Р Е Ш Е Н И Е
№
21.02.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1850/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240,ал.1, вр. чл.79, ал.1, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, гр.
София, ЕИК ***, чрез юрк. Кр. М., против
В.Б.М., с която се твърди, че на 10.03.2015г, между „Вива Кредит” ООД-
като заемодател и отв. В. М.- като заемополучател, е сключен договор за заем №
5165652, за сумата от 500лв., при уговорена договорна лихва от 60лв., като
сумата от 560лв.- общо дължима, е уговорено да бъде върната на 14 равни двуседмични
вноски, за периода 24.03.2015-22.09.2015г, всяка в размер на 40лв. Посочва се,
че при сключване на договора, на заемополучателя е предоставен Стандартен
европейски формуляр, съдържащ индивидуални условия по заема. Посочва, че
съобразно договора, страните по него приемат и Общите условия към него. Твърди
се, че заемната сума е предоставена на кредотополучателя при подписване на
договора, който служи за разписка. Твърди се, че на основание чл.12, ал.2 от
Договора, при забава на плащането на погасителна вноска, заемополучателя дължи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения, за събиране на просрочените вземания, които се
начисляват, както следва: по 12,50лв. на всеки четвърти и единадесети ден от
забавата, но не повече от 150лв. Твърди се, че на основание посочения член от
договора, на ответника е начислена такса разходи от 150лв. Посочва се също,
че при забава от 57 дни, на 58-мия ден
се начислява еднократна сума от 100лв- такса дейност на служителя, като се посочва, че на ответника е начислена и такава такса.
Посочва се също, че на основание чл.3,3
от Договора, страните са уговорили, че в 3-дневен срок от подписването на
договора, заемополучателя се задължава да предостави обезпечение, чрез
поръчителство на физическо лице, което да
отговаря на определени условия,
или чрез предоставяне на банкова гаранция, в размер на цялото задължение, за
срока на договора. Твърди се, че от страна на заемополучателя не е предоставено
никакво обезпечение, поради което, на основание чл.11, ал.1 от Договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 359,38лв, която страните са уговорили да бъде разсрочена на 14 равни вноски, всяка от
25,67лв, с което, общият размер на погасителната вноска, е сумата от 65,67лв.
Твърди се също, че страните са уговорили, че
при забава, заемополучателя дължи и законна лихва за забава за всеки ден
от забавата, като за периода 06.05.2019-
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е начислена лихва в размер на 76,68лв. Твърди се, че от страна на
ответника има плащане на сумата
от 297,01лв., с която са погасени 92,23лв.- неустойка, 60лв.- договорна лихва,
98,26лв.- главница и 46,52лв.- лихва за забава за периода 06.05.2015-датата на
изискуемостта на първата неплатена вноска до 07.12.2016- датата на последното плащане. Твърди се, че на
01.12.2015г, е подписано Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на
вземане /цесия/, от 2.01.2013г между “Вива кредит” ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
ЗА ВЗЕМАНИЯТА” ООД, гр. София/ с правоприемник-„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД/, въз основа на което е прехвърлено вземането по процесния
договор, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. и
начислените лихви. Твърди се, че отв. М. е надлежно уведомена за цесията.
Посочва се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.
гр.д.№ 7599/2017г на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника В.Б.М., на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, чл.92 ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата от 401,74лв.- главница, сумата от 267,15лв.-неустойка, за
периода 05.05.2015-22.09.2015г., сумата от 30,16лв- лихва за забава, за периода
08.12.2016-28.09.2017г, сумата от 150лв- такса разходи, за събиране на
вземанията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите,
както и направените разноски.
В
допълнителна молба, ищецът посочва, че претендираната лихва за забава, е
начислена върху неплатените погасителни вноски- от 4-та до 14-та вноска, като е
съобразено частичното плащане по 4-та вноска.
