№ 25
гр. гр. Д., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Калина Т. Димитрова
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Зл. В. Т.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223200600046 по описа за 2022 година
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда №28 от 02.12.2021г., постановена по н.о.х.д. №966/2021г.
Районен съд-гр.Д. е ПРИЗНАЛ подсъдимия П. ИВ. П., с ЕГН **********,
роден на 10.01.1987г. в гр.Д., ромски произход, български гражданин, със
средно образование, женен, безработен, осъждан за ВИНОВЕН, в това, че
през периода от 04.06.2021г. до 29.06.2021г., в гр.Д., при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, е извършил
следните деяния:
На 04.06.2021г. от търговски обект - сладкарница „Оникс“, находяща се
в Етнографски комплекс „с. Д.“, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи - един брой
дървено чекмедже на стойност 30 лева, ведно с намиращите се в него
пластмасов монетник на стойност 5 лева и парична сума в размер на 100 лева,
всички на обща стойност 135 лева от владението на С.Г.П. от град Д. -
наемател на търговския обект, собственост на ЮЛ „Е.В.Д.ООД, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
1
На 29.06.2021г. от търговски обект - пекарна „П. находяща се на бул.
„Д.ка епопея“ №17, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита
на имот и чрез използване на техническо средство - желязна щанга с дължина
20 см е отнел чужди движими вещи - един брой касово метално чекмедже на
стойност 95 лева, ведно с намираща се в него парична сума в размер на 200
лева, всички на обща стойност 295 лева от владението В.А. В. от град Д. -
управител на обекта, собственост на юридическото лице „Т.“ ЕООД, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на противозаконно отнетите вещи е 430.00/четиристотин и
тридесет/лева, поради което и
на основание чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.„а “ и б.„б“ във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр.
с чл.58а ал.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК му ОПРЕДЕЛИЛ наказание лишаване
от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и НАМАЛИЛ
така определеното наказание с една трета, като НАЛОЖИЛ на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража е ОПРЕДЕЛИЛ първоначален строг
режим на изтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл.59 ал.1 от НК е ПРИСПАДНАЛ от размера на така
определеното наказание, времето през което по отношение на подсъдимия П.
ИВ. П., с ЕГН ********** е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража” по настоящото производство, считано от датата на първоначалното
фактическо задържане на 01.07.2021г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата
веществени доказателства - 1 бр. текстилно горнище с емблема на „Nike“,
един чифт ръкавици марка „Hold“ и 1 бр. метална щанга с дължина 15 см.
Веществените доказателства - 1 бр. компакт диск съдържащ записи от
камери за видео - наблюдение на пекарна „П. 1 бр. черно дактилоскопно
фолио, 1 бр. плик, съдържащ два картона за иззети следи е постановил ДА
ОСТАНАТ в кориците на делото и да бъдат съхранявани до нормативно
установения срок за съхранение на делото в архив, след което ДА СЕ
УНИЩОЖАТ.
На основание чл.189 ал.3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия П. ИВ. П., с
2
ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски размер на 479.17
лева по сметка на Първо РУ на МВР-гр.Д..
По така постановената Присъда в законоустановения срок са постъпили
две жалби от подс.П. ИВ. П., с ЕГН **********. Като подадени от лице
притежаващо активна процесуална легитимация и в законоустановения за
това срок жалбите се явяват ДОПУСТИМИ, но разгледани по същество
същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В съдебно заседание, проведено на 08.03.2022г. пред въззивната
инстанция, жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител,
който поддържа жалбата и прави възражения за явна несправедливост и
завишеност на наложеното наказание.Настоява се за изменение на
първоинстанционната присъда и намаляване на наложеното наказание.
Подсъдимия се придържа към заявеното от процесуалния му
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Д. счита подадените
жалби, ведно с направеното искане за намаляване на наложеното наказание,
за неоснователни.Видно от доказателствата по делото, производството пред
първата съдебна инстанция е преминало по реда на съкратеното съдебно
следствие - наказанието, предвидено за извършеното от подсъдимия
престъпление, е било редуцирано с една трета на основание чл.58а от НК,
като реално постановеното за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години на практика е минимума по този текст от НК.
