О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 10.06.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 10.06.2020 г., в състав:
Съдия: Кристиан Петров
като
разгледа търг.д. № 00002 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от “***” ЕООД
срещу „***“ ЕООД за установяване, че дължи сумата 22943,44 евро – частичен иск
от сумата по запис на заповед в размер на 69152.71 eвро, издаден от „***“ ЕООД на 27.04.2018г., платим при предявяване в
срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, въз основа на който са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***/2019 г. на Районен съд – Перник, срещу
която ответникът е възразил по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. С исковата молба са
представени документи с искане за приемане като доказателства по делото.
В срока по чл.
367, ал.1 ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но оспорва иска
изцяло като неоснователен. Въвежда възражение, че записът на заповед е издаден от
ответното дружество по повод и във връзка с друго, каузално правоотношение – възникнало
от сключен между тях договор за финансов лизинг № ***/27.04.2018. от дата,
съответна на датата, на която е издаден и записът на заповед, за да обезпечи
вземания на ищеца –лизингодател и за изпълнение на възникналите задължения на
ответника –лизингополучател по договора. Предмет на договора за финансов лизинг
е лизингодателят “***” ЕООД да придобие лизингова вещ – дробилен шредер МГ216,
сер. № *** и да го предостави за временно /до изтичане на срока на договора/ и
възмездно ползване на лизингополучателя срещу задължения на последния да
заплаща всички лизингови вноски и други задължения, произтичащи от или свързани
с договора за лизинг. В погасителния план към договора са посочени броят,
размерът и падежът на лизинговите вноски – начинът на погасяване на лизинга.
Счита, че дължимостта на претендираната сума по записа на заповед е обусловена
от възникването на вземането на ищеца по каузалното правотношение, като в тази
връзка твърди, че вземанията на ищеца за заплащане на лизингови вноски по каузалното
правоотношение не са възникнали и прави възражение в този смисъл. Съгласно чл. 1, ал. 3, част ІІІ от договора, последният влиза в сила от
датата на подписването му, а срокът на лизинга, започва да тече /стартира/ от
най-ранната от двете дати – датата на приемане на лизинговата вещ – чл. 1, ал.
6 и 8 от договора или датата на заплащане на 100 % от цената на придобиване на
лизинговата вещ от лизингодателя. В тази връзка твърди, че и към момента на
депозиране на отговора на исковата молба, лизинговата вещ не му е предоставена
нито от лизингодателя, нито му е доставена от доставчика по реда на чл. 1, ал.
6 и 8 от договора. От тази гледна точка ищецът лизингодател не е изпълнил
основното си задължение по договора – да предостави на ответното дружество за
временно /до изтичане на срока на договора/ и възмездно ползване лизинговата
вещ, което е довело и до неизпъление на съпътстващото го задължение на
лизингодателя по чл. 3, ал. от договора – за осигуряване на спокойно държане и
ползване, поради което е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца,
в който смисъл ответникът прави възражение. Също така не е известно
лизингодателят да е заплатил и 100 % от цената на придобиване на лизинговата
вещ, поради което нито едно от определените отлагателни условия, за да започне
да тече срокът на договора за финансов лизинг не се е сбъднало и месечните
вноски за ползването на лиз. вещ все още не са дължими, тъй като вещта не е в
държане и ползване от ответника, поради независещи от него причини, а същите лежат
в поведението на ищеца и той не е изпълнил точно задълженията си по договора –
чл. 1, ал. 5. Възражението, че вземанията за лизингови вноски не са дължими и
към момента, поради нестартиране срока на лизинга, се аргументира и с чл. 12,
ал. 11 от договора, който определя падежа им, видно от който дължимоста на
вноските се поставя в зависимост с оглед доставката на вещта, каквато и към
момента не е извършена. След като няма ползване не се дължи и плащане по него,
в който смисъл ответникът прави възражение. Въпреки това обаче ответното
дружество добросъвестно е започнало да изпълнява задълженията си по договора за
финансов лизинг – още на 30.04.2018г. въз основа на фактура № 30558, с преводно
нареждане за кредитен превод, то е заплатило авансово дължимите суми, включващи
авансова вноска в размер на 18774,64 евро с ДДС, авансово дължим ДДС в размер
на 12516,42 евро и такса за управление
728,28 евро без ДДС, всичко на общ размер 63 108,01 лева, които плащания
са извършени още преди издаването на фактура от лизингодателя. Освен това,
въпреки че ответникът не получил лизинговата вещ, той е заплатил и няколко
лизингови вноски. В потвърждение на това, че въпреки неговата неизправност,
лизингодателят е получил плащания по договора за финансов лизинг, които той
счита и за неоснователно получени, е издаденото от него кредитно известие № 953157 от 14.05.2019г., с което е
сторнирана сумата от 97919,15 лв., която обаче
все още не е преведена на ответника. С отговора са представени документи
с искане за приемане като доказателства по делото; за допускане на счетоводна
експертиза с поставяне на задачи след доп. искова молба на ищеца.
