Решение по дело №2429/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.107, ал.3, вр. чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на К. С. М., [ЕГН], срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-3773-1/10.06.2023г., издаден от Ц. Н. Б., гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, с който са установени задължения за периода 2018г. – 2022г. за ДНИ в размер на 356,85 лева – главница, и 102,83 лева – лихва към 10.06.2023г., и за ТБО в размер на 311,09 лева – главница, и 93,73 лева – лихва към 10.06.2023г.

В жалбата се поддържа, че актът е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се в конкретика, че за процесния имот има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която М. коректно е посочил конструкцията на сградата М3, като своевременно и в цялост е заплащал определените му от страна на Община-Варна задължения за ДНИ и ТБО за процесния период 2018 г. – 2022 г. Уточнява, че няма представа кой, кога и по какъв начин е извършил корекция в декларацията му и как се е получило невярното деклариране, че конструкцията е М1. Посочва, че декларацията му от 2014 г. е подадена чрез упълномощено лице – В. С. Д., но когато той е подписал декларацията, направената с химикал ръкописна поправка и изписаният текст „поправката е моя“ с подпис ги е нямало. Оспорва също, че въпросната поправка не е направена по реда на чл.104, ал.2 от ДОПК с нова декларация, подписана от него самия. По изложените съображения моли за отмяна на акта, като неоснователен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен представител - адв. Ж. К., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорения АУЗ сочи обстоятелството, че жалбоподателят е подал правилно попълнена декларация с правилно маркирана конструкция на сградата и корекцията е направена от пълномощника му. Подчертава, че в продължение на девет години никой от служителите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна не е проверил верността на съдържанието на декларацията. На следващо място посочва, че последващата декларация от 2023г., послужила като основание за издаване на АУЗ, е попълнена по искане на служители от Дирекция „Местни данъци и такси“, а не по инициатива на жалбоподателя. Счита, че отговорността не следва да бъде понесена от него, тъй като вината за определяне на по-нисък размер на ДНИ и ТБО за процесния имот не е негова. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски за заплатена държавна такса за образуване на производството, както и адвокатски хонорар, определен на основание чл.38, ал.2 от ЗА по представен договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – Директор Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, чрез процесуален представител – главен юриск. Д. В., оспорва жалбата. В представен по делото отговор на жалбата, както и в съдебно заседание по същество излага доводи, че за процесния имот е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2014 г., в която жалбоподателят, чрез пълномощник - В. С. Д., е декларирал, че собственото му жилище с РЗП 127 кв.м., находящо се в гр. Варна, [улица], е с конструкция M1(съгл. Приложение №2 от ЗМДТ - масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи), а при извършена проверка е установено, че конструкцията на сградата е M3 (масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно- безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.). Впоследствие, М. е поканен да отстрани констатираното несъответствие и същият е подал коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/25.05.2023 г. Посочва, че процесният АУЗ е издаден на основание коригиращата декларация по чл.14 ЗМДТ, която е подадена лично от жалбоподателя през 2023г., и включва единствено и само доначислени задължения за период от 5 години назад. Отбелязва и обстоятелството, че още в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 1998 г. имотът е деклариран като М1 и жалбоподателят е заплащал ДНИ и ТБО в по-малък размер за период от над 20 години. Освен това допълва, че в декларацията по чл.14 ЗМДТ от 2014г., жалбоподателят доброволно е упълномощил и е делегирал права на пълномощника си, да попълни и коригира въпросната декларация. Предвид изложеното, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14007626/23.04.2014 г., жалбоподателят К. С. М., чрез пълномощник В. С. Д., е декларирал промяна в обстоятелствата по отношение на собствения си недвижим имот, представляващ жилище с РЗП 127 кв.м., находящо се в гр. Варна, [улица]. В таблица 3, колона 14 „Конструкция на обекта“ било отбелязано със знак „Х“ вид М1 - масивна без (дървен гредоред) или с частични стоманобетонни елементи (гредоред или бетон) или от сглобяеми плоскости (бунгала) и знак „О“ в колона 16 (М3 – масивни монолитни (със стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигащи плочи, скелетно-рамови, скелетно-безгредовни, специализирани и др.) По направените отбелязвания била отразена забележка от В. Д. „поправката е моя“. Съобразно указанията в самата декларация по чл.14 от ЗМДТ, относно таблица 3 е посочено, че съответстващата конструкция и техническа инфраструктура за обекта се отбелязва с „Х“, а във всички останали клетки се записва „О“, т.е. с въпросната декларация била посочена конструкция на обекта "М1".

