пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия
пакет. В случая общата цена на туристическата услуга е 2 100 лева,
поради което ищцата има право да получи връщане на цялата сума,
представляваща цена на всички направени от нея плащания по
туристическия пакет, вкл. относно стойността на т. нар. в договора
„визова услуга“.
Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде
потвърдено.
4
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноските по водене на делото пред въззивния съд – 450
лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/30.03.2022 г., постановено по
гр. д. № 293/2021 г. по описа на РС – гр. Етрополе, В ЧАСТТА, в
която „С. Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД на Д. И. П. – В. сумата от 1 620 лева, представляваща
платена цена по прекратен договор за туристическо пътуване № 2038,
сключен на 05.12.2019 г., изменен на 24.02.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
дълга, както в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищцата разноски по делото.
ОСЪЖДА „С. Т.“ ЕООД, ЕИК: ........., да заплати на Д. И. П. –
В., ЕГН: **********, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5