Р Е Ш
Е Н И Е
№1626
В ИМЕТО НА НАРОДА
09.09.2019 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осми юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6116 по
описа за 2018 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 18-1030-006100 от 31.07.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.101, ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-006100 от 31.07.2018 г. на
Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.101, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т.Н.Д., в жалбата си и в съдебно заседание чрез
процесуалния му представител – адв.А. оспорва НП с доводи за неправилно и
незаконосъобразно издаден административен акт и моли съда за неговата отмяна.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР - Пловдив, Сектор „ПП“, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.07.2018 г. от актосъставителя Л.Н.Н. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против Т.Н.Д., за това, че на 13.07.2018 г.
около 22:00 часа на АМ „Тракия“ – 124 км, посока гр.София управлявал т.а. „Ивеко“
с рег.№ **** , собственост на ЕТ „****“, гр.**** и прикачено полуремарке рег.№ ****,
като при възникване по време на движение повреда /спукана гума/ и не взетите на
време мерки за отстраняване протекторите от АМ „Тракия“ настъпило ПТП с
движещия се по АМ „Тракия“ л.а.„Тойота“ с рег.№ *****.
Актосъставителят квалифицирал
извършеното като нарушение на чл.101, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка. АНО е подвел нарушенията под нормите
на чл.101, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е
наложил глоба в размер на 200 лева.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Л.Н.Н. сочи, че поддържа съставения от него акт. Няма спомен къде точно се е намирал водача на
МПС, тъй като имали често такива ситуации и не може да каже точно. Сочи, че в
посока гр.София имало бензиностанция на „Петрол“, а в посока гр.Бургас –
бензиностанция на „Еко“. Свидетелят не си спомня къде бил съставен акта и
протоколът за ПТП, което според актосъставителя не било от голямо значение.
Съдът намира, че от представените по делото писмени
доказателства и от свидетелските показания на актосъставителя не може да се
направи категоричен и безспорен извод за извършено от жалбоподателят Т.Д.
нарушение на разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДвП, според която при възникване
по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство,
която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да
вземе мерки за нейното отстраняване. В случая даденото в обстоятелствената част
на АУАН и НП описание на вмененото нарушение е твърде
оскъдно, както по отношение на механизма на допуснатото ПТП, така и по
отношение на поведението на водача на товарния автомобил, в лицето на
жалбоподателя, след настъпилата повреда - спукана гума на ППС. Приетата фактология на нарушението, според
която „при възникване по време на движение повреда /спукана гума/ и не взетите
на време мерки за отстраняване на протекторите от АМ Тракия настъпва ПТП с
движещия се по АМ Тракия л.а. Тойота с рег.№ *****“ не изяснява въпроса спрял
ли е водачът на товарния автомобил след възникналата повреда, какво е било местоположението
на въпросните протектори, а оттам и в какво се е изразявала опасността за
движението на пътя. Освен оскъдното описание на твърдяното за извършено нарушение,
деянието и обстоятелствата по него не бяха изяснени в хода на съдебното
следствие и от показанията на актосъставителя, последните лишени от каквато и
да е конкретност, поради което и не представляващи източник на обективна
информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата,
относими към състава на изследваното нарушение. Същевременно констатациите на контролния и наказващия орган
не бяха подкрепени по несъмнен начин и от представените от въззиваемата страна писмени
доказателства, по конкретно от приложения в преписката Протокол за ПТП № 1 от
14.07.2018 г., в който обективирания механизъм на настъпилото ПТП не
кореспондира с изложеното в двата акта
на администрацията. В горепосоченият
Протокол за ПТП е вписано, че „при движение
по АМ „Т-я“ 124 км в посока София поради възникване на техническа неизправност
/спукване на гума/ при Участник 1 парче протектор удря движещия се зад него
Участник 2 като става причина за ПТП“, което води до извод за по-различна
фактология на разглежданата ситуация от възприетата в акта и НП и не доказва с
категоричност неизпълнение на задължението, вменено с разпоредбата на чл.101,
ал.1 от ЗДвП. По този начин се е достигнало до издаване
на НП при неизяснена фактическа обстановка на твърдяното за извършено
нарушение, неописана с всички релевантни за деянието елементи, а оттам и
недоказано по категоричен начин нарушение на ЗДвП.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че по
същество не се доказа от обективна и субективна страна извършването на
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.101, ал.1 от ЗДвП, за което същият е
бил наказан на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП. В случая наказващият орган
е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е
извършено административно нарушение и че то е извършено именно от
санкционираното лице. Едва след като събере категорични данни, актосъставителят
може обосновано да прецени срещу кого следва да проведе
административнонаказателното преследване за установеното нарушение. В случая
изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните
безспорни доказателства. Тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е било
санкциониран.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаност
на нарушението и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