В срока по чл. 372 ГПК
с допълнителна искова молба ищецът не оспорва твърдението на ответника, че
процесния запис на заповед обезпечава каузалното правоотношение – възникнало от
сключен между тях договор за финансов лизинг № 183413230588/27.04.2018г., за да
обезпечи вземания на ищеца –лизингодател и за изпълнение на възникналите
задължения на ответника –лизингополучател по договора. Оспорва възражението на
ответника, че вземането на ищеца за заплащане на лиз. вноски по каузалното
правоотношение не са възникнали и че лиз. вещ не му е предадена с твърдението,
че тези вземания са възникнали и срокът на договор за лизинг е започнал да тече
от 30.04.2018г. – датата на скл. му, съвпадаща с датата на която ответникът е
приел лиз. вещ с подписването на приемо-предавателен протокол от 30.04.2018г. –
арг. от част III, чл. 1, ал. 3, т. 1 от договора за лизинг във
вр. с чл 1, ал. 6 от същия договор. Приемо-предавателен протокол от
30.04.2018г. е подписан от доставчика „***“ ЕООД и от ответника
–лизингополучател „***“ ЕООД в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от договор за
покупко-продажба № 30588 от 27.04.2018г. между „***“ ЕООД – продавач, “***”
ЕООД- купувач и „***“ ЕООД – лизингополучател, съгласно който продавачът
прехвърля на купувача собствеността върху лизингов актив – дробилен шредер
МГ216, сер. № ***. В тази връзка оспорва и възражението на ответника, че не
разполага с договора за доставка и не знае дали такъв е бил сключен, при
положение, че страна по този договор и носи неговият подпис е и ответникът „***“
ЕООД – лизингополучател. Доп. индикация за дължимостта на лиз. вноски и като
цяло, че за влизането в сила на договора и предаването на лиз. вещ е това, че
лизингополучателят е погасил първите няколко вноски по договора. Оспорва
възражението на ответника, че вземанията на ищеца не са дължими, вкл. и към момента
аргументирано с част III, чл. 1, ал. 3, т.
1 от договора за лизинг във вр. с чл 1, ал. 6 от същия договор като в тази
връзка заявява, че е ирелевантно възражението на ответника дали лизингодателят
е заплатил 100 % от цената за придобиване на лиз. вещ. Оспорва възражението на
ответника, че лизингодателят е получил плащания по договора за финансов лизинг,
които ищецът считал за неоснователно получени, поради които е издал
кредитно известие № 953157 от
14.05.2019г., с което е сторнирана сумата от 97919,15 лв., като по подробно
изложени съображения излага доводи, че кредитното известие е издадено на съвсем
друго основание. Предвид наличието на каузално правоотношение уточнява и
конкретизира дължимите и претендирани от ответника суми по делото в общ размер на
22943,44 евро – равностойността на 44873,47 лева, от които следните суми: 1. сума
в общ размер на 14268,93 лв. – сбор от неплатени лиз. вноски съгласно пог.