Д.кият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата
обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства,
мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата
съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано въз
основа на обвинителен акт по обвинението на П. ИВ. П., с ЕГН ********** за
това, че през периода от 04.06.2021г. до 29.06.2021г. в гр.Д., при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил следните деяния:
На 04.06.2021г. от търговски обект - сладкарница „Оникс“, находяща се
в Етнографски комплекс „с. Д.“, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи - един брой
3
дървено чекмедже на стойност 30 лева, ведно с намиращите се в него
пластмасов монетник на стойност 5 лева и парична сума в размер на 100 лева,
всички на обща стойност 135 лева от владението на С.Г.П. от град Д. -
наемател на търговския обект, собственост на ЮЛ „Е.В.Д.ООД, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
На 29.06.2021г. от търговски обект - пекарна „П. находяща се на бул.
„Д.ка епопея“ №17, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита
на имот и чрез използване на техническо средство - желязна щанга с дължина
20 см е отнел чужди движими вещи - един брой касово метално чекмедже на
стойност 95 лева, ведно с намираща се в него парична сума в размер на 200
лева, всички на обща стойност 295 лева от владението В.А. В. от град Д. -
управител на обекта, собственост на юридическото лице „Т.“ ЕООД, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата
стойност на противозаконно отнетите вещи е 430 лева /четиристотин и
тридесет лева/ - престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4
във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.„а “ и б.„б“ във вр. с чл.26 ал.1 от
НК.
Производството пред първата съдебна инстанция е преминало по реда
на съкратеното съдебно следствие.Подсъдимият е заявил, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен
да не се събират доказателства за тях.От страните не се спори по
фактическата обстановка, поради което въззивната инстанция намира за
излишно да я преповтаря.
Безспорно установено е по делото, че с действията си на 04.06.2021г. и
29.06.2021г. при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив подсъдимият П. ИВ. П. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във
вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.„а “ и б.„б“
във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Налице са квалифициращи признаци на деянията, които правилно са
съобразени от районния съд – и в двата случая подсъдимият е извършил
деянията чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
разбивайки заключените врати на търговските обекти, като във втория случай
/на 29.06.2021г./ подс.П. си е послужил и с техническо средство-щанга.Тези
4
обстоятелства квалифицират извършените деяния съответно по чл.196 ал.1 т.
3 от НК и чл.196 ал.1 т.4 от НК.
Подсъдимият П. е осъществил деянията при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.23 ал.1 от НК - извършил е две на брой
деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също по вид
престъпление – кражба.Деянията са извършени през непродължителен период
от време и при еднородност на вината -пряк умисъл.
Престъплениято е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК - след като деецът е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК.По тези осъждания престъпленията са осъществени от
обвиняемия като пълнолетен и не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанията съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК.
С Присъда № 7 от 02.04.2015г. по НОХД № 300/2015г. по описа на
Районен съд - Д., влязла в сила на 30.06.2015г. подс. П. бил осъден за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т.
3, предл. 2 и т. 4, предл. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като му
било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 години, което
да изтърпи при първоначален строг режим; с Присъда № 23 от 22.03.2017г. по
НОХД № 244/2017г. по описа на Районен съд - Д., влязла в сила на
04.08.2017г. бил осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
предл. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, предл. 2, вр. с чл. 194, ал. 1
НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2
години, което да изтърпи при първоначален строг режим; със Споразумение
№ 272 от 26.11.2018г. по НОХД № 1463/2018г. по описа на Районен съд - Д.,
влязла в сила на 26.11.2018г. бил осъден за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, предл. 2, вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като му било наложено наказание
„Лишаване от свобода'' за срок от 1 година, което да изтърпи при
първоначален строг режим; С Присъда № 1/08.01.2020г. по н.о.х.д. №
1561/2019г. по описа на Районен съд - Д., влязла в сила на 16.03.2020г., с
5
която бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква
„б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
От субективна страна подсъдимият П. е действал при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е, че процесните вещи
са чужди и че същите се намират във фактическата власт на други
лица.Съзнавал е, че за да осъществи намеренията си, е било нужно да разбие
вратите на търговските обекти.Подсъдимият П. е предвиждал, че с действията
си ще прекъсне чуждата фактическата власт върху вещите, предмет на
престъплението и ще установи своя такава, като във волево отношение е
целял настъпването именно на този престъпен резултат.
