№ 645
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Б. Г. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 6288/2011 г. на ПРС, въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с молба от 02.01.2013 г. е
образувало изп.д. № 12/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Твърди се, че действия по изпълнение
не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона, като новата давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е изтекла към
момента на депозиране на исковата молба. При изложените твърдения ищецът обосновава
правен интерес да търси съдебна защита, като се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо
вземане спрямо С. Б. Г. за следните суми: 531,62 лева – главница, представляваща стойност
на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
19.05.2010 г. до 04.10.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
27.10.2011 г. до окончателното и изплащане, сумата от 29,21 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 22.07.2010 г. до 24.10.2011 г., както и сумата от 25,00
лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6288/2011 г. по описа на РС Перник. Претендират се
разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че изпълнителното
1
дело е било прекратено при условията на чл. 433, т. 8 ГПК, след която дата ответното
дружество не е предприемали нови действия по принудително събиране на сумите. В този
смисъл се поддържа, че с поведението си дружеството не е дало повод за предявяване на
иска. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищецът оспорва съществуването на изпълняемо право
в полза на ответната страна, като се позовава на изтекла погасителна давност. В хипотеза на
предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е
да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 12/2013 г. по описа
на ЧСИ С. Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник от 02.01.2013 г. за принудително събиране
на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника С.Г. (ищеца в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 05.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 6288/2011 г. на РС
Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, свидетелства за правния
интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. По въпроса за
процесуалната възможност на длъжника от защита чрез общия установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизането в сила
на сега действащия процесуален закон, е налице трайно установена практика на ВКС – напр.
Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, Определение
№ 262/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа на ВКС, II ТО и др., съгласно която
съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
установяване на недължимостта на претендирани от взискателя вземания. Правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
/бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което,
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца
от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство
Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист, за ищеца съществува правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В
допълнение следва да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели
внасяне на яснота в отношенията на страните и препятства възможността в по-късен момент
отново да бъдат разглеждани идентични съображения на ищеца за недължимост на
вземанията, обективирани в изпълнителния титул.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. В тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.
От приложеното копие на изп.д. № 12/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от
02.01.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото
ЧСИ С. Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до различни
2
институции и е изпратила ПДИ до длъжниците. На 21.06.2013 г. е обективирано писмено
разпореждане за налагане на запор върху МПС, като е удостоверено, че такъв е наложен на
14.07.2013 г. по присъединените към делото изп.д. № 477/2010 г. и 601/2009 г., образувани
срещу същия длъжник.
На 02.06.2016 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за образуване,
взискателят е депозирал молба за вписване на възбрана върху притежаван от длъжника
недвижим имот.
Към момента на образуване на ИД № 12/2013 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 02.01.2013 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 03.01.2015 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
На 02.06.2016 г., т.е. след настъпване на перемпцията, взискателят е депозирал молба
за налагане на запор, без да внесе дължимите авансови такси за това, като същевременно
няма данни съдебният изпълнител да му е дал надлежни указания за същото. Трайна е
установената практика на ВКС, че принципът на служебното начало в процеса задължава
съда да подпомага страните при упражняването на процесуалните им права. Този принцип е
конкретизиран в правилото на чл. 129, ал. 2 ГПК, според което съдът, подпомагайки ищеца
следва да му укаже в какво се състои нередовността на исковата молба и как следва да я
отстрани. В този смисъл, доколкото служебното начало е общ принцип на гражданския
процес, приложим и в изпълнителното производство с оглед правомощието на съдебния
изпълнител да следи за редовността на действията, извършвани в рамките на изпълнителния
процес и неговата допустимост, съдебният изпълнител е бил длъжен да даде надлежни
указания и реално да уведоми взискателя за необходимостта от отстраняване на
констатираните нередовности.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
3
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания
изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със
сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК
на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение №
248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.
Поради това молбата от 02.06.2016 г. с искане да бъде наложен запор е прекъснала
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство, след като ЧСИ не е изпълнил служебните си задължения реално връчи на
взискателя съобщението с указания за необходимостта от отстраняване на нередовности
(внасяне на авансови такси, съгласно ТТРЗЧСИ).
С постановление от 13.04.2018 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването върху гърба на изпълнителния титул, че делото е
прекратено на 14.01.2020 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т.
нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР №
2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
4
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 02.06.2016 г. не са били предприемани , годни да прекъснат
давността за вземането. При така установената фактология съдът намира, че считано от този
момент – 02.06.2016 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
03.06.2021 г., а с това – и преди образуването на настоящото производство. Следователно
оспорените вземания са били погасени по давност и исковете са основателни и следва да
бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в общ размер на 374 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Б. Г. , ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. П., ******, чрез адв. К.П. срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Б. И., искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ООД Перник не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо
С. Б. Г. за сумата в размер на 531,62 лева – главница, представляваща стойност на доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 19.05.2010 г. до
04.10.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2011 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 29,21 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 22.07.2010 г. до 24.10.2011 г., както и сумата от 25,00 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6288/2011 г. по описа на РС Перник, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на С. Б. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 374,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6