план: част от лиз вноски № 4 с падеж 25.08.2018г. в размер на 739,97 лв., лиз. вноска № 5 с падеж
25.09.2018г. в размер на 2254,56 лв., лиз вноска № 6 с падеж 25.10.2018г. в
размер на 2254,70 лв., лиз вноска № 7 с падеж 25.11.2018г. в размер на 2254,70
лв., лиз. вноска № 8 с падеж 25.12.2018г. в размер на 2254,70лв., лиз. вноска
№ с падеж 25.01. 2019г. в размер на
2255,15 лв., лиз. вноска № 10 с падеж 25.02.2019г. в размер на 2255,15 лв.; 2. сума
в общ размер на 6765,26 лв. – неустойка за неоснователно задържане на лиз. вещ,
дължима на основание чл. 9, ал. 3 от договора за периода до завеждане на заповедното
производство; 3. сума в общ размер на 2556,05 лв. – лихви за забава за
просрочие на лиз. вноски в размер на 0,1% върху дължимата сума, на основание
чл. 8, ал. 1 от договора за периода 26.08.2018г. до 14.05.2019г.; 4. сума в общ
размер на 15300 лв. – неустойка за неизпълнение парични и/или непрични
задължения на лизингополучателя в размер на 10 % от цената на придобиване на
лиз. вещ, дължима на основание чл. 8, ал. 3 от договора; 5. сумата 367,06 лв. –
дължими, но незаплатени от лизингополучатела, а заплатени от лизингодателя застр.
вноски и адм. такси по имущ. застраховка № 0870180126001961/30.04.2018г.; 6. сума
в общ размер на 720 лв. – такси за изпращане на нот. покани; 7. сумата 4896,17
лв. – разликата между коригиран от ищеца дан. кредит от 24480 лв. за ДДС, който
е ползвало и 19583,83 лв., който има право да ползва, с която разлика ищецът е
ощетен. С доп. искова молба са представени документи с искане за приемане като
доказателства по делото, както и за допускане на счетоводна експертиза, с поставени
задачи.
В срока по чл.
373, ал. 1 ГПК с допълнителен отговор ответникът поддържа доводите и възраженията си в първоначалния отговор и по подробно
изложени съображения оспорва изцяло исковата претенция по основани и размер,
както и доводите и възражения на ищеца в доп. искова молба. Оспорва, че лизингодателят
е заплатил 100 % от цената на придобиване на лизинговата вещ по договор за
покупко-продажба № 30588 от 27.04.2018г., за да влезне в сила договора за
финансов лизинг и да породи своето действие, доколкото липсват съответни
документи за плащането на цената – фактури, касов бон, платежно нареждане или
други. Оспорва, че лизинговата вещ му е предоставена, като твърди, че приемо-предавателния
протокол е подписан от бившия управител на ответника, без реално вещта да е
предадена и без в него да е отразена дата, на която предаването и подписването
да е извършено, още повече че към подписването на протокола /без дата/ машината
не е била произведена. Счита, че след като дог. за лизинг не е влязъл в сила, а
от тук и правата и задълженията по него, вкл. и задълженията за лиз. вноски,
лихви, неустойки, такси и др., то не са възникнали и всички искови претенции и
като недължими са неоснователни. По подробно изложени съображения оспорва дължимостта
на претендираните от ищеца суми конкретизирани по отделни основания и размери –
лиз. вноски, лихви, неустойки, такси и др. в общ размер на 22943,44 евро –
равностойността на 44873,47 лева. Оспорва подписа, положен за застраховащ в застрахователна
полица № ***, тъй като не е на управителя на ответника, нито на друг негов
упълномощен представител и в тази връзка договорът за застраховка му е
непротивопоставим и прави възражение в този смисъл. Уточнява, че на ищеца са
заплатени изцяло вноска №№1, 2, 3 и 1514,59 лв. от вноска № 4 от пог. план, но
тези плащания не са направени от дружеството ответник, тъй като лиз. вещ не е
изработена и не е предадена на ответника, поради което и договорът за лизинг не
е влязъл в сила. С доп. отговор са представени документи с искане за приемане
като доказателства по делото; за допускане на допълнителни задачи към
посочените от ищеца в доп. искова молба задачи на счетоводната експертиза,
както и за разпит на двама свидетели – при довеждане, за установяване твърденията
на ответника в доп. отговор.