При определяне на наказанието районният съд е преценил степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Видно от
приложената към делото Справка за съдимост подсъдимият П. ИВ. П. е
осъждан многократно, а деянието, предмет на първоинстанционното
производство е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК.
Според настоящият съдебен състав в случая, както и правилно е
посочил представителя на РП-гр.Д. в пледоарията си е налице баланс между
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.Първите, съставлявани от
множеството предходни осъждания и лошите характеристични данни, които
определят подсъдимия като деец с висока обществена опасност, а вторите,
съставлявани от активното участие на подсъдимия за разкриването на
обективната истина в досъдебното производство, направеното още в най-
ранна фаза на процеса пълно самопризнание и изказаното от него
самокритично отношение към извършеното.
Самопризнанията на подсъдимия, както и неговото изрично
волеизявление за признаване на фактите и обстоятелствата, отразени в
обвинителния акт, са процесуално основание за разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие, което от само по себе си води до
редуциране на наказанието с една трета съобразно разпоредбата на чл.58а от
6
НК.Самопризнанията при дела, протекли по този особен ред, не могат да
бъдат разглеждани като смекчаващи вината обстоятелства и следователно не
могат да имат роля при индивидуализацията на наказанието.
В мотивите си районният съд сочи, че при определяне на наказанието е
преценил отношението на подсъдимия П. ИВ. П. към извършеното,
поведението му в съдебната зала, направените пълни самопризнания и
сериозният му принос за разкриване на обективна истина по делото,
критичното отношение към извършеното.Преценил е и тежкия социален
статус.Следователно тези обстоятелства, сочени в жалбата, са взети предвид
от районния съд при определяне на наказанието.
Причините за извършване на престъплението безспорно се свеждат до
ниската правна култура на подсъдимия, ниската степен на правосъзнание и
стремежът му към облагодетелстване по престъпен начин.
Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.196 ал.1
т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.„а“
и б.„б“ във вр. с чл.26 ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ от три до
петнадесет години.Районният съд е определил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години и шест месеца – т.е. под средния размер,
което наказание съгласно разпоредбата на чл.58а от НК е намалено с една
трета до реалния за изтърпяване размер от три години.Въззивната инстанция
намира така определеното наказание за справедливо, индивидуализирано
съобразно нормативните правила и в състояние да постигне целите на
персоналната и генерална превенция по смисъла на чл.36 от НК - да поправи
и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави, да
въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да
върши други престъпления и да въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
На основание чл.59 ал.1 от НК от размера на така определеното
наказание следва да се приспадне времето през което по отношение на
подс.П. ИВ. П., с ЕГН ********** е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” по съответното производство, считано от датата на
първоначалното фактическо задържане от 01.07.2021г. до влизане в сила на
присъдата.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от ЗИНЗС така определеното
7
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.Въз
основа на изложеното депозираните жалби се явяват неоснователни.
След извършване на цялостна проверка на постановената от Районния
съд присъда, съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред
доказателства, изложените в жалбата доводи и становищата на страните,
въззивната инстанция установи, че при постановяване на обжалваната
присъда не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да основават нейното изменение или отмяна.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №28 от 02.12.2021г., постановена
по н.о.х.д. № 966/2021г. по описа на Районен съд-гр.Д..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8