Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Етрополе, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕТРОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ
при секретаря-Сияна
Манчева, като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТАНОВ гражданско дело № 457 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.108 от
ЗС.
С Решение
№197/11.11.2019 год. по гр.д.№4661/2018 год., ГК, III-то отделение на ВКС е отменено влязло в сила Решение от 22.12.2011 год.
по гр.д.№367/2011 год. по описа на РС-Етрополе, по силата на което е обявен за
окончателен договор, сключения на 05.05.2011 год.
предварителен договор, по силата на който И.Т.В. и К.И.В., са продали на И.И.В. свой собствен недвижим имот, находящ
се в гр.Етрополе, представляващ ПАРЦЕЛ III-1137 в кв.89 по регулационния план на гр.Етрополе с площ от 487 кв.м.,
урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна кухня и гараж, при
граници : улица, Никола Гръбчев, н-ци
Тодор Вирчев, н-ци Петко
Коларов и Цеца Маринчева, за сумата от 23 000 лева, която сума е изплатена
изцяло и в брой на продавачите от купувача в деня на подписване на договора.
Делото е върнато на РС-Етрополе за ново разглеждане от фазата на връчване на
препис от исковата молба и приложенията на ответника Т.И.В..
В писмен отговор
на исковата молба в срока по чл.131 ответника Т.И.В., чрез адв.И.П. твърди, че
искът е неоснователен, като представения предварителен договор е нищожен, т.к.
подписите под същия не са не родителите им. Твърди, че договорът е подправен,
като подписите са положени от друго лице, а не от техните родители, които са
продавачите по предварителния договор. Оспорва и разписката от 05.05.2011 година, с която родителите на страните по делото са
декларирали, че са получили сумата от 23 000 лева. Твърди, че майка му
поради заболяване на Алцхаймер в началото на 2011
година е била напълно безпомощна, не разпознавала никого, не можела да говори,
да чете и да пише. Твърди, че майка му не е разбирала свойството и значението
на извършеното. Твърди, че баща му също така не е бил в течение на делото, нито
за това, че по отношение на имота има сключен предварителен договор за
продажбата му.
В рамките на
предвидения в закона срок чрез адв. И.П., Т.В. е предявил насрещен иск срещу И.И.В. и Е.И.В. с правно основание чл.108 от ЗС. Твърди, че
ответникът И.В. на основание решението на ЕРС е дарил процесния имот на дъщеря
си К.В.. Твърди, че същия е собственост на неговите починали родители, като
след тяхната смърт е собственик по наследство на ½ ид.
ч. от имота. Твърди, че същия не би могъл да дари неговата собствена
наследствена идеална част на дъщеря си, т.к. не може да прехвърли нещо, което
не притежава.
Моли да бъде
постановено решение по силата, на което да бъде установено по отношение на
двамата ответници, че той е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, както и да бъдат осъдени
да му предадат владението върху ½ ид. ч. от
недвижимия имот.
Постъпил е отговор
на насрещния иск от ответника Е.В., в който твърди, че предявеният насрещен иск
е неоснователен и недоказан. Твърди, че владее имота по смисъла на чл.68 ал.1
от ЗС във връзка с чл.70 ал.1 от ЗС, считано от датата на придобивната
сделка. Твърди, че от 2000 година посещава имота и знае, че единствено нейния
баща го владеел, живеел в него, поддържал го и заплащал разходите. Никога не е
виждала неговия брат и ищец по насрещния иск да посещава имота. Прави
възражение по чл.79 ал.2 от ЗС, като в случай, че владението й не бъде прието
като добросъвестно, да бъде присъединено владението на баща й. Твърди, че е
направила значителни разходи по запазването на имота, които са на стойност
80 000 лева. Моли в случай, че бъде уважен насрещния иск по чл.108 от ЗС,
ищецът да бъде осъден да й заплати ½ от сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, но не по-малко от 40 000 лева, предявени частично за
сумата от 10 000 лева. Алтернативно моли, ако владението й не бъде прието
за добросъвестно, ищецът по насрещния иск да бъде осъден да й заплати сумата от
10 000 лева, частично от ½ от действително извършените от нея
разходи в размер на 80 000 лева.
Постъпил е отговор
на насрещния иск и от ответника И.В., в който твърди, че предявеният насрещен
иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че владее имота по смисъла на чл.68
ал.1 от ЗС повече от десет години преди вписване на решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Твърди, че през целия период на упражняване на фактическа власт само той
се е грижел за имота, плащал е данъци и такси, поддръжка, разходи по запазване
на имота, както и разходи за извършени подобрения. Ищецът никога не е посещавал
имота, знаел е, че го владее и живее там преимуществено и не се е
противопоставял на това владение. Прави изрично възражение по чл.79 от ЗС.
