Определение по дело №327/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260029
Дата: 16 февруари 2021 г.
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20203400600327
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260029

 

 

гр. Силистра, 16.02.2021 год.

 

 

Силистренският окръжен съд – наказателен състав - в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНЕЛИЯ  ВЕЛИКОВА 

                      

АНА АВРАМОВА    

                ЧЛЕНОВЕ:

мл. с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

 

   

като разгледа докладваното  от съдия Великова ВЧНД №  327/20 г.   по описа на СОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 243, ал.7  от НПК.

 

С определение № 324 от 05.11.2020 г. по ЧНД № 661/20 г. СРС е отменил постановление на РП Силистра за прекратяване на наказателното производство  по ДП № 595/19 г. по описа на РУ Силистра за извършено престъпление по чл. 131,ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК като незаконосъобразно и е дал писмени указания за процесуално следствените действия, които следва да се извършат при допълнителното разследване.

Недоволен от определението е останал наблюдаващият делото прокурор, който съвсем декларативно е посочил в депозирания частен протест, че не е съгласен с изводите на съда.Без каквито и да е съображения, в подкрепа на твърденията си, прокурорът счита разследването да е проведено обективно, всестранно и пълно, а събраните доказателства водят до изводите , изложени в самото Постановление за прекратяване с правно осн. чл. 234, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Прави искане за отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, с произтичащите от това последици – постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.

Извършвайки проверка на първоинстанционния съдебен акт, настоящата инстанция не намери основания за отмяна или изменение на същия.

В кръга на правомощията си СРС е разгледал делото по реда на чл. 243, ал.4 и 5 от НПК, като правилно е преценил, че обжалвания прокурорски акт  страда от пороци,водещи до неговата необоснованост във връзка с посоченото основание за прекратяване по чл. 243, ал.1,т.1във вр. с чл. 24,ал.1,т.1 /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/  и по чл. 243, ал.1, т.2 от НПК /обвинението не е доказано.

 Отделно, ревизиращият съд е посочил противоречиви мотиви досежно установената телесна увреда на постр. И., а така също и липса на  цялостен анализ на събраните по делото доказателства досежно противоправните действия на обвиняемите. Преценил е, че следва да се извършат и допълни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, изрично посочени в мотивната част.

 

Описаната от РП Силистра фактическа обстановка гласи следното:

 

„ Установено е било, че на 05.10.2019 год. около 20:30 часа постр. И.И., св. Магдалена Христова и св. Стела Стоянова посетили дома на св. Димитър Митев в гр. Алфатар, ул. „Христо Ботев“ № 40. Около 23:30 часа решили да се прибират към с. Айдемир с автомобила на пост. И.И., който бил марка „Ауди“, модел „А6“ с per. № СС 3527 РВ. Тримата тръгнали около полунощ, като посоченият по-горе автомобил бил управляван от постр. И.И., отпред на предната пасажерска седалка стояла св. Магдалена Христова, а на задната седалка пътувала св. Стела Стоянова. Преминавайки през центъра на гр. Алфатар, в близост до чешма пострадалият възприел лек автомобил марка „Мерцедес Е220“ с per. № СС 0330 АМ, който се движел с висока скорост и в завой навлязал в настрещното платно. И.И. спрял управлявания от него автомобил и изчакал посоченото МПС да премине, за да не допусне ПТП. Обв. С.К., който бил водач на лек автомобил марка „Мерцедес Е220“ с per. Ха СС 0330 АМ също спрял, И.И. потеглил бавно с автомобила си, но обв. С.К. му пресякъл пътя на кръстовище в гр. Алфатар и пострадалия спрял, за да не се ударят. Обв. С.К. излязат от автомобила си и отишъл до този на постр. И.И., отворил предната пасажерска врата, където пътувала св. Магдалена Христова. На пътуващите в автомобила им направило впечатление, че С.К. бил видимо превъзбуден и започнал да крещи: „Ко ми спираш, бе!“. И.И. излязал от автомобила си и го попитал какво прави, а обв. С.К. му казал: „Е, аз имам филм! Аз съм във филма! Ти знаеш ли кой съм аз?“ и други несвързани фрази. В автомобила управляван от С.К. на предна пасажерска седалка пътувала св. Киара Иванова, която започнала да крещи „Самуеле, спри се!“. Постр. И.И. казал на обв. С.К., да не го занимава и се обърнал да влиза в автомобила си. В този момент обв. С.К. го хванал за рамененте в гръб и започнал да го дърпа като крещял, че щял да го убие. I И.И. се обърнал, хванал го за врата и го избутал назад. В момента в който го пуснал, С.К. тръгнал назад и избягал от другата страна на пътното платно. И.И. се качил в автомобила си и потеглил в посока гр. Силистра. На около 700-800 м. след излизане от гр. Алфатар в посока гр. Силистра, постр. И.И. бил застигнат от автомобила управляван от обв. С.К.. По данни на И.И. същия е карал със скорост около 70-80 км/ч„ извън населеното място, докато обв. С.К. се движил със скорост над 100 км/ч. В послдващ момент двата автомобила се изравнили и за около 5-6 секунди се движили с еднаква скорост около 60 км/ч. Обв. С.К. се опитал да избута автомобила управляван от пострадалия от пътното платно, смъкнал си прозорца и изкрещял: „Ще те чакам на отбивката“ Изчезнал от погледа на И.И. за секунди, като по данни на последния същия управлявал автомобила си със скорост над 150 км./ч.

Пътуващата в автомобила св. Стела Стоянова е посочила, че познава водача на горепосочения автомобил - обв. С.К. и приятелката му св. Киара Иванова, понеже е живяла в гр. Алфатар. Същата е посочила в допълнение, че обв. С.К. е лице употребяващо наркотични вещества.

Приближавайки до разклона за с. Бабук пътуващите в автомобила на пост, И.И. възприели автомобила на обв. С.К., който бил спрян от лявата страна на пътното платно в посока гр. Силистра, На самото пътно платно били спрени лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с per. № В 1443 НМ и лек автомобилил марка „Пежо 306t( с per. № СС 6157 СС, по начин по който не можело да се премине. МПС-то управлявано от пострадалия спряло в пътната лента, в която се движил в посока гр. Силистра, срещу посочените по-горе два автомобила, понеже нямало как да продължи пътя си, В момента в който пострадалия спрял автомобила си четиримата обвиняеми, които в този момент се намирали на пътното платно се насочили към неговия автомобил.

Обв, С.К. отворил шофьорската врата на автомобила на пострадалия и му нанесал първия си удар с юмрук в носа, Вследствие на наесения му удар потекла кръв от наса на пострадалия и му се завило свят. Последвали удари с юмруци и от останалите трима обвиняеми в областта на лицето. Постр. И.И. залегнал към св. Магдалена Христова, която го хванала през тялото с две ръце. Четиримата обвиняеми хванали пострадалия за краката и той се свлякал. Започнал да рита с крака, но бил издърпан от обвиняемите извън автомобила. Паднал по гръб на пътното платно, при което последвали удари с ритици от четиримата обвиняеми по цялото тяло включително и по главата. По време на посегателството пострадалия бил легнал по гръб, без да се отбранява, като поставил ръцете си пред лицето. Св. Магдалена Христова излязла от автомобила на пострадалия и започнала да крещи на обвиняемите да спрат да го бият. Св. Киара Иванова също излязла от автомобила на обв. С.К. и тя ги умолявала да престанат. От автомобила на пострадалия св. Стела Стоянова молела обв. А.М., когото предварително познавала да преустановят побоя, но четиримата обвиняеми продължили. Посегателството над пострадалия продължило около 2 минути. И.И. изпаднал в безсъзнание за около минута-две, след което четиримата обвиняеми тръгнали към автомобилите си и напуснали място на извършеното престъпно деяние.

По време на посегателството над пострадалия св. Максим Узунски бил в лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с per. Х° В 1443 НМ на шофьорското место.

Св. Магдалена Христова и св. Стела Стоянова отишли до пострадалия и възприели, че цялото му лице е в кръв. Същия имал подутина по главата от нанесените му удари. Тримата се качили в автомобила на пострадалия и в 00:28 часа постр. И.И. от личния си телефон позвънил на тел. 112 и съобщил, че е бил нападнат от „пет хлапета“ в близост до разклона за с, Бабук. С оперативния дежурен при ОДМВР Силистра се уговорили, че ще им бъде изпратен патрулен автомобил, който да ги посрещне в близост до КАТ в с. Калипетнрово“.
                       
Следва частичен препис на заключенията по назначените СМЕ, от който  става ясно, че за прокурора липсва яснота досежно нанесената телесна повреда на постр. И.. Липсва коментар дали заключенията на вещите лица са противоречиви и ако „ДА“ кои се приемат и кои не се приемат.  Защо веднъж се твърди, че телесното увреждане е такова по чл. 129 от НК, а след това е по чл. 130 от НК.

Така описана, фактическата обстановка е точно копие на изложението на разследващия полицай, ведно с всички правописни и граматични грешки. Това от своя страна е довело и до правилния извод на ПИС, че за прокурора  липсва собствена позиция по установеното, а от там и последвалият некачествен правен анализ на събраните доказателства.

Прави впечатление, че в горното изложение липсва дори изписване на имената на ЧЕТИРИМА ОБВИНЯЕМИ, а още по-малко  какви точно действия е осъществил всеки един от тях. Липсва яснота кога и как точно, и от кого са нанасяни удари по тялото на постр. И.. Посочено е ,че след удара, който е нанесъл обв. К., са последвали удари с юмруци от останалите трима обвиняеми - в кой момент?  Дали останалите трима обвиняеми /които да са те/ са влезли в автомобила на пострадалия или тези удари са били нанесени извън автомобила?

Заявено е само , че „Обв, С.К. отворил шофьорската врата на автомобила на пострадалия и му нанесал първия си удар с юмрук в носа, Вследствие на наесения му удар потекла кръв от наса на пострадалия и му се завило свят. Последвали удари с юмруци и от останалите трима обвиняеми в областта на лицето. Постр. И.И. залегнал към св. Магдалена Христова, която го хванала през тялото с две ръце. Четиримата обвиняеми хванали пострадалия за краката и той се свлякал. Започнал да рита с крака, но бил издърпан от обвиняемите извън автомобила. Паднал по гръб на пътното платно, при което последвали удари с ритици от четиримата обвиняеми по цялото тяло включително и по главата. По време на посегателството пострадалия бил легнал по гръб, без да се отбранява, като поставил ръцете си пред лицето“, след което се описват действията на свидетелите и предприетите обаждания до тел. 112.

Имената на четиримата обвиняеми стават известени една в края на прокурорския акт, където е заявено, че материалите от разследването са били предявени на обв. К., М., Николов и Н..

Според прокурора между показания на постр. И. и свидетелките Христова и Стоянова имало доста противоречия , които въпреки проведените очни ставки не били отстранени. /„Така изложената фактическа обстановка е изградена въз основа на свидетелските показания на пострадалия и двете свидетелки пътували в автомобила. Видно обаче от протоколите разпит на посочените лица съществуват доста противоречия, които видно от извършените допълнителни процесуално-следствени действия не са дали яснота относно факти за съпричастност на част от обвиняемите, а именно по отношение на участието на обв. Ж.В.Н. в извършено от него деяние по чл.131, ая.1, т.12, предл. „второ“ от НК във вр. с члД29, ал.1 от НК и чл.20, ал.2 от НК“/ При внимателно запознаване с доказателствата е видно , че между посочените свидетелски показания липсват противоречия.  По делото липсват проведени очни ставки между тия свидетели.

Има обаче други  - между св. Христова и св. К. Иванова, и между св. Стоянова и св.  Иванова. Двете процесуални действия са извършени на 13.12.2019 г. Без всякакъв коментар са останали действията  на  св. Иванова /близка позната на един от обвиняемите/, която   е отказала да отговаря на поставените въпроси, без да са били изяснени мотивите за този отказ.  На проведената  очна ставка между нея и постр. И.,  месец по-късно – на 21.01.2020 г. е била доста словоохотлива. Не става ясно, обаче, защо прокурорът с лекота е отхвърлил показанията на свидетелките Христова и Стоянова, а с още по-голяма лекота е приел тия на св. Иванова. Безпричинният отказ на тази свидетелка на отговаря на въпроси при проведените очни ставки е следвало да мотивира разследващия, а и наблюдаващият делото прокурор, да бъде извършено едно по-задълбочено и качествено разследване по процесния казус, в каквато връзка са и дадените от Първоинстанционния съд, писмени указания. 

За да обоснове извод за несъставомерно деяние по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1от НК прокурорът е направил частичен анализ на елементи от обективния състав на престъпление по чл. 325 от НК.  Каква е разликата  между двете престъпления няма да бъде обяснявано. Само ще бъде посочено, че „хулиганските подбуди“ като  елемент от състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1 от НК не се отъждествяват с „хулиганството“ по чл. 325 от НК. Под „хулигански подбуди“  в конкретния казус, следва да се разбират такива подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общността и телесната неприкосновеност, за които на практика има данни по делото. Следователно при квалифицирането на телесната повреда като такава, причинена по хулигански подбуди, е  задължително  да се изследва мотивът на дееца за нанасянето ѝ, а това по делото нито е направено, нито е подлежало на коментар.

 

Видно е, че  извод за наличие на предпоставки за прекратяване на наказателното производство, било то  поради несъставомерност на деянието  или недоказаност на обвинението,  е направен при непълно разследване и без анализ на наличните по делото доказателства, а дадените писмени указания от СсРС са  напълно относими към констатираните непълноти и пороци на прокурорския акт.

           

В горния смисъл проверяваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

 Предвид изложеното и на осн. чл. 243, ал.7 от НПК  Силистренски окръжен съд

 

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 324 от  05.11.2020 г. , постановено по ЧНД № 661/20 г. по описа на СсРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.

           

-