С писмо вх.№ МД-Т23000341ВН_003ВН от 17.01.2023 г. в Дирекция „Местни данъци" при община Варна е постъпила информация от служебна проверка, извършена във връзка с изпълнение на резолюция за контрол на партиди с конструкция M1 на територията на район „Одесос". Видно от писмото, процесната сграда, находяща се в гр. Варна, [улица], е с конструкция "M3" (масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно- безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.).

С писмо с изх.№ 23-117/09.05.2023г.(л.36 от адм. преписка), връчено на 11.05.2023г. чрез М. М., жалбоподателят е поканен по реда на чл.103 от ДОПК да отстрани констатираното несъответствие в заявената конструкция.

На 25.05.2023 г. М. е подал коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/25.05.2023 г., отнасяща се за притежавания от него недвижим имот с партиден № 5610111023005, с адрес: гр. Варна, район Одесос, [улица], ет.1. Била посочена конструкция "М3", както и че жилището се ползва като основно, и се притежава от лице с намалена работоспособност , за което бил приложен ТЕЛК.

С писмо рег.№ МД-Т23005003ВН/26.05.2023 г. (л.34 от адм. преписка) от отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е поискана информация от РЗИ – Варна за издадените експерти решения на К. М., като с писмо рег.№ Т23005003ВН_001ВН/01.06.2023 г. (л.26 от адм. преписка) са представени пет броя такива.

Съгласно протокол № 98/05.06.2023 г. (л.9 от адм. преписка), изготвен от К. Д. – гл. инспектор в отдел КРДПС към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, при извършена обработка на подадената от М. декларация по чл.14 от ЗМДТ, ПП не е позволил да се извърши корекция на конструкцията на сградата от М1 на М3 назад с дата 01.01.2018г., поради което се е наложило да изчисли ръчно съгласно ДО за МЗ задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2018-2022 г., като от получените суми са приспаднати вече заплатените суми за периода, а разликата е качена ръчно по вноски. В протокола е описан подробно начинът на изчисляване на дължимите суми, съгласно очертаната методология.

Във връзка с полученото съобщение по чл.103 от ДОПК, с писмена молба рег.№ МД-Т23005569ВН/13.06.2023 г. (л.45 от адм. преписка) жалбоподателят е поискал от Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна да преразгледа случая, тъй като той не познава лицето В. С. Д. и не е упълномощавал въпросното лице да подава декларацията по чл.14 от ЗМДТ от негово име, както и да прави корекции по нея.

В отговор с писмо рег.№ МД-Т23005569ВН_001ВН/27.06.2023 г. (л.44 от адм. преписка) Директор Дирекция „Местни данъци“ е посочил, че след извършена проверка по случая е установено, че в хода на проведеното производство са спазени всички изисквания на ЗМДТ и ДОПК. Пояснено е, че съгласно императива на чл.109, ал.1 от ДОПК, за пет години назад били установени задължения за имота, произтичащи от установената разлика в конструкцията му, която била декларирана, и действителната такава.

Във връзка с подадената коригираща декларация, и при отчитане на внесените суми за съответните периоди, с оспорения понастоящем АУЗ № МД-АУ-3773-1/10.06.2023 г. са начислени задължения за довнасяне в размер на 356,85 лв. (главница) и 102,83 лв. (лихви) за ДНИ, както и 311,09 лв. (главница) и 93,73 лв. (лихви) за ТБО за период от пет години, а именно: от 2018г. до 2022г. Посочено е, че установените задължения за довнасяне в размер общо на 864,50 лв. включват само доначислените суми за периода 2018 г. – 2022 г., вкл. по главница за ДНИ и по главница за ТБО, както и лихви върху тях по партида № 5610111023005, за недвижим имот, находящ се на адрес гр. Варна, [улица], ет.1.

В хода на съдебното дирене са приобщени писмени доказателства: справка за начина за начисляване на ДНИ и ТБО за процесния АУЗ, издадена от гл. инспектор „КРД“; писмо, съдържащо информация за конструкцията на сгради на територията на район „Одесос“; доказателства за материалната компетентност на органа, издал оспорения акт; заповеди за определяне границите на районите, в които през 2022 г., 2021 г., 2020 г., 2019 т. и 2018 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, представени с писмо с.д.№ 17203/29.11.2023г. по опис в 5 точки (л.27 – 86 от делото).

По делото са приобщени копие на декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 20/50/189/11.03.1998 г., подадена от К. С. М., нотариален акт № 200/28.05.1993 г. за покупко-продажба на процесния имот и писмени обяснения от С. В. В. – бивш служител в Община Варна, в качеството й на инспектор в Дирекция „Местни данъци“ (л.92-97 от делото).