Твърди, че е направил значителни разходи по запазването на имота, които са на
стойност 50 000 лева. Моли в случай, че бъде уважен насрещния иск по
чл.108 от ЗС, ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 000 лева.
В съдебно заседание ищеца И.И.В., чрез адв. Юлиян
С. – САК поддържа исковата молба с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, както и
искането по чл.73-74 от ЗС и оспорва предявения насрещен иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
В съдебно заседание ответника по първоначалния иск Т.И.В., лично и, чрез
адв. И.П. – САК оспорва същия, както и исканията по чл.72 от ЗС на Е.В. и това
по чл.73-74 на И.В., като поддържат насрещния иск.
В съдебно заседание ответника по насрещния иск Е.И.В., чрез адв. Я.Д. – САК
оспорва същия, като поддържа искането с правно основание по чл.72 от ЗС, както
и, че е придобила имота по давност.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.08.2011 година, ЕтРС е бил сезиран с искова
молба с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявена от И.И.В.
против И.Т.В. и К.И.В.. С решение от 22.12.2011 год. по
гр.д. №367/2011
год. по описа
на РС-Етрополе, е обявен за окончателен
договор, сключения на 05.05.2011 год. предварителен договор, по силата на
който И.Т.В. и К.И.В., са продали на И.И.В. свой собствен недвижим
имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ ПАРЦЕЛ
III-1137 в кв.89 по регулационния
план на гр.Етрополе
с площ от 487 кв.м., урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна
кухня и гараж, при граници : улица,
Никола Гръбчев, н-ци Тодор Вирчев,
н-ци Петко Коларов и Цеца Маринчева, за сумата
от 23 000 лева, която сума е изплатена
изцяло и в брой на продавачите от купувача в деня
на подписване на договора.
Решението е обявено в
съдебно заседание, проведено на 22.12.2011 год. пред ищеца И.В. и процесуалния
представител на ответниците И.Т.В. и К.И.В., адв. Иво Цветков.
От удостоверение за
наследници изх.№УГ01-5904/1 от 25.06.2018 год., издадено от Община-Етрополе се
установява, че К.И.В. е починала на 28.12.2011 година, т.е. преди влизане в
законна сила на съдебното решение. И.Т.В. е починал на 11.02.2018 год., което
се установява от удостоверение за наследници изх.№УГ01-5904 от 25.06.2018 год.,
издадено от Община-Етрополе, като двамата са оставили като свои преки законни
наследници Т.И.В. и И.И.В..
С Решение
№197/11.11.2019 год. по
гр.д.№4661/2018 год., ГК, III-то
отделение на ВКС е отменено влязлото в сила Решение от 22.12.2011 год. по гр.д.№367/2011 год. по описа
на РС-Етрополе, като делото е върнато
на същия съд
за ново разглеждане
от фазата на връчване на
препис от исковата молба и приложенията на ответника Т.И.В..
От нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, т.I, рег.№978, дело №58, по описа на Нотариус Яна Донкова, с район на действие
РС-Етрополе, вписан в РНК под №552 се установява, че на 21.03.2013 год. И.И.В. е дарил на дъщеря си Е.И.В. целия процесен
недвижим имот, предмет на съдебното решение по гр.д. №367/2011 год. по описа на
РС-Етрополе.
От показанията на св.
Константин Т. Медаров се установява, че познава
страните по делото, като с ищеца И.В. са учили в гр.Правец и го познава от 1982
година. С И. се виждат много често, като му гостува в къщата в гр.Етрополе.
Сочи, че през последните двадесет години И. поддържал имота, като Т. от
петнадесет години не е идвал в къщата. И. се грижел за родителите им, докато
били в къщата в Етрополе. Установява, че И. е правил ремонти в имота както
следва – частичен ремонт на покрива 30-40 % смяна греди и керемиди през
2008-2009 год.; смяна на дограма през 2006 год. и изграждане на плочник на
двора.
От показанията на св.Марин Стефанов се установява, че се познава с братята,
като И. го познава от около 30 години. Сочи, че познава Е., която идвала често
в имота. За родителите си и поддръжката на имота се грижел само И.. Участвал е
в изработването на плочник около къщата.
От показанията на св. Венка Кринчева-В., която е
съпруга на ответника Т.В. се установява, че двамата братя живеели с родителите
си в къщата в Етрополе. И. живял докато завършил гимназия. През 1994 година му
се родила дъщеря, като със съпругата си живеели в София, докато се развели.
След това живеел със своя приятелка също в София. Родителите на двамата живеели
до 1993 година в Етрополе, а след това се преместили в София. След това отново
живеели в Етрополе, докато им строяли апартамент в София. През 2005-2006 год. майката
се разболяла, като починала 2011 година. Бащата И. през 2008 год. си срязал
ръката в Етрополе, а през 2009 година получил инфаркт, като по това време бил в
Етрополе. Установява, че със съпруга й са идвали в имота в Етрополе, като се
грижели за поддръжката му. Установява, че имало период през 1998-1999 год.,
когато са живеели в къщата. Сочи, че последните 10-15 години, те двамата не са
правили ремонт в къщата.
От показанията на св.Елена Гешовска се
установява, че познава страните по делото и техните родители. Познава и
дъщерята на И., но не може да каже, че е живеела в къщата. Установява, че
1998-2000 година Т. и съпругата му са живеели там, т.к. тогава им се родило
детето. Установява, че до 2000-та година често е посещавала имота, т.к. била
близка с Т. и Венка, както и с родителите им.
От заключението по назначената Съдебно техническа и оценителна експертиза,
с вещо лице инж. К.Д., което съдът възприема изцяло, се установява, че липсва
документация, от която може да се установи, какво е било състоянието на имота
към 2013 година, респ. какви видове РСМР са били необходими за запазване на
имота. Процесния имот представлява двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, монтирана ПВЦ дограма със стъклопакет тип РЕХАУ;
монтирана нова входна врата; подове с ламиниран
паркет; настилки по коридори и стълбища от гранитогрес;
боядисване на стени и тавани върху шпакловка; изградени парна инсталация с
камина и алуминиеви радиатори; санитарен възел с под теракот,
стени фаянс и окачен таван тип „Армстронг“, нови смесителни
батерии и отоплителна лира; нови ключове и контакти; в антре до санитарния
възел е поставен шкаф с мивка и смесителна батерия. До
втория етаж се стига по масивно стълбище, облицовано с гранитогрес
и парапет от ковано желязо; стените и таваните от втория етаж са оформени с латексова боя върху шпакловка; монтирани отоплителни
радиатори; санитарния възел е оформен идентично, като този на първия етаж.
Общата стойност на намерените на място изпълнени РСМР са на стойност
42 974 лева. По отношение на изграден бетонов пояс около къщата, вещото
лице установява, че същия е покрит и не може да бъде видян, като при
включването му в общата стойност на РСМР, същата е 46 074 лева.
От заключението по назначената съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице С.П.А. се установява, че подписите за
продавачи, положени в Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 05.05.2011 г. не са на К.И.В. и И.Т.В..
Последните двама не са положили подписи и върху разписка от 05.05.2011 год. за „получил сумата“. Подписите за „декларатор“
в Декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК и Декларации по чл.25 ЗН, също не са
положени от К.И.В. и И.Т.В.. Вещото лице заключава още, че подписите и
ръкописно изписаните текстове върху горните документи са изпълнени от едно и
също лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че
така предявените първоначален иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и възраженията по чл.68
ал.1 вр. чл.70 ал.1 от ЗС, и по чл.72 от ЗС и
чл.73-74 от ЗС са допустими. По същество на спора съдът намира следното:
Относно
искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се доказа, че
предварителният договор е нищожен поради липса на съгласие. От заключението по
назначената съдебно - почеркова експертиза безспорно
се установи, че подписите положени на предварителният договор не са на
родителите на страните по делото. Установи се, че техните подписи не са
положени и върху разписката за получаване на сумата по предварителния договор,
както и върху други документи, изискуеми в едно нотариално производство и
приложени по гр.д. №367/2011 год. по описа на ЕтРС.
Съдът
намира, че само на това
основание следва да отхвърли искът по
чл.19 ал.3 от ЗЗД, като неоснователен.
Относно насрещният
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи
без да има
основание за това.
Основен принцип
в правото е, че никой
не може да
прехвърли повече права отколкото притежава. Следователно И.В. не е прехвърлил на Е.В. процесния имот, поради това, че не е
бил изключителен собственик на същият.
Към момента
на прехвърлителната сделка, обективирана
в нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, т.I, рег.№978, дело №58, по описа на Нотариус Яна Донкова, с район на действие
РС-Етрополе, вписан в РНК под №552, И.И.В. не е бил
едноличен собственик на недвижимия имот. Съдът приема, че праводателят
И.В. се е разпоредил с чужд имот и съгласно трайната съдебна практика
продажбата не е породила вещнотранслативен ефект.
Продажбата на
чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото,
че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава. В съдебната практика се приема, че за
успешното провеждане на иск по
чл. 108 ЗС е необходимо да са налице
три предпоставки:да се докаже, че ищецът
е собственик на вещта, предмет на иска; че вещта
се намира във владение или държане
на ответника; че ответникът владее и държи вещта без
правно основание. Съдът намира, че Т.В.
е станал собственик на ½ ид. ч. от процесният имот, след смъртта на баща му през 2018
година, поради което и предявеният от него иск с правно основание чл.108 от ЗС
се явява основателен, поради което ще следва да бъде уважен изцяло.
Относно по възражението на Е.В., че е придобила имота по давност.
Съдът намира същото за недоказано.
Ответника Е.В. твърди, че е добросъвестен владелец, поради което следва да
се приложи кратката петгодишна придобивна давност,
която към момента на завеждане
на делото е изтекла, поради което счита, че е собственик на имота
на основание давностно владение продължило пет години.
В своята практика
ВКС последователно приема, че владелецът е добросъвестен по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, когато владее вещта на
основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е опорочена, както и, че е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. По делото не се ангажираха доказателства, че ответницата е манифестирала по какъвто и да е начин намерението да свои имота
и е отблъснал владението на праводателят И.В. /нейн дядо собственик
на къщата по това време/
или на чичо си Т.В.. За
да е налице владение от страна
на ответницата кумулативно трябва да са налице
два признака - упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението
на владелеца да държи вещта
като своя. Добросъвестно е владението по смисъла на
чл. 70 ЗС, когато владелецът е придобил вещта на правно
основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или когато формата
на сделката е опорочена. За да
бъде осъществен състава на чл.79 ЗС, владението което е фактическо състояние, а не право трябва
да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително / решение.№
68/02.08.2013 г. по гр.д.№603/2012 г., I г.о. на ВКС/ и без да се установи, че тези признаци
са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ
не може да
се определи като владение. На следващо място съдът взе предвид обстоятелството, че в нотариалният акт е записано, че И.В. прехвърля на
дъщеря си Е.В. процесния имот през 2013 г., като си запазва правото на
ползване. Следователно Е.В. не е получила въобще владението на процесният имот, тъй като владението на имота е част от
правото на ползване и същото е запазено като вещно право за И.В.. На следващо
място следва да се има предвид, че
бащата на И. и Т. Василеви и собственик на процесния имот, е починал едва
през 2018 г , като до този момент И.В. е живял, владял и своил
процесният имот, предвид нищожността на
предварителния договор от 2011 година. От показанията и на двете групи
свидетели се установява, че след като получил инфаркт, бащата И.В. живял
няколко години в гр.Етрополе в процесния имот.
Съдът прие, че не
е налице добросъвестно владение от страна
на Е.В., тъй като, за да е осъществено от същата, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително /Решение № 68/02.08.2013 г. по
гр.д. №603/ 2012 г., I г.о. на ВКС/ и без да се установи, че тези признаци
са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ
не може да
се определи като владение, поради което това й възражение следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Относно възражението за подобрения на Е.В..
С подаване
на отговора по насрещната искова молба, ответника Е.В. прави искане, в случай, че бъде
уважен насрещния иск по чл.108 от ЗС, ищецът Т.В. да бъде осъден да й заплати
½ от сумата, с която се е увеличила стойността на имота, но не по-малко
от 40 000 лева, предявени частично за сумата от 10 000 лева. Алтернативно
моли, ако владението й не бъде прието за добросъвестно, ищецът по насрещния иск
да бъде осъден да й заплати сумата от 10 000 лева, частично от ½ от
действително извършените от нея разходи в размер на 80 000 лева.
В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 12.10.2020 г., съдът даде указания на И.В.
и Е.В., в едноседмичен срок да уточнят какви подобрения са извършили в имота,
като индивидуализират същите. В този срок, уточнение и индивидуализация на
подобренията, стори само пълномощника на И.В.. При това положение, съдът приема, претендираните подобрения от Е.В. не са индивидуализирани и
съдът не следва да ги разглежда. Освен това от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че основните подобрения са извършвани единствено от И.В.
и то в периода от 2006 год. до 2009 год., поради което съдът намира
възражението по чл.72 от ЗС на Е.В. за недоказано, като на това основание
следва да бъде отхвърлено изцяло.
Относно претенцията за подобренията, извършени от И.В..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че в
процесния имот, както в дворното място, така и в самата жилищна сграда са били
извършени значителни по обем ремонтни и строително-монтажни работи. Установи
се, че същите са били извършени в периода 2006-2009 година, като същите са
сторени изцяло за сметка на ищеца И.И.В.. В тази
насока съдът кредитира изцяло показанията на св. Константин Медаров
и св.Марин Стоянов Стефанов, които познават двамата братя, страни по делото,
техните родители К. и И., както и дъщерята на И.В.Е.. Съдът кредитира с доверие
тези показания, в частта им досежно това, че паричните средства и организацията
по ремонтите са изцяло на И.В..
Съдът кредитира изцяло като обективно и обосновано заключението по
назначената СТЕ, съгласно което общата стойност на изпълнените в процесния имот
ремонтни и строително-монтажни работи /РСМР/ възлиза на сумата в размер на
46 074 лева. Това заключение не беше оспорено от страните по делото,
поради което съдът го приема за достоверно и обосновано.
Съдът не споделя твърдението на ответната страна, че правото на И.В. да
иска от Т.В. заплащане на подобренията, които е направил в имота е погасено по
давност. Това не е така, т.к. се установи по безспорен начин, че тези
подобрения са извършени през периода 2006-2009 година, т.е. в период, когато са
били живи родителите на двамата, а също така отв.Т.В.
не се е противопоставил на същите. Съдът счита, че началния момент, от който
започва да тече погасителната давност за тази претенция е този, в който Т.И.В.
е насрещния иск с правно основание чл.108 от ЗС.
При тези изводи съдът намира, че ответникът Т.В. следва да бъде осъден да
заплати на И.В. половината от сторените разходи за извършените в имота
подобрения, или сумата в размер на 23 037 лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца И.В. ще следва да заплати
на ответника Т.В. сумата в размер на
1 200 лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
депозити за вещо лице.
С оглед изхода на спора по възражението за подобрения, предявено
от И.В., ответника Т.В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЕтРС държавна такса в размер на 921.48 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен
и недоказан предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД от И.И.В.,
ЕГН-**********, с адрес *** по силата на който иска да бъде
обявен за окончателен, сключения на 05.05.2011 год. предварителен
договор, по силата на който
И.Т.В. и К.И.В., са продали
на И.И.В. свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ ПАРЦЕЛ
III-1137 в кв.89 по регулационния
план на гр.Етрополе
с площ от 487 кв.м., урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна
кухня и гараж, при граници : улица,
Никола Гръбчев, н-ци Тодор Вирчев,
н-ци Петко Коларов и Цеца Маринчева, за сумата
от 23 000 лева, която сума е изплатена
изцяло и в брой на продавачите от купувача в деня
на подписване на договора.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН-**********, с адрес *** и Е.И.В., ЕГН-**********,
с адрес *** да предадат на Т.И.В.,*** владението върху ½ ид. част от недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ УПИ
III-1137, в кв.89 по
регулационния план на гр.Етрополе с площ от 487 кв.м.,
урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна кухня
и гараж, при граници : улица, Никола Гръбчев, н-ци Тодор Вирчев,
н-ци Петко Коларов и Цеца Маринчева.
ОСЪЖДА Т.И.В.,*** да заплати на И.И.В., ЕГН-**********,
с адрес *** сумата в размер на 23 037 лева /двадесет и три хиляди тридесет и седем лева/ за извършени от него
подобрения в недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ УПИ
III-1137, в кв.89 по
регулационния план на гр.Етрополе с площ от 487 кв.м.,
урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна кухня
и гараж, при граници : улица, Никола Гръбчев, н-ци Тодор Вирчев,
н-ци Петко Коларов и Цеца Маринчева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и
недоказана претенцията на Е.И.В., ЕГН-**********, с адрес
*** да е придобила на основание чл.68 ал.1 вр.70 ал.1
от ЗС недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ УПИ
III-1137, в кв.89 по
регулационния план на гр.Етрополе с площ от 487 кв.м.,
урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна кухня
и гараж, при граници : улица, Никола Гръбчев, н-ци Тодор Вирчев,
н-ци Петко Коларов и Цеца Маринчева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията на Е.И.В., ЕГН-**********, с адрес *** с правно основание чл.72 от ЗС, по
силата на която Т.И.В.,*** да бъде осъден да й заплати сумата в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева за извършени от нея подобрения в недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ УПИ
III-1137, в кв.89 по
регулационния план на гр.Етрополе с площ от 487 кв.м.,
урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна кухня
и гараж, при граници : улица, Никола Гръбчев, н-ци Тодор Вирчев,
н-ци Петко Коларов и Цеца Маринчева.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН-**********, с адрес
*** да заплати на Т.И.В.,*** сумата в размер на 1 200 /хиляда и двеста
лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.И.В.,*** да заплати по сметка на ЕтРС
сумата в размер на 921.48 /деветстотин двадесет и един лева и четиридесет и
осем стотинки/ държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Цветомир Цветанов/