Решение по дело №2469/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2467
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20217180702469
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           2467/15.12.2021г.

 

 

гр. Пловдив,15.12.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                  ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

             при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2469 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор против Решение № 997 от 06.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2719 по описа на същия съд за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-37 от 10.03.2021г. на заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Брезово, ЕИК *********, представлявано от Х.Н.Е.– кмет на Общината, на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000лв. за нарушение по чл. 190а, ал.2 вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

            Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд  е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Твърди се, че в случая са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН като се излагат подробни съображения  в тази посока.

            Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаването на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

                 Ответникът по касационната жалба намира касационните оплаквания за неоснователни. Излага подробни възражения, обосноваващи правилност на съдебния акт на първоинстанционния съд.  Депозира писмено възражение. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника претендира отхвърляне на жалбата и разноски.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

           Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна:

           Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 25.11.2019 г. от инспектори от РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" /РО „НЯСС"/ към ДАМН била извършена проверка на язовир „Ай Тепе" /Брезово 4/, находящ се в поземлен имот № 000090 в землището на гр .Брезово, чийто собственик, съгласно Акт за публична общинска собственост № 1277/02.02.2005 г., е Община Брезово. Проверката завършила със съставянето на Констативен протокол /КП/ № 07-01-198/25.11.2019 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация, в който на собственика на проверения обект било дадено следното предписание: „Да се премахне храстовидната и дървесната растителност по водния откос" със срок на изпълнение - 30.04.2020 г.

       На 04.08.2020 г. инспектори от РО „НЯСС" извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Ай Тепе" /Брезово 4/. По време на проверката, в качеството на представител на собственика на язовира, присъствал Р.И.Г., на длъжност ОМП и ЗН в Община Брезово. Целта на проверката била да се осъществи контрол за изпълнение на даденото в КП № № 07-01-198/25.11.2019г. задължително предписание.  В хода на проверката е установено, че водният откос е земен, защитен с каменна броня, обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, която възпрепятствала подробния оглед на язовира и своевременното установяване на неизправности по същия - налична ерозия, свличания, обрушвания, хлътвания и други неизправности, застрашаващи сигурността на язовирната стена.  Това създавало предпоставки за аварии,  злополуки и щети  с непредвидими последици.

      Проверяващите формирали извод, че собственикът на язовир „Ай Тепе" /Брезово 4/ не е изпълнил задължителното предписание, дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ с  коментирания Констативен протокол на Главна дирекция „НЯСС".

       Отправена е  покана изх.№ 85-02-225 от 14.09.2020 г. за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение.

       На 06.10.2020 г. Костадин Стоянов съставил АУАН № 07-022/06.10.2020 г. за извършено от Община Брезово нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ. Същият е подписан без възражения. В законоустановения срок било депозирано възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

         Последвало е издаването на НП № НЯСС-37 от 10.03.2021г. на заместник-председателя на ДАМТН, с което на Община Брезово, представлявано от Х.Н.Е.– кмет на Общината, на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000лв. за нарушение по чл. 190а, ал.2 вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

        Районният съд е приел за безспорно установено вмененото на Община Брезово, в качеството й на собственик на язовир "Ай Тепе" /Брезово 4/,  нарушение, а именно  неизпълнено  задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-01-198/25.11.2019 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно - да се премахне храстовидна и дървесна растителност по водния откос, със срок на изпълнение 30.04.2020 г., с което е нарушена нормата на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

      Приел е обаче, че в случая, при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление. И това е така, тъй като с Констативен протокол № 07-01-198/25.11.2019 г. е било дадено предписание на Община Брезово да се премахне храстовидна и дървесна растителност по водния откос на собствения му язовир Ай Тепе" /Брезово 4/. Срокът на даденото предписание е обхващал периода от констатацията до 30.04.2020 г., от което следва, че в първия ден /01.05.2020 г. /, следващ изтичането на срока, Община Брезово е била в нарушение. В този смисъл нарушителят е бил известен, като актосъставителят е разполагал с всички необходими данни за евентуалното осъществено към този момент деяние в нарушение  на  Закона  за  водите.  Въпреки  това,  контролните  органи неоснователно са се забавили с проверката по случая /извършена на 04.08.2020 г. /, като АУАН е бил съставен след изтичане на тримесечния срок, а именно - на 06.10.2020 г., което предопределя и неспазването на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

     Според районният съд приетият от наказващият орган момент на установяване на нарушението не е релевантният за изчисляване срока по чл. 34 от ЗАНН.

     Касационният съд не споделя изводите на ПРС, поради следните съображения: В случая не е изтекъл тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН, чийто начален момент е не този на извършване на нарушението, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката на контролните органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е извършена на 04.08.2020, видно от Констативен протокол № 07-01-113 от 04.08.2020г. Съставяне на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно на 06.10.2020г. Аргументи, основаваща се на хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло неоснователни. Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето на АУАН е едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от откриване на нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува административнонаказателно производство.   В случая едногодишният срок не е изтекъл.

      В конкретния случай съставът на вмененото нарушение предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на дадено предписание, поради което и от датата на извършената на 04.08.20г. проверка, когато всъщност е констатирано на място, след запознаване с представената от собственика документация и оглед на място, че даденото предписание на 25.11.2019г. не е изпълнено е започнал да тече 3 месечния срок за съставянето на АУАН. В конкретния случай е без значение факта, че проверката за изпълнение на  предписание, което е дадено с Констативния протокол № 07-01-198 от 25.11.2019г. е можела да бъде извършена и в по-ранен етап, предвид дадения срок за изпълнение на предписанието до 30.04.2020г., но констатацията за неговото неизпълнение е направена на 04.08.2020г. и именно тя е послужила на АНО за установяване на нарушението и нарушителя. От този момент фактически и юридически е възникнала възможността да се определи субектът на нарушение, времето и мястото на извършване на съответното нарушение. Законодателят не е предвидил възможност за издаване на АУАН при предположения за осъществено административно нарушение. Наличието на извършено нарушение в настоящата хипотеза е било констатирано (установено) при последваща проверка, извършена от контролните органи на 04.08.2020г., поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на самото нарушение, нито пък да се призюмира, че такова ще бъде извършено от  общината, на която е било дадено предписанието. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН е започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението на дадените задължителни предписания, е констатирал, че същите не са изпълнени, което в случая е направено на 04.08.2020г., като преди неговото изтичане на 04.11.2020г. е бил съставен на 06.10.2020г. процесният АУАН,  т. е. образуваното административнонаказателно производство не е било опорочено, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в законоустановените срокове. Видно от приложения АУАН същият е съставен от компетентно за това лице, съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити.

       Ето защо, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а процесното НП - потвърдено.

       Процесуалният представител на касационния жалбоподател своевременно е претендирал юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което се дължи съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г/. Съгласно  чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г.), настоящият състав определя възнаграждение  за всяка съдебна инстанция в размер на 100лв. /сто лева/ или общо 200лв. /двеста лева/, която сума се дължи от ответника в полза на касационния жалбоподател.

        По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

Р Е Ш И:

         ОТМЕНЯ Решение № 997 от 06.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2719 по описа на същия съд за 2021г. и вместо него постанови:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-37 от 10.03.2021г. на заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

         ОСЪЖДА Община Брезово с ЕИК *********, представлявано от Х.Н.Е.– кмет на Общината, да заплати в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 200лв. /двеста лева/.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.