По искане на жалбоподателя, в качеството на свидетел е разпитана В. С. Д. – лицето, подало декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 2014г., в качеството на негов пълномощник. Свидетелката предполага, че поправката е извършена с оглед наличието на стари данни, вече въведени в базата данни на Община Варна, като е възможно при подаване на декларацията информацията за конструкцията на сградата да й е подадена от служителя на гише. Не си спомня дали жалбоподателят е присъствал в момента, когато тя е подавала декларацията му „на гише“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореният АУЗ е връчен на жалбоподателя на 14.06.2023 г., видно от известие за доставяне ИД PS9000943CYI Y(л.3 от адм. преписка). Актът е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна с жалба рег.№ МД-Т23005992ВН/27.06.2023 г., като производството пред решаващия орган по чл.107, ал.4 от ДОПК е приключило с мълчаливо потвърждаване по реда на чл.156, ал.4, вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК. Жалбата до съда е подадена чрез Директора на Дирекция "МД" при Община Варна на 20.09.2023 г., т. е. в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на издадения в производството индивидуален административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр. чл.1, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1, б.„а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, публични общински вземания са и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 вр. ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл.4, ал.1, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл.107, ал.3 от ДОПК вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – Ц. Б., главен инспектор „КРД“, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т.II.4 от Заповед №2888/15.07.2019г. на кмета на Община Варна, издадена съгласно Заповед № К-045/12.07.2019г. на Кмета на Община Варна. Имотът, за който с оспорения АУЗ са установени задължения за ДНИ и ТБО, е на територията на Община Варна. Предвид изложеното, оспореният АУЗ е издаден от териториално и материално компетентен орган - служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед.

АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и ТБО, като в отделни колони са отразени и съответните внесени суми, с оглед тяхното приспадане от задълженията на лицето. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.

От страна на жалбоподателя не са релевирани възражения за допуснати процесуални нарушения. При извършената проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения АУЗД е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспореният акт е съобразен и с приложимото материално право и целта на закона. С Определение № 3380/23.11.2023г. на страните е указана доказателствената тежест, като на жалбоподателя конкретно е указано, ако оспорва задълженията по размер – да ангажира доказателства в тази насока. Съгласно депозирана жалба и допълнителните уточнение по същество в хода на цялото производство, жалбоподателят не оспорва начина на изчисляване и размера на установените задължения за ДНИ и ТБО, нито реалното предоставяне на услугите, за които се дължи ТБО. Независимо от горното, при извършената служебна проверка, съдът установи, че при определяне на задълженията са съобразени всички относими обстоятелства, подробно разписани в приложената от органа методика за изчисляването им /л.31/ – вида на постройката, година на построяване, предназначение, размер на данъчната оценка и приложими промили към всеки от процесните периоди. Размерът на задълженията за ДНИ по години е съответно намален с оглед обстоятелството, че се касае за основно жилище, като са приспаднати платените от жалбоподателя суми за ДНИ и ТБО за всеки от периодите. Основателно не са взети предвид изисканите решения от ТЕЛК, тъй като сред тях няма валидно /действащо/ за процесните периоди /налице е решение от 2012г. със срок на действие от 3 години и решение от 2023г./. Правилно и законосъобразно с оспорения акт е начислена и лихва за неплатените в определените срокове задължения, както за ДНИ, така и за ТБО, на осн.чл.175, ал.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл.1, ал.1 от ЗЛВДТДПДВ до датата на установяване на задълженията – 10.06.2023 г. върху главниците за тези задължения.

Не е спорно между страните, и че имотът на жалбоподателя попада в район, в който за процесните периоди са предоставяни трите вида услуги, за които се дължи ТБО, което се потвърждава и от представените от ответника заповеди за определяне границите на районите, в които през 2022 г., 2021 г., 2020 г., 2019 т. и 2018 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Спорът в производството се свежда до наличието на основание за начисляване на процесните публични задължения и правопораждащия ги юридически факт. Жалбоподателят безспорно се легитимира като собственик на процесния имот: 1/3 ид.ч. от земя с площ 130,00 кв.м. и застроена площ 106,00 кв.м., както и 1/1 ид.ч. от жилище с година на построяване 1939 г. с конструкция М3 – масивни монолитни и с РЗП общо 160,00 кв.м., в това число: РЗП на обекта 127,00 кв.м., РЗП на мазе 33,00 кв.м., РЗП на таван 0,00 кв.м., предмет на издадения АУЗ. Съгласно чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В чл.62 от ЗМДТе предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. По аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1 в приложимата редакция, вр. чл.11, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък недвижим имот.

С декларацията по чл.14 от ЗМДТ задълженото лице не определя данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Ако след придобиване на имота настъпи промяна в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок – чл.14, ал.2 от ЗМДТ. Следователно подаването на данъчната декларация по чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ е едно процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона, чието неизпълнение е обвързано със съответните санкции - чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

Съдът намира основното и единствено възражение на жалбоподателя, че същият е подал правилно попълнена декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 2014 г., като в същата е отбелязал конструкция на сградата М3, а корекцията, е извършена от пълномощника му, който е действал извън предоставените му правомощия, за ирелевантно за казуса. Същото би могло да има значение във вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника, но не рефлектира по никакъв начин върху законосъобразността на издадения АУЗ и дължимостта на определените с него допълнителни суми за данък и такси. Безспорно е, че в конкретния случай, първоначално за имота е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 20/20/189/11.03.1998г. /л.92 дело/, при това лично от жалбоподателя М., в която е декларирана собствеността на имота и в таблица 3, колона „конструкция на обекта“ е отбелязано М1. Безспорно е също така, че с Декларация по чл.14, ал.2 от ЗМДТ вх.№ **********/23.04.2014г., подадена поради промяна в обстоятелства, жалбоподателят, чрез пълномощник В. Д., е декларирал в таблица 3, колона „конструкция на обекта“ отново конструкция "М1". Въпросната, подробно обсъждана корекция в декларацията, и крайното отразяване в нея на "М1", вероятно се дължи на заявените предходни такива данни в декларацията от 1998г., и очевидната липса на данни за настъпила промяна в конструкцията на сградата. Т.е., за периода до издаването на процесния АУЗ, размерът на ДНИ и ТБО, които са заплащани от жалбоподателя, е определян въз основа на декларираната от него през 1998г., респ. пълномощника му - през 2014г., конструкция на сградата като показател, рефлектиращ върху данъчната оценка, респективно - размера на данъка. При извършена проверка на сградата от длъжностни лица при Община Варна е констатиран също безспорният в производството факт, че конструкцията на сградата е "М3". Във връзка с това, от страна на М. е подадена коригираща декларация вх.№ **********/25.05.2023 г., в която в таблица 3, колона „конструкция на обекта“е посочено действителната конструкция "М3". Именно въз основа на тази декларация и промененото обстоятелство, пряко рефлектиращо върху размера на данъчната оценка, са начислени допълнителните задължения за ДНИ и ТБО за периода 2018-2023 г.

Оплакването на жалбоподателя, че още през 2014 г. е следвало да бъде констатирано от приходната администрация грешното посочване на конструкцията на сградата, само се явява в подкрепа на издадения АУЗ. Макар и отразена със закъснение, промяната е основателна. Размерът на данъка се определя на основата на данни за вида на имота, местонахождението и предназначението му. Задължението за предоставяне на тези данни и за тяхната вярност е на данъчнозадълженото лице. При отчитане на презумпцията за добросъвестност на данъчно задълженото лице при деклариране, органът по приходите не е имал задължението да оборва декларираните от жалбоподателя релевантни за облагането факти и обстоятелства. За органа по приходите не е налице задължение да извършва задължителна проверка за верността на декларираните с всяка една подадена данъчна декларация данни, преди да пристъпи към определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Това, първо би било непосилно като обем дейност, и второ - би обезсмислило значението на декларирането и на механизма на данъчно облагане чрез деклариране. Именно обвързващата сила на подадената данъчна декларация и механизмите за промяна на декларираните данни при настъпила промяна е средството, чрез което законодателят възлага на самото задължено лице да посочи лично, какви точно са релевантните факти за данъчното му облагане. Точно тази безспорно установена разлика между декларираната и фактическата конструкция на имота, жалбоподателят е отстранил чрез подаване на коригираща декларация по реда на чл.14, ал.2 от ЗМДТ през 2023 г. То е довело до установяване на факти със задна дата, поради което правилно административният орган е приел, че се налага установяване на задължения за минал период, тъй като корекцията има ретроактивно действие. Съобразно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания, каквито са и тези за данъци и такси, се погасяват с изтичане на петгодишен срок, който тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се платят задълженията, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В настоящия случай по- кратък срок не е установен, поради което и правилно с оспорения понастоящем АУЗ са установени задължения, с които са начислени допълнителни задължения за пет години , а именно: за периода от 2018 г. до 2022 г.

По изложените съображения съдът намира, че Акт №МД-АУ-3773-1/10.06.2023 г. за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, при правилно приложение на материалния закон и не противоречи на целта на закона, поради което жалбата на К. С. М. срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, и при отчитане на задължителните постановки на решение по дело № С-438/2022г. на СЕС, и с оглед правната и фактическа сложност на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Варна сумата от 400 лева за юрисконсултско възнаграждение предвид осъщественото процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция.

Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. С. М., [ЕГН], против Акт № МД-АУ-3773-1/10.06.2023 г. за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ОСЪЖДА К. С. М., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет.1, да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно, на основание чл.160, ал. 7, изречение второ, предложение първо вр. чл. 144, ал. 1 вр. чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.