Ответникът В.Б.М., в срока на чл.133
от ГПК, чрез назначеният от съда особен представител адв. Н. Я., изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Посочва се, че цесията
няма действие спрямо ответника, тъй като няма надлежно уведомяване за това,
като се посочва, че адв. Я., като особен представител, не може да получава
такова уведомление. Заедно с това се посочва, че рамковия договор за цесия е нищожен, поради
противоречие със закона. Посочва се, че цесионера няма качеството на ЮЛ- кредитна институция, което да има право
да се занимава с банкова или кредитна дейност. Евентуално се оспорва, че
вземането по процесния договор за заем, че включено в цесията. Посочва се също,
че размера на фиксираната договорна
лихва е завишен, на основание чл.10 от ЗЗД, и моли съда, ако приеме, че искът е
основателен, да отнесе плащането на сумата от 297,01лв.- към законна лихва и
главница. Моли съда да редуцира и неустойката по реда на чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Посочва се също, че е налице нарушени на чл. 33, ал. 1 и ал.2 от ЗПК, относно
уговорените допълнителни плащания за такси и разходи по събиране.
Допълнително се заявява, че евентуално
при уважаване възражението за редукция на договорната лихва, то заплатените
суми от 297,01лв., да се отнесат към
главницата.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява
факта на издаване на заповед за
изпълнение № 4989/02.10.2017г. ч. гр.д.№ 7599/2017г., връчена по реда
на чл. 47, ал.6 от ГПК.
Безспорно по делото се
установява, че между „Вива Кредит” ООД- като заемодател и отв. В. М.- като заемополучател, е
сключен договор за заем № 5165652/10.03.2015г., за сумата от 500лв., за срок от
28 седмици, с размер на двуседмичната погасителна вноска -40лв., падежите по които да посочени в договора; ГЛП 40,30%-
фиксиран и ГПР 49,27%; общ размер на всички плащания- 560лв. Установява се също, че страните са уговорили, че подписването на договора, има характер на
разписка за получаване на сумата от страна на заемополучателя. Установява се също, че на основание чл.3, ал.3 от
Договора, заемополучателя, се е задължил да предостави, в 3- дневен срок от
подписването му, обезпечение в полза на кредитора, чрез поръчителство, от
физическо лице, което следва да отговоря на определени условия, или чрез
банкова гаранция. Страните са уговорили също- чл.11 от Договора, че при
неизпълнение на задължението по чл.3, ал.3, на заемополучателя се начислява
неустойка размер на 359,38лв., която сума се разсрочва на равни части, към погасителните
вноски, и в този случай вноската е в размер на 65,67лв. Страните се уговорил също- чл. 12, ал.3 от Договора, че
при забава, заемополучателя дължи заплащане на сумата от 12,50лв. на всеки 4-ти и 11-ти ден от забавата, съставляваща
сума за разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма и др.,
но не повече от 150лв. съобразно ал.4,
при забава с повече от 57 дни на
плащането на която и да е от вноските, на 58-ия ден от забавата, на длъжника се
начислява еднократно сумата от 100лв., съставляваща такса дейност на служител
за събиране на вземането. По делото се установява също, факта на сключването на
рамков договор за цесия от 22.01.2013г, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, като
цедент и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ООД- като цесионер, въз основа на
който, в полза на цесионера, са прехвърлени всички ликвидни и изискуем
вземания, от договори за заем, сключени с физически лица, по Приложение №1,
като моментът на подписване на Приложението, се счита за дата на прехвърляне на
вземанията. По делото, с ИМ е представено извлечение от Приложение
№1/01.12.2015г, към рамковия договор за цесия, в което е включено и задължението
на отв. М., по процесния договор, с посочен остатък на дължимата сума към 01.12.2015-
972,37лв. по делото е представено също пълномощно, въз основа на което,
цесионера е упълномощен от цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия.
По делото се представя уведомително писмо до отв. М., за станалата цесия, ведно
с покана за доброволно изпълнение, по пощата, като от върнатото в цялост известие
за доставяне, пратката не е потърсена от адресата.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното:
След проверка в счетоводството
на ищеца „Агенция за събиране
на вземанията” ООД и на „Вива
кредит” ООД, ВЛ е установило следното: въз основа на договора за кредит, общо
дължимата сума, включваща и неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, е в размер на 919,38лв., с месечна погасителна вноска от
65,67лв. ВЛ е установило, че по Договора са начислени следните суми: 500лв. главница, 359,38лв.—неустойка,
60лв. договорна лихва, 150лв.- такса разходи по чл. 12, ал.3, сумата от 100лв.-
такса по чл. 12, ал.4, начислена на 02.07.2015г. и сумата от 33,04лв.- лихва за
забава, за периода 08.12.2016-29.09.2017г. ВЛ е констатирало също датите, на
които е начислявана сума от по 12,50лв., на основание чл. 12, ал.3 от договора-
посочени. ВЛ е установило, че преди датата на цесията, от страна на ответника,
има плащане на три месечни вноски, всяка
от 65,67лв., с падежи– 10.03.2015, 07.04.2015 и 22.04.2015г., като непогасени
са останали вноските с падежи от
05.05.2015- до 22.09.2015г.- общо 11 вноски или сумата от 722,037лв. ВЛ е
констатирало, че след датата на цесията, на дата 07.12.2016г, / заявено от ВЛ в с.з./, от
страна на длъжника има плащане, в полза на цесионера- ищец, в размер на 100лв.,
с която, в счетоводството на ищеца, са погасени следните суми: 38,26лв.
договорна лихва, 15,22лв.- неустойка и 46,54лв.- частично лихва за забава начислена за периода 06.05.2015-29.09.2017г. В заключение
ВЛ е дало в табличен вид остатъкът от задължението на отв. М., като е съобразило
всички извършени плащания по договора, от която се установяват следните задължения:
401,74лв.- главница, 267,15лв.- неустойка, 450лв.- такса разходи от чл. 12,
ал.3 от Договора, 30,16лв.- лихва за забава
06.05.2015-29.09.2017г; ВЛ е установило, че начислената сума от 100лв.-разходи по чл. 12, ал.4 не е част от претенцията. ВЛ е
установило също, че общият размер
на плащанията е сумата от 297,03лв., с
която се погасени следните суми: 98,26лв.- от главницата, 92,23лв.- от неустойката,
60лв.- изцяло договорната лихва, и
46,54лв.- от лихвата за забава. Изрично, в с.з. на 29.01.2019г, ВЛ заявява,
че справката за платените 100лв. е
дадена от страна на ищеца и е отразено в счетоводството му.
По делото, от страна на ищеца , е депозирана нарочна писмена
молба, в която се
излагат твърдения за наличие
на плащане на сумата от 100лв., от
страна на отв. М..
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Безспорно
по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем, въз
основа на който заемодателя „Вива кредит” ООД, като небанкова финансова
институция, е предоставил на ответника В.М., като заемател, сумата от 500лв.–
заем за потребление. Съдът намира, че в случая отношенията между страните
следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната
разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция
извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я
прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма
характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за
заем по чл. 240 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установен също и факта на сключването на валиден договор за цесия, въз основа на който заемодателят- „Вива кредит” ООД, е
прехвърлил на ищецът в настоящето
производство, вземанията си по процесния договор за заем, включен в
Приложение №1 към договора за цесия. По
делото се установява също, че от страна на цесионера, като пълномощник на
цедента, има изпратено уведомление за
станалата цесия, до длъжника, невръчено. Съдът намира, че възражението на особеният представител
на ответника, че станалата цесия няма действия спрямо него, поради липсата на
надлежно уведомяване, за неоснователно. Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД,
предвижда уведомяване на длъжника, за цесията, с което задължение за цедента, без
да има пречка за това да бъде упълномощен цесионера, е пряко свързано със насрещното
задължение на длъжника за точно изпълнение на задължението. Точното изпълнение
на задължението, включва и задължението да се изпълни на кредитора, или на
упълномощено от него лице, което има право да получи изпълнение, което да
освободи длъжника от задължението му. В този смисъл, възражението на длъжника,
че не е уведомен за станалата цесия, съдът намира, че е пряко свързано с
евентуално възражение за изпълнение, направено в полза на стария кредитор-
цедент. Длъжникът не е страна по договора за цесия и факта на неговото уведомяване няма отношение към валидността му и договорът
произвежда своето действие независимо от този
факт. По делото, безспорно се
установи, че от страна на длъжника има изпълнение, направено в полза на новия
кредитор- цесионер, отразено в
заключението по ССЕ. Този факт следва да
бъде ценен от съда, не само като
действие по погасяване на задълженията по договора, а и в насока знание у
ответника, за станалата цесия и за новият му кредитор, спрямо когото същият е изпълнил валидно.
Доколкото е
налице възражение от страна на особеният
представител на ответника в насока размера на договорната лихва, следва да бъде
посочено следното: видно от съдържането на договор за заем, страните са
уговорили фиксиран годишен лихвен процент от
40,30% и ГПР 49,27%. Съдът намира
за установено, съобразно заключението на
ВЛ, че същата е изцяло погасена, чрез плащане от страна на длъжника,
преди образуване на производството по чл. 410 от ГПК. Възнаградителната лихва
има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да
се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Към
датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния
размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр.
35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на
разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК.
Нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК служи именно за рамка на размера на уговорените лихви по кредита, като при
нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите
на ГПР, се явяват нищожни. Към датата на сключване на договора-м. 03.2015г.,
законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а
петкратния размер се явява 50,00%, при уговорен в договора размер на ГПР от
49,27%., при възнаградителна лихва за целия период на договора от 60лв. /40,30%
годишно/ В този смисъл, съдът приема, че клаузата за договорна лихва е
действителна, доколкото съдът служебно следи за наличие на нищожни клаузи в
договора. Съдът намира, че в случая не е налице
твърдяното от особеният представител противоречие с нормата на чл. 10,
ал.2 от ЗЗД, с оглед на наличието на специална норма- чл. 19, ал.4 от ЗПК,
визираща рамките на договорната лихва. До приемането на ЗПК, законов ограничител на размер на договорната
лихва е нормата на чл. 9 от ЗЗД, съобразно която, страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. / арг. Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о./. В този смисъл съдът приема ,
че възражението за приложение на нормата на
чл. 10, ал.2 от ЗЗД, за неоснователно.
По отношение на
претенцията за заплащане на лихва за
забава, съдът намира същата за основателна и следва да бъде уважена. В случая лихвата за забава е
начислена за периода от падежа на
първата просрочена вноска- 06.05.2015г до датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
По
отношение на претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение, съдът намира,
че тези клаузи от договора са изцяло нищожни, поради противоречие с добрите
нрави и не са произвели правно действие,
поради следните съображения: съобразно чл. 3, ал.3 от Договора, заемополучателя
се задължава, в тридневен срок от подписване на договора, да предостави в полза
на кредитора надлежно обезпечение, чрез сключването на договор за поръчителство,
с поръчител, който да отговаря на определени условия или чрез предоставяне на
банкова гаранция. В същото време, в самият договор, е включена неустойка за
неизпълнение, в размер на 359,38лв., като част от погасителната вноска. Съдът
намира, че клаузата за неустойка,
уговорена в процесния договор, излиза извън рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, по чл. 92, ал.1 от ЗЗД- арг.
ТР№1/2010г.-и в този смисъл е нищожна на посоченото основание – чл. 26,ал.1,
предл. 3 от ЗЗД. В случая, според чл.3, ал.3 от
договора, неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитора, чрез
осигуряване на поръчител, респ. банкова гаранция. От начина, по който е
уредено задължението на заемателя,
обаче, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не
е определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора,
а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация, за да
знае дали това лице е подходящо и отговаря на условията по чл.3,ал.3 от
договора. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на
лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и
поръчителствал ли е за други лица. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им–
само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена
в договора за заем.
С оглед
изложеното, съдът приема, че клаузата е изначално нищожна и не е произвела
своето правно действие, като искът в тази му част, за признаване за установено
спрямо ответника М., че дължи сумата от 267,15лв.-неустойка,
за периода 05.05.2015-22.09.2015г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както
бе посочено по- горе, по делото се установи, че
ответникът е заплатил по договора общо сумата от 297,03лв., за която, в отговора на ИМ има
направено изрично искане да се отнесе към погасяване на главницата и законната
лихва. В случая, със сумата от 297,03лв., ВЛ е установило, че са погасени 98,26лв.- от главницата, 92,23лв.-
от неустойката, 60лв.- изцяло
договорната лихва, и 46,54лв.- от лихвата за забава, като съответно
остатъкът се претендира в настоящето
производство. С оглед на установяване на изначалната нищожност на
клаузата за неустойка, съдът намира, че сумата от 92,23лв, отнесена от
кредитора към погасяването й, следва да
бъде отнесена към задълженията за главница и лихва за забава, в
поредността на чл. 76, ал.2 от ЗЗД- като
бъде прието, че е погасена изцяло сумата
от 30,16лв.- лихва за забава и с остатъка от 62,07лв., бъде прието, че е налице погасяване на
главницата, до размера на сумата
от 339,67лв.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен
иска и в частта му, с която се иска признаване за установено, че отв. М. дължи
сумата от 150лв- такса разходи, за събиране на вземанията, тъй като тези клаузи от договора, предвиждащи начисляването
на подобни суми, съдът преценя като такива с неравноправен характер. Отделно от
това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с доказване
на основанието за начисляването на тези суми – не се доказва извършването на
каквато и да било дейност на служител, на разходи във връзка със събиране на
вземането.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че следва да бъде признато за
установено спрямо ответника В.Б.М., че дължи сумата от 339,67лв.- главница, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
до окончателното изплащане на сумите, като за сумата от 30,16лв- лихва за
забава, за периода 08.12.2016-28.09.2017г, за сумата от 150лв- такса разходи,
за събиране на вземанията и за сумата от 267,15лв.-неустойка, за периода
05.05.2015-22.09.2015г,. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете- или
сумата от 250,53лв..- включваща държавна такса, юрк. възнаграждение, определено
от съда по чл. 78, ал.8 от ГПК в минимален размер, разноски за осолен
представител на ответника и за ВЛ. Ответникът следва да понесе и сторените
разноски в заповедното производство, в изчислени също съразмерно на уважената
част от исковете-или сумата от 26,84лв включваща държавна такса и юрк. възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал.8 от ГПК в минимален размер.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ В.Б.М.,
ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***-р
***, № 25, офис-сграда Лабиринт, сумата от 339,67лв.-
главница по договор за заем № 5165652/10.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 28.09.2017г., до окончателното й изплащане,
за която сума има издадена заповед за изпълнение №4989/02.10.2017г. ч.гр.д.№7599/2017г.
на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***-р ***, № 25, офис-сграда Лабиринт, искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
В.Б.М., ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ сумата от 267,15лв.-неустойка, за периода
05.05.2015-22.09.2015г., сумата 150лв - такса разходи за събиране на
вземанията, и сумата от 30,16лв- лихва за забава, за периода
08.12.2016-28.09.2017г., по договор за заем №5165652/10.03.2015г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение №4989/02.10.2017г. ч.гр.д.№ 7599/2017г.
на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В.Б.М., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, № 25,
офис-сграда Лабиринт, сумата от 250,53лв.
-разноски по настоящето дело и сумата от 26,84лв.-
разноски по ч. гр.д.№ 7599/2017г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано от
страните, с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: