РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 9.7.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на двадесет и девети май две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Антоанета Петрова
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 7914 по описа за
2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.А.Ц. срещу П.на Р.Б.искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
С.А.Ц. твърди на 11.10.2007 г. да е бил привлечен като обвиняем по дознание
Д-874/2007 г. по описа на РП гр. Плевен за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
Наложена му е била мярка за неотклонение „подписка“. Повдигнато му е обвинение
по чл. 291, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С присъда по НОХД 132/2011
г. на ОС гр. Враца, потвърдена с решение № 358/24.10.2013 г. по описа на САС ищецът е признат за виновен и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. С решение от
16.06.2014 г. по н.д. № 44/2014 г. на ВКС присъдата е отменена, като ищецът е
признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Наказателното производство,
продължило 6 години, 8 месеца и 5 дни, накарало ищеца да се чувства оскърбен и
потиснат. Притеснявал се за това какво очаква него и семейството му. Не можел
да спи, сериозно се влошило психическото и физическото му състояние. Станал депресивен,
започнал да получава хипертонични кризи, развил ХОББ, с която болест твърди да
се бори и до днес. Получил тежка анемия през април 2012 г., а през юни 2012 г.
му била направена вертебропластика с поставяне на множество импланти в
гръбнака. Това довело до трайната му неработоспособност. Приятелите и колегите
на ищеца се дистанцирали от него. Широкото медийно разгласяване го потискало. Наложило
се да убеждава близки и приятели, че е несправедливо обвинен. Твърди
наказателното производство да се отразило негативно и на търговската дейност на
управляваното от ищеца дружество. Претендира осъждане на П.на Р.Б.да му заплати
сумата от 50000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 16.06.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 34000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за защита и процесуално
представителство в наказателното производство.
Ответникът
П.на Р.Б.оспорва предявените искове. Посочва, че спрямо ищеца е взета
най-леката мярка на процесуална принуда. Няма доказателства за твърдения страх
и здравословни проблеми, както и за пряката причинно-следствена връзка.
Ответникът няма контрол върху продължителността на съдебната фаза. Оспорва
адвокатско възнаграждение да е платено, да е ангажиран адвокат за участие.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.10.2007
г. по ДП Д-874/2007 г. по описа на РП гр. Плевен С.А.Ц. е привлечен като
обвиняем за това, че в периода 21.07.2004 г. – 08.09.2004 г. в гр. Плевен е
съставил неистински частни документи: протокол от 21.07.2004 г. на СД на „Е.“
АД гр. Плевен, протокол от 08.09.2004 г. на СД на „Е.“ АД гр. Плевен и ги
употребил, за да докаже, че съществува някое право – престъпление по чл. 309,
ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години. Взета
му е мярка за неотклонение „подписка“.
Обвинителен
акт е внесен от ОП Плевен на 20.09.2010 г., като С.Ц. е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По
образувано НОХД № 132/2011 г. по описа на ВрОС (поради отвод на съдиите от
ПлОС) са насрочени съдебни заседания на датите: 29.04.2011 г. (отложено поради
невръчено копие от обвинителния акт на подсъдимия), 31.05.2011 г., 06.07.2011
г. (отложено поради влошено здравословно състояние на подс. Червенков),
30.09.2011 г. (отложено поради влошено здравословно състояние на подс. Ц.),
31.10.2011 г., 25.11.2011 г. (отложено поради неявяване на свидетел),
16.12.2011 г. (отложено поради влошено здравословно състояние на подсъдимия Ц.),
31.01.2012 г., 27.02.2012 г., 30.03.2012 г., 26.06.2012 г., 22.10.2012 г.,
(отложени поради влошено здравословно състояние на подсъдимия Ц. и заявено
желание за участие), 18.09.2012 г. (отложено по молба на защитника на другия
подсъдим), 16.11.2012 г.
Процесуалното
представителство при първоинстанционното разглеждане на делото е осъществено от
адв. В.К.(пълномощно л. 50 от наказателното дело). Представени са доказателства
за сключени договори за правна защита и съдействие за сумите от 250 лв. (л.
49), 500 лв. (л. 51), 1000 лв. (л. 154), като само в последния от договорите
сумата е отразена като получена в брой.
Въззивното
производство по ВНОХД 204/2013 г. по описа на САС е образувано по жалба на
подсъдимите, разгледано е в рамките на три съдебни заседания: 25.04.2013 г.,
06.06.2013 г. (отложено по искане на подсъдимия Ц. поради влошено здравословно
състояние) и на 10.10.2013 г. Първоинстанционната присъда е потвърдена с
решение № 358/24.10.2013 г.
В
рамките на касационното производство по наказателно дело № 44/2014 г.
подсъдимият е представляван и от адвокатите Даниела Д. и Ина Лулчева
(пълномощно л. 59 от делото). Проведено е съдебно заседание на 14.04.2014 г.
С
решение № 112/16.06.2014 г. е отменено въззивното решение и подсъдимите са
признати за невиновни в извършването на престъпления по чл. 219, ал. 3, вр. ал.
1 НК.
По
делото са приети фактура от 20.02.2014 г., издадена от Адвокатско дружество „Д.,
А. и съдружници“ за осъществена защита по НОХД № 44/2014 г. за сумата от 24000
лв. с ДДС с отразен получател Ц., извлечение от банкова сметка ***тка на
адвокатското дружество с посочено основание № договор за правна защита и
съдействие и № наказателно дело, както и т.нар. декларация от 14.09.2019
г. от адв. В.К.К., че в качеството му на
защитник по повдигнатото обвинение на С.Ц. е получил общо сума от 10000 лв. за
осъществено процесуално представителство по наказателното дело, съответно за
първоинстанционното, въззивно и касационно производство.
Установява
се, че на ищеца са проведени прегледи с поставени диагнози: нарушение на
вестибуларната функция, стенокардия, дискови протрузии, пневмония, анемичен
синдром, извършена операция на 19.06.2012 г. вертебропластика, операция на
21.07.2016 г. по повод лумбална стеноза с поставена траспедикуларна
стабилизация,
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Е.Г.. Свидетелят сочи, че
познава ищеца от началото 2007-та година, когато започнал работа в
управляваната от него фирма „Е. 2006“. Към края на годината ищецът станал
угрижен, след няколко месеца споделил със свидетеля, че има образувано
наказателно дело срещу него, чувства се притеснен. Станал изнервен, започнал да
пие лекарства. Имал проблеми с високо кръвно, ХОББ, проблеми със ставите –
краката му се подували и не можел да върви. Претърпял няколко хирургически
интервенци, впоследствие получил анемия и дископатия, наложило се гръбначния му
стълб да бъде пълнен с цимент. Свидетелят сочи, че е карал до и взимал ищеца от
болницата. Поставени му били 12 импланта в гръбначния стълб, но въпреки това
ищецът продължил да куца и да се оплаква от проблеми с кръста и гърба. За
кратко време изпадали зъбите на ищца. След произнасяне на присъдата от
врачанския съд доста колеги се отдръпнали от ищеца, а той самият страдал за
това, че е осъден за престъпление, каквото не е извършил. Последният спрял да
идва на работа за периоди от по няколко месеца. С времето ищецът бил принуден
да съкрати персонала и да затвори завода. Страдал поради публикациите в
медиите, знаел, че те се четат от роднините му. Свидетелят сочи, че и с днешна
дата физическите оплаквания на ищеца продължават, психически продължава да
страда, делото го състарило, продължавал да е угрижен. Не знае за друго
производство срещу ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до
следните правни изводи:
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато
обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените
вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на
изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража",
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение
за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено
здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение;
степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване;
наличието на други висящи съдебни производства срещу ищеца
през времетраенето на наказателния процес, от който
се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са
произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни
осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните
изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението;
обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената
практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера
на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които
са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в
случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени
по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи
обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка
относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на
обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
В конкретния случай по
делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 219,
ал. 3, вр. ал. 1 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в закона наказание
е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК.
Установява
се, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.
Съдът
намира, че наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза не е
разгледано в неразумен срок: ищецът е привлечен като обвиняем с постановление
от 11.10.2007 г. а решението, с което е
отменено решението на САС, потвърждаващ осъдителната присъда, е постановено на
16.06.2014 г. В рамките на съдебната фаза на три инстанции са проведени 18
съдебни заседания общо, като значителна част от тях са отложени поради
влошеното здравословно състояние на ищеца (в качеството му на подсъдим) и
заявеното от него желание за лично участие в процеса.
Съдът намира, че от значение за спора и твърдението за
неимуществени вреди е периодът от повдигане на обвинение до влизане в сила на
присъдата, през който действията на ответника могат да се счетат като
обосноваващи отговорност по реда на ЗОДОВ. Съдът не споделя възраженията на
ответника действията му, свързани с продължителността на производството, да са
от значение само в досъдебната част.
Кредитирайки
събраните гласни доказателства съдът приема за установен негативния ефект от
наказателното производство за психичното здраве на ищеца. Установи се, че в
този период ищецът е ограничил социалните си контакти, чувствал се е пренебрегнат
от своите колеги, загубил е своята жизнерадост и желание за работа, за дълги
периоди от време не е работел. Допълнително следва да се отчете, че ищецът е
заемал ръководна длъжност и повдигането и поддържане на обвинение във връзка с
осъществяването й е накърнило не само личното му усещане за достойнство и професионални
умения, но е рефлектирало в негативен план и поради отдръпване на
бизнеспартньори и нереализиране на подготвяни стопански начинания.
Същевременно съдът намира, че е недоказана
пряката причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на
ищеца и образуваното наказателно производство. Събраните писмени доказателства
установяват твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца. Въпрос
на предположение е дали същото е в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение. Съдът намира, че тази връзка не може да се установи от
свидетел. Ето защо при определяне на
размера на претендираното обезщетение макар и доказани, тези обстоятелства
не следва да бъдат отчитани.
Не
се установи и че медийните публикации са в резултат на прессъобщение или
информация за повдигнато обвинение, която ответникът да е разгласил.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки
за основателност на предявения иск по отношение на неимуществените вреди следва
да бъде частично уважен.
Съгласно
т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 15000
лв., като за разликата до 50000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за присъждане на имуществени вреди съдът намира следното.
Изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило
с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
Представената декларация от адв. В.К.отразява неизгоден за нейния автор факт –
получена сума в размер на 10000 лв. Това съдържание придава на документа
характер на разписка, удостоверяваща изразходвани средства в посочения размер.
Установява се, че адв. К.е упълномощен да представлява ищеца в трите съдебни
производства, както и че е осъществил процесуално представителство, но
платеното възнаграждение не касае производството пред Върховния касационен съд.
Следователно, налице са достатъчно данни, че тези средства са изразходвани за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, развило се пред първата
и втората съдебни инстанции.
Доказано е, че за участие в
производството пред Върховния касационен съд ищецът е ангажирал и Адвокатско
дружество „Д., А. и съдружници“, чийто представители са участвали в
производството. Издадената фактура и извлечение от банкова сметка ***ъзнаграждение
и извършено плащане на сумата 24000 лв.
От доказателствата по делото не се
установява неположена дължима грижа в хода на наказателното производство,
довело до увеличаване размера на вредата, изразяваща се в заплатения размер на
адвокатското възнаграждение. С оглед утвърдените критерии за преценка на
пряката и непосредствена връзка между неоснователното обвинение и направения
разход за адвокатска защита в ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС настоящият състав
приема за меродавни значителния обем на книжата по делото, вида и тежестта на
обвинението и броя на проведените съдебни заседания пред първата и въззивната
инстанция. Изплатените средства от 10 000 лв. не разкриват съществено
превишение на разумното и обичайното възнаграждение. Предвид невъзможността за
диференциация особеностите на конкретното обвинение – размерът на наказанието
няма пряка връзка с вида и тежестта на обвинението, определеният от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатското възнаграждение минимален праг, не е в
състояние да отрази обичаен размер на възнаграждението по наказателни дела.
Ответникът не ангажира доказателства, които да разкриват съществено превишение
на изплатени средства спрямо обичайния размер на възнаграждението за такъв тип
дело.
Наличието на две осъдителни присъди обосновава необходимостта от
допълнително ангажираната адвокатска защита пред касационната инстанция. Ограниченото
време за подготовка в рамките на касационното производство предвид и обема на
делото предполагат допълнителни усилия и интензивен труд от страна на
привлечения нов защитник. При тези обстоятелства съдът приема, че с оглед
спецификата на случая изплатените средства в размер на 24 000 лв. не
разкриват неположена от страна на ищеца грижа при договаряне размера и на това
възнаграждение, за да бъде прекъсната пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпяната вреда.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 5,80 лв. – държавна такса.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на С.А.Ц., ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 15000,00 (петнадесет хиляди) лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с решение по наказателно
№ дело № 44/2014 г. на ВКС, ІІ Н.О., ведно със законната лихва от 16.06.2016
г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 15000,00
лв. до пълния предявен размер от 50000,00 лв.
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 34000,00 (тридесет и четири хиляди) лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди – общ размер на
заплатено адвокатско възнаграждение, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение,
за което е оправдан с решение по наказателно № дело № 44/2014 г. на ВКС, ІІ
Н.О., ведно със законната лихва от 16.06.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането;
-
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сума в размер на 5,80 лв. държавна
такса.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: