№ 1675
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201984 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Н., с ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление № 24-4332-002496/22.02.2023г., издадено от Началник Група към СДВР
- Отдел „Пътна полиция”, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00
лева.
Жалбата е подадена в срок и е допустима, доколкото от АНО не са представени
доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на жалбоподателя Н., както и
доказателства за законосъобразно приложение на процедурата, предвидена в чл.58,
ал.2 ЗАНН.
В жалбата си П. Н. изразява несъгласие с описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, като поддържа, че към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, за лекия автомобил, който е управлявал е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. С оглед на това моли за отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа
жалбата. Моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., която
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
недоказана. Моли за потвърждаване на обжалваното НП, като издадено от
1
оправомощено лице и при спазване на процесуалните правила и правилно
приложение на материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание е проведен разпит в качеството на свидетели на
актосъставителя Н. И. Н. и свидетеля по акта – Р. И. С..
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните доказателства в хода на производството,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на извършено административно нарушение, серия GA №
695724/10.01.2023 г., от св. Н. И. Н., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор” в Отдел
„ПП”- СДВР, в присъствието на св. Р. И. С..
В обстоятелствената част на акта е посочено, че се издава срещу П. И. Н. за
това, че на 10.01.2023 г. в 21:24 часа в гр. София, ул. „Орион“, с посока на движение от
ул. „Генерал Владимир Динчев“ към ул. „Гоце Делчев“ управлявал лек автомобил
„*************, собственост на Т.В.С и на кръстовището с последния, като виновен
участник в ПТП управлява МПС без валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата и часа на ПТП. Водача представя валидна застраховка
гражданска отговорност с начало 18:22 часа на 10.01.02023 г. Гореописаното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/.
АУАН е съставен на място, като в него е отразено, че нарушителят няма
възражения по акта, както и че е отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с
подпис на свидетеля Р. И. С..
Фактът, че именно св. С. е удостоверил с подписа си отказа на нарушителя да
подпише акта, се установява от показанията на С., дадени пред настоящия съдебен
състав.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу АУАН,
в което е направено искане да се провери в колко часа е подаден сигналът за
настъпилото ПТП до тел. 112, както и искане за отмяна на издадения АУАН поради
това, че липсва извършено нарушение, доколкото за управляваното от него МПС е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Възражението е оценено като неоснователно и въз основа на съставения АУАН
и при идентично описание на обстоятелствата по извършване на нарушението е
издадено и обжалваното наказателно постановление, като в него е променен часът на
извършване на нарушението, посочен в АУАН от 21:24 часа на 18:20 часа.
По делото е приобщено на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84, ал.1 ЗАНН, едно писмено
сведение от св. Н. Н., в което е посочил, че на 10.01.2023г. е посетил ПТП на ул. Орион
2
и от снето сведение от участника – пешеходец установил, като час на ПТП – 18:20
часа, а представената от водача на МПС застраховка „Гражданска отговорност“ е била
в сила от 18:22 часа. Сведението е без дата.
По реда на чл.283 НПК е приобщена и една докладна записка от същия
свидетел, в която е посочил, че е допуснал техническа грешка в съставения от него
АУАН в часа на нарушението, като е посочил 21:24 часа, като предлага за верен час да
се счита 18:20 часа.
Посочените сведение и докладна записка не са връчвани на П. Н..
От изисканата справка от НС-112 се установява, че сигналът за процесния
случай, а именно настъпило ПТП на 10.01.2023 г. между л.а. ************** и
пешеходец в гр. София, ул. Орион, на кръстовището с ул. Гоце Делчев е бил подаден
на тел.112 в 18:25 часа.
По доказателствата:
Фактическата обстановка, описана в АУАН и в издаденото въз основа на него
НП се оспорва от жалбоподателя в подадената жалба до съда. Същият сочи в жалбата,
че към часа на настъпване на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от него лек автомобил. Като доказателство представя
застрахователна полица №BG/30/123000191919 с период на застрахователно покритие
от 18:22 часа на 10.01.2023 г. до 23:59 на 10.01.2024 г.
По отношение на останалите факти, описани в АУАН и в обжалваното НП не са
налице несъответствия в събраните по делото доказателства и същите не се оспорват
от жалбоподателя.
От приетите по делото на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84, ал.1 ЗАНН, Заповед №
4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР, както и Заповед 513з-7565/07.10.2016 г.
на директора на СДВР за заеманата длъжност от актосъставителя и Заповед №8121К-
13180/2019 г. за заеманата длъжност от АНО и акт за встъпване на Гергана Борисова,
се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с надлежно
делегирани правомощия.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
3
горепосочените актове за делегиране на компетентност, което е станало в рамките на
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Налице е обаче допуснато нарушение на предвидения за това процесуален ред,
тъй като липсват надлежни доказателства за спазване на процедурата по редовно
предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя, както и на удостоверяване на
отказа на нарушителя да го подпише. Освен това са допуснати и нарушения на чл.42,
ал.1, т.4 и чл.57, т.5, предл.1 от ЗАНН, съответно при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, при описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
Налице е нарушение, допуснато при съставяне и предявяване на АУАН.
Установи се от показанията на св. С. /като това е видно и от съдържанието на АУАН/,
че нарушителят е отказал да подпише акта. Следва да се има предвид, че това са два
различни етапа от административно наказателното производство - отказът на
нарушителя да подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ с подписа на
един свидетел се прави от гледна точка на това, да се удостовери по един безспорен
начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му
разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче това не
освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН
задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от приложения по делото
АУАН е, че в графите „Нарушител“ и „подпис“ е изписана думата „отказва“, а под
секцията „Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се
удостоверява с подписа на един свидетел“ са изписани трите имена на свидетеля
Радослав И. С. и същият е положил подписа си, което бе потвърдено от него пред
настоящия съдебен състав. От съдържанието на акта прави впечатление, че св. С. е
посочен в акта и като свидетел на установяване на нарушението и съставянето на
АУАН, което се установи и от показанията му. С последното е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с което е ограничено правото на защита на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне
на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно
4
това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е
било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното
от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва
да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод
настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл.
42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от
ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и
датата на раждане на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, имената и точният адрес на който също се отбелязват в акта. По аргумент от
последното, и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се
посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване
или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа
следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на
това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание
за отмяна изцяло на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора
по същество и да се обсъждат другите доводи и възражения на жалбоподателя.
На следващо място, в АУАН при словесното описание на нарушението е описано
несъставомерно от обективна страна деяние, като не са посочени конкретни
съставомерни факти, а са посочени само правни изводи досежно управление на МПС
без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
ПТП, като същевременно изобщо не е посочен часът на настъпване на ПТП и е
посочено, че нарушението е извършено на 10.01.2023 г. в 21:24 часа. Освен това, е
вписано, че съгласно представената застраховка „Гражданска отговорност“ същата е в
сила от 18:22 часа. Следователно, след като застраховката е в сила от 18:22 часа на
10.01.2023г., а нарушението, изразило се в управление на МПС и реализиране на ПТП
се твърди да е извършено в 21:24 часа на 10.01.2023 г., то деянието не би могло да е
обективно съставомерно по текста на чл.638, ал.3 КЗ, предвиждащ като нарушение
управлението на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така допуснатият порок при съставяне на АУАН е констатиран на по-късен етап,
с оглед на което е съставена докладна записка от св. Н. Н., в която същият е посочил,
че посоченият в АУАН час на нарушението следва да се чете 18:20 часа, но доколкото
5
този документ по никакъв начин не е станал достояние на привлечения към
административно-наказателна отговорност, то същият няма каквото и да е правно
значение. Същевременно, въз основа на него, АНО е допуснал корекция в часа на
нарушението, който подход надхвърля правомощието му по чл. 53, ал.2 ЗАНН, която
разпоредба дава възможност наказателно постановление да се издаде и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Настоящият случай не
е такъв, доколкото се касае за съществено изменение в обективните признаци на
деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като едно
несъставомерно като описание деяние в АУАН, в резултат на направената корекция в
НП придобива съставомерни обективни признаци.
Освен това, в конкретния случай, в контекста на приложението на материалния
закон, следва да се посочи, че от събраните доказателства не е установено по
безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя, доколкото по
делото не се събраха категорични доказателства за това кога точно е настъпило
процесното ПТП при управление на МПС от страна на жалбоподателя, за което МПС
се твърди, че към този момент не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. От писмото от НС-112 е видно, че сигналът за настъпилото
ПТП е бил подаден на тел. 112 в 18:25 часа, но липсват доказателства за това дали
ПТП е настъпило в промеждутъка от 18:22 часа до 18:25 часа или преди 18:22 часа.
Обективни данни и доказателства за този факт липсват по делото, АНО не е
представил такива доказателства, като дори не е положил усилия да ги събере, въпреки
изрично направеното искане в тази насока във възражението на Н. срещу съставения
му АУАН.
С оглед на всичко изложено, обжалваното НП подлежи на отмяна, като издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при
неправилно приложение на материалния закон.
Описаните процесуални нарушения се явяват от категорията на съществените,
тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и възможността му да я
реализира в пълен обем и то още в първия момент от образуваното
административнонаказателно производство, когато следва да узнае какво нарушение
му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде
обяснения по тях и да направи възражение по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателят не е претендирал разноски и не са представени доказателства за
направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-002496/22.02.2023г., издадено
от Началник Група към СДВР - Отдел „Пътна полиция”, с което на П. И. Н., с ЕГН:
**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7