Доказателствена
тежест:
По предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 /сегашна т. 10/ ГПК, ищецът
- кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение /т. 17 от ТР №
4/2014 г. по т. д № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС/.
При въведени от страните твърдения и възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение- договор за финансов лизинг №
183413230588/27.04.2018г., по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването/възникване на
вземането, респ. несъществуването/невъзникване на вземането по записа на заповед. По релевираните от ответника възражения той
следва да докаже, че записът на заповед е издаден за събиране на вземанията по
договор за финансов лизинг, т.е. връзката между абстрактните и каузалните
отношения, както и на положителните факти, че той е изправна
страна по този договор за финансов лизинг. В тежест на ответника също е да докаже
положителния факт на плащането или другите направени в отговора и доп. отговор
правоизключващи или правопогасяващи възражения.
В тежест на ищеца
е да установи положителните
факти, че напълно и точно е изпълнил задълженията по договор за финансов лизинг № ***/27.04.2018г.,
включително и че лизингодателят е осигурил предаването на обекта за ползване от
лизингополучателя и свободното му ползване в рамките на договорения срок, от който договор
за финансов лизинг произтичат вземанията му, за който е издаден записът на заповед /т. 17 от ТР № ***/2014 г. по т. д №
***/2013 г. ОСГТК на ВКС/.
По
доказателствените искания:
Представените от
страните документи са допустими и относими и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, по която причина и следва да се допусне исканата от
страните експертиза с посочените от тях задачи, както и разпит на поисканите от
ответника двама свидетели.
Заявеното от
ответника оспорване на истинността /автентичността/ на застрахователна полица №
0870180126001961 не е пречка за нейното приемане. Напротив - самото откриване
на производство по оспорване предполага документът вече да е приобщен към
доказателствата по делото (арг. от чл.194, ал.2 ГПК - ако оспорването бъде
доказано, документът се изключва от доказателствата). Същевременно на ищеца
следва да се даде указание да заяви дали ще се ползва от оспореното писмено
доказателство по смисъла на чл. 193, ал.2 ГПК. В зависимост от становището на
ищеца в посочения смисъл, съдът ще прецени дали да постанови проверка
истинността на оспорения документ.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото документите,
представени с исковата молба, доп. искова молба, с отговора и с доп. отговор,
подробно описани в същите.
ДОПУСКА съдебно- счетоводна експертиза,
която да даде заключение по задачите поставени в допълнителната искова молба
и в допълнителния отговор, при първоначален депозит от 800 лв., от които 400
лв. – вносими от ищеца и 400 лв. – вносими от ответника в 3-дневен срок от
връчване на определението по набирателната сметка на Окръжен съд – Перник,
като НАЗНАЧАВА за вещо лице А. М. Б.-А.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозит за
експертизата, това може да е основание за съда да приложи последиците на чл.
161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за недоказани
фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника за
ангажиране на двама свидетели - при довеждане в първото съдебно заседание,
като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответника в
3-дневен срок от връчване на определението да представи писмена молба, в която
да посочи конкретно за кои факти ще бъдат разпитвани и трите имена на
свидетелите.
УКАЗВА на ищеца в 3-дневен срок от връчване на
определението, или най-късно в първото съдебно заседание, изрично да заяви по
смисъла на чл. 193, ал. 2 ГПК дали желае да се ползва от застрахователна полица
№ ***, в частта, чиято истинност (автентичност) е оспорена (положените подписи
на длъжностни лица/пълномощници от ответното дружество), като при изразено
становище, че не желае да се ползва от него или ако не заяви нищо, документът в
оспорената част ще се изключи от доказателствата по делото.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено
в мотивите на определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК, който при липса
на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл.
375, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.07.2020
г. от 15,15 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния отговор на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и да му се съобщят поставените
задачи, след представяне на доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160,
ал. 2 ГПК.
